Предложения на Българска търговско-промишлена палата за по-привлекателна бизнес среда

След тежките удари на глобалната финансово – икономическа криза вече могат да се забележат и първите позитивни сигнали. За икономиката на България първите белези на възстановяване се изразяват в известен ръст на експорта, повишаване доверието на бизнеса, събуждащ се инвестиционен интерес от чужбина, стъпки към отпушване на банковото кредитиране, както и ускорено преструктуриране на капиталите по отрасли, което поставя икономиката на страната в по-добро положение предвид постигането на целите, залегнали в новата Лисабонска стратегия: устойчиво развитие чрез качествена заетост, иновативна икономика и чиста околна среда.

Според  Българската търговско-промишлена палата, отбелязаният през последните два или три месеца напредък може многократно да се мултиплицира, ако антикризисните мерки на държавата се насочат към няколко конкретни сфери, които ще бъдат посочени по-долу. Същественото в предложенията на БТПП е, че те не предвиждат нови бюджетни разходи, а настояват за оптимизиране на процедурите и управлението на публичните финанси в насока, която е насърчителна за бизнеса.

Знае  се, че кризата се отрази особено  тежко на малките и средни предприятия, огромният брой от които бяха подминати от държавните антикризисни мерки. Палатата е убедена, че единствено възобновяването на бизнес активността може да доведе до трайно преодоляване на икономическата криза. Затова решенията и мерките на българското правителство следва на първо място да облекчават (и при възможност стимулират) бизнес активността – вместо да прибавят допълнителни тежести върху тези, произтичащи от нелеката кризисна пазарна среда.

Първо, БТПП настоява да се погасят натрупаните забавени бюджетни плащания по линия възстановяване на ДДС, изразходвани средства по европейски проекти и програми и възнаграждения по изпълнени договори за обществени поръчки.

БТПП  предлага Министерският съвет да създаде публичен регистър за задълженията на бюджета. Паралелно с това МС да разработи и приеме план как да бъдат погасени тези задължения. Моделът за погасяване на забавените бюджетни плащания към бизнеса може да съчетае по решение на изпълнителната власт следните примерни механизми, приложени алтернативно или в комбинация:

• гарантирано плащане от държавата на законната лихва върху бюджетните задължения;
• възможност за освобождаване на фирмите от плащане на осигурителни и данъчни задължения (ДДС и авансови данъци) по незаплатени от държавата договори; възможност осигурителни и данъчни задължения на фирмите и договорни (законови) задължения на държавата да се погасяват взаимно чрез прихващане;
• изравняване на лихвата за неплатени осигурителни вноски (чл. 113 от КСО) с общата лихва за забавени плащания по ПМС № 72/1994 г.

Същевременно като превантивна мярка следва да не се допуска министерствата и другите държавни ведомства и дружества да обявяват обществени поръчки с неосигурено финансиране. Сключваните договори за изпълнение на обществени поръчки да включват клаузи за плащане незабавно след приемането на доставката/услугата.

Второ, да се повиши прозрачността, целесъобразността на изразходване и степента на усвояване на средствата от европейските фондове. В тази насока, специално за подобряване на дейностите по управление на ОП „Конкурентоспособност”, която в настоящия момент е в най-голяма подкрепа за бизнеса, в работата на оценителните комисии да бъдат включени и представители на национално признатите работодателски организации, а в Комитета за наблюдение броят им да се изравни с този на останалите членове. В договорите с бенефициентите стандартно да се включва арбитражна клауза с цел по-бързо решаване на споровете.

С цел  преодоляване на изоставането в програмата е уместно тръжните документи  и процедури да се стандартизират, с оглед скъсяване на сроковете за разглеждане и потвърждение на документите. Да се предостави възможност за представяне на запис на заповед за размера на авансовото плащане вместо банкова гаранция. Не на последно място, на малките и средни предприятия да се предостави приоритетна възможности да кандидатстват по тази оперативна програма за участие в панаири и изложения.

Трето, да се вземат конкретни мерки за подобряване на административното обслужване и ограничаване и облекчаване на регулативните режими. Това включва, най-общо, стандартизиране на административните процедури и документи и тяхната електронизация. Необходимо е разпоредбите на Закона за ограничаване на административната регулация (ЗОАРАКСД) да започнат да се прилагат ефективно, включително и презумпцията за „мълчаливо съгласие” при всички регистрационни режими. Като цяло, наложително е броят на лицензионните режими да бъде намален, като стопанските дейности, които попадат в такъв режим, да бъдат прецизирани. Ясно да се определят компетенциите на местната администрация да въвеждат общински регулативни режими. Да бъде разработен механизъм за определяне размера на административните такси (с постановление на Министерски съвет), който да бъде ориентиран към покриване на разходите, а не произволен и / или дестабилизиращ предприемаческата активност.

На браншовите организации да бъдат наложени най-леките регистрационни режими по законово предвидени критерии, насочени към конкуриране  и стимулиране обединяването  на браншовите организации, когато те са повече от една в един отрасъл/бранш. Належащо е да бъде приет дълго отлаганият Закон за браншовите организации, който да нормира законовите критерии за възлагане администрирането на регулативни режими от браншовите организации, участието на браншовите организации в комисиите за оценка в процедурите по обществени поръчки и други въпроси, свързани със саморегулирането в браншовете.

Четвърто, да се повиши прозрачността на процедурата за възлагане на обществени поръчки, чрез изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. В комисиите за оценка по възлагане на ОП задължително да се включват представители на браншовите организации. Регистърът на ОП следва да съдържа по-широк кръг от данни (факти за кандидатите и техните оферти; решения на комисиите на възложителя и тяхното обжалване; качество на изпълнените услуги /доставки по сключените договори; данни за евентуално начислени неустойки и вреди по сключените договори; съдебни решения по отменени незаконни процедури, данни за кандидати, представили в процедурата за обществени поръчки документи с невярно съдържание).

С подзаконов нормативен акт да бъдат нормирани стандартни образци на задължително представяните документи като декларации, ценови предложения и др. Да се нормират санкции за възложители на ОП при: а) неспазване на законоустановения срок за освобождаване на гаранциите за участие и добро изпълнение по договор; б) несвоевременно плащане по изпълнени договори.

Пето, да се предприемат балансиращи мерки в областта на трудовоправните и осигурителни отношения. В тази връзка, да се разработи механизъм за определяне размера на минималната работна заплата на база производителност на труда, средна работна заплата и праг на бедност. Необходима е промяна на механизма за определяне също и на линията за бедност, за да се гарантира необходимото съотношение между минималната работна заплата и линията на бедност.

Осигурителните задължения на държавните служители и на останалите работници и служители следва да бъдат изравнени. Да се промени осигурителния режим за военнослужещите, предвид размера на осигурителните вноски, правени за тях и по-ранното им пенсиониране. Да бъдат допълнени и конкретизирани разпоредбите от Кодекса на труда, регламентиращи разпростирането на колективните трудови договори (КТД).

Шесто, да се извършва предварителна и периодична оценка на въздействието върху икономическата среда на проектите за нормативни актове, вкл. и на въведените регулативни режими; това всъщност е задължително по смисъла на Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове. Конкретните планирани законодателни промени, които засягат стопанската дейност, да бъдат оповестявани с поне шест месеца предварително, с цел тяхното предвиждане и планиране от предприемачеството.

В заключение, ясно проличава, че предлаганите от БТПП мерки за стимулиране на бизнес активността в страната не предвиждат затормозяваща фискална намеса в икономиката от страна на държавата. Напротив, предложенията са насочени към премахването на неестествени пречки и дефекти в регулирането на стопанския живот, които вече дълги години спъват предприемаческата инициатива. Според Българската търговско – промишлена палата, икономиката ни може да излезе от кризата в значително по-добро състояние, ако изпълнителната и законодателната власт осигурят на България привлекателна за бизнеса стопанска среда, съобщава пресслужбата на Българската търговско-промишлена палата.