Начало Новини Актуално Подготвят дигитална подкрепа за 45 ключови професии

Подготвят дигитална подкрепа за 45 ключови професии

Актуално

Усилено се подготвя дигитална подкрепа за 45 ключови професии у нас. Това стана известно от заключителната конференция за отчитане на резултатите от проекта „Дигитална подкрепа“, съобщават от пресцентъра на КТ "Подкрепа".

Изследвана е необходимостта от дигитализиране на 45 основни длъжности и професии в 9 сектора на българската икономика – т.е. по 5 основни професии от всяка сфера. Деветте икономически сектори са горско стопанство, добивна промишленост, производство на изделия от каучук и пластмаси, производство на изделия от други неметални минерални суровини, събиране и обезвреждане на отпадъци и рециклиране на суровини, далекосъобщения, медико-социални грижи с настаняване, социална работа без настаняване, както и „други дейности в областта на културата“.

Сред изследваните професии са лесоинженер, лесничей, енергиен диспечер, настройчик на сприцмашини за каучукови изделия, машинен оператор при производството на цимент или на бетонови изделия, ръководител на здравословни и безопасни условия на труд при събирането и рециклипането на отпадъци, техник по далекосъобщителна техника, медицински рехабилитатор, логопед, психолог,рехабилитатор, музеен педагог, главен библиотекар и др.

По време на събитието са взели участие заместник-министрите на труда и социалната политика Наталия Ефремова и Емил Мингов, Цветан Спасов – ръководител на Управляващия орган на ОПРЧР, Добрин Иванов – изпълнителен директор на АИКБ, Беата Папазова – съветник “Европейска интеграция и проекти” към БТПП, Емил Рогов – ръководител “Проекти” на ССИ и Красимира Брозиг – главен секретар на НАПОО, Полина Маринова – изпълнителен директор на АЗ.

"През последните няколко години в Министерството на труда и социалната политика създаваме екосистема на дигиталния преход", е заявила заместник-министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова на конференцията, съобщават от министерството. 

Тя е подчертала, че съвместно със социалните партньори се създава стратегическата основа на дигиталния преход, а с финансиране по Програма „Развитие на човешките ресурси“ (ПРЧР), Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и средства от държавния бюджет, ще бъде разработена палитра от мерки за повишаване на цифровите умения на всички участници на пазара на труда и в подкрепа на работодателите.

В момента се разработват програмите и методиките за обучения, които са изследователски обосновани на базата на резултатите от проектите, реализирани от социалните партньори по операция „Развитие на дигиталните умения“. Ефремова е била категорична, че за успешния дигитален преход е необходимо да бъдат положени усилия за гарантиране на достъпността на обученията за дигитални умения.

„Бъдещето ще бъде невъзможно без дигитални умения, които работниците и служителите трябва да притежават, за да могат да осъществяват своята дейност“, е заявил заместник-министърът на труда и социалната политика проф. Емил Мингов. „Бъдещето, особено с настъплението на изкуствения интелект, ще наложи все по-голямо усъвършенстване на дигиталните умения, ако работникът или служителят иска да запази работното си място“, е допълнил той.

По Програма „Развитие на човешките ресурси“ (2021-2027 г.) е заложен ресурс от 400 млн. лв. за обучения за придобиване на дигитални умения, съобщи Цветан Спасов. По НПВУ също ще бъде реализиран проект, който е с бюджет от 390 млн. лв. Очаква се в следващите няколко години над 700 000 български граждани да преминат обучения за дигитални умения. „Всички ние сме длъжни навреме да предприемем мерки да създадем или повишим дигиталните умения на работната сила, за да бъде качествена и конкурентна както на европейско, така и на световно ниво“, е посочил Спасов. Според него без тясното взаимодействие между институциите и социалните партньори, тази задача не може да бъде осъществена.

Критично ниско е нивото на дигиталните умения на българските граждани 

Според  данни на Евростат, оповестени от КНСБ на сайта на синдикалната организация, страната ни е на четвърто място отзад напред в ЕС (преди Италия, Полша и Румъния) по дял на населението, притежаващо основни дигитални умения – 23,4%, в сравнение с 27,5% средно за ЕС. Едва 7,8% от лицата притежават умения над основните (26,5% средно за ЕС). По дял на лицата без общи дигитални компетентности изпреварваме само Румъния (10.13%) – в България техният дял е 6.2%, а средно за ЕС са 3%. България води и негативната класация по дял от населението, чиито дигитални умения и компетентности не могат да бъдат оценени, тъй като не е използвало интернет през последните 3 месеца – 24.7% при средно за ЕС 11 на сто.

Според НСИ около 13% от българите никога не са използвали интернет, като в Северозападен район те са 16%, а в Югозападен – 7.6%, допълват от КНСБ. 
Изследване на БСК, извършено съвместно с КНСБ и социалното министерство, наскоро показа, че ако няма ефективна система и достъпни инструменти за развитие на умения, ако не се насърчава ученето и усъвършенстването през целия живот, всеки трети работещ у нас ще бъде в риск от изпадане от пазара на труда, поради дефицити в дигиталната компетентност.

Направеният анализ на дигиталните умения в 16 икономически сектора у нас показа, че само 19% от работната сила има дигитална компетентност за заеманата от тях длъжност. На този фон над 90% от работните места изискват специфични видове дигитални умения.

Според анализите ускореното навлизане на информационните технологии в живота и в икономиката увеличава дигиталното неравенство. С “преселването” на обществения живот във виртуалния свят то все по-често води до социална изолация, изоставане от съвременните обществени тенденции и влошаване на качеството на живот. Налице е неравнопоставеност в достъпа до пазара на труда, в пригодността за заетост и мобилност, допълват от КНСБ. 

Предизвикателствата пред ученето през целия живот и ограничените инвестиции в обучение забавят и усилията на ЕС да запълни празнината в дигиталните умения до 2030 г., според представители и експерти от ЕС, които настояват за спешна подкрепа за повишаване на уменията и преквалификацията на хората от всички възрасти. Съгласно Европейския стълб на социалните права ЕС се стреми да гарантира, че най-малко 60% от всички възрастни ще участват в обучение всяка година до 2030 г. През 2021 г. делът на възрастните, които съобщават, че участват в образование или обучение, е бил средно 10,8%, с най-висок брой в Швеция, Финландия и Нидерландия. Най-нисък е делът на участие в България и Румъния.

Според проучване на ОИСР обучението остава ниско в много държави заради високите цени и различия в качеството му, като се подчертава необходимостта от повече публични инвестиции в учене през целия живот.

Източник: БТА

Още новини