Събития Подготвя се нов закон за строителството

Подготвя се нов закон за строителството

Вторник, 11 октомври 2011 г., 19:55
Размер на буквите
Иван Бойков

Външните инвестиции в стоителството са само в моловете, които са започнати. Изграждане на нови големи търговски площи не се предвижда. В гражданското строителство и хотели чуждестранни инвестиции липсват. Има и разпродажба на имоти, казва Иван Бойков, изпълнителен директор на Камарата на строителите в България.

- Г-н Бойков, в края на миналата седмица се проведе регулярната ви среща с министъра на регионалното развитие и благоустройството. Какво се случи на нея ?

Срещата мина много добре. Новият министър ни представи променения екип, след което обсъждахме три проектозакона - за устройство на територията, за Черноморското крайбрежие и за кадастъра. Представиха ни ги отговорните експерти, които са ги подготвили, имаше и дискусия по някои от предлаганите изменения. След 14 дни Камарата на строителите в България трябва да дадат писмени становища, ако имаме интерес към окончателното изработване на нормативните актове. Осен това новият строителен министър Павлова ни предостави приоритетите, по които ще работи ведомството през следващата година. Постигнахме и споразумение и в бъдеще да работим заедно и да провеждаме такива срещи.

- Какво предвиждат промените в трите закона, които от доста време вече се подготвят?

- Измененията за частични. В Закона за устройство на територията (ЗУТ) измененията основно са насочени към уреждане на административните въпроси по отношение на закон за строителство. По отношение на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие промените, които се предвиждат, са по точки за туризма, концесиите на плажовете и застрояването на ивицата от концесионерите.
При нормативната база за кадастъра промените са много специфични, които аз не мога да коментирам, защото са в тясна експертна насоченост. Но те не се отнасят към строителите, по-скоро тяхната насоченост е към администрацията, към концесионерите и предприемачите. Ние като представители на строителните компании имаме различна роля при промените на тази нормативна база. Поставихме въпроса, че трябва генерално да се промени Законът за устройство на територията. Камарата на строителите в България започва да работи по създаването на проетозакон за строителството. До няколко седмици ще изработим концепцията, след което ще го предложим на министъра на регионалното развитие и в парламента.

- Има идея да бъде променена законовата уредба, по която се издават разрешителни за извършване на строителен надзор, как ще коментирате тази идея?

- Запознати сме с измененията, които от министерството искат да направят. Издаването се регулира от Закона за устройство на територията. Промените предвиждат да се премине към регистрационен режим. Това ще намали административните формалности, с които чуждестранни фирми могат да извършват строителен надзор в България. Новости ще има в директивата за движение на стоки и услуги, ще се даде възможност, ако една фирма има издаден лиценз, регистрация и квалификация за извършването на дадена дейност, без допълнителни процедури да може да изпълнява същата работа и в България. Това няма да окаже никакво влияние нито на конкурентните фирми от сектора, нито на целия бранш. Защото и в момента международни компании извършват строителен надзор в страната без проблем. Затруднения имаше в началото на членството на България в Европейския съюз. Тогава започнаха да навлизат много фирми, които нямаха необходимата квалификация, нямаха нищо общо със строителството и правеха спекулации. Но този период мина, сега с компаниите, които са на българския пазар, се работи много добре. А и камарата има възможност и ги проучва по линия на членството си в международната организация на строителите. Така че не очаквам да има въздействие нито върху камарата, нито върху регистъра, нито върху строителния процес.

- Вече доста напредна изпълнението на проектите по оперативна програма Регионално развитие и Транспорт, оказа ли тяхното строителство положителния ефект, който се очакваше?

- Не сме имали високи очаквания към изпълнението на тези проекти по няколко причини. Първо, защото те бяха спечелени по критерия най-ниска цена, това не предполага наемането на подизпълнители при реализацията им, т.е. има ли компания спечелен търг трябва да си го построи сама. А магистралните проекти се броят на пръстите на едната ми ръка и те подхранват големия бизнес. Положителното при тях е, че и някои български компании успяха да спечелят изграждането на участъци от тях. Това ще им даде опит и квалификация, в ноу-хауто им ще има вече реализирани магистрални проекти и ще са много по-конкурентни спрямо международните строителни фирми. Това е стъпало, което се изисква да бъде изкачено при участие в големи търгове.

- Все пак има ли раздвижване в бранша?

- Ние все още сме в криза, защото Националният статистически институт продължава да отчита спадове. Според последните данни намалението се забавя, но все още стойностите са отрицателни. Не сме достигнали до нулева позиция, от която ще започнем да се развиваме. Ако се погледне и сайтът на Агенцията по обществените поръчки може да се види, че те намаляват с всяка измината година. Строителството разчита на тези търгове, защото чуждестранни инвестиции в страната няма. Стойностите им от 11 млрд. лева, от годините преди кризата 2006-2007 г., сега са се сринали до сума между 2 и 3 млрд. лева. След като поръчките и инвестициите намаляват, няма откъде да дойде раздвижването в бранша. Обектите, които се изпълняват по оперативните програми, не покриват необходимия обем, за да се реализира ръст. Аз се надявам тази година спадът да спре, за да може през следващата да започне положително развитие. Но обстановката не предполага много инвестиции, така че това ще е трудно. В момента всичко, което се строи, се плаща от националния бюджет. Обемът, който е предвиден в него, е малък и той не може да спре падането. За следващата година не може да се коментира, защото трябва да се види какви стойности ще бъдат предвидени в частта капиталови разходи.

- Каква част от инвестициите бяха чуждестранни и къде е най-големият им отлив?

- Външните инвестиции се правеха в търговски центрове. Но в момента се изпълняват моловете, които са започнати, а изграждането на нови площи не се предвижда. Основните чуждестранни инвестиции бяха в гражданското строителство, в кооперации и хотели. Сега не само че липсват, ами има разпродажба на имоти и много свободни площи. Същото може да се каже и за офис сградите. Растеж ще има, ако има строителство.

- Съществува мнение, че условията в търговете, които се провеждат сега, са непосилни за малките фирми. Може ли да се каже, че има противопоставяне между големи и малки компании?

- Не е така. Има търгове и за големи, и за малки. Процедурите, които са за обекти, финансирани от ДФ Земеделие, са за малки и средни фирми. А големите фирми участват на търговете за магистралите и големите водни обекти. Това е така, защото те могат да отговорят на тръжните условия. Една малка компания не може да си осигури кредитиране, не може да покрие обекта с необходимата техника и работна ръка. Нормално е това, което се поръчва, да определя вида на изпълнителите. Но има и обществени поръчки за по-малки водни проекти. Макар че не може да се каже, че количествата са балансирани, както и да се твърди, че има противопоставяне. Между 400 и 500 проекта на година има по програма за развитие на селските райони и малки водни обекти, в които участват малки фирми. Това са обекти за около 4 млн. лв. и те отговарят на изискванията на възложителите. През последните години при големите фирми се отчита спад от 50 на сто и се забелязва и при обемите на работа, така и при заетите хора. В момента 7-8 български фирми изпълняват около 70% от строителния обем, защото има договори само за големи инфрастроителни поръчки. Това са обекти на стойност над 20 млн. лв. Останалите 30 на сто се разпределят между всички по-малки компании.

- Има ли фирми, които са се отписали от камарата тази година?

- Тази година наблюдавахме феномен, които е предизвикан от надеждата за развитие. Защото има много компании, които се презаписаха в камарата, за да могат да участват следващата година в строителството, ако има такова. За това можем да кажем, че си оставиха една надежда. Анализът на камарата за изпълнената работа в сектора ще излезе в началото на следващата година и той ще покаже точно коя фирма какво е изградила.
В момента в регистъра има 4077 компании, от тях тази година се записаха 500 фирми, но отпаднаха около 1000 стари. Движение има, но лошо е, че реализираните обеми за него са малки.

- Как ще коментирате желанието на строителното министерство да промени критерия най-ниска цена на икономически най-изгодна цена като водещ критерий за избор на изпълнител?

- Това все още е дискусионен въпрос. Много внимателно трябва да бъдат изготвени типови документи по Закона за обществените поръчки. Те трябва да бъдат готови до юли 2012 година. Условията за икономическа целесъобразност в тях трябва много прецизно да бъдат направени, за да не се тълкуват като дискриминационни от Европейската комисия.

- А бизнесът готов ли е да работи по тези условия?

- Компаниите работят повече от 12 години по този критерий, защото такива са условията в търговете за обекти, финансирани от Световната и Европейската банка. Така че за нас това не е нищо ново. Имаме необходимия опит и квалификация. Но трябва много внимателно да се синхронизират изискванията.

- Ще изтласкат ли чуждестранните фирми българските компании в следващите строителни търгове?

- Ние сме с предимство точно защото сме местни. Имаме кариери, материали, организация и необходимите експерти. Това ще ни позволи да бъдем конкурентни в цената. Въпросът е дали ще ни допуснат, защото досега не го правеха. Причината е невъзможността да се покрият финансовите изисквания. Но сега и този проблем е преодолян. И можем да участваме при равни услови с чуждестранните фирми.

Интервю: вестник Класа

 

Ако тази информация ви е харесала и е полезна за вас, моля, споделите я с приятели и познати в интернет...


Търсенето се извършва в този и в още няколко сайта. Резултатите са от базата данни на Google.bg

Актуални новини

Проекти на ТПП - Стара Загора

Enterprise Europe Network

Европейско сътрудничество за европейски просперитет - обмен на добри практики за развитие на ВЕИ

CHANGE - интелигентно използване на енергията

ECREIN - екоиновации и инвестиции в екологични дейности

Law2B - обучение на мениджъри за участие в бизнес преговори

Фестивал на виното и културното наследство Августиада

ERASMUS за млади предприемачи

 
© 2000 - 2015 | Търговско-промишлена палата - Стара Загора | Собственост, права и условия за ползване |