Диетолози преоткриват дивото жито лимец, хранело хората от неолита, траките, фараоните и Христос
Досега лимецът ни бе известен покрай овъглената пшеница от Неолитните жилища, открити в селищната могила в двора на МБАЛ Проф. д-р Ст. Киркович в Стара Загора. По това жито бе направена и датировката на самите жилища от преди 8000 години. Оказва се, че дивото жито лимец е хранело не само хората по нашите земи от новокаменната епоха.
Традицията на неговото отглеждане води чак до средата на XIX век в Германия. Дивото жито на древността го има и днес, но е забравено от човека. Известният билкар, ирисолог и писател Емил Елмазов издигна значението и авторитета на дивата пшеница като храна и лекарство в своята забележителна книга Изначалният хляб лимец, дивото жито на древността. Става ясно, че лимецът не е изчезнал през хилядолетията, че може да се открие и у нас да си расте кротко и незабележимо, пише вестник Национална бизнес поща.
Еднозърнестия лимец - този архетип на пшениците, авторът нарича хляба на траките, житото на фараоните и последната храна на Христос. Иначе известният познавач на билките в България в книгата си успява да изведе редица изключително здравословни и лечебни качества на тази пшеница. Емил Елмазов я нарича най-свидното растение на човешкия вид, негов вечен спътник, неговата вярна храна, която може да вдигне цели групи от хора да тръгнат по нормалния път на битието.
Според езотеричните школи, първопшеницата не е продукт на нашата планета, тя е слънчев плод, тръгнал от Сириус, за да стигне до Земята.
В своята книга авторът дава редица рецепти за използването на лимеца (капладжа) за лечение на различни заболявания и състояния на човека, както и кулинарни рецепти. Казва, че диетолозите на много места по света днес са луднали по него, включвайки го в програми за отслабване. Пък и той дава простичка схема как да се използва за тези нужди.
Най-близко до лимеца стои пшеницата спелта. Ожънатите през следващото лято след чернобилската катастрофа зърна от спелта, съдържали десетократно по-малко количество радиоактивност в сравнение с пшеничените зърна. Плътно прилепналата люспа, както при нея, така и при лимеца, осигурява перфектна защита на зърната дори в екстремни условия - пише в своята книга Емил Елмазов.