Предложение за изграждане на монумент Интеркосмос България 1300 в Стара Загора
Граждански клуб ЛИПА прави предложение за изграждане на монумент Интеркосмос България 1300. В края на миналата седмица то беше входирано в деловодството на Община Стара Загора. На 7 август 2021 г. се навършват 40 години от изстрелването на спътника Интеркосмос България 1300 - едно от най-големите постижения на България, които са свързани с космическите изследвания и технологии. Преди 4 десетилетия събитието беше посветено на честванията по случай 1300 години от основаването на българската държава.
Екипът на Търговско-промишлена палата - Стара Загора е съпричастен с инициативата и също активно работи за осъществяването ѝ
Базовата обсерватория към Централната лаборатория за космически изследвания на БАН в Стара Загора, с ръководител проф. Митко Гогошев има основна роля във формирането на идеята, изработване на изследователското оборудване и управлението на програмата.
Днес от Граждански клуб ЛИПА предлагат в центъра на града да бъде създаден монумент с копието на спътника Интеркосмос България - 1300, като символ на космическата слава на Стара Загора.
Копието на спътника, което е идентично с изстреляния и все още обикалящ Земята спътник Интеркосмос България - 1300, е собственост на Института за космически изследвания и технологии (ИКИТ) към БАН. Ръководството на института дава пълна подкрепа на идеята и заявява, че ще предостави копието на спътника за изграждането на монумента. Към момента то се съхранява във филиала на ИКИТ към БАН в Стара Загора.
От Граждански клуб ЛИПА предоставят и идейни проекти на монумента, като се предлага за изграждането му да се използват и поликарбонатни и акрилни листове, произведени в старозагорската фирма Панхим ООД, които са атрактивен съвременен материал, ползван в градската среда.
Идейният проект е разработен от архитекти Пламена и Цветелина Гогошеви - внучки на проф. Митко Гогошев.
От Граждански клуб ЛИПА са убедени, че монументът ще се превърне в един от туристическите символи на Стара Загора и очакват ръководството на Общината и Общинският съвет да подкрепи идеята и да бъде организирана процедурата по изграждане на монумента и избор на подходящо място.
Спътник Интеркосмос България1300
(Интеркосмос 22)
Анотация
Международна идентификация: (NSSDCA/COSPAR ID: 1981-075A)
Едно от най-значимите български научни постижения в областта на космическите изследвания за всички времена бе програмата България - 1300, осъществена през 1981 г. в чест на 1300 годишнината от създаването на Българската държава. Идеята за програмата е на колектива от български учени Кирил Серафимов, Димитър Мишев, Митко Гогошев и Иван Кутиев, а осъществяването й е направено в партньорство с Института за космически изследвания на Руската академия на науките. Изследователите са имали изключително активна подкрепа от акад. Борис Николаевич Петров, председател на Международната програма Интеркосмос.
Основната цел на космическата програма България - 1300 е постигането на съществени научни резултати в две области на космическите изследвания, в които българските изследователи имат вече традиции: космическа физика и дистанционно изследване на Земята от Космоса. Така са изведени в орбита два големи изкуствени спътника на Земята от типа Метеор. Първият спътник Интеркосмос - България - 1300 (ИКБ-1300) е изцяло оборудван с комплекс от българска научна апаратура за изучаване на йоносферно-магнитосферните взаимодействия, изстрелян на орбита с височина около 900 км. Програмата на втория спътник Метеор - Природа включва участието ни с научна апаратура за дистанционно изучаване на природните образувания на Земята от по-ниска орбита (около 650 км).
Общи данни:
извеждане на околоземна орбита: 07.08.1981 г. космодрум: Плесецк (тогава Съветски съюз) орбитални характеристики: апогей - 906 km перигей - 825 km наклон - 81.2º период на обикаляне около Земята - 101.9 min ориентиран спътник (по главна му ос) участници: България, Русия (тогава Съветски съюз) време на активна дейност: до 10.08.1983 г. снабден е с два слънчеви панела за захранване, всеки от които генерира 2 kW мощност. Изстрелян е на 7 август 1981 г. от ракетата Восток-2М в Плесецк, Русия (тогавашен СССР). проектиран е да обикаля в околоземна орбита на височина между 825 и 906 километра и тежи 1500 килограма.
Основни цели:
Първият спътник с изцяло българска апаратура е предназначен за следните научни изследвания:
на околоземната плазма: П6-ИЛ; ИД-1; П7-ЗЛ; ДИЕТ; АМЕЙ измерване на потоци от частици: AНЕПЕ; ПРОТОН-1 измерване на електрически и магнитни полета: ИЕСП; ИМАП оптични измервания: ФОТОН-1; ЕМО-5 геодезични измервания: ОЛСС.
Комплексът научна апаратура е разположен в обърната към Земята част от спътника, откъдето с помощта на датчикови системи се събира информация от различните уреди. Много от датчиците са разположени на разгъващи се след старта щанги с различни дължини,за да се избегне влиянието на смущения около корпуса на спътника върху измерваните параметри.
Научна апаратура:
Ръководител на научната програма България-1300 е акад. Кирил Серафимов.
4. Електронна температура [ДИЕТ]
5. Анализатор на маси и енергии на йони [АМЕЙ]
6. Анализатор на нискоенергиийни протони и електрони [АНЕПЕ]
7. Спектрометър протонни потоци [ПРОТОН-1]
8. Електростатични полета [ИЕСП]
10. Ултравиолетова спектрометрична система [ФОТОН-1]
11. Спектрофотометър за видимата област [ЕМО-5]
12. Оптическа лазерна светлоотражателна система [ОЛСС]
Външната обвивка на космическия апарат, включително слънчевите панели е покрита с електрически проводим материал, което позволява точното измерване на електрическите полета и йоносферната плазма. Използвани са както пасивни, така и активни средства за контрол на температурата. За запис на данните са използвани магнитни ленти, всяка с капацитет от 60 мегабита, като информацията се изпраща паралелно към Земята от телеметричната система на спътника на честота от 130 MHz.
Три от уредите, а именно:
- Спектрометър протонни потоци [ПРОТОН-1]
- Ултравиолетова спектрометрична система [ФОТОН-1]
- Спектрофотометър за видимата област [ЕМО-5]
са замислени, конструирани и произведени от Базовата обсерватория на Централната Лаборатория за Космически Изследвания - БАН (днес Филиал на Института за Космически Изследвания и Технологии - БАН) под общото ръководство на проф. Митко Гогошев и със съществената помощ на старозагорската индустрия (ДЗУ, Комбинат Берое, ХранМаш и др.).
В Народната астрономическа обсерватория и планетариум Ю. Гагарин, Стара Загора са извършени за продължителен период от време оптични фотографски наблюдения на България 1300 със спътниковата камера АФУ - 75. Данните от наблюденията са позволили да се проследи еволюцията на орбитата на спътника, което е важен момент за привързването на спътниковите данни и пространствено-времевите параметри на орбиталния комплекс.