Неформалната икономика - и бизнесът на светло масово започва да използва сиви практики, за да не бъде изтласкан от пазара

В следващите редове няма да стане дума за неформален лидер на партия, който триумфално стана формален министьр-председател и се утвърди на мястото си. Не защото темата е безинтересна, а защото ми се иска точно той да направи решителен опит да превърне неформалната икономика във формална. Нещо, което половин дузина премиери преди него не можаха, или не поискаха, да направят.

Простичко казано - неформалната икономика е сивата икономика, а формалната - тази, обхваната от бюджета на държавата. В условията на криза „сивото" е заразно. То дори може да се превърне в епидемия. За това „сиво" ни критикуват от Брюксел. А от правителството пък, за пореден път, ни обещават безкомпромисна борба със сивата неформална икономика и с формални аргументи оправдават капаните, заложени в Бюджет 2010.

Ренесанс на сивата икономика

„Сивата икономика" възниква заедно с държавата. Най-старите писмени документи от древен Египет съдържат не друго, а указания как да се пресекат укриването и неплащането на данъци и как да се опише и обложи всичко произведено, търгувано и потребено. В английския тълковен речник на Оксфорд за едно от значенията на думата „сиво" е посочено: „ситуация, при която няма ясни правила кое е правилно и кое грешно". Оттук произлизат и понятията „сива икономика", „сив сектор" и т. н., които навлязоха в нашата лексика. В пазарни условия българинът се оказа много възприемчив към тях. Ето, след временния спад в първите години от пълноправното членство на България в Европейския съюз, делът на сивата икономика у нас отново расте и вече надхвърля 34 % от брутния вътрешен продукт според проучване на Българската стопанска камара. Ежегодно този процент се увеличава и вече придобива характер на епидемия. Според авторите на анализа временният спад не само е „наваксай" но и размерът на скритите обороти е най-висок за последните 5 години, а броят на работещите без трудов договор или със заплащане над официално договореното е най-голям за последните 3 години. Секторите, които генерират най-голяма част от нерегламентираните плащания и нелегалното производство, продължават да са строителството, услугите, в това число здравеопазването и образованието, туризмът, както и търговията с акцизни стоки. Сферата на приватизацията и обществените поръчки също се сочи сред основните генератори на корупция и нерегламентирани плащания. Подобни механизми се използват и в акцизните сектори на икономиката като производството на алкохол и цигари, търговията с горива, а също така и при държавните монополи и секторите, които са силно зависими от обществени договори - енергетика, здравеопазване и др.

Сивият бизнес като политически порок

Обяснението е, че компаниите финансират политическите партии с дарения, за да печелят обществени поръчки или достъп до концесии, приватизационни сделки и заменки. Така ядрото на сивата икономика се състои от обръчите на политически свързани фирми, които се ползват с предимства пред конкурентите си чрез установени връзки с местната и централната власт. При всяка смяна на властта те се активизират и прегрупират. Доходите от тези политически защитени сиви монополи според изследователите отиват за „завладяване на държавата" с цел да запазят преференциалните си позиции и да изградят мрежи от „бели" компании, в които да се „укрият" при неприятности и засилен контрол от страна на държавата. Нехайството на държавните и съдебните органи към контрола на несъответствията между платените данъци и видимо високия стандарт на някои „бизнесмени" засилват тези тенденции. Укритите от хазната приходи служат за плащане на подкупи на най-различни нива - от дребната сума за избягване на глоба до високите етажи на управлението. Неформалната икономика е най-сериозната бариера пред фирмените инвестиции в България според проучване и на Световната банка, а заедно с корупцията е основен проблем за легалния бизнес през последните десет години. Напомнят ни го и от Брюксел, като свързват лошото управление на европейските пари от предишното правителство със „сътрудничеството" на сивия сектор с държавната администрация. Това е „сложният феномен" на България.
Според европейските експерти слабата държава тласка фирмите към „зоната на здрача". Там са богатите и корупционно платежоспособните. За тях държавата се грижи. Слабостта на държавата, поради която тежестта на облагането се прехвърля върху по-слабите и добросъвестните, прави позиционирането на дребния и средния бизнес в сенчестия сектор най-изгодно. Ето, например, бедни и богати внасят в хазната един и същ процент - 10 %. Аргументът е, че ниските данъци вадят „на светло" доходите. Според експертите това правило обаче важи само за заплатите, които се плащат в големите фирми. В средния, дребния и микробизнеса „сивите" заплати продължат да бъдат хит заради осигуровките върху тях. Косвените резултати от разрастването на сивата икономика могат да се проследят по реда на тяхното проявление: криза в осигурителната система и демотивиране на заетите да се осигуряват върху реални доходи; напрежение в бюджетната сфера и, оттам - хроничен недостиг на средства за здравеопазване, образование, наука, иновации, инфраструктура, култура и др. сфери; ескалираща деформация в конкурентната среда, изкривяваща пазарните критерии за успеваемост и предприемчивост; корупционни практики, обхванали ниските, средните и високите нива на част от политическия елит, държавната и общинската администрация; застрашително увеличение на търговския дефицит и дефицита по текущата сметка; изтегляне от страната на чуждестранни инвеститори; нездравословна трансформация в натрупания частен капитал; деформация на трудовия пазар и създаване на нови „професии" - безработен, социално слаб, инвалид.

В тресавището на сивата икономика

Сенчестият бизнес има огромен корупционен потенциал. Той оперира с големи количества безотчетни налични пари, с които е в състояние постоянно да се откупува от контролните органи на държавата, да печели благосклонността на администрацията или да възнаграждава „добрите услуги" на банкови служители и експерти в частни надзорни структури. Той задава котировките на „борсата" на подкупите и незаконните комисиони за „добри услуги". Преобладаващите мотиви на сивия бизнес са свързани с необходимостта от инвестиране на пари с престъпен произход в стопанска дейност. Нещата се променят, след като и бизнесът на светло започва масово да използва „сиви" практики, за да не бъде изтласкан от пазара. В резултат на приватизацията социалната база на сенчестата икономика многократно се разширява, а фокусът й се измества към по-светлата зона.

Основните причини за появата и съществуването на сивия сектор се коренят в оттеглянето на държавата от контролните й функции и управлението на финансовите и данъчните процеси. Сивата икономика генерира гигантски по обем парични потоци основно по три канала:
• Неиздаване на надлежно изискуемите от закона платежни документи или фактуриране под реалната цена на реализираните стоки и услуги;
• Укриване на реалните доходи на заетите в икономиката и произтичащи от това занижени данъчни и социално-осигурителни плащания;
• Обявяване на занижени цени при продажба на недвижими имоти и др. активи.

Тази практика е широко разпространена в търговията, строителството, туризма, услугите. В резултат, двойното счетоводство вече не е изолирано явление. То дори се приема като част от обичайна процедура при доказване на ликвидност и ефективност пред банковите институции. В резултат на тази широко провеждана очевидна документна и данъчна измама: в републиканския бюджет не постъпват значителни средства от неплатени ДДС, акцизи, корпоративен данък; в бюджета на НОИ и НЗОК не постъпват реално дължимите осигуровки; в икономиката циркулират огромни маси „свободни" средства - основен генератор на корупционните практики. Програмирането и функционирането на тази матрица не се извършват от явния политически живот и под контрола на гражданското общество, а стават някъде в сивата зона, под контрола неизвестно на кого. Размитият профил на Бюджет 2010 ще генерира допълнително сива, неформална икономика, която намира своя територия в кризата и се възпроизвежда в сивата зона. Повишените акцизи и възможността за вдигане на местните данъци и такси и натискът от увеличаващата се безработица допълнително ще генерират сив сектор.

Възможностите за оцеляване

Сивата икономика ерозира държавността и подкопава устоите на икономическия просперитет. Тя е „спасение" за хора, обсебени от своето его и с хоризонт, не по-далечен от джоба им. Сметнете сами - ако укритите доходи са само 30 процента от средствата за заплати, на повърхността ще изплуват около 3 млрд. лв. годишно от трудови доходи, което означава допълнителен оборот в икономиката и допълнителни данъчни и осигурителни плащания от около 2,5 млрд. лв. Ако тези средства се насочат към осигурителната система, това ще позволи да се повишат пенсиите с 50 %. Иначе е доказано, че средната класа определя не само икономическите, но и политическите устои на продуктивните общества с демокрация от западен тип, накъдето сме се запътили и ние. Средната класа е решаващият фактор на изборите, казват европейските експерти. Ако тази класа избра ГЕРБ и му възложи управлението, сега е необходимо непрекъснато да настоява и пита. Кои са мерките срещу разрастващия се в кризата сив сектор? Какви устои ще възпроизвежда една държава, чиито интереси са заключени в полукриминалната матрица на сивата икономика? Какви бизнес стандарти и модели на поведение следва тя и имат ли място те в ЕС? И в крайна сметка, има ли опасност изгодите от играта без правила и интересите в сивата зона да ни тласнат в посока, която ще ни отведе другаде? Ще проработи ли в българското общество механизмът за превръщането на неформалното във формално, щом го иска Брюксел и го обещава премиерът, който вече веднъж, за себе си, показа, че го може?

Автор: доц. д-р Петко Тодоров, публикация във вестник Земя