Събития Д-р Юлиан Ананиев: Улучих точния момент и точното място

Д-р Юлиан Ананиев: Улучих точния момент и точното място

Вторник, 04 октомври 2011 г., 19:24
Размер на буквите
Юлиан Ананиев

Д-р Юлиан Ананиев е роден в София. Възпитаник е на 40-о СОУ “Луи Пастьор”, където учи в паралелка по биология. Завършва Медицинския факултет на ТрУ в Стара Загора през 2007 година. През 2008 година започва редовна докторантура в Катедрата по обща и клинична патология.

Стара Загора му харесва и на този етап не иска да я смени със столицата. Работи като асистент и работата със студентите му харесва много. Той е и единственият лекар в Стара Загора, който води медицинско предаване в радиоефира.
През миналата седмица получи диплома за защитен докторат на заседание на Академичния съвет на Тракийски университет и стана първият докторант, защитил по новия Закон за научните степени в града на липите.

- Д-р Ананиев, защо предпочетохте Стара Загора?

- По много причини. Всички колеги от моя випуск, които бяха от София, вече се върнаха, останах, предполагам, само аз. Останах, защото тук имах шанс за развитие като специалист. Темата на дисертацията ми ме заинтригува силно -  “Фактори, които определят развитието и прогнозата при рак на стомаха”. Мисля, че успях да разработя темата на достатъчно високо ниво за съвременното състояние на медицината в страната. За тези три години имах възможност да посетя над 10 конгреси и семинари в чужбина като докторант – Германия, Китай, Финландия, Франция и др. Това са форуми, които се организират от международни организации, за част от които се кандидатства и се предоставя стипендия. Доволен съм, че успях да ги посетя. Имах възможност да обсъждам  темата на дисертацията, както и да почерпя много нови идеи от водещи учени в областта на патологията, гастроентерологията и онкологията.

- Как успяхте да спечелите докторантурата?

- Бях в точния момент на точното място и сега не съжалявам. Истината е, че нямах конкуренция, защото патологията не е най-привлекателната специалност, но мисля, че и това се променя с времето.

- Бихте ли споделил изводите от темата си, които считате за свои постижения?

- Имах възможност да работя в широк диапазон от методики и идеи. Мой научен ръководител беше доц. д-р Мая Гълъбова, която ми даде голяма част от идеите и многократно ми помага за това да построя правилно тази дисертация, да следвам идеите си. Ще ми се да кажа, че съм открил страшно много неща и съм допринесъл за борбата срещу рака на стомаха, но това би било доста силно изказване. Не, по-скоро резултатите от изследванията ми допринасят за това по-целенасочено да се търсят нови методи на лечение, които удължават живота и качеството му при тези пациенти.

- Имахте ли възможност да експериментирате в лаборатории?

- Експериментална работа, по-скоро бих я нарекъл лабораторно-изпитателна. Работих в лабораториите по имунохистохимия и молекулярна патология, използвайки голяма част от методиките в тях. Част от работата е в дисертацията ми, а друга продължавам да разработвам и днес.

- Каква е разликата между медицинските факултети в Стара Загора, в столицата и по света?

- Качеството на преподаване е едно и също, различна е базата. Смело, ще каже някой, но имах възможност да разгледам няколко медицински факултета в Германия, Испания и Австрия. Навсякъде има хора, които искат да обучават и, разбира се, такива, които искат да бъдат обучавани. Вероятно именно по-добрите условия по света са причината за по-леката и достъпна работа и комуникация между учените.

- И да Ви попитам има ли лекар в рода Ви, как решихте да кандидатствате медицина?

- В моя род няма други лекари. Всъщност дойдох в Стара Загора, решил да кандидатствам ветеринарна медицина, но пробвах и хуманна, и така се озовах в Медицинския факултет.

- Защо избрахте специалността „Патологоанатомия“ за своя докторат?

- Като студенти, повечето ми колеги предпочитаха хирургия, анестезиология, вътрешни болести. Аз реших, че искам нещо различно и едновременно интересно, може би и недотам привлекателно, и избрах да бъда кръжочник в “Съдебна медицина”. След това се появи възможността за докторантурата.

- Страшно ли Ви беше в началото?

- Вероятно за хората патологията и съдебната медицина са тъмна област, в която се вижда аутопсията и човешката трагедия след смъртта. Оказа се, че не е точно така. Патологоанатомът дава отговор на въпроси, които интересуват много лекари, преди да поставят точната диагноза на даден пациент. Тяхното изследване решава бъдещото лечение на един човек и то трябва да бъде много прецизно и точно.

- Чувствате ли се вече патологоанатом?

- Мисля, че все още не. Чувствам се млад учен. Идвам с удоволствие на работа и се опитвам в последно време да работя повече върху специализацията си като патолог. Предполагам, че един ден ще имам самочувствието и на патологоанатом, но дотогава имам да уча още немалко.

- Как се държите със своите студенти?

- Поддържам приятелски отношения, чувствам се близък до тях и по години. Мисля, че това е много добре за нашите отношения, тъй като, макар и отскоро да съм преподавател, дистанцията не е онова, на което трябва да се залага. Отдавна „консервативният академизъм” не е добър избор. Гледам на студентите ми като на мои колеги. Хора, с които след една или две години ще работя наравно и с които искам да се гордея, че съм научил на нещо.

- Как се разтоварвате?

- Пътувам, често излизам с приятели и пред микрофона на Радио Стара Загора, разбира се. Станах част от Екип 3 на радиото преди няколко години. Работя в събота и неделя, и водя медицинско предаване. За мен това време е и полезно, и приятно. Работя с удоволствие по различни теми.
Много хора се шегуват, че често преминавам от един в друг свят, от патологията в света на медиите, здравето и забавните теми. Вероятно е така, но това е страхотен стимул да научаваш нови неща и да се запознаваш с нови хора.

- Каква е равносметката Ви, връщайки се десет години назад, какво бихте казали на хора, поели по Вашия път?

- Точно преди толкова години дойдох тук. Равносметката е, че за това време постигнах доста неща, запознах се с много хора и давайки си отговори на много въпроси в личен план, постигнах много. Създадох контакти и то не само в академичните среди. Всичко това днес ми помага до голяма степен. Имам много приятели и колеги в градовете, които с гордост се наричат университетски. А колкото до пътя, мисля, до този момент не съм съжалявал. Имам дисертация, готвя се за изпит за специалност и притежавам самочувствието, че мога и не ме е страх да вървя напред. Дължа го, разбира се, на много хора, стояли до мен в годините. Никой не бива да се плаши от изглеждащия нелек път на науката. Има ли път, значи някой вече го е извървял и друг също може да го направи.

Интервю: вестник Новината

Д-р Юлиан Ананиев
Ключови думи:
 

Ако тази информация ви е харесала и е полезна за вас, моля, споделите я с приятели и познати в интернет...


Търсенето се извършва в този и в още няколко сайта. Резултатите са от базата данни на Google.bg

Актуални новини

Проекти на ТПП - Стара Загора

Enterprise Europe Network

Европейско сътрудничество за европейски просперитет - обмен на добри практики за развитие на ВЕИ

CHANGE - интелигентно използване на енергията

ECREIN - екоиновации и инвестиции в екологични дейности

Law2B - обучение на мениджъри за участие в бизнес преговори

Фестивал на виното и културното наследство Августиада

ERASMUS за млади предприемачи

 
© 2000 - 2015 | Търговско-промишлена палата - Стара Загора | Собственост, права и условия за ползване |