Начало Новини Актуално Предлагаме бюджет на икономическия растеж, заяви вицепремиерът Асен Василев:

Предлагаме бюджет на икономическия растеж, заяви вицепремиерът Асен Василев

Актуално

Бюджетът за 2022 г. е бюджет на икономическия растеж. Това заяви заместник министър-председателят по еврофондовете и министър на финансите Асен Василев при представянето пред медиите днес на проектобюджета на страната за 2022 г, който беше публикуван за обществено обсъждане на интернет страницата на Министерството на финансите. Той посочи, че в този бюджет е заложен растеж на БВП в размер на 4,8 %, което е с 1,2 % повече от ръста на БВП през миналата година. Заложено е намаление на безработицата от 5,4 % на 5 %, дефицитът на бюджетът за 2022 г. без ковид-мерките е 2,5 %, а с тях е 4,1%.

Вицепремиерът Василев посочи, че бюджетът за 2022 г. има три основни акцента - единият е значителното нарастване на капиталовите инвестиции, които правителството прави. Тези инвестиции не са само със средствата от европейските програми, но и от националния бюджет. Вторият приоритет е значителното нарастване на инвестициите в хора, защото, според финансовия министър, това е ключът към икономическия растеж дългосрочно. Третата цел е социалната справедливост и подсигуряване, така че всички български граждани ще имат адекватен стандарт на живота.

По отношение на капиталовите инвестиции в бюджета е предвидено удвояването им от 2,9 % от БВП към момента до 5,8 % от БВП. Залага се 30 % ръст на капиталовите инвестиции в общините на база трансфери от централния бюджет. Допълнително 1,671 млрд. лв. са инвестициите в републиканската пътна мрежа, с което бюджетът на АПИ достига до 2,4 процента от БВП.

С този бюджет се надявам да поставим началото на политика, в която държавата не раздава пари на калпак, не раздава пари в чували, а инвестира в проекти с конкретна възвращаемост - в хората на България и в така необходимата ни инфраструктура - категоричен беше вицепремиерът Асен Василев. Той обясни, че философията на този бюджет е доста по-различна от това, което сме виждали до момента. Това не е бюджет, който се опитва да изглади икономическия бизнес-цикъл на принципа когато икономиката прегрява, да има по-малко инвестиции, и когато икономиката е в спад, това да се компенсира с държавни инвестиции. Това е бюджет, който се опитва, и се надявам се да постигне, трайна промяна в параметрите и в траекторията на икономическия просперитет на страната.

В проектозакона за бюджета за 2022 г. са заложени политики, които могат да бъдат остойностени в момента, и които са ключови за съответните министерства. Както е предвидено в коалиционното споразумение, ще има актуализацията на бюджета през лятото, в която ще бъдат представени всички политики на управлението и тяхното финансиране, каза още Асен Василев.

Днес започват съгласувателните процедури по бюджета. Той вече е изпратен на социалните партньори. Очаква се след одобрението му от социалните партньори той да бъде приет от правителството и на 31 януари, проектобюджетът да бъде внесен в Народното събрание.

 

* * *

БЮДЖЕТ 2022

Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2022-2024 г. (АСБП 2022-2024) е изготвена на основание чл. 79 от Закона за публичните финанси. Тя представлява мотиви към законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2022 г. и включва средносрочните икономически перспективи и основни допускания, фискалните цели и приоритетни нови и надграждащи политики и мерки.

Прогнозата съдържа изискваната съгласно Закона за публичните финанси съпоставка на макроикономическата прогноза на Министерството на финансите с тази на ЕК. Включена е и съпоставка на прогнозата на Министерството на финансите с прогнозата на ЕК по отношение на показателите на сектор Държавно управление.

Подготовката на Бюджет 2022 и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2022-2024 г. стартира с разработването на базов сценарий при действащо законодателство с отразени ефекти от актуализацията на Бюджет 2021 (приетите закони за изменение и допълнение на държавния бюджет, на бюджета на държавното обществено осигуряване и на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г.), който беше последващо надграден с нови допускания за някои политики в областта на доходите, осигурителната политика и в социалната сфера.

Поради проведените в края на 2021 г. избори и сформирането на ново редовно правителство след обичайните срокове за подготовка на държавния бюджет, както и поради необходимостта от дефиниране на политики в средносрочен хоризонт, залегнали в определените приоритети в Споразумението за съвместно управление на Република България в период 2021 г.-2025 г., изготвянето на настоящата прогноза и законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2022 г. не се реализира в рамките на сроковете по ЗПФ. Това доведе до прилагане на разпоредбите на ЗПФ при неприет бюджет и изготвянето на законопроект за удължаване срока на действие на определени бюджетни разпоредби до приемане на Бюджет 2022. Въпреки това, фискалните перспективи и устойчивостта на публичните финанси в средносрочен план остават стабилни. Средносрочните фискални параметри са определени на нива, позволяващи да се осигури реализация на публичните политики и да се обезпечат необходимите мерки.

В АСБП 2022-2024 са отразени базовите политики и допускания, чиито многогодишни трендове и перспективи са относително постоянни, като предвид необходимостта от прецизиране и остойностяване на част от политиките и реформи в секторите, предоставящи публични услуги, за които се изисква по-задълбочен преглед и връзка с предстоящото приемане на програма на правителството за стратегическите цели за мандата на неговото управление, се предвижда да бъдат заложени при последваща актуализация на бюджета, която обаче няма да засегне целите за бюджетното салдо.

В прогнозата е включена информация за базовите разходни политики и ключовите индикатори за измерване на степента на изпълнението им с цел проследяване на постигнатия напредък по провежданите политики и по-ефективно и ефикасно управление на публичните разходи, като тяхното последващо надграждане ще бъде обвързано със залагането на нови политики и провеждането на реформи.

Настоящата актуализирана средносрочна бюджетна прогноза включва също така и ефектите от определени приоритетни мерки, посочени в Споразумението за съвместно управление на Република България в период 2021 г.-2025 г.

Макроикономическите перспективи за прогнозния период са растежът на БВП да се ускори до 4,8% през 2022 г., движен от инвестициите. Публичните инвестиции ще бъдат подкрепени от средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). През 2023 и 2024 г. растежът на икономиката ще се забави, съответно до 3,7% и 3,4%. Средствата по НПВУ ще стимулират икономиката по линия на инвестициите. Потреблението на домакинствата ще нараства, подкрепено от намалението на безработицата, стабилния растеж на доходите и кредитите.

Параметрите на проекта на Бюджет 2022 са съобразени с определените в Закона за публичните финанси фискални правила и ограничения, като се отчитат ефектите от временни мерки в условия на извънредни обстоятелства, свързани с пандемията от COVID-19. Отчетено е и активирането от Европейската комисия на общата клауза за дерогация от Пакта за стабилност и растеж, която позволява на държавите членки временно да се отклонят от стъпката за постигане на средносрочната си бюджетна цел, при условие че това не застрашава фискалната им устойчивост в средносрочен план.

Предвиденото временно разхлабване на фискалната политика през 2020 и 2021 г., наложено от икономически, здравни и социални предизвикателства се реализира при по-ниски от очакваните нива на фискалната позиция, а доколкото в настоящата прогноза са заложени и фискални ефекти от политики, мерки и допусканията на правителството, чийто мандат покрива изцяло прогнозния период, то в средносрочен план се предвижда дефицитът по КФП да достигне 4,1% от БВП през 2022 г. (с включени COVID-19 мерки) с последващи годишни стъпки за фискална консолидация, като дефицитът по КФП намалява до 3,0% от БВП през 2024 г.

От гледна точка на ограничението на фискалното правило за дефицита по КФП (без отчитане на ефекта от COVID-19 мерките) за целия прогнозен период бюджетното салдо е в рамките на ограничението за дефицит до 3 на сто от БВП, като за 2020 и 2021 г. се наблюдава положително салдо съответно в размер на 0,2% от БВП и 2,1% от БВП, а за годините от прогнозния период - отрицателно салдо в рамките на 2,5-3,0% от БВП.

При приходите в настоящата прогноза се наблюдава ръст в номинално изражение за целия тригодишен период. Като относителен дял от БВП за 2022 г. те са 40,0%, за 2023 г. - 40,3% и за 2024 г. - 40,2%.

По отношение на разходите за периода 2022-2024 г. се наблюдава номинален годишен ръст, но като дял от БВП те намаляват от 44,2% от БВП до 43,2% от БВП. В средносрочен план разходите по КФП (без разходите, извършвани от сметки за средства от ЕС и по други международни програми и договори, приравнени към тях, вкл. свързаното с тях национално съфинансиране) са в рамките на 40%-то правило по ЗПФ, като бележат спад от 40,0% от БВП през 2022 г. до 37,1% от БВП през 2024 г.

Предвижда се консолидация на дефицита на сектор Държавно управление към края на периода, като отрицателното салдо по бюджета намалява за периода 2022-2024 г. През 2021 г. се очаква бюджетното салдо да бъде отрицателно в размер на 4,0% от БВП. В средносрочен план се очаква дефицит в размер съответно на 5,5% от БВП за 2022 г., 3,6% за 2023 г. и 2,8% от БВП за 2024 г. Ако се отчете въздействието на временните приходни и разходни мерки, свързани с предотвратяване разпространението на COVID-19 в страната и ограничаване последиците от кризата, отрицателното салдо на сектор Държавно управление за текущата година се очаква да е в размер на 3,3% и съответно 3,5% за 2023 г.

Безпрецедентната ситуация, свързана с ограничаване на разпространението на заразата с COVID-19 в световен мащаб, наложи приемането през 2020 г. на спешни мерки в областта на данъчната политика в подкрепа на бизнеса и заетостта. Някои от тези мерки, като удълженият срок за деклариране по ЗКПО, станаха постоянни чрез промени в съответните данъчни закони. Друга част запазват характера си на антикризисни мерки, независимо от позитивното развитие на икономиката, като се отчита наличието на ограничителни мерки и развитието на пандемията, която може да изправи бизнеса пред нови затруднения. Променлива величина остава ефектът от протичащите процеси във външноикономически план.

За периода 2022-2024 г. предвидената политика в областта на данъците ще продължи да се придържа към установените принципи и насоки през последните години, като основните ѝ цели отново са насочени към поддържане на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, борбата с данъчните злоупотреби и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план. Запазват се основните приоритети, свързани с подобряване на събираемостта на приходите, предотвратяването на възможности за укриване и невнасяне на данъци и осигуровки и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите. С предвидените мерки в политиката по приходите се цели гарантирането на необходимия финансов ресурс за изпълнение на разходните политики на правителството. Предвижда се запазване на ниските данъчни ставки за корпоративните данъци и тези за данъците върху доходите на физическите лица, като важна предпоставка за инвестиции, икономически растеж и заетост.

Прогнозните данъчни приходи за периода 2022-2024 г. са базирани на основните показатели от макроикономическата прогноза на Министерството на финансите за периода 2021-2024 г. и на резултатите от прилаганите мерки от страна на приходните агенции за подобряване на събираемостта.

С проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. е предложено като временна мярка за 2022 г. да се предостави възможност за използване на ваучерите за храна по чл. 209, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане като разплащателно средство за заплащане не само за храна, но и за погасяване на сметки за ползвани за битови нужди електрическа енергия и вода.

Считано от 1 април 2022 г., е предложена отмяна на окончателния данък върху придобитите от местни физически лица доходи от лихви по банкови сметки по чл. 38, ал. 13 от ЗДДФЛ.

Разходни политики на Бюджет 2022 са, както следва:

Политика по доходите. В актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2022-2024 г. е разчетено увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 април 2022 г. от 650 на 710 лв., като последващо увеличение за 2023 и 2024 г. се предвижда да бъде обвързано с въвеждане механизъм за определяне на размера на минималната работна заплата.

За 2022 г. е разчетено увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности. Също така, за заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на възнагражденията, увеличението е в размер 89,3 млн. лв. Предвидено е също увеличение на заплатите на педагогическите специалисти

Осигурителна политика. Новите моменти са, както следва:

• Увеличаване на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица за целия период от 3 000 лв. на 3 400 лв., считано от 1 април 2022 г.;

• Увеличаване на минималния осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводители за целия период от 420 лв. на 710 лв., до размера на МРЗ, приравнено на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, считано от 1 април 2022 г.;

• Увеличаване на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица за целия период от 650 лв. на 710 лв., считано от 1 април 2022 г.;

• Увеличаване на минималните осигурителни доходи по основните икономически дейности и квалификационни групи професии на нивото на минималната работна заплата за 2022 г. - 710 лв., като се извършва корекция само по отношение на позициите, които са под определения размер, считано от 1 април 2022 г.

Социална политика. За периода 2022-2024 г. приоритети са оптимизиране на социалното подпомагане на уязвимите групи от населението, гарантиране на тяхната социална защита чрез по-добра целенасоченост на социалните помощи, повишаване ефективността на програмите и усъвършенстване на нормативната уредба в сферата на социалните помощи в съответствие с динамично променящите се условия на средата.

За 2022 г. са предвидени допълнителни средства за изпълнението на мерки, заложени в Споразумението за съвместно управление на Република България в период 2021 г. - 2025 г., както следва:

• 90,0 млн. лв. - за повишаване ефективността на семейните помощи за деца. За целта от 1 април 2022 г. се предвижда увеличаване на доходния критерий по чл. 4 и 4а от Закона за семейни помощи за деца, съответно от 410 лв. на 510 лв. - за получаване на пълния размер на помощта и от 410,01 лв. до 510 лв. на 510,01 лв. до 610 лв., включително - за получаване на 80 на сто от пълния размер на помощта. Наред с доходния критерий от 1 април 2022 г. се предвижда и увеличаване на размерите на месечните помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, съответно: за семейства с едно дете - с 10 лв. (от 40 лв. на 50 лв.), за семейства с две деца - с 20 лв. (от 90 лв. на 110 лв.), за семейства с три деца - с 30 лв. (от 135 лв. на 165 лв.) и за семейства с четири деца - с 30 лв. (от 145 лв. на 175 лв.);

• 6,6 млн. лв. - за плавна промяна в периода 2022-2024 г. чрез корекция в посока увеличаване на индивидуалните проценти, които определят границата за достъп и на размера на получаваните социални помощи за най-уязвими групи от населението за постигане на общоевропейските цели и приоритети в социалната сфера, свързани със схемите за минимален доход;

• 56,7 млн. лв. - за създаване на условия и възможности за социално приобщаване и предоставяне на целенасочена и насърчителна подкрепа на уязвимите групи от хора с увреждания, имащи благоприятно въздействие върху качеството на живот и превенция от социалното изключване, в т.ч. за увеличаване финансовата подкрепа по Закона за хората с уврежданията в резултат на нарастването на линията на бедност и за гарантиране на безвъзмездна преводаческа услуга по Закона за българския жестов език;

• 223,5 млн. лв. - за обезпечаване на кумулативния ефект от увеличаването на минималната работна заплата и на коефициента от 1,2 на 1,4 при определяне на възнаграждението на личните асистенти по Закона за личната помощ;

• 50,1 млн. лв. - за допълване на средствата за изплащане на целеви помощи за отопление във връзка с увеличаването на правоимащите и поскъпването на енергоносителите;

• 10,8 млн. лв. - за увеличаване на минималният дневен размер на паричното обезщетение за безработица от 1 април 2022 г. от 12 лв. на 15 лв.;

• 22,2 млн. лв. - за увеличаване на размера на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст на нивото на минималната работна заплата от 380 лв. на 650 лв. (в сила от 1 октомври 2021 г.), а от 1 април се увеличава от 650 лв. на 710 лв.;

• 3,0 млн. лв. - за месечните възнаграждения на професионалните приемни семейства за компенсиране нарастването на МРЗ;

• 36,5 млн. лв. - за месечни целеви помощи при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка на семейства с деца до 14-годишна възраст по чл. 16б от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане;

• 26,0 млн. лв. - за разходи за допълнителни възнаграждения за служители на Агенцията за социално подпомагане, Агенцията по заетостта и Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда във връзка с работа в рискови условия и положен извънреден труд по овладяването на пандемията от COVID-19 за шест месеца;

• 111,7 млн. лв. - за увеличаване средно с 31% на стандартите за финансиране на социалните услуги, в т.ч. във връзка с ефекта от увеличаване на минималната работна заплата, считано от 1 април 2022 г.

• 852,0 млн. лв. - за изплащане на добавки към пенсиите на пенсионерите за първите шест месеца на 2022 г. във връзка с преодоляване на последиците от COVID-19, в т.ч. 750,0 млн. лв. са заделени по сметка за чужди средства.

Политика в областта на здравеопазването. Политиката в областта на здравеопазването е насочена към подобряването на ефективността и удовлетвореността на гражданите от функционирането на сектора. Предвидени са програми и мерки, които подпомагат изпълнението на специфичната препоръка на ЕК към България да подобри ефективността на разходите на системата на здравеопазването, както и достъпа до здравни услуги, включително чрез намаляване на преките плащания от страна на пациентите и чрез преодоляване на недостига на медицински специалисти.

Продължаващата световна пандемия от COVID-19 очерта необходимост от увеличаване на усилията за създаване и поддържане на непрекъсната готовност на всички нива на системата на здравеопазване. На базата на това и с оглед преодоляване на опасността от затруднения от продължаващото разпространение на заразната болест, както и при увеличаване интензитета на разпространение на COVID-19 се налага необходимост от подпомагане от страна на държавата на последното ниво на системата - болниците, в които се концентрира изключително висок по своя интензитет товар от гледна точка на предоставянето на дейностите по диагностика и лечение на пациенти с COVID-19 и успоредно с това - и на такива без това заразно заболяване и/или с редица други заразни и други заболявания.

За овладяване на пандемията и последствията от COVID-19 за 2022 г. и в съответствие с приетите със Споразумението за съвместно управление на Република България в период 2021 г.-2025 г. краткосрочни и средносрочни стратегически мерки в областта на здравеопазването, са осигурени допълнителни средства, както следва:

• 267,2 млн. лв.- за закупуване на допълнителни количества ваксини срещу COVID-19, с оглед създаване на максимални възможности за ваксинация на населението и повишаване обхвата с ваксини срещу COVID-19, особено в групите от населението с доказан повишен риск от тежко протичане на заболяването, хоспитализация и смърт;

• 352,0 млн. лв. - за осигуряване на подкрепа на персонала на първа линия, пряко ангажиран с дейности по предотвратяване разпространението на COVID-19, включително за поставяне на ваксини на здравно неосигурени лица за шест месеца;

• 131,8 млн. лв. - за осигуряване на лекарствени продукти за лечение на COVID-19 и за поддържане на резерв от лекарствени продукти за лечебните заведения за лечение на системен възпалителен отговор и протромботични състояния, възникнали вследствие на COVID-19 при хоспитализирани пациенти;

• 101,2 млн. лв. - за осигуряване на изследване за COVID-19 с щадящи бързи антигенни тестове на учениците от I до XII клас, бързи антигенни тестове и PCR тестове за установяване на COVID-19 и лични предпазни средства, медицински изделия и дезинфектанти с цел ограничаване разпространението на COVID-19;

• 118,5 млн. лв. - за подкрепа на медицинския персонал, който работи в условията на огромно напрежение при извънредна епидемична обстановка чрез изплащане на месечна добавка към възнагражденията на изпълнителите на болнична медицинска помощ чрез бюджета на Националната здравноосигурителна каса за шест месеца;

• 3,8 млн. лв. - за ускорено изграждане на Национална здравно-информационна система и развитие на дистанционни здравни услуги чрез въвеждане на електронно здравно досие и задължителна електронна бяла рецепта, както и обезпечаване на системата за нормален работен режим за електронно здравеопазване;

• 2,0 млн. лв. - за детско здравеопазване с оглед разширяване на обхвата на биохимичен скрининг за бременни от минимум 90% при достигнат обхват през 2021 г. от 40%;

• 20,0 млн. лв. - за изграждане на Национална педиатрична болница с цел създаване на условия за съвременно и комплексно медицинско обслужване на деца;

• 28,0 млн. лв. - допълнителни субсидии за лечебните заведения за болнична помощ за поддържане готовността на клиники/отделения по инфекциозни болести за оказване на медицинска помощ при епидемично разпространение на COVID-19 и за финансиране на дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване като оказване на спешна медицинска помощ, лечение на психични заболявания, туберкулоза и неспецифични белодробни заболявания, структури в труднодостъпни и отдалечени райони и други социално-значими звена, както и за развитие на донорството и трансплантациите на стволови клетки;

• 13,2 млн. лв. - за издръжката на децата в детските ясли, с оглед пълното освобождаване на родителите от заплащане на такси , считано от 1 април 2022 г. Разчетите са направени при средна стойност на издръжката от 1 125 лв. на дете годишно за около 15 661 деца в детски ясли;

• 100,0 млн. лв. - заделени по сметка за чужди средства за изплащане на еднократна сума в размер на 75 лв. към пенсиите за стимулиране на ваксинирането сред пенсионерите, като една от най-уязвимите групи от населението с оглед предотвратяване на разпространението на COVID-19.

С цел подобряване на ефективността на разходите и удовлетвореността на гражданите от функционирането на здравния сектор по бюджета на Националната здравноосигурителна каса са предвидени допълнително 581,1 млн. лв. за здравноосигурителни плащания, от които 280,0 млн. лв. за създаване на ефективно работеща доболнична помощ, включително за реализира на допълнителни дейности свързани с профилактика, наблюдение и лечение на деца. Това ще доведе до намаляване на разходите за болнично лечение.

Приоритетите в областта на общинското здравеопазване са насочени към финансирането на медицинското обслужване в здравните кабинети в детските градини и училищата, на детските ясли и яслените групи към детските градини, детските кухни, здравните медиатори, общинските съвети по наркотични вещества и психосоциална рехабилитация, за което са разчетени допълнително 23,1 млн. лв. През 2022 г. продължава финансирането на здравните медиатори, като средствата за тях са увеличени с 0,5 млн. лв.

Политика в областта на образованието. През периода 2022-2024 г. ще продължи реализирането на интегрирани политики, с фокус към образование и личностно развитие на децата и учениците, насърчаване на иновациите, квалификация на педагогическите специалисти, модернизиране на образователните институции, повишаване качеството на висшето образование и развитие на научния потенциал.

За предучилищното и училищното образование за 2022 г. в съответствие със Споразумението за съвместно управление на Република България в период 2021 г.- 2025 г. за осигуряването на висококачествено образование и обучение за всички, независимо от произхода, формирането на високо образовани, иновативни и активни личности, способни да се реализират успешно като професионалисти и като отговорни граждани са осигурени допълнителни средства, както следва:

• 315,0 млн. лв. - за предвиденото нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието във връзка с продължаване на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125 на сто от средната работна заплата за страната с цел да се стимулира навлизането на млади и квалифицирани педагози в системата на предучилищното и училищното образование, компенсиране ръста на минималната работна заплата и за увеличение на средствата за издръжка по стандарти;

• 16,0 млн. лв. - за увеличаване на норматива за подпомагане храненето (безплатни закуски) на децата от задължителната предучилищна възраст и от учениците от начален етап (от I до IV клас);

• 70,0 млн. лв. - за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски градини, детски ясли и училища с оглед продължаване на възможността за осъвременяване и разширяване на материалната база;

• 15,0 млн. лв. - за изграждане на нови спортни площадки и ремонт на съществуващи такива в училищата;

• 84,8 млн. лв. - за издръжка на децата в детските градини, с оглед пълното освобождаване на родителите от заплащане на такси за детски градини, считано от 1 април 2022 г;

• 18,0 млн. лв. - за продължаване поетапното разширяване на достъпа и обхващане в задължително предучилищно образование на 4-годишни деца;

• 6,5 млн. лв. - за предпазни материали и консумативи в условия на епидемична обстановка от разпространението на COVID-19 с цел осигуряване на безопасно присъствено обучение;

• 22,6 млн. лв. - за продължаване изпълнението на Национална програма Отново заедно, насочена към подобряване на социални и здравословен начин на живот на учениците;

• 100,0 млн. лв. - за повишаване на интереса и увеличаване на извънкласните дейности, гарантирани за всеки ученик чрез допълнителна подкрепа за спорт, отдих и култура за осигуряване на широк достъп до тях и при изявени високи постижения;

• 6,5 млн. лв. - за осигуряване на транспорт на деца и ученици, включително за поддръжка на автобуси;

• 10,0 млн. лв. - за закупуване на училищни автобуси, за да бъдат осигурени условия за безопасно превозване на децата и учениците до най-близката детска градина или училище;

• 10,0 млн. лв. - за нова национална програма за осигуряване на образователни медиатори и социални работници за институциите, в които се обучават деца от уязвими групи;

• 13,0 млн. лв. - предвидени средства за компенсиране на разходите за отглеждане и обучение на деца, които не са приети поради липса на места в държавни и общински детски градини и училища.

В областта на висшето образование политиката с цел насърчаване на усилията на автономните висши училища за непрекъснато развитие на качеството на предлаганото висше образование, подпомагането им при въвеждането, развитието и усъвършенстването на вътрешните системи за оценяване и поддържане на качеството на обучение и на академичния състави и в съответствие със Споразумението за съвместно управление на Република България в период 2021 г.- 2025 г. са осигурени допълнителни средства в размер на 54,0 млн. лв., разпределени както следва:

• 5,5 млн. лв. - за осигуряване на ръст от 10 на сто на средствата за стипендии на студентите;

• 43,5 млн. лв. - за издръжка на обучението, в т.ч. за осигуряване на увеличения разчетен брой средно приравнен брой учащи, за поетапно увеличение на диференцираните нормативи за издръжка на обучението за хуманитарни, технически и педагогически науки, за компенсиране на студенти освободени от заплащане на такси за обучение, обучаващи се в професионални направления и защитени специалности с най- висок очакван недостиг на пазара на труда, за компенсиране ръста на минималната работна заплата;

• 5,0 млн. лв. - за присъщата на висшите училища научна или художествено-творческа дейност и за издаване на учебници и научни трудове.

Политика в областта на отбраната. Осигурени са средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана. Разходите за отбрана за 2022 г. възлизат на 1,73% от БВП (с 0,03% повече от референтния процент), като през 2024 г. достигат до 2% от БВП, с което се изпълнява Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на Република България до 2024 г. и поетите ангажименти пред НАТО.

Предвидени са средства за 2022 г. за превъоръжаване и модернизация на трите вида въоръжени сили и повишаване на отбранителните способности на Българската армия, съгласно Споразумението за съвместно управление на Република България в период 2021 г.-2025 г., а именно:

• 187,0 млн. лв. - за придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за Военно морските сили;

• 100,0 млн. лв. - за основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада;

• 180,0 млн. лв. - за средства за изграждане на интегрирана система и инфраструктура за усвояване, експлоатация и осигуряване на новия тип боен самолет, включително и за съпътстващите разходи по придобиването му;

• 126,2 - млн. лв. за придобиване, модернизация и поддръжка на въоръжение и техника, в т.ч. осигуряване на експлоатацията на самолети МиГ-29;

• 50,0 млн. лв. - за провеждане на подготовката за изпълнение на задачи по мисии Отбрана, Подкрепа на международния мир и сигурност и Принос към националната сигурност в мирно време, повишаване броя на мероприятията за съвместна подготовка, включително международни учения, усвояване на новите бойни платформи, въоръжение и техника и постигане на пълни оперативни способности, подготовка и сертифициране на формированията, определени за Силите за отговор на НАТО и целенасочена подготовка за ефективно изпълнение на процедурите и действията за оказване на поддръжка като страна-домакин на сили на НАТО;

• 77,0 млн. лв. - за преодоляване на некомплекта от личен състав на Българската армия, в т.ч. за осъвременяване на кадровата политика.

Политика в областта на вътрешния ред и сигурността. Години наред системата на Министерството на вътрешните работи (МВР) изпитва системен недостиг на средства за издръжка, което значително възпрепятства развитието на системата му и осигуряването на добра материална обезпеченост на неговите служители. Същото води до негативни последствия като начисляване на наказателни лихви за просрочени задължения, завеждане на съдебни дела и други, които довеждат до допълнителни разходи за ведомството.

В съответствие със Споразумението за съвместно управление на Република България в период 2021 г.- 2025 г. са осигурени средства за спешните дейности в област Вътрешна сигурност, определена като една от приоритетните му области. За целта в проекта на бюджет на МВР за 2022 г. са предвидени допълнителни средства, както следва:

• 28,0 млн. лв. - за осигуряване на средствата за облекло при увеличение на лимита за облекло на униформените служители на МВР от 400 на 800 лв.;

• 47,4 млн. лв. - за текущи ремонти, материали и консумативи за поддръжка на моторните превозни средства, собственост на МВР, резервни части за въоръжението, противопожарната, медицинската и друга техника, горива за транспорта и други текущи разходи;

• 8,0 млн. лв. - за разходи за експертизи;

• 9,0 млн. лв. - за карти за спорт за подобряване на физическата подготовка на служителите в МВР;

• 14,8 млн. лв. - за капиталови разходи, в т.ч. за основни ремонти на Авторемонтни бази на МВР и доставка на оборудване за същите; за доставка на компютри и хардуер (основно за системи за автоматичен цифров запис и архивиране на аудио информация; компютри; разнообразна компютърна техника, периферни устройства и други за структурите в МВР) и др.

Политика в областта на съдебната система

Основният принцип при разработване на бюджетната прогноза за периода 2022-2024 г. на съдебната власт е независимост и прогнозиране на оптимален размер на средствата за нормално функциониране на съдебните институции.

По проекта на бюджет с актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2022-2024 г. за съдебната власт са предвидени следните допълнителни средства:

95,0 млн. лв. - за индексиране на основните и допълнителните възнаграждения на заетите в съдебната система, които се определят съгласно разписаните в Закона за съдебната власт механизми (чл. 218, чл. 233, ал. 6 и чл. 345, ал. 5); 7,7 млн. лв. - във връзка с предвиденото увеличаване на размера на минималната работна заплата (МРЗ) от 650 лв. на 710 лв. от 1 април 2022 г. и увеличението на максималния осигурителен доход от същата дата от 3 000 лв. на 3 400 лв.; 5,5 млн. лв. - във връзка с изплащането на възнагражденията на вещи лица и съдебни заседатели, които са обвързани с МРЗ на основание Наредба № 2 от 29 юни 2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.

Политика в областта на правосъдието.

За тригодишния период 2022-2024 г. ще се предприемат законодателни мерки, свързани с приоритета на Министерството на правосъдието - да се реформира и подобри работата на съдебната система за постигане на достъпно, предвидимо, бързо и справедливо правосъдие, за възстановяване на справедливостта в обществото, което да гарантира правовия ред в страната, постигане на конкретни резултати в борбата с престъпността и ефективно справяне с корупцията.

По проекта на бюджет с актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2022-2024 г. за Министерството на правосъдието са предвидени следните допълнителни средства:

• 10,8 млн. лв. - за финансовото осигуряване на дейността на Бюрото по защита на застрашени лица във връзка с преминаването му към структурата на Министерството на правосъдието съгласно Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателното производство от структурите на съдебната власт;

• 0,74 млн. лв. - за поетапното доизграждане на Национална информационна система за електронна сигурност на обектите на съдебната власт за поетапно надграждане на системи за сигурност на обекти на територията на Апелативен район София, Пловдив и Бургас;

• 5,22 млн. лв. - за развитието на пенитенциарната система в Република България - за укрепване капацитета на главна дирекция Изпълнение на наказанията;

• 2,57 млн. лв. - за укрепване на капацитета на Главна дирекция Охрана.

Политика в областта на енергетиката. С цел смекчаване на икономическите последици от внезапно настъпилата нестабилност на цените на електрическата енергия и природния газ са заделени средства по сметки за чужди средства за подпомагане на бизнеса по политиката в областта на енергетиката в размер на 931,5 млн. лв., а именно:

• 481,5 млн. лв. - за изпълнение на Програмата за компенсиране на разходите на операторите на електропреносната и на електроразпределителните мрежи за закупуване на количествата електрическа енергия, потребена за технологични разходи и за изпълнение на Програмата за компенсиране на небитови крайни клиенти на електрическа енергия;

• 450,0 млн. лв. - за компенсация за високите цени на електрическата енергия и природния газ за крайните небитови потребители за първото тримесечие на 2022 г.

По бюджета на Фонд Сигурност на електроенергийната система са разчетени средства в размер на 2 644,5 млн. лв., като с част от тях ще бъде осигурено допълващо финансиране на тези мерки.

Политика в областта на околната среда. За изпълнение на залегналите приоритети в Споразумението за съвместно управление на Република България в период 2021 г.-2025 г. по политика в областта на околната среда са планирани допълнителни средства, както следва:

• 15,2 млн. лв. - за подобряване на съществуващата хидроложка система и поддръжка автоматични хидрометеорологични станции и за мониторинг на морските води за изпълнение на изискванията на Рамковата директива за водите и Рамковата директива за Морската стратегия предвидени в Плановете за управление на речните басейни и Морската стратегия.

• 9,2 млн. лв. - за осъществяване на инфраструктурни проекти с цел подобряване на общинските системи за управление на отпадъците чрез изграждане на системи, съоръжения и инсталации за селективно разрушаване, подготовка, рециклиране и оползотворяване на строителни отпадъци и за производство на рециклирани строителни материали в сектор Отпадъци;

• 5,3 млн. лв. - за създаване на система за управление на защитените зони и прилагане на специфични мерки за тяхното опазване;

• 1,0 млн. лв. - за екологосъобразно управление на залежалите пестициди, които представляват заплаха за човешкото здраве и тяхното унищожаване.

• 6,0 млн. лв. - за изпълнение на мониторинг и докладване на Директивата за местообитанията и Директивата за птиците - прилагане на Национална концепция за мониторинг на птиците и Национална концепция за мониторинг на видове и местообитания.

• 10,0 млн. лв. - за финансиране на проекти на общините за рекултивация на общински депа, неотговарящи на нормативните изисквания

• 38,4 млн. лв. - за общински проекти и дейности в областта на околната среда чрез бюджета на ПУДООС.

Политика в областта на културата. През периода 2022-2024 г. ще продължи укрепването, популяризирането и развитието на българската идентичност, култура и духовни ценности. Политиката е насочена към създаването на условия за устойчиво културно развитие и духовно консолидиране на нацията, утвърждаването на българската национална идентичност чрез изграждане образа на България като страна със самобитна култура и уникално културно наследство, активирането на международната дейност за популяризиране достиженията на българските творци и повишаване конкурентоспособността на българския културен продукт.

За оптимизиране на действащата система на финансиране на българската култура за 2022 г. и в съответствие със Споразумението за съвместно управление на Република България в период 2021 г.-2025 г. за оптимизиране на действащата система на финансиране в мрежата на сценичните изкуства и повишаване на ефективността на маркетинга и атрактивността на предлаганите културни продукти, разширяване на равнопоставения достъп до култура и културно наследство, опазване и социализиране на културното наследство и стимулиране на обвързването му с туристическите продукти са осигурени допълнителни средства, както следва:

• 9,5 млн. лв. - за консервационно-реставрационни работи за създаване и опазване на културните ценности с оглед популяризиране на българската култура и подобряване на достъпа до културното наследство;

• 3,5 млн. лв. - за творчески проекти в областта на движимото културно наследство, визуалните изкуства, литературното наследство и др.

• 28,0 млн. лв. - за филмопроизводство, в т.ч. за създаване и разпространение на български филми и кино продукции с българско участие, за схема за държавна помощ за възстановяване на разходи за производство на филми, включително сериали и схема за държавна помощ за производство на телевизионни сериали, като от тях 18,0 млн. лв. са заделени по сметка за чужди средства;

• 31,4 млн. лв. - за осигуряване на подкрепа за български творци и артисти пряко засегнати от преустановяването на масови мероприятия на територията на страната, включително културно-развлекателни в условията на пандемията от COVID-19 за шест месеца;

• 20,0 млн. лв. -за актуализация на мерките за държавните културни институти в областта на сценичните изкуства в ограничителния условия на пандемия;

• 3,2 млн. лв. - за културен календар за национални прояви и чествания на събития и бележити дейци на основание чл. 21, ал. 1 от Закона за закрила и развитие на културата;

• 13,0 млн. лв. - за увеличение с 5 на сто стандартите за финансиране на държавните, регионалните музеи и художествени галерии, и с 9,2 на сто на стандарта за регионалните библиотеки и за увеличаване на стандарта за читалищата с 10,3 на сто в т.ч. и във връзка с ефекта от увеличаване на минималната работна заплата, на максималния осигурителен доход, считано от 1 април 2022 г.;

• 2,5 млн. лв. - за увеличение с 15 на сто стандарта за финансиране на Националната библиотека Св. св. Кирил и Методий и за изграждане на пожароизвестителна система в хранилището за книги и проектиране и изграждане на климатична система в сградата;

• 36,0 млн. лв. - за проучвателна и капиталова програма за развитие на музеи, галерии, театри, опери, културно информационни центрове и др.;

• 8,0 млн. лв. - за разширено представяне и популяризиране на българската култура в чужбина, в т.ч. на българските културни институти в чужбина.

Политика в областта на младежта и спорта. Политиките в областта на младежта и спорта са насочени към насърчаване на икономическата активност и развитие на младите хора, развитие и утвърждаване на спорта за високи постижения, развитие на спорта за учащи и спорта в свободното време.

За периода 2022-2024 г. са осигурени условия и допълнителен финансов ресурс за изпълнението на целите и дейностите във връзка с реализирането на приоритетите на провежданите политики в областта на младежта и спорта.

За изпълнение на приоритети в област Спорт и младежки дейности и съгласно Споразумението за съвместно управление на Република България в период 2021 г. - 2025 г. са предвидени допълнителни средства, както следва:

• 9,5 млн. лв. - за осигуряване на условия и възможности за развитие на елитния спорт, развитие на потенциала на млади талантливи спортисти, подпомагане на спортни дейности и за месечни премии на олимпийски медалисти, прекратили активната си състезателна дейност и треньори;

• 3,0 млн. лв. - за провеждане на оптимална олимпийска подготовка;

• 0,9 млн. лв. - за разширяване на обхвата на програмите за развитие на детския спорт и осигуряване на възможности за физическа активност, спортно състезателна дейност и изява на децата и младите хора, и за дейности по програма за развитие на спорта за хората с увреждания;

• 0,6 млн. лв. - за финансиране на проекти за младежки дейности по Националната програма за изпълнение на младежки дейности;

• 10,2 млн. лв. - за финансово подпомагане на изграждането и обновяването на спортни обекти;

• 17,0 млн. лв. - за инвестиции в изграждане на спортни обекти, в т.ч. 15,0 млн. лв. за довършване на спортна зала Арена Бургас.

Политика в областта на транспорта и съобщенията. За изпълнение на приоритети в областта на транспорта и съобщенията са осигурени средствата от държавния бюджет за нефинансовите предприятия с оглед покриване на необходимите разходи, възникнали при изпълнение на възложените им от държавата задължения, свързани с предоставяне на обществени услуги. Осигурени са средства за 2022 г., както следва:

• Национална компания Железопътна инфраструктура - 418,8 млн. лв., в т. ч. 140,0 млн. лв. за капиталови трансфери и 278,8 млн. лв. за субсидии за текуща дейност. Разчетени са допълнителни средства в размер на 88,8 млн. лв. за поддържане и безопасна експлоатация на новите системи и съоръжения, придобити с безвъзмездно финансиране от държавния бюджет и Европейски структурни и инвестиционни фондове. Предвидени са мерки във връзка с възможностите за въвеждане на изискванията на Регламент (ЕС) 2020/1429 за установяване на мерки за устойчив железопътен пазар с оглед на избухването на COVID-19 за компенсация от държавния бюджет за НК ЖИ с цел намаляване на инфраструктурните такси за достъп и използване на железопътната мрежа;

БДЖ - Пътнически превози ЕООД - 245,2 млн. лв., в т. ч. 49,0 млн. лв. за капиталови трансфери и 196,2 млн. лв. за субсидии за текуща дейност, които са увеличени с 11,2 млн. лв. за осигуряване на нормалното функциониране на дейността на дружеството;

• ДП Пристанищна инфраструктура - 89,3 млн. лв. за капиталови трансфери за ремонтно-възстановителни, рехабилитационни и укрепителни дейности на пристанищната инфраструктура, така и за модернизация на пристанищните съоръжения и дейности, свързани с тяхната проходимост.

Ø Във връзка с модернизиране на Български пощи ЕАД и тяхното навлизане на пазара на платежни услуги и финансово посредничество са осигурени допълнителни 29,9 млн. лв., от които 29,7 млн. лв. за извършването на универсална пощенска услуга и 0,1 млн. лв. за разпространение на периодични печатни издания (вестници и списания).

Ø Планирани са допълнителни средства по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, респективно Агенция Пътна инфраструктура спрямо ЗДБРБ за 2021 г. в размер на 1 671,4 млн. лв., от които 1 001,4 млн. лв. за текущ ремонт и поддържане на републиканската пътна мрежа и 670,0 млн. лв. за основен ремонт на републиканската пътна мрежа и за изграждането на приоритетни инфраструктурни проекти.

Политика в областта на електронното управление. Ключов приоритет на правителството на Република България е въвеждане на електронното управление като основна платформа за модернизация на държавата, фактор и неотменимо условие за успеха на секторните реформи, за което е осигурен допълнителен финансов ресурс, както следва:

• 2,7 млн. лв. - за повишаване нивото на информационната сигурност и политиките за киберсигурност;

• 6,4 млн. лв. - за реализирането на дейностите по споделени услуги в държавната администрация;

• 23,2 млн. лв. - за програмни продукти и лицензии за нуждите на държавната администрация.

• 200 млн. лв. - за изплащане на обезщетения от оптимизация на администрацията.

Политика в областта на туризма. За изпълнение на залегналите приоритети в Споразумението за съвместно управление на Република България в период 2021 г.-2025 г. по политика в областта на туризма са планирани средства, както следва:

• 20,0 млн. лв. - за национална туристическа реклама;

• 25,0 млн. лв. - за субсидии за туроператори, които използват въздушни превозвачи с валиден оперативен лиценз за изпълнение на чартърни полети до Република България с цел туризъм.

Политика в областта на селското стопанство. За изпълнение на залегналите приоритети в Споразумението за съвместно управление на Република България в период 2021 г.-2025 г. по политика в областта на земеделието са планирани допълнителни средства, както следва:

• 7,0 млн. лв. - за компенсиране на понесени 100% щети по земеделски култури в следствие на природни бедствия, настъпили през 2021 г. и за обезпечаване изплащането на обезщетения за щети през 2022 г.;

• 12,0 млн. лв. - за подкрепа на свиневъдите за хуманно отношение към животните и за обезпечаване на разходите на регистрираните ветеринарни лекари, свързани с имунопрофилактиката на животните;

• 8,5 млн. лв. - помощ De minimis за извънредна подкрепа на земеделските стопани;

• 111,5 млн. лв. - държавна помощ за осигуряване на ликвидност и достъп до финансиране на предприятията, които през периода на пандемията са изправени пред внезапен недостиг на средства;

• 11,0 млн. лв. - по преходната национална помощ за изплащане в пълен размер на преходната национална помощ за овце-майки и кози-майки;

• 8,3 млн. лв. - за изграждане на ефективно функционираща инфраструктура и капацитет за управление на рискови събития - защита от вредното въздействие на водите и градозащита;

• 2,0 млн. лв. - за упражняване на пълен контрол върху вноса на готова продукция от земеделски и животински произход с оглед осигуряване на безопасност на храните и за повишаване качеството на контролните функции на Изпълнителната агенция по горите и Българската агенция по безопасност на храните.

Икономическа и финансова политика. За изпълнение на залегналите приоритети в Споразумението за съвместно управление на Република България в период 2021 г. -2025 г. в областта на икономическа и финансова политика са планирани средства за изпълнение на политиките в тази област, както следва:

• 410,0 млн. лв. - за продължаване на т.нар. мярката 60/40 за подкрепа на бизнеса за запазване на заетостта за шест месеца , за изплащане на компенсации на работници и служители, осигурени в икономически дейности, за които със заповед на компетентен орган са наложени временни ограничения за осъществяването им в периода на обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка по мярка Запази ме плюс, както и в подкрепа на Националния план за действие по заетостта през 2022 г. във връзка с преодоляване последиците на пазара на труда от COVID-19 криза за шест месеца.

• 9,0 млн. лв. - за насърчаване на инвестициите на местни и чуждестранни предприятия, изпълняващи инвестиционни проекти по Закона за насърчаване на инвестициите. Средствата са насочени за изграждане на нови производствени мощности и създаване на дългосрочни нови работни места чрез осигуряване на подкрепа на дружествата, изпълняващи инвестиционни проекти и създаващи значима заетост - сертифицираните по Закона за насърчаване на инвестициите инвеститори;

• 5,6 млн. лв. - за Националния иновационен фонд, чиято основна цел е насърчаване на научноизследователската и развойната дейност за повишаване конкурентоспособността на предприятията и стимулиране сътрудничеството между науката и бизнеса в България;

• 0,9 млн. лв. - за изграждане на Информационна система за Българската агенция за инвестиции;

• 0,9 млн. лв. - за разработване на индикатори за измерване на постигнатия социален резултат от работата на дружествата с държавно участие; за създаване на Борд за иновации между Министерството на иновациите и растежа и Министерството на образованието и науката, с цел създаване на дългосрочни политики за развитието на българската икономика; провеждане на консултации с бизнеса, за идентифициране на административните пречки и поетапното им премахване.

Регионална политика

Основните бюджетни взаимоотношения между общините и централния бюджет за 2022 г. са в общ размер 5 607,8 млн. лв., от които обща субсидия за делегираните от държавата дейности - 4 889,3 млн. лв.; обща изравнителна субсидия - 379,0 млн. лв.; трансфер за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища - 48,2 млн. лв.; целева субсидия за капиталови разходи - 291,3 млн. лв. Общата субсидия за държавни дейности за 2022 г. е увеличена с 556,8 млн. лв. или с 12,9% спрямо 2021 г. Общата изравнителна субсидия е увеличена с 49,6 млн. лв. или 15% спрямо 2021 г.

Целевата субсидия за капиталови разходи е увеличена с 67,2 млн. лв. или 30% спрямо 2021 г.

Финансовият пакет, от който България може да се възползва по Механизма за възстановяване и устойчивост (Recovery and Resilience Facility), се очаква да бъде 6,268 млрд. евро безвъзмездна финансова помощ (по текущи цени) и около 4,549 млрд. евро заеми (по цени от 2018 г.). Механизмът не регламентира изисквания по отношение на национално съфинансиране. Периодът, в който може да се поемат правни задължения за основния финансов пакет в размер на 70% от общата сума за безвъзмездната подкрепа, е до 31 декември 2022 г., а за остатъка от 30% - между 1 януари 2023 г. и 31 декември 2023 г.

Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2022 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в ЗДБРБ за 2021 г. в размер на 4,5 млрд. лв.

Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране през 2022-2024 г. се очаква в края на периода държавният дълг да достигне до ниво от 47,1 млрд. лв., а съотношението на държавния дълг спрямо БВП до 29,3%, плавно удължаване на средния остатъчен матуритет на дълга, както и увеличение на дела на вътрешния държавен дълг в структурата на дълга (от 20,5% в края на 2020 г. на 34,6% в края на 2024 г.).

 

Още новини