Събития Бомба в Търговския закон - всички частни фирми са обречени на фалит?

Бомба в Търговския закон - всички частни фирми са обречени на фалит?

Сряда, 14 декември 2011 г., 18:31
Размер на буквите

търговски закон

Целият търговски оборот в България е поставен на карта със задна дата. Причината е, че Търговският закон разрешава фирми, които някога са правили бизнес с фалиращи в момента търговци, да бъдат принуждавани да връщат парите по тези сделки. Бомбата, заложена в чл. 646, ал. 2, вече започна да гърми.

Изискването поставя на риск практически всички плащания между търговци от 1998 г. насам, когато е прието правилото в Търговския закон. То позволява определяне на начална дата на неплатежоспособност неограничено във времето назад.

Според адвокати, съдилища все по-масово се възползват от тази възможност, а Касационният съд бетонира практиката им. Така в един момент може да се окаже, че подлежат на връщане и плащанията за офис консумативи, адвокатски и одиторски хонорари, покупка на кафе и захар за офиса, телефон, ток, вода и чистачка, предупреди през октомври главният асистент по търговско право в Софийския университет Св. Климент Охридски Стефан Стефанов. И хипотезата му наистина става все по-реална.

Нова мода със старата дата

Едно фалирало дружество в Стара Загора завлече няколко търговци. Светлозар Терзиев е собственик на петролна компания Зара, която продава горива и бързооборотни стоки. На 28 ноември 2011 г. той е получил писмена покана за доброволно изпълнение, в която синдикът на обявеното в неплатежоспособност ЖИ ЕООД претендира за връщане на 78 000 лева, платени от фалиралия търговец в периода между 2002 и 2006 г. Старозагорският окръжен съд е обявил 1 януари 2003 г. за начална дата на неплатежоспособността.
В същата ситуация е Николай Кършаков, собственик на Алианс-ДН ООД, който е поканен да върне на синдика на ЖИ ЕООД 318 хил. лева, с които преди години фалиралият е купил капачки за буркани.
В друг случай, разказан от адвокат, голяма фармацевтична компания е била осъдена от същия съд да върне на синдика на фалирал търговец 5 млн. лева, но след обжалване Пловдивският апелативен съд е отменил това решение.

Първите жертви впрочем бяха банките. От асоциацията им многократно повдигаха проблема, а сега отново потвърдиха, че срещат затруднения, когато началната дата на неплатежоспособността е върната твърде назад във времето. Според столичен адвокат по търговски дела от известно време е мода нормата да се ползва за спиране на изпълнителните дела, които банките водят срещу спрелите да плащат длъжници.

Бъдеще в миналото

Определянето на начална дата на неплатежоспособността е най-голямата загадка в едно съдебно производство. Конкретно правило за това няма - назначава се финансово-счетоводна експертиза и вещото лице решава от коя задна дата търговецът е бил свръхзадлъжнял. Съдът обаче не е длъжен да се съобразява с експертизите, така че последната дума е негова. И тази абсолютна свобода е съчетана с липсата на ограничение колко назад във времето може да се върне началната дата на неплатежоспособността. В повечето европейски държави ограничението е от една година, по информация на гл. ас. Стефанов. Липсата му у нас означава, че всеки, да го наречем, недобросъвестен съдебен състав може да разсипе бизнеса на десетки и стотици търговци, ако реши да определи началната дата години назад.

От 1998 г. насам Търговският закон е променян десетки пъти, но не и тази норма. От 2008 г. обаче, когато фалитите зачестиха заради кризата, и изпълнителната, и законодателната власт продължават да подминават сигналите за проблема с безразличие.

Верижни фалити

Между 2008 и 2011 г. несъстоятелност са обявили 1375 търговци, съобщи по време на парламентарния контрол миналата седмица министърът на икономиката Трайчо Трайков. Според депутата от БСП Корнелия Нинова само през тази година са 350 дружества. Това означава, че всички техни контрагенти от учредяването им досега са в риск, тъй като може да им се наложи да връщат парите, които са получили от търговски сделки с фалиралите.
Прилагането на чл. 646, ал. 2 ще доведе до още верижни фалити на фирми, към които могат да бъдат предявени искове за плащания, превишаващи неколкократно годишните им обороти, смята Светослав Терзиев, след което остава само национализация на частния бизнес.

Практически погледнато, от абсурдната процедура най-много печели държавата, защото тя е единствената, която не е засегната от връщането на вземания със задна дата. Освен това държавата и общините са привилегировани кредитори и първи се удовлетворяват при публични вземания.

Решение има, въпросът е кога

След като бомбата на чл. 646 гръмна, министерството на правосъдието е потърсило решение. По програма Административен капацитет опитни юристи в търговското право са изготвили проект за изменение и са го внесли в министерството. Гл. ас. Стефанов, който също е участвал в написването, обясни, че се предлага началната дата на неплатежоспособността да не може да се връща повече от 6 месеца назад от подаването на молбата в съда, или 2 години, когато става дума за плащане между свързани лица. За банките е предвидена разпоредба, която ще направи невъзможно претендирането на връщане на плащане по обезпечен кредит.
Вестник Капитал Daily попита дали и кога новият министър ще го внесе в Министерския съвет и от отговора се разбра, че това може да се очаква около средата на следващата година.

Светлозар Терзиев, собственик на петролна компания Зара:
Следва пълната национализация на капитала

Светлозар Терзиев Светлозар Терзиев

Доста предпазлив търговец съм. Продавам горива и бързооборотни стоки срещу авансово или разсрочено плащане срещу обезпечение (банкова гаранция или застраховка Финансов риск). По Търговския и други закони всеки клиент, купил стока от търговски обект или получил услуга, е в правото си да поиска и следва да му се издаде фактура, срещу която да плати в брой, с кредитна карта или с банков превод. Касиерките на търговските обектите в никакъв случай не разполагат с информация, че клиентът е в неплатежоспособност, защото той веднага плаща купеното.

Обаче минават 5 - 10 и повече години и получавате покана да възстановите платените ви суми за продадените от вас стоки и услуги в масата на несъстоятелността на обявената във фалит фирма. Неизбежно следва вашият фалит, а след 5 - 6 години и пълната национализация на капитала. Така след 21 години пазарна икономика и лозунги в подкрепа на малкия и средния бизнес ще се върнем там, откъдето тръгнахме. Истината е, че твърде малко и със съмнителна ефективност са предпазните мерки, които можем да предприемем, когато законът те е поставил в поза партер.
Настоявам управляващите бързо, дори веднага, да отменят или променят чл. 646 от Търговския закон и да спрат своеволията при прилагането му, които ще доведат до ефекта на доминото в бизнеса. Пострадал ще бъде на първо време действащият бизнес, а в дългосрочен план – държавата. Приканвам всички предприемачи, които имат или ще имат моя проблем и съдба, да обединим усилията си за приемането на бързи промени в Търговския закон!

Николай Кършаков, собственик на Алианс–ДН ООД:
А ако всичките ми бивши клиенти фалират?

Николай Кършаков Николай Кършаков Притежавам фабрика за производство на метални капачки за буркани. Дружеството ни е един от основните производители на капачки Омния за България. През 2003 – 2005 г. складът на фирма Жи беше до мой склад. В един момент собственикът ѝ поиска да продава моите капачки на дребно. Съгласих се и той стана един от многобройните клиенти на фабриката.

Преди няколко дни получих покана за доброволно изпълнение от синдика на обявената в несъстоятелност фирма Жи, с която се настоява да върна в масата ѝ 318 000 лева! Това е целият оборот, който фабриката ми е осъществила с тази фирма. Не мога да определя с други думи подобно искане освен като пълно безумие! Като си искат парите, да ни върнат капачките.

Ние продаваме продуктите си на десетки фирми. Да си представим какво ще се случи, ако освен тази фирма, още три-четири от бившите ми клиенти фалират и синдиците им предявят претенции към плащанията, направени в минало време. Неизбежно ще бъде предизвикана лавина от фалити на коректните и добре работещи компании и не след дълго ще фалира цялата държава.

Затова категоричното ни решение е да не платим исканата сума. Нека другата страна да ни съди. Нужна е спешна законодателна промяна, която да сложи точка на подобни абсурди.

Стефан Стефанов, адвокат и гл. ас. по търговско право в СУ:

През последните години манипулирането на началната дата на неплатежоспособността от недобросъвестни длъжници или кредитори се превърна в масов спорт и в лесен начин за увреждане на търговските партньори и особено на банките. Доведена до своята крайност (за съжаление и в практиката на някои съдилища), тази логика означава, че подлежат на връщане и плащанията за офис консумативи, адвокатски и одиторски хонорари, покупка на кафе и захар за офиса, телефон, ток, вода, а защо не и хонорарът на офисната чистачка. Подобна гротескна правна уредба на началната дата на неплатежоспособността и на нейните последици няма аналог в нито едно съвременно законодателство. В съвременните държави подозрителният период, в който извършените от неплатежоспособния длъжник действия са юридически уязвими, по правило не надхвърля една година.
Въпреки че разумното тълкуване на Търговския закон позволява неговото прилагане по по-мек начин, така че определени плащания и обезпечения да бъдат защитени от последиците на несъстоятелността, българската съдебна практика засега не успява да помири закона с нуждите на справедливостта и предвидимостта на оборота.

Според Върховния касационен съд единственото условие за нищожност на плащането или обезпечението е те да са извършени след началната дата на неплатежоспособността – независимо с колко тя предхожда откриването на производството по несъстоятелност и от характера на съответната сделка. Този резултат е още по-парадоксален поради факта, че най-честата причина за удължаването на подозрителния период до правно абсурдни мащаби е постановяването на неправилни съдебни решения и бавното откриване на производствата по несъстоятелност. (В някои случаи това отнема повече от пет години.) По този начин добросъвестните партньори на неплатежоспособния длъжник биват наказвани за мудността или грешките на съда.

Вестник Капитал, 21 октомври 2011 г.

Станимира Христова, адвокат:

В момента има бум на производства по несъстоятелност и проблемът е много наболял. Законодателят не е помислил за практическия ефект от тази норма. Добросъвестният търговец няма как да допусне, че другата страна е неплатежоспособна. Дори да прегледа балансите му, пак няма да установи нищо. Как да откаже сделка?
Тази норма ограничава стопанската инициатива, защото търговецът не може да се предпази нито теоретично, нито практически. Началната дата на една неплатежоспособност изобщо не е предвидима.

Огнян Герджиков, професор по търговско право в Софийски университет:

Началната дата на неплатежоспособността е въпрос на законодателно решение. Трябва да има ограничение, защото тази норма създава изключително големи проблеми. Болезнена тема е.

Нели Куцкова, съдия:
Всеки случай е индивидуален. Идеята на закона е да се предотврати умишленото разпродаване на имуществото от неплатежоспособния търговец. Има много случаи, когато той извършва плащания само на свързани лица. Това, към което съдът трябва да се стреми, е двете страни да не бъдат увредени.

Министерство на правосъдието:
Проектът Публичност и ефективност на производството по несъстоятелност, финансиран по оперативна програма Административен капацитет, ще приключи в края на април 2012 г. Като част от проекта е предвидена подготовката на пакет от проекти на нормативни актове, касаещи производството по несъстоятелност, натовареността на синдиците и функционирането на информационната система по несъстоятелност.

Информация, интервюта и снимки: Вестник Капитал Daily

 

Ако тази информация ви е харесала и е полезна за вас, моля, споделите я с приятели и познати в интернет...


Търсенето се извършва в този и в още няколко сайта. Резултатите са от базата данни на Google.bg

Актуални новини

Проекти на ТПП - Стара Загора

Enterprise Europe Network

Европейско сътрудничество за европейски просперитет - обмен на добри практики за развитие на ВЕИ

CHANGE - интелигентно използване на енергията

ECREIN - екоиновации и инвестиции в екологични дейности

Law2B - обучение на мениджъри за участие в бизнес преговори

Фестивал на виното и културното наследство Августиада

ERASMUS за млади предприемачи

 
© 2000 - 2015 | Търговско-промишлена палата - Стара Загора | Собственост, права и условия за ползване |