Над 45 000 имигранти работят в България
Малко повече от 800 разрешителни за работа са издадени на имигранти от Министерството на труда и социалната политика, но по социологически и статистически данни у нас работят повече от 45 000 чужди работници. Според изчисленията на Международната организация по миграция скоро те може и да надхвърлят сто хиляди, съобщиха от пресцентъра на Асоциация на индустриалния капитал в България.
Макар да не са създавали досега толкова остри проблеми у нас, с колкото например се сблъскват французите и германците, интеграцията на имигрантите в нашата икономика не е безконфликтен процес. За него наистина имат значение управленските механизми, и могат прецизно да се настроят, отчитайки българския интерес, ситуацията на пазара на труда, човешките права и трудовоправните норми.
С тези думи Добрин Иванов, ръководител на проекта „Разработване на пилотен инструмент за подобрено събиране на данни за имиграционните процеси и за измерване и оценка на интеграцията на имигрантите в българското общество”, откри в четвъртък следобед, на 14 април мозъчна атака. Това е втората поред двучасова дискусия в рамките на проекта между социолози, икономисти, юристи, синдикалисти, представители на работодателите и служители от Министерството на труда и социалната политика. Целта на дискусията бе да се свържат фактите от действителността с интересите на работодателите.
Ръководителят на екипа социолози по проекта доц. д-р Емилия Ченгелова изброи в началото някои примери от социологическите проучвания: Филипинци и пакистанци работят в енергетиката ни, но живеят като капсулирана група в град Гълъбово, докато в Плевен се трудят 15-тина лекари от Средна Азия и се радват от години на уважението на пациентите. Индийци се занимават с компютърните технологии в Първа инвестиционна банка, а дигитализацията на редица сфери от икономиката ни ги прави търсени професионалисти.
Как тези факти от действителността да се свържат с корпоративната социална отговорност? Участниците в мозъчната атака изложиха добри и лоши практики. Настояха да има ясно разграничение от сивите практики и от корупционните механизми. Експертите препоръчаха имиграционните политики да бъдат съобразени и с различните нива на квалификация, тъй като те също се отразяват на нагласите, с които обществото ги приема.
Икономическата криза не е преминала, безработицата у нас все още е висока, но България е предпочитан европейски пазар на труда за различни имигранти, така че бе препоръчано да има по-адаптирани критерии към присъствието им в българската икономика.