Начало Новини Актуално Американската търговска камара представи доклада Декарбонизацията на електроенергийната система на България 2022 - 2050

Американската търговска камара представи доклада Декарбонизацията на електроенергийната система на България 2022 - 2050 г.

Актуално
Американската търговска камара в България представи своя изцяло нов доклад Декарбонизацията на електроенергийната система на България 2022 - 2050 г. Докладът анализира три сценария за постигане на пълна декарбонизация на българската електроенергетика до 2050 г. Той предлага набор от препоръки за бъдещата инвестиционна среда и политики за плавен и уреден енергиен преход.

Целта е да се осигури сигурността на доставките заедно с целите за декарбонизация на Европейския съюз. Този широкообхватен анализ включва три сценария и пакет от препоръки за политики, които които способстват енергийния преход чрез удачна инвестиционна рамка. Анализът беше представен в хотел Интерконтинентал - София от Красимир Ненов, съпредседател на комитет Енергетика и минерални ресурси на камарата. На събитието присъстваха и Петър Т. Иванов, главен изпълнителен директор и Иван Цанков, член на енергийния комитет на камарата.

Докладът си поставя няколко цели: декарбонизация на електроенергетиката на страната, плавно навлизане на новите технологии за декарбонизация съобразено с пазарните и регулаторни изисквания, плавен и справедлив енергиен преход, запазване на устойчивостта и жизнеспособността на енергийната система на България, защита на конкурентоспособността на местната икономика, гарантиране на енергийните доставки за бизнесите и домакинствата.

Докладът предлага стратегически подход за отговорен енергиен преход в посока декарбонизация на електроенергийния сектор на България. Той не фаворизира никоя от наличните технологии за постигане на декарбонизация, като се води от използване на обективни данни и потвърдени допускания, които произтичат от някои от актуалните документи, касаещи развитието на енергетиката и опазването на климата, приети от Европейската комисия и България. Такива са Националният план Климат Енергетика, планът Готови за 55 на ЕК от 2021 г. (Fit for 55), както и Референтният сценария на Европейския съюз за 2020.

Докладът анализира следните ключови индикатори за представяне: инсталирана мощност, гъвкавост, инвестиции, емисии и разходи (цена). В резултат са изготвени трите сценария, като към единия от тях са разработени 5 подварианта, на базата на анализ на чувствителността.

Изследването е резултат от шестмесечна работа на екип на водещата консултантска компания за подобни анализи - Compass Lexecon. От самото начало Комитет Енергетика и минерални ресурси на Камарата се ангажира с ключови институции и различни заинтересовани страни за дефинето на възможните сценарии и показателите, които да се вземат под внимание, както и при подбиране на източниците и на конкретните данни.

Проектът е подкрепен от членовете на камарата - AES България, КонтурГлобал Марица Изток 3, Фондация Америка за България, Асарел-Медет, Дънди Прешъс Металс България, Енери, ЕВН България, Геотехмин АД, Главболгарстрой Холдинг АД, Овергаз Инк, ИНГ Банк България, Шнайдер Електрик България, Уестингхаус България.

Методология

Докладът е разработен в две фази. Първо той идентифицира и моделира възможни варианти за преход към нисковъглероден енергиен сектор. Консултантът е използвал собствен модел за диспечиране в енергийния сектор, разработен с помощта на инструмента Plexos.

В резултат се извеждат препоръки за изграждане на нужната инвестиционна рамка, чрез която да се привлекат необходимите инвестиции и да се гарантира плавен енергиен преход.

Три сценария за декарбонизация

Докладът разработва три сценария за декарбонизация:

1. Сценарий за ангажименти към 2020 г. (СА 2020 г.) се основава на ангажиментите по Националния план Климат енергетика от 2020 г. Това е изходният сценарий, който служи за сравнение с другите два сценария.

2. Сценарият с повишена амбиция на ЕС (СПА ЕС) проучва набора от възможности, които са налични за пълна декарбонизация до 2050 г. в съответствие с целите, заложени в европейския пакет Готови за 55.

3. Сценарий Алтернативен път за прехода (АПП) тества вариантите, които биха свели до минимум разходите за постигане на междинното намаление на емисиите на CO2 в България с 55% до 2030 г. и пълна декарбонизация до 2050 г. (без да се надхвърля целта за намаляване на емисиите, за разлика от сценария СПА на ЕС, но с по-амбициозна цел в сравнение със сценария Ангажимент за 2020 г.).

Перспективи за инсталираната мощност и за производството

Както в рамките на АПП, така и на Сценария с повишена амбиция на ЕС се предвижда непостоянните възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и нисковъглеродни мощности да играят нарастваща роля за декарбонизацията както през 2030 г., така и през 2050 г. В рамките на АПП до 2030 г. се предвижда вятърни и слънчеви мощности да достигнат минимум 7,5 ГВт.

Това се изразява в увеличаване на дела на променливото производство на енергия от ВЕИ и в двата сценария от 7% през 2020 г. до 23% (респ. 36%) през 2030 г. в АПП (респ. СПА на ЕС) и 40% (респ.51%) през 2050 г. в АПП (респ. СПА на ЕС).

По време на прехода Сценария с повишена амбиция на ЕС се очаква да разчита в по-голяма степен на нови инвестиции в газови инсталации и да намали производството от въглищните централи след 2025 г. в сравнение със сценария АПП. В съчетание с по-високата цена на въглеродните емисии на ЕС в СПА на ЕС това води до ускорено намаляване на добива на лигнитни въглища след 2025 г., временно заменен с еквивалентно производство от газ в сравнение с АПП.

Централите, работещи с лигнитните въглища, и бъдещите гъвкави мощности имат решаваща роля за осигуряване на организиран преход. Тяхната работа гарантира сигурността на доставките по време на прехода докато се осъществят новите инвестиции в газови или нисковъглеродни гъвкави мощности, след което поетапно да бъдат изведени от експлоатация.

Развитието на нови ядрени мощности и системи за съхранение би спомогнало за постигането на пълна декарбонизация на българската енергетика до 2050 г., като същевременно се гарантира сигурността на доставките.

Намаляване на въглеродните емисии и прогноза за разходите на електроенергийната система

Докато АПП е замислен така, че да бъде постигнато общо намаление на емисиите на CO2 в България с 55% до 2030 г. при най-ниски разходи и пълна декарбонизация до 2050 г., СПА на ЕС надхвърля потенциалната нова междинна цел на България за намаляване на емисиите до 2030 г., достигайки 88% намаление на емисиите на CO2 в енергийния сектор до 2030 г., което се равнява на намаление на емисиите на CO2 в цялата икономика с около 70% в сравнение с нивата от 1990 г.

Това по-голямо намаление на емисиите в рамките на СПА на ЕС води до значително увеличение на разходите на електроенергийната система, особено през следващото десетилетие, в сравнение с АПП и съответно до ускоряване на инвестициите в нисковъглеродни технологии и до намаляване на използването на съществуващите мощности, предотвратявайкинарастване на цените в резултат от повишени разходи за въглеродните емисии. СПА на ЕС, обаче, показва как България може да въведе амбициозна стратегия за декарбонизация с бързо и устойчиво намаляване на емисиите в енергийния сектор благодарение на новите технологии.

И при АПП, и при СПА на ЕС за постигане на целта за намаляване на емисиите с 55 % до 2030 г. и за пълна декарбонизация до 2050 г., за да се гарантира сигурността на доставките и стабилността на системата, са необходими съществуващите централи, работещи с лигнитни въглища и мини, до 2030/2035 г.

Препоръки за политики за прехода: необходимост от преходен механизъм и инвестиционна рамка в подкрепа на декарбонизацията

Всички сценарии за декарбонизацията на енергийния сектор на България ще изискват значителни инвестиции в производството и енергийната инфраструктура. Прави впечатление, че някои или дори повечето от нужните инвестиции за декарбонизация при гарантиране на сигурността на доставките не са рентабилни само въз основа на приходите от енергийния пазар. Известно е, че сегашният незрял български пазар на електроенергия излага участниците на рискове и дори възпрепятства инвестициите. Целевият модел на ЕС няма да осигури достатъчна координация и инвестиционни стимули, за постигане на целите за декарбонизация, като същевременно се гарантира сигурността на доставките.

За успешен преход са идентифицирани две изисквания към пазарния дизайн:

Инвестиционна рамка за нови мощности (финансиране и намаляване на риска), включително специфични инвестиционни рамки за мощности за производство на енергия от възобновяеми източници, ядрени мощности, гъвкави мощности и развитие на мрежите. Преходен механизъм, осигуряващ експлоатацията на лигнитни въглища в междинния период, както и постепенното им извеждане от експлоатация.

Общо сравнение между сценариите

В рамките на СА 2020 и АПП се разчита на производствените мощности, ползващи лигнитни въглища в продължение на по-дълъг период в сравнение със СПА на ЕС. Икономическата оптимизация за постигане на 55% намаление на емисиите до 2030 г. въз основа на имплицитна цена на CO2 в AПП води до междинно производство от лигнитни въглища в AПП. AПП показва най-стабилната усреднена стойност на електроенергията (LCOE) през целия прогнозен период и по-плавен преход спрямо другите сценарии. Постигането на амбициозните цели за ВЕИ ще изисква инвестиционна рамка за намаляване на риска, тъй като тяхната рентабилност намалява с нарастващото им навлизане на пазара. Рентабилността на новите ядрени мощности зависи до голяма степен от цената на финансирането и ще е необходима рамка за намаляване на риска, за да се подкрепят инвестициите. Новите газови мощности биха могли да осигурят гъвкавост при прехода, но за да бъдат рентабилни, ще е необходима рамка за подкрепа. Централите на лигнитни въглища могат да действат като преходна технология за гарантиране на сигурността на доставките, но междувременно ще е необходим преходен механизъм.

Пълното резюме на доклада, може да свалите от този линк.

За Американска търговска камара в България

Американската търговска камара в България (AmCham Bulgaria) е гласът на Трансатлантическата икономика в България вече над 27 години. Тя обединява над 300 американски, мултинационални и български компании с доказана репутация. Камарата членува в обединението на Американските търговски камари в Европа (ACE, AmChams in Europe), партньор е на Търговската камара на САЩ (U.S. Chamber of Commerce) във Вашингтон. Подкрепя Инициативата Три морета от 2019 г.

Доклади

Доклад Здравеопазването като инвестиция - юни, 2021 г.
 
 

Още новини