Събития Туризмът е на второ място по дял на сивия сектор

Туризмът е на второ място по дял на сивия сектор

Понеделник, 19 декември 2011 г., 15:47
Размер на буквите
Туризъм

Според оценките от националните изследвания, направени в рамките на проект Ограничаване и превенция на неформалната икономика, реализиран от Асоциация на индустриалния капитал в България, след строителството, туризмът е вторият бранш с най-високи нива на сивия сектор.

Всеки десети работодател (11,3%) в национален мащаб счита, че сивото в бранш Туризъм е повече от 75%, други 15,1% говорят за 51-75% сиви практики в бранша, а според 27,2% сивите елементи са между 26 и 50% от дейността в бранша. Но самите работодатели от бранш Туризъм са склонни към даване на по-ниски оценки и като цяло преобладава оценката за 26-50% сиви елементи в бранша.

Забелязва се желанието на работодателите да създадат видимо по-приемлив образ на бранша, с по-малко сиви елементи и повече външно привнесени проблеми.

Туризмът е типичен пример за бранш, търпящ кумулативните негативни ефекти от сиви практики и в други браншове. Поради нематериалния характер на продуктите/услугите, които произвежда, туризмът предразполага в по-висока степен към прилагането на сиви практики. Продуктът на туризма са услугите (настаняване и обслужване в хотели, квартири, ресторанти, други заведения, плажове и т.н.) и дейностите по тяхното изпълнение. Те могат да се отчитат единствено чрез платежните документи, издадени на клиентите. Изтъкнатата продуктова специфика на туризма го прави широко поле за приложение на практики на неформалната икономика. Не случайно една от най-разпространените практики на неформалната икономика в туризма е укриването на платежни документи и обороти с цел реализация на по-високи приходи и печалби.

Според работодателите от бранш Туризъм основните прояви на неформалната икономика в туризма са свързани на първо място с нарушаването на трудовите правоотношения. Най-често посочваният от работодателите пример за сива икономика в туризма са неправилно или неточно съставените трудови договори, работата с удължено работно време, наемането на работници на по-ниско от реалното заплащане и допълнително плащане на пари под масата, нередовното изплащане на трудовите възнаграждения, нарушеното право на отдих, почивка и отпуск и по-ниското от реалното или изобщо липсата на социално и здравно осигуряване.

Втората основна ниша на сиви практики в бранш Туризъм са финансовите нарушения. Става дума за неиздаване на финансови документи (фактури и касови бележки), отчитане на по-ниски обороти от реалните, отчитане на по-ниска печалба от действителната и големи парични плащания в брой. Както се вижда, основните прояви на неформалната икономика в туризма покриват както финансовите отношения на фирмата, така и отношенията между работодателя и персонала. Стремежът е по незаконен начин да се снижат разходите, за да се увеличат приходите. Работодателите си дават съвсем ясна сметка, че това са наказуеми неща, но въпреки това ги правят, рискувайки репутацията и дори свободата си.

Типичното сиво лице на бранша се припознава в три сиви практики: неплащането на пълен размер данъци върху печалбата (според 62,0% от работодателите в бранша); неплащането на пълен размер осигуровки (по мнение на 54,0% от работодателите в бранша) и плащането на пари на ръка (посочена е от 44,0% от работодателите в бранша).

Споделената отговорност между работодатели и работници е част от сивото лице на бранша. Според 36% от работодателите от бранша сивите практики тук съществуват, защото това е желанието и на двете, пряко ангажирани в туристическите дейности, страни. Посивяването на фирмите се разглежда като изход от кризата. Над 90% от работодателите от бранша са наясно, че сивата икономика удря по джобовете на всички ни, но 60% считат, че често това е единственият начин за осъществяване на рентабилна дейност.

Сивият сектор в туризма е продукт не само на обективно съществуващите в страната условия за развиване на стопанска дейност. Има някои специфични фактори и проблеми, които допринасят допълнително за разгръщането на сивия сектор в туризма. Това са:

  • Наличието на голям брой некатегоризирани туристически обекти;
  • Завишената категоризация на някои туристически обекти и лошото качество на предлаганите услуги;
  • Неспазването на концесионни договори за плажовете по Чермоморието;
  • Незаконното строителство и незаконно придобити имоти;
  • Наличието на нелицензирани туроператорски и турагентски фирми, които извършват нелегална дейност;
  • Разминаванията между цените за българи и чужденци за предлаганата услуга, което е сигнал за нарушаване на човешките права и дискриминация;
  • Голямото текучество на кадрите в туристическия бранш, породено от нежеланието на повечето фирми да инвестират в човешкия капитал;
  • Сключването на голям брой сделки с недвижими имоти по данъчна оценка, а не по истинската договорна цена;
  • Финансовите проблеми на туристическите фирми.

Работодателите от бранш Туризъм насочват към няколко основни видове мерки и политики за ограничаване на сивите практики в туризма.

Нужна е промяна в законодателството - по мнението на работодателите от бранша в момента законодателството стимулира към сиви практики и наказва светлия бизнес. В същото време, рискът от разкриване на нарушенията на законодателството е нищожен, а отговорността за тези, които все пак биват изловени - символична. Решението е да се стимулират изрядните и да се въведат много по-строги санкции за нарушителите.

Необходима е спешна промяна на нормативните актове, така че общините да имат повече правомощия. Необходимо е да се провокира обществен дебат за нуждата от по-активно включване на общините в решаването на проблемите и овластяването на общините с повече възможности за контрол върху туристическите обекти, съответно упражняване на по-строг контрол на дейностите на фирмите в бранша.

Важен лост за ограничаване на дела на нелицензираните туроператорски и турагентски фирми е да се обяви ред в регистрацията им и тази информация да бъде дадена на граничните пунктове.

Изходът трябва да се търси в повишения контрол на държавните институции над фирмите и компаниите. От друга страна, е нужен засилен контрол върху публичните институции и чиновници, свързани с този бизнес. Преобладава мнението, че засиленият контрол над сивата икономика и намаляването на данъчната тежест ще подобрят състоянието на фирмите в туризма.

 

Ако тази информация ви е харесала и е полезна за вас, моля, споделите я с приятели и познати в интернет...


Търсенето се извършва в този и в още няколко сайта. Резултатите са от базата данни на Google.bg

Актуални новини

Проекти на ТПП - Стара Загора

Enterprise Europe Network

Европейско сътрудничество за европейски просперитет - обмен на добри практики за развитие на ВЕИ

CHANGE - интелигентно използване на енергията

ECREIN - екоиновации и инвестиции в екологични дейности

Law2B - обучение на мениджъри за участие в бизнес преговори

Фестивал на виното и културното наследство Августиада

ERASMUS за млади предприемачи

 
© 2000 - 2015 | Търговско-промишлена палата - Стара Загора | Собственост, права и условия за ползване |