Събития Сивата икономика в парфюмерията и козметиката

Сивата икономика в парфюмерията и козметиката

Вторник, 17 януари 2012 г., 11:37
Размер на буквите
Козметика

Спецификата на производството в бранш Парфюмерия и козметика предполага заетост на високо образовани специалисти (особено в ядрото на производствения процес), но също така и привличане на работници за ниско квалифициран труд. Работодателите от бранша полагат сериозни усилия за наемането и задържането на квалифициран персонал, владеещ тънкостите на този специфичен бранш.

Тази лоялност в отношенията работодател - наемен работник се разчита в един емблематичен сегмент на сивите икономически практики: плащането на осигуровки върху реалното възнаграждение на наемния работник. 94% от работодателите са изрядни в това отношение по време на изследването и това е знак за надмогнато сиво икономическо поведение, съобщиха от Асоциацията на индустриалния капитал в България.

Проблемни в бранша са обаче, онези невидими и неуловими икономически играчи, които паразитират върху производителите на светло, чрез копиране на производство, имитации, кражба на разпознавателни знаци, запазени марки и т.н. Този тип играчи в бранша са не просто нелоялни конкуренти, които разколебават доверието в българското производство, но и са опасни за здравето и дори за живота на потребителите.

Дял на сенчестата икономика в бранш Парфюмерия и козметика
Според преобладаващата част (42,2%) от работодателите в бранш Парфюмерия и козметика, сивият дял в бранша е в интервала 11-25%. Други 19,5% от работодателите в бранша пък са на мнение, че сивите дейности в бранша са около една трета. При браншовото изследване прави силно впечатление своебразното бягство на 47,2% от работодателите от даването на оценка на относителния дял на сивите практики – на практика, всеки втори работодател от бранша е избрал отговора не мога да преценя и не е посочил конкретни оценки за сивия дял в бранша. Но ако работодателите от бранша не желаят да дават оценки за нивата на сивото в бранша, това поражда нови въпроси. Защо се бяга от такъв тип оценки? Какви са притесненията на работещите в бранша и защо чрез уклончиви отговори се бяга от търсеното на действителните параметри на явлението?

Според оценките на работодателите от бранша, най-честият носител на сивото в бранша са малките, особено гаражните козметични фирми. Типично за тяхната дейност е използването на нерегламентиран труд, производството на продукти-менте, нарушенията на данъчното законодателство. В случая са налице два сериозни проблема:

  • Първо, произвеждат се продукти с понижени качества, а в редица случаи поради използването на евтини суровини и вещества се създават вредни за здравето на потребителите продукти. Директните вреди се понасят от крайните потребители на продуктите;
  • Второ, дейността на гаражните фирми формира сив сектор в бранша, изразяващ се основно в недекларирани обороти, нелоялна конкуренция и оскъпяване на продуктите от постоянно нови разработки и налагането им на пазара. Освен, че ощетяват държавния бюджет, действията на сивите фирми в бранша нанасят огромни вреди върху изрядните работодатели в бранша.

Типичните сиви практики в бранш Парфюмерия и козметика
Данните от изследването за бранша показват, че традиционните сиви практики се изразяват в закупуване на суровини и материали от сиви производители, неиздаване на фактури или други платежни документи, укриване на реалните обороти, плащане на по-ниски данъци, неиздаване на надлежно изискуемите от закона платежни документи или фактуриране под реалната цена на реализираните стоки и услуги, контрабанден внос без да се начисляват мита и ДДС, недеклариран износ или внос със занижени продажни цени и укриване на реални продажби и обороти.

Последните две години в бранша се наблюдават някои нови сиви практики. Най-сериозни вреди нанасят опитите на една част от малките фирми в да си спестят задължителните регистрации по стандарта РИЧ с цел избягване на допълнителни такси за регистрация на продукти и по този начин ще бъдат по-конкурентни в сравнение с големи производители.

Според работодателите от бранша, един от най-сериозните проблеми възникват по повод наемането на сезонни работници. Тяхното наемане е във връзка с кампаниите по брането на розовия цвят – кампаниите траят две-три седмици, но са необходими сравнително големи количества сезонни работници. Практиката сблъсква работодателите със сериозен проблем, имащ едновременно и социални, и икономически последствия. Сезонно наеманите работници са предимно безработни роми, повечето от които са регистрирани в Бюрата по труда и получават съответните социални помощи, поради което самите те поставят условие да бъдат наемани срещу кеш, без договори. И така работодателят е поставен пред дилемата или да наеме нужния брой работници, като спази тяхното условия да работят без договор, или да наеме само тези, които са съгласни да сключат договор. Когато кампанията чука на вратата и реколтата от розов цвят е поставена под въпрос, работодателят бързо взема решение как да постъпи – дали да бъде изряден пред трудовото законодателство и да претърпи икономически щети или да поеме риска от някоя друга глоба, но да прибере реколтата. Ето пример за това как рационалността на живота надделява над желанието да бъдеш изряден.

Причини за работа в сивия сектор
Принципно погледнато, работодателите от бранш Парфюмерия и козметика извеждат като основни причини за работа в сивия сектор няколко основни сиви изкушения: плащането на по-ниски данъци от реално дължимите (67,4%); разходите за труд са по-ниски (44,2%); генерирането на свободни парични потоци, които се ползват за други цели (23,3%); сивият сектор дава повече свобода в избора на доставчиците и клиентите (23,3%), а 20,9% от работодателите посочват по-високата рентабилност на сивия сектор.

Така ако се вгледаме в оценките на работодателите ще видим, че те ни посочват реалните икономически капани, които отклоняват лоялния работодател от законосъобразното поведение.

Фактори за съществуването на сиви практики в бранша
В очите на работодателите факторите за сиви практики в бранша са по-скоро външно привнесени и са свързани с неясната, непоследователна и противоречива политика на държавата за стимулиране на бизнеса, в това число за подкрепа на новопрохождащите. Анализирането на факторите за възникване и съществуване на сиви практики в бранша изглежда по следния начин:

  •  Липсата на държавна политика за защита на българските производители е посочена от 49,9% от работодателите като фактор номер едно за наличието на сиви практики в бранша;
  • Според 47,9% от работодателите от бранша, вторият по сила фактор е корупцията. Корупцията сред чиновниците отключва цяла верига от нерегламентирани практики, в която се въвличат и работодателите;
  • Неефективността на разследващите органи, според 34,5% от работодателите, е покана към нелоялните фирми да поемат рисковете от работа в сивото пространство;
  • В този ред на мисли се разглежда и неефективността на разследващите органи (34,5%), неефективността на съдебната система (28,8%) и прилагането на двойни стандарти спрямо фирмите в бранша (23,3%);
  • Но близо всеки трети (30,8%) от бранша посочва, че сивите практики са следствие и от традициите за заобикаляне на законите, което още веднъж е потвърждение, че Андрешковщината е жива.

Прави впечатление, че в бранш Парфюмерия и козметика кризата като общо утежняващо обстоятелство се нарежда сред факторите с по-слаба тежест. Обобщавайки мненията на работодателите от бранша се оказва, че не кризата, а нерегулираното поведение и слабият контрол на държавните органи по цялата йерархична структура раждат сивото икономическо поведение. Несъвършенствата в законодателството и липсата на сурови санкции спрямо нарушителите са едно дежурно обяснение за постоянното поддържане на високи нива на сива икономика и нещо повече - за поява на нови сиви играчи със усъвършенствано поведение.

Конфликтът между моралното знание и моралното поведение
Анализът на данните показва, че не може и да става дума за сиви отклонения поради незнание или некомпетентност. Единици са тези, които признават, че биха допуснали съзнателно нарушение (напр. наемане работници без договор).

Почти половината от работодателите оценяват работата в сенчестия сектор като носеща щети за всички в бранша. Близо 40% споделят, че подобни нарушения са в разрез с принципите им, единици не изказват изрично мнение за недопустимостта на сивите дейности. Моралната зрялост в отговорите на работодателите проличава от факта, че те добре различават правилното от неправилното и че добре съзнават колко сериозни са вредите от сивите практики върху изрядните работодатели.

И все пак, когато се търси отговор на най-важния въпрос, отнасящ се до личните нарушения в цяла поредица от често срещани у нас сиви икономически практики, се вижда, че моралното знание не винаги е устоявало на сивото изкушение. Най-малко 10% и най-много 30% са тези, които отговарят с никога при проверката на отделните случаи. Всички останали са съгрешавали рядко, както признават в повечето случаи, или често, но единици признават за много често.

Възможните решения на проблема
Тъй като работодателите са наясно, че само с осъзнаване на проблемите няма да се стигне до ефикасни резултати, те акцентират върху по-силен контрол и по-строги санкции за нарушителите. 73,4% от работодателите от бранша недоволстват от факта, че съдебната система не се прилага еднакво строго към всички нарушители, което действа стимулиращо за безчестните и крайно немотивиращо за изрядните.

Според работодателите от бранша, силен ефект за намаляване на сивите практики (не само в техния бранш, но и като цяло в икономиката на страната) биха имали строгите и прозрачни за обществеността наказания за нарушителите на закона (57,9%), въвеждане на драстично по-високи парични санкции за нарушителите (34,7%), прилагането на законите в еднаква степен за всички икономически играчи (54,2%), намаляването на броя на разрешителните и лицензионни режими (32,7%), засилване на контрола от страна на администрацията (44,5 %) и повишаване ефективността на съдебната власт (59,7%). Но успоредно с това, работодателите от бранш Парфюмерия и козметика предлагат да се помисли за стимули за изрядните работодатели (40,9 %) и стимули за работодателите, спазващи европейските изисквания за екологосъобразно производство (41,1%).

Ясно артикулираните апели за по-ефективен контрол от страна на държавата и по-безкомпромисна работа на съдебната система вървят паралелно с желанието на повече от 90% за намаляване на бюрокрацията. В същото време, работодателите от бранша масово (88,1%) апелират за повишаване на държавната подкрепа за български продукти и за намаляване на размера на социалните осигуровки (82,7%).

Изследването сред работодателите от бранша за пореден път показва, че те са готови да спазват и по-строги правила, стига да се приложими за всички, да бъдат следствие от цялостна и последователна политика на държавата за развитие на българската индустрия и да бъдат прецизно балансирани със стимулиращи мерки.

 

Ако тази информация ви е харесала и е полезна за вас, моля, споделите я с приятели и познати в интернет...


Търсенето се извършва в този и в още няколко сайта. Резултатите са от базата данни на Google.bg

Актуални новини

Проекти на ТПП - Стара Загора

Enterprise Europe Network

Европейско сътрудничество за европейски просперитет - обмен на добри практики за развитие на ВЕИ

CHANGE - интелигентно използване на енергията

ECREIN - екоиновации и инвестиции в екологични дейности

Law2B - обучение на мениджъри за участие в бизнес преговори

Фестивал на виното и културното наследство Августиада

ERASMUS за млади предприемачи

 
© 2000 - 2019 | Търговско-промишлена палата - Стара Загора | Собственост, права и условия за ползване |