Кирил Михайлов, управител на Железник–М ООД: Сега е времето за инвестиции
Железник–М ООД има сериозен потенциал за развитие през 2013 година. Много от колегите, с които контактувам, работят и разчитат на свежи средства по европейските проекти, въпреки бавната процедура там. Дано осъществят идеите си, защото това би създало по-голяма перспектива и за нашата фирма, казва управителят на Железник–М Кирил Михайлов.
- Г-н Михайлов, какъв е стартът на фирмата Ви в 2013 г.?
- Тръгваме от един сравнително добър финал на 2012 г. За него ни помогна опитът, фактът, че работим с постоянен и изпитан в последните 15 години екип, в който не е имало текучество, и предпазливостта. Под предпазливост имам предвид, че работим повече с познати партньори, с малки рискове и малки кредити.
Нужни са, разбира се, млади кадри, но те не се намират лесно. Чакаме нашите наследници - дъщерите ни Антония и Красимира, да се включат в работата. Антония вече завърши висше образование и работи във фирмата. На Красимира ѝ предстои магистратура извън страната. Трудно се задържат децата в Стара Загора. Особено като поучат и поработят в чужбина или в столицата, мащабите в Стара Загора им се виждат малки, условията не особено добри. Създали сме една добра база и един успешен бизнес и се надяваме със съпругата ми да го направим интересен и за тях.
- Вие търгувате с метали, кои са клиентите ви?
- Металообработващи фирми, заводи - производители на металоемки машинни елементи, фирмите, правещи ремонти в Марица изток. Всъщност, в региона ни бизнесът основно се върти около енергийния комплекс.
Добри клиенти са и фирмите, които произвеждат машини за хранително-вкусовата индустрия. Там се ползват много метали както за производство на готови изделия, така и за производство на резервни части. Клиенти са ни също строителни фирми,които изработват метални конструкции.
- Как се заехте точно с този бранш?
- Аз съм икономист по образование, специалност Търговия. Навремето в ДЗУ работих основно в областта на доставката на метали. съчетах двата вида придобити знания в частния си бизнес. Е, разсейвал съм се и с друг бизнес, но в последните 15 години прекратих разсейването.
- Каква е прогнозата Ви за тази година?
- Не виждам какво би попречило на Железник-М да запази темпото. Имаме сериозен потенциал за развитие. Много от колегите, с които контактувам, работят и разчитат на свежи средства по европейските проекти, въпреки бавната процедура там. Дано осъществят идеите си, защото това би създало по-голяма перспектива и за нас. Още са предпазливи хората относно реализацията на инвестиционни проекти. Но за всички е ясно, че точно сега е времето за инвестиции - всичко е относително евтино, кредит да вземеш вече не е страшно за малките и средните работещи фирми. Чувуства се и голяма активност в аграрния бизнес - всички са тръгнали да строят. Разрешават им да участват по проекти за закупуване на машини и съоръжения, но за ново строителство все още не. Голямото очакване е да се разреши строителството да се счита за инвестиционна дейност и да навлязат европейски програми и в тази сфера.
Ние също направихме нова част в базата, нов офис и склад. Половината площ сме отдали под наем на една чужда фирма, за да си върнем част от средствата, вложени в инвестицията.
- Кой е най-сериозният проблем за бизнеса в региона, според Вас?
- Това, че в огромната си част е свързан с енергийния комплекс. Отедна страна, те дават работа на фирмите, но от друга става дума за монополни предприятия, които диктуват условията без съобразяване с другата страна. Ако държавата наложи малко ред, бизнес климатът сериозно ще се подобри. Никъде в Европа няма разсрочено 3-4 месеца плащане от държавните предприятия.
Сега ТЕЦ-овете налагат до 150 дни разсрочено разплащане. Малките фирми не могат да издържат 150 дни да кредитират монополиста. Всички - и малки, и средни фирми, в момента кредитираме големите. Имаме чувството, че в държавата цялата подкрепа е само за големите фирми, държавата лобира за тях. А съм сигурен, че те внасят много по-малко данъци като общ размер от нас, останалите. Повечето големи фирми дори не плащат данъци в България. Най-много страдат фирми като нашата, които са буфер между завод производител и завод потребител София, Пловдив, Варна... развиват различни отрасли, различни бизнес направления. Това отваря много повече възможности.
Надявам се нещата да се раздвижат и в нашия град. Ако наистина тръгнат проектите, спечелени от общината, от бизнеса, фирмите в региона ще имат повече шансове за дългосрочно развитие.
Интервю: вестник Национална бизнес поща