Новини Ciela Norma Брой № 3/2014 г. на списание Норма (месец март 2014)

Брой № 3/2014 г. на списание Норма (месец март 2014)

Печат
Петък, 28 март 2014 г., 17:29
Размер на буквите

ЗНАЧИМ ТРУД ПО ВЪПРОСИТЕ ЗА НИЩОЖНОСТТА ПО ЧЛ. 26, АЛ. 1 ЗЗД

проф. д-р Поля Голева

Статията представлява анализ на отделни въпроси, които се разглеждат в монографията на Мирослав Димитров „Основанията за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД”, С., Сиби, 2013. Авторът се спира последователно на следните въпроси:

  • 1. дали нищожността е санкция;
  • 2. недействителността на решенията на органите на корпоративните юридически лица;
  • 3. в кои случаи противоречие на сделката с повелителна норма не води до нищожност;
  • 4. действия без представителна власт или извън пределите на представителната власт;
  • 5. относно заобикалянето на закона като основание за нищожност на сделките;
  • 6. относно накърняването на добрите нрави;
  • 7. относно правните последици на нищожността по чл. 26, ал. 1 ЗЗД;
  • 8. относно последиците на нищожността за правата на трети лица.

ЗА ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА РАБОТА

проф. д-р Емил Мингов

Статията е посветена на въпроса за основателността на иска на работника или служителя за възстановяване на работа поради незаконно уволнение. Често прекратяването на трудовото правоотношение на работника или служителя от работодателя се извършва в нарушение на правилата, установени в Кодекса на труда. Нарушението на правопорядъка в тези случаи води до незаконност на извършеното прекратяване. Най-често срещаните случаи на незаконни уволнения са тези, свързани с основания, които не са налице спрямо дадения работник или служител или уволнението е извършено при нарушение на процедурата, която законът предвижда да се извърши уволнението.

Във всички тези случаи трудовото законодателство предоставя възможност на работника или служителя да защити правото си на труд, като установява способите и начините, с които да оспори законността на уволнението и то да бъде отменено, да бъде възстановен на предишната си работа и да му бъде заплатено обезщетение за времето за оставане без работа, но не за повече от 6 месеца.

Неизпълнението на задължението за възстановяване води до възникването на няколко вида юридическа отговорност за работодателя - имуществена (обезщетение на недопуснатия работник или служител в размер на брутното му трудово възнаграждение за целия период на недопускането) и наказателна отговорност по НК за виновното му и противоправно поведение.

Тази ясна и категорично изразена от законодателя позиция относно защитата, която незаконно уволненият работник или служител следва да получи при незаконно уволнение, е разбираема като действена защита на конституционното му право на труд. Въпросът е дали тази защита е оправдана винаги и доколко следва да се приложи при всички случаи на уволнение на работника или служителя. На този въпрос отговаря авторът на настоящата статия, като се спира на особеностите при отделните основания за прекратяване на трудовото правоотношение.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МЕСТНАТА ПОДСЪДНОСТ В ЗАПОВЕДНОТО ПРОИЗВОДСТВО

Иван Георгиев

Новият Граждански процесуален кодекс възстанови съществувалото преди повече от век у нас заповедно производство. Особеностите на този процес бързо провокираха доктрината и изследванията на спорните въпроси не закъсняха.

Новата уредба като че ли свари неподготвена практиката и по почти всички въпроси на това особено производство се появиха противоречиви разрешения. С цел да се уеднакви практиката по много от спорните въпроси пред общото събрание на гражданската и търговската колегия на ВКС бе образувано тълкувателно дело № 4/2013 г., в което са поставени множество въпроси, по които е констатирано различно произнасяне както от инстанционните съдилища, така и от ВКС.

Сред спорните въпроси, на които ВКС ще даде отговор с обвързваща съдилищата практика, не бе засегнат проблемът за определянето на местната подсъдност в заповедното производство. А разнопосочна практика съществува. Именно на изясняването на този проблем спира вниманието си авторът на настоящата статия.

ОТНОСНО ПРАКТИЧЕСКИТЕ АСПЕКТИ НА ДИНАМИКАТА НА КОМПЕТЕНЦИЯТА НА ДЪРЖАВНИТЕ ОРГАНИ

гл. ас. д-р Петър Илиев

Статията разглежда динамиката на компетенцията на държавните органи. Авторът се спира на въпроса за практическата реализация на компетенцията в аспекта на действие на закона, тъй като именно законът се явява нейната нормативна основа.

Посочват се някои от характерните особености на компетенцията като публичноправна категория, като авторът прави някои важни разграничения. Мястото на компетенцията се изяснява и в контекста на общата система от социални явления, анализират се съставните елементи на компетенцията и взаимните връзки между тях. Изясняват се разграниченията и връзките между следните явления – правомощия, функции, обект (предмет) на въздействие. Разглежда се и практическият контекст на динамиката на компетенцията. Посочва се значението на юридическите режими за обезпечаване стабилността на дейностите на структурите, органите, организациите, длъжностните лица и служителите с оглед техните цели, сфера на дейност и правомощия.

В практико-емпиричен план авторът се спира на въпроса за ефективността на осъществяването на компетенцията.

НОВАТА ДИРЕКТИВА ОТНОСНО ПРАВОТО НА ДОСТЪП ДО АДВОКАТ В НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО

(продължение от брой № 2/2014)
проф. дюн Маргарита Чинова д-р Павлина Панова

Настоящата статия представлява анализ на Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържането от 22 октомври 2013 г. (ОB L 294 от 6.11.2013 г.). Директивата влиза в сила за България и за другите държави членки на 26.11.2013 г. и трябва да бъде транспонирана в националните законодателства до 27.11.2016 г.

Авторите се спират на основните въпроси, които разглежда новата директива и на проблемите, които ще възникнат при нейното транспониране в българското законодателство.

В тази част от статията авторите се спират на: правото да бъде уведомено трето лице за задържането, правото на осъществяване на връзка с трети лица по време на задържането, правото на осъществяване на връзка с консулски органи, отказа от правото на достъп до адвокат, правото на издирваното лице на достъп до адвокат при задържането му на основание европейска заповед за арест.

ТЪЛКУВАТЕЛНИ РЕШЕНИЯ (18.02.2014 г. - 18.03.2014 г.)

ТЪЛКУВАТЕЛНИ ДЕЛА (18.02.2014 г. - 18.03.2014 г.)

АКЦЕНТИ - ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК (БР. 15/2014 - БР. 23/2014)

Очакваме вашите въпроси, предложения и препоръки на e-mail: Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. .

ЧЕТЕТЕ СТАТИИТЕ ОТ БРОЯ НА: http://www.norma.bg/bg/issue/37/

списание Норма

 
Ключови думи:
 

Ако тази информация ви е харесала и е полезна за вас, моля, споделите я с приятели и познати в интернет...

Търсенето се извършва в този и в още няколко сайта. Резултатите са от базата данни на Google.bg

Актуални новини

Проекти на ТПП - Стара Загора

Enterprise Europe Network

Европейско сътрудничество за европейски просперитет - обмен на добри практики за развитие на ВЕИ

CHANGE - интелигентно използване на енергията

ECREIN - екоиновации и инвестиции в екологични дейности

Law2B - обучение на мениджъри за участие в бизнес преговори

Фестивал на виното и културното наследство Августиада

ERASMUS за млади предприемачи

 
© 2000 - 2015 | Търговско-промишлена палата - Стара Загора | Собственост, права и условия за ползване |