Изграждането на нови фотоволтаични централи и съоръжения става нерентабилно
В края на миналата седмица Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕВР) взе решение да намали преференциалните тарифи на слънчевата енергия с 30 - 40%. Въвежда се и нова категория за покривни фотоволтаични инсталации до 5 киловат-пика, чиято цена ще бъде 381 лева за мегаватчас. Това е и най-високата тарифа в сравнение с останалите категории.
Съответно най-ниска преференциална цена от 169,85 лева ще получават централите с инсталирана мощност от над 10 хил. киловат-пика или големите полета с инсталирани фотоволтаични панели.
Мотивите на ДКЕВР за новото намаление на цените на слънчевата енергия са по-ниските инвестиционни разходи за изграждането на слънчеви централи в сравнение с месец по-рано. Предложението всъщност дойде само 20 дни след като регулаторът вече беше намалил цените на всички видове възобновяема енергия от 1 юли. За разлика от предложението за новите цени обаче решението на комисията, което е взето на 29 август и е публикувано на 30 август е доста по-подробно. И въпреки това в него отново не става ясно какви са конкретните аргументи, от които регулаторът съди, че цените на фотоволтаиците са паднали толкова драстично само за месец, коментира вестник Капитал Daily.
Това, което прави впечатление е, че в решението си регулаторът се позовава на нови източници за това как само за месец цените на слънчевите панели са намалели с до 40%. Първоначално експертите на ДКЕВР бяха взели информация от сайта Europe-Solar.de на немската фирма A-E-S Europe GmbH, която е един от хилядите търговци на панели. Именно това предизвика и подигравките от страна на целия бранш в България, тъй като използването на подобна информация при взимането на регулаторни ценови решения изглеждаше най-малкото нелепо.
Така на нейно място се появява анализ на пазара, изготвен от Parsons Brinckerhoff за Министерството на енергетиката и климатичните промени (DECC) на Обединеното кралство. За разлика от всички останали източници, за които ДКЕВР публикува електронни адреси, именно за този анализ липсва информация къде може да бъде намерен. Така реално никой не би могъл да се осведоми какви са заключенията в него. Освен този анализ при определяне стойността на инвестиционните разходи са взети предвид цените за реално изграждащите се фотоволтаични електроцентрали, отразяващи развитието на технологиите и изменението в цените през 2012 г. и 2013 г., пише в решението на ДКЕВР.
В него се посочва също, че основните модули, които се монтират в България, са с произход Китай, което би трябвало да значи, че са едни от най-евтините на пазара. В момента на световния пазар така или иначе няма други модули освен китайски, посочи Малинка Николова, председател на Българската соларна асоциация. Тя също така допълни, че аргументите на асоциацията, че инвестиционните разходи са много по-големи от тези, посочени от ДКЕВР, са необорими. По думите й ДКЕВР не отчита множество разходи като проектиране, промяна на предназначението на земята и получаването на екологични разрешителни.
По думите ѝ за проект, реализиран преди два месеца, тези неща са стрували 40 хил. лева. Освен това електроразпределителното дружество ЕВН събира такси за изграждане на съоръженията за присъединяване, които за 100-киловатова централа са в порядъка на 30 - 40 хил. лева.
При определянето на инвестиционните разходи комисията все пак е взела предвид, че цената на фотоволтаичните модули и клетки представлява около половината от общите инвестиционни разходи, а останалите включват другите разходи за фотоволтаичната система. Не се посочва обаче какви са те и дали техните цени също така са паднали в последните два месеца.
Комисията остава непреклонна и за определената норма на възвращаемост от 7%, която според бранша обрича всеки ВЕИ проект на загуба. Причината е, че при 70% привлечен капитал с лихва от над 10%, каквато повечето проекти получават, икономическият резултат за дружеството ще е загуба. Според Николова при подобна норма на възвращаемост печеливши могат да бъдат само проекти, финансирани от Китайската банка за развитие с безлихвени кредити. Ако обаче проектът трябва да вземе местен кредит, той би бил напълно нерентабилен. Експлоатационните разходи, които според представители от бранша са много занижени, също не се променят.
С поправките в Закона за възобновяемите енергийни източници тази пролет ДКЕВР получи възможност да променя цените не само веднъж годишно. Тя беше включена в последния момент преди окончателното гласуване на закона по предложение на самия регулаторен орган. Условието е инвестиционните разходи за тези проекти да се променят значително или с над 10%. Това означава, че намалението на цените може да не е последното, още повече че ДКЕВР не е задължена да представи доказателства за това дали наистина има намалените на тези разходи. В крайна сметка резултатът от това начинание явно е да няма повече инвестиции във фотоволтаични паркове. Докато обаче в България има действително насищане, особено от големи проекти, нишата за малките покривни инсталации заплашва да остане напълно неразвита.