Начало Новини Актуално Почетният гражданин ст.н.с. Величка Койчева: Липсва историческата култура за 5 октомври

Почетният гражданин ст.н.с. Величка Койчева: Липсва историческата култура за 5 октомври

Актуално
Стара Загора Стара Загора

Ст.н.с. Величка Койчева е четвърто поколение старозагорка. Внучка е на житаря от „Акарджа“ Койчо Тотев, който участва в изграждането на Стара Загора и дава лични средства за строителството на Мъжката гимназия в града. Завършила е история в СУ „Св. Климент Охридски“.

36 години от професионалния ѝ живот са свързани с Регионалния исторически музей. Съавтор е на „История на Стара Загора“, автор на „Възрожденска Стара Загора“, „Старозагорското въстание 1875 г.“ и на много публикации в различни научни издания. Почетен гражданин на Стара Загора.
Величка Койчева
- Г-жо Койчева, Вие сте кръстницата на празника на нашия град. Защо предложихте точно 5 октомври да стане Ден на Стара Загора?

- Кънчо Колев (през 80-те години на миналия век беше председател на Общинския съвет за култура, б. а.) ми каза, че има идеи за празник на града и че е поканил определен кръг хора да дадат предложения. Бяха записани много дати и то не без основание. Но бяха някакси еднопосочни. Фиксираха вниманието на старозагореца главно върху събитие, но не улавяха същността на хилядолетната история на нашия град. И когато седнах да мисля какво би могло да бъде, търсих онази характеристика в историята на града, която да покаже жизнелюбивия дух на старозагорци, желанието им, въпреки всичко, което се е случило, отново да живеят в своя град. Имаме исторически данни за разрушение на Стара Загора през Средновековието и отпреди това, но нямаме конкретика в тези събития. Докато събитието на 5 октомври 1879 г. отразява най-точно този дух и тази характеристика на Стара Загора.
След като се завръщат в опожарения град, сред старозагорци е имало идеи всеки да отиде там, където е била къщата му. Тогава Димитър Наумов, който е представител на модерната мисъл на тогавашна Стара Загора, предлага да се възстанови градът, но не старият, ориенталски, турски град, а да се намери ново решение. И така Стара Загора влиза в историята на градостроителството с първия регулационен градоустройствен план. Напред излиза съзидателното начало. Много труден е бил изборът кой ще направи този план. Оказва се, че това е техникът Либор Байер. През пролетта на 1879 г. той идва тук, поканен от новата българска гражданска власт на Стара Загора – Димитър Наумов, Стефан Салабашев, Атанас Илиев и др., които са включени в първоутвърждаването на плана и впоследствие - във възстановяването на града. Много е трудно това начало на гражданската ни история. Планът се подлага на широко обсъждане. След като той се утвърждава в Пловдив, споменатото звено на възрожденската интелигенция преценява, че не може просто да се започне. Трябва тържество, на което да се каже, че започва строителството на Стара Загора. Не знам дали има друг град в България, чийто празник да се е родил така спонтанно, обикновено е традиция. Тържеството става на 5 октомври 1879 г. в днешния парк „5 октомври“. Гражданите на Стара Загора – бедни, боси, участват в него с дълбоко съпричастие. Трогателна е тази спонтанност. Съзнавайки, че това е исторически акт, Атанас Илиев пише адрес, в който е казано, че на 5 октомври 1879 г. се полага основният камък на Стара Загора, изгорена от ордите на Осман паша. Полагат го в земята, където по-късно през 1902 година е построен паметникът на защитниците на Стара Загора. Тогава участниците са имали съзнанието, че това е много важен момент за старозагорската история. Друга важна характеристика на този акт е, че се мисли за общественото строителство. Първата сграда е тази на старозагорската Община, която е била на мястото на днешната детска площадка в парка.
Точно затова реших, че именно на 5 октомври най-точно се задават историческите характеристики на Стара Загора и се усеща съзидателното начало.

- През 1987 г. при кмета Купен Купенов по Ваше предложение се разработва статут за отбелязване на Деня на Стара Загора. За 24 години как се променяше този празник?

- В известен смисъл той се обогати – с изложбите, с представленията на театъра. Според мен още се търси същността му. Все още не е направено достатъчно за популяризирането на този празник сред старозагорци. Ако всеки жител на Стара Загора проумее какво е вложено в празника, ще се чувства горд, че живее в този град. Според мен липсва тази историческа култура.

- Докъде, според Вас, се простира обществената отговорност на старозагорци по отношение на историята на града ни?

- Не бих чертала програми, планове... Но ми се иска старозагорци да разберат, че трябва да уважават историята и настоящето.

- Притежават ли тези, които управляват града, достатъчно потенциал, за да извлекат максимум дивиденти за Стара Загора от богатата ѝ история?

- Сега историческата памет е занемарена. Не се извеждат достатъчно такива акценти, които да повлияят на обикновения човек. Иска се да се популяризират тези неща. Не с реклама, а с текстове, които „да се забият“ в съзнанието, особено в младежкото. Казаното за тези събития, освен познание, трябва да дава и самочувствие.

- Ако подложите миналото на Стара Загора на историческа дисекция, кое ще изведете на преден план?

- Като се започне още от първите поселения - неолитните жилища, но това още не е градът. Той става град по-късно - с името Августа Траяна. След това преминава през няколко средновековни селища. Това са все периоди, от които може да се отсее най-важното, за да се разбере тази непрекъсната историческа нишка, която е очертавала историята на града. Много силни неща има в нея, но за тях трябва да се пише от хора специалисти, хора с отношение, а не просто изброяващи факти. Не се знае всичко от историята на Стара Загора. Има много богата литература за боевете, но как се възстановява градът, не се знае достатъчно. Някъде нещо е казано, но малцина са тези, които знаят защо 5 октомври се превръща в празник.

- Какво всъщност е историята, защо не можем да я разберем?

- Никой не я е разбрал докрай. Точно е казано в една латинска сентенция: Historia est magistra vitae (историята е учителка на живота). Но историята се прави много трудно. Често натежава политическият момент. Не се тълкуват едни събития по същество, а те имат и плюсове, и минуси. Когато говорим за минал период, например, на преден план излиза чернилката. А колко добри неща са създадени през това време! Не си вземаме достатъчно поуки от събитията, обръщаме внимание само на онова, което ни е приятно. А трябва да знаем малко повече за онова, което е ставало. Историята е учителка на народите, но трябва малко повече да мислим, когато тълкуваме фактите и искаме да извлечем поука. Много е важно да се кажат и плюсовете, и минусите, за да разберем кое трябва да оставим в миналото и кое ще върви с нас в бъдещето. Ще се върна пак към 5 октомври – толкова много ни казва той: въпреки всичко, което се е случило, може да се върви напред, когато тръгнеш със съзидателното начало.

- Защо се случи така, че днес духът на съзидателното като че ли отстъпи пред духа на разрушението?

- Защото още се пилеем в дреболиите. Като че ли не ни е толкова присъщо да видим онова, което е добро. И в този смисъл искам да кажа, че е много важно да градим собственото си съзнание още от най-ранна възраст. Да се дава на подрастващите достатъчно материал от миналото, за да могат и те също да мислят.

- Предстоят избори на 23 октомври. Смятате ли, че в този ден всеки един глас е важен?

- Всичко, което напоследък става, е много тревожно. Много ми се иска гласоподавателят да има своя мисъл за нещата, да може да се ориентира, сам да прецени за кого да гласува.

- Вие оптимист ли сте за бъдещето на Стара Загора?

- Искам да бъда оптимист. Искам да търся положителното, доброто. Има нещо, което е много тъжно. В разговора ни споменавах името на Димитър Наумов. Та той е квитесенцията на модерното, европейското, градивното за този момент, за който сега говорим с Вас. Да сте забелязали да е възстановен паметникът му? Вече 6 години, откакто е откраднат бюстът, стои само постаментът. А Димитър Наумов е човекът, начертал по какъв път трябва да тръгне Стара Загора. Все напомням и от Общината все ми казват: повдигаме този въпрос, но няма пари. Нямаме достатъчното мислене за тези неща, затова тънем в дребнавости, които не ни водят към голямата цел. Денят ни е изтъкан от малките неща, а трябва да умеем да казваме: това е важно, а това остава на по-заден план. Ето такъв ръководител ни трябва.

Интервю: вестник Новината

Още новини