Начало Новини Актуално Около 20% от трудоспособните българи желаят да емигрират

Около 20% от трудоспособните българи желаят да емигрират

Актуално
Емигранти

 За 5 години рязко се увеличава желанието на българите да се преселят в чужбина – нагласите на потенциалните емигранти са за по-дълъг престой зад граница, трайно установяване и спестяване на средства в държавата, в която живеят. Това става ясно от уникално изследване на българската диаспора в Западна Европа, представено вчера от екип учени от Института за икономически изследвания на БАН и Университетът за национално и световно стопанство.

Според него, ако преди 5 години трайните емигранти са били най-малката общност - 4.7%, днес те са най-голямата група – 9 на сто от трудоспособното население на страната. През 2007 г. миграционният потенциал на България е бил 18.6%, а през 2011 - 22.8%, съобщиха от Мега Комюникейшън ООД.

Проучването се реализира по проект, финансиран от Фонд „Научни изследвания” и обхваща нагласите на българското население за емиграция, причини за заминаване и предпочитани страни, средна продължителност на престоя, склонност към спестявания и парични трансфери у нас и в чужбина, как се организират българските общности зад граница и т.н., обясни доц. Веселин Минчев, заместник директор на Института и ръководител на екипа. Според него данните от април тази година, съпоставени с нагласите от 2007 г., проследяват проблема в развитие – какво се случва в период на стабилност и в условията на икономическа криза.

Изследването регистрира над 650 хил. сезонни или т.нар. „циркулярни”, емигранти, които са близо 15% от трудоспособното население у нас, сочат данните от изследването. От него става ясно, че икономическите причини са основни за българите, които искат да напуснат страната. Останалите две - желание за професионална реализация и семейните причини, са били валидни в по-голяма степен през 2007, отколкото сега, подчертаха от изследователския екип.

Рязка промяна обаче има в отговора на въпроса „Защо заминавате?” в двата изследвани периода. Декларирането на: „Просто не желая да живея повече в България”, през 2007 г. изобщо не е било важно за 25.5% от запитаните, докато сега то е посочено от два пъти по-малко хора. Като много важна преди 5 години тази причина е била посочена от 19.1% от респондентите, а през 2011 г. – от 27.1 на сто.

Променени са и предпочитанията на българите към страните, в които желаят да емигрират. Преди 5 години в челната тройка са били Испания, Гърция и Германия, сега това са Англия, Германия и Испания. Изпадането на южната ни съседка от предпочитаните дестинации, както и преместването на Испания от първа на трета позиция, се дължи основно на икономическите проблеми в тези държави, коментираха от изследователския екип. Според тях българите избират страни, които по-бързо излизат от финансовата криза, което обяснява и защо към новите дестинации са прибавени Холандия и Швейцария за сметка на Турция и Белгия. Без промяна остават САЩ и Италия, които и в двата периода на изследване са посочени съответно на 5-о и 7-мо място като предпочитания.

Световната криза е дала отражение и върху броя на домакинствата със завърнал се и настоящ емигрант. Проучването сочи, че за 5 години върналите се от чужбина са се увеличили с над 17%. Въпреки това относителният дял на текущо пребиваващите зад граница се запазва стабилен.

Сред основните причини за прибирането си в България днес, сънародниците ни посочват: „семейни” и „здравни” причини – общо 47,6,%, а „съкратиха работното ми място”и „не си намерих никаква друга нова работа там” се изтъкват от около 40 на сто от запитаните. Третата по важност причина е формулирана като: „върнах се временно, ще търся работа оттук за чужбина”, което показва трайна нагласа за емиграция.

Тенденцията е видима и при проследяване на алтернативните оценки за спестяванията и трансферите на средства у нас и в чужбина, обясни доц. Веселин Минчев. Освен че се увеличава средната продължителност на престоя зад граница, расте и средното възнаграждение на българската емиграция, както и склонността към спестявания в чужбина, добави той. И посочи, че само в Испания до 2007 г. българите са инвестирали в недвижими имоти близо 2 млрд. евро.

За 5 години средно месечният доход на сънародниците ни зад граница се е увеличил от 810.3 на 896.6 евро, а продължителността на престоя – с близо 5 месеца. С 3 на сто обаче намаляват текущите им разходи в чужбина, а делът на паричните трансфери - от 44.3% през 2007 г. на 31.2% през тази година. За сметка на това средно годишната сума на оценените спестявания на българите в чужбина се е увеличила над 3 пъти. Общо средствата, с които разполагат завърналите се и т. нар. настоящи емигранти днес, се оценяват на 1.280 млрд. евро.

За първи път се изследва и как се организира българската общност в чужбина. Проучването сочи, че местните хора възприемат добре сънародниците ни зад граница, а те самите са доволни от отношението на административните власти и работодателите към тях. При възникнал проблем, най-често те се обръщат към приятели – българи или чужденци. Нито един от запитаните не е потърсил съдействието на официалните български представителства, сравнително ограничени са и контактите им с наши неправителствени организации, клубове и асоциации в чужбина. Слабо е и участието им в мероприятия зад граница, организирани за българската общност.

Близо 1/5 от сънародниците ни зад граница не се интересуват какво става в България, а тези, които го правят се информират за събитията основно от радио и телевизия, показват данните в проучването на българската диаспора в Западна Европа.

Още новини