Начало Новини Актуално Министър Цеков: Проблемът с процедурата по санирането е социален, не е в методиката за оценка

Министър Цеков: Проблемът с процедурата по санирането е социален, не е в методиката за оценка

Актуално

Към момента подадените жалби с конкретни данни за нарушения са 3

„Проблемът с процедурата по одобряване на многофамилни жилищни сгради за саниране не е свързан с методиката и начина на оценка. Проблемът е социален и е свързан с недостига на средства от държавата за пълното обновяване на целия жилищен фонд преди 1999-та година в страната.“

Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков по време на днешното му изслушване в Народното събрание.

„Въпрос на национална политика е повишаването на енергийната ефективност на сградите в бъдеще така, че да довършим процеса, започнат през 2015-та година“, категоричен бе министърът.

В пленарната зала Андрей Цеков още веднъж припомни, че процедурата е открита през 2022 г., като насоките за кандидатстване и методиката за оценка на проектните предложения са минали обществено обсъждане, одобрени са от Европейската комисия и е можело да бъдат обжалвани, но не са постъпили жалби по нея.

Министърът отново информира, че средствата по процедурата са 1,129 млн. лв., но получените проектни предложения са 3068 за близо 4 млрд. лв., което е близо четири пъти над разполагаемия финансов ресурс. Одобрените блокове са 756 в 102 общини, със средна стойност на инвестицията около 1,5 млн. лв. за една жилищна сграда със средна площ около 4400 кв. м. Методиката за оценяване предвижда оценка на качеството по шест показатели. Данните, на базата, на които се прави класирането, се извличат от енергийните сертификати, изготвени от лицензирани енергийни одитори, стана ясно от изказването на министъра, а оценката се прави автоматично, машинно, на базата на данните от тези сертификати.

„Всяко предложение се конкурира с всички останали, включително на територията на една и съща община и една и съща улица. При такава конкуренция потребностите надвишават очакванията“, обясни Цеков. По думите му в условията на толкова значима конкуренция резултатите неминуемо създават недоволство. То се корени в няколко обстоятелства, а именно – инвестирането на собствени средства от гражданите за енергийните сертификати и дезинформацията в някои общини за принципите на класиране и обещания за получаване на повече средства и конкретен резултат.

Министърът подчерта, че целта на процедурата е постигането на максимални енергоспестявания на територията на цялата страна, затова разочарованието е обяснимо.

„Това не е инвестиция към регионално развитие, а е насочена към енергийна ефективност и това трябва да се осъзнае“, беше категоричен Цеков.

От трибуната на Народното събрание министърът още веднъж призова гражданите, които имат съмнения относно данните в енергийните сертификати да подават жалби в МРРБ, АУЕР или да сезират Европейската прокуратура.

1217 от получените енергийни сертификати са изпратени за проверка в АУЕР, заяви Андрей Цеков и обясни, че поради съмненията за възможни технически грешки още не са издадени индивидуалните решения за предоставяне на безвъзмездна помощ.

До момента чрез ИСУН са подадени 24 жалби от общински администрации, 31 жалби са внесени директно от общински администрации, 98 са жалби от граждани, които обаче изразяват общо недоволство без конкретни мотиви. 35 сигнала са с генерално съмнение за неверни данни в сертификатите. Само 3 сигнала са получени с конкретни данни и по същество.

„В момента разглеждаме всяко възражение и при откриване на технически греши се извършват корекции“, подчерта регионалният министър. Според него трябва да се търси истината и ако се установи проблем с издаването на енергийните сертификати, това ще бъде проблем на цял един бранш.

„Към момента няма конкретни данни, че процедурата е опорочена и трябва да бъде прекратена и да лишим българските граждани от европейските средства“, коментира Цеков. Той допълни, че ако се постави процедурата за заложник на проверката, това означава, че се отказваме от нея.

Министърът информира, че по Плана за възстановяване и устойчивост, при откритие на нередности корекциите на средствата са 100%, няма частични. Т.е. ако не се постигнат целевите показатели, заложени в енергийните сертификати, то тогава ще следва да се възстановяват средствата. Държавата ще търси парите от общината, а общината съответно от гражданите, стана ясно още по време на изслушването.

„Трябва да има ясна програма, чрез която през следващите 4 – 5 години да довършим санирането на стария сграден фонд“, заяви Андрей Цеков. Според него не трябва да има дискриминиране на гражданите – едни да са имали достъп до средства, други да са лишени от такава възможност. Затова е необходимо да се структурират инструменти за социално-ориентирана политика за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, като основната отговорност и роля за това е на Министерството на енергетиката.

Пред депутатите министърът на регионалното развитие и благоустройството съобщи, че по втория етап от процедурата за енергийно обновяване на жилищни сгради са осигурени 282 млн. лв., като крайният срок за кандидатстване е удължен до края на февруари.  Наред с това средства за саниране, в размер на около 409 млн. лв., има и по Програма „Развитие на регионите“, от които 63 млн. лв. са за десетте най-големи общини за енергийни мерки, 150 млн. лв. за останалите общини и 196 млн. за областите, които са засегнати от декарбонизацията – Стара Загора, Кюстендил и Перник. През 2024 г. трябва да започне да функционира и Националният декарбонизационен фонд към Министерство на енергетиката.

Източник: https://www.mrrb.bg

Още новини