Събития В Стара Загора са договорени 26 млн. лева от европроекти, докато в Перник са 55 милиона, в Габрово – 155 милиона

В Стара Загора са договорени 26 млн. лева от европроекти, докато в Перник са 55 милиона, в Габрово – 155 милиона

Четвъртък, 08 септември 2011 г., 16:28
Размер на буквите
евро Стара Загора

Икономистът Тома Томов е роден в София. Дипломиран бакалавър по стопанско управление във Великотърновския университет и магистър по бизнес администрация с диплома от Университета в Кардиф, Уелс. От близо 10 години се занимава със създаване и управление на инвестиционни проекти. Работил е по проекти на ФАР, японски помощи и различни донорски програми.

Консултантската му фирма Коджент в момента управлява едни от най-големите проекти в България, оказвала е техническа помощ на различни общини, включително и на Община Стара Загора.

- Каква е активността на Община Стара Загора по отношение на разработването и кандидатстването с проекти по различни европейски програми, г-н Томов?

- Зависи какво разбираме под активност. Защото не само тук, но и в цялата страна се смята, че щом се кандидатства с някакъв проект, значи работим и сме активни. Което не е съвсем така, защото самото участие не гарантира винаги победа, както и кандидатстването - че ще бъдем одобрени, а проектът - завършен и разплатен. Преди трудното беше да се спечели проект, докато през последните години проблемът всъщност е в неговото успешно изпълнение и разплащане, и то без финансови санкции и корекции на бюджета. Има някаква активност, но тя е на ниво дайте да кандидатстваме, за да ни дадат някакви пари. За четири години реално тук са реализирани четири проекта. Става въпрос за такива, осъществени с европейски финансови инструменти. Ако направим сравнение с един град като Перник, например, там има много повече проекти - и спечелени, и реализирани, което е големият плюс.

- Това означава, че Общината реално губи пари, защото не кандидатства за европейски средства...

- В Стара Загора, доколкото разбрах, има един доста раздут щат - цяла дирекция за евроинтеграция, но явно нещо не се сработват там. Трудно мога да кажа, че реализираните проекти са много успешни. Макар че в интерес на истината има и такива като "За децата на Стара Загора – с отговорност и любов", който е завършен през февруари 2011 година и е разплатен.

- Какъв е правилният подход, чрез който трябва да действа една Община, за да има резултатност и да се възползва от европейските средства?

- Адекватният подход е Общината да прецени кои са проблемите и приоритетните й дейности, и да действа в тази посока. Практиката е, че всички програми се планират година за година, т.е. те са  фиксирани за програмния период и са одобрени от Брюксел за 7-годишен срок, в случая до 2014 г. Всяка оперативна програма има Комитет по наблюдение, който прави рамкова програма: какви мерки ще се отварят, какво ще се финансира за следващата година. Респективно във всички тези комитети по наблюдение участват кметове, представители на общините, така че до местната власт достига достатъчно добра информация и тя може да си изгради предварително програма за следващата година. Но в България не се планира, а се действа хаотично, на парче. Това е валидно и за Стара Загора. Тръгва се от идеята, че даден проект може би ще е коректно да се направи и се действа на принципа да го избутаме - ако мине, мине, ако не - следващия път.

- Какви пари са спечелени през последния период на управление в Стара Загора?

- Това не може да се каже с точност, защото обикновено един проект протича  през два мандата. Има един ремонт на път по Оперативна програма "Регионално развитие", който е изготвен по времето на д-р Евгений Желев, а следващата администрация го изпълни и завърши. Има проекти, които сегашната администрация е подала, но няма да ги завърши тя. Реално погледнато, проектите, които са генерирани от настоящата администрация и са изпълнени, макар че част от тях дори не са разплатени, са не повече от четири, пак подчертавам - говоря за европейски проекти.

- Как става фактически разпределението на средствата по проектите?

- Всеки проект на 85% се финансира от Европейската комисия, а 15% от сумата идва от националния бюджет на България. Така че е много важно да се направи точен бюджет на самия проект и парите, които искаме за него. Лоша практика е да се правят икономии или пък исканата сума да се окаже много по-малка от необходимата за реализирането на проекта. А това се случва навсякъде в страната, не само в Стара Загора. За какво става въпрос. Ще дам пример с проекта „За децата на Стара Загора – с отговорност и любов“. Одобреният бюджет на този проект е за 5 784 50 лв., впоследствие изплатените средства са 5 205 000 лв., което означава, че или има финансова корекция, или при тръжните процедури фирмите са играли с по-ниски цени и има реализирана икономия от средства. Обикновено след като е приет един бюджет в хода на изпълнението на проекта, той може да бъде променян, спазвайки правилата за това. Но той подлежи на промяна и когато имаш икономии, е хубаво да разшириш дейността, да направиш нещо друго, за да оползотвориш парите. Няма смисъл да ги връщаш на държавата и тя да се чуди къде да ги инвестира, или пък да ги връщаме на Европа, защото така се оказва, че плащаме два пъти за едно и също нещо. При положение че си спечелил 5800 хил. лева и да икономисаш 600 хиляди лева е почти безсмислено. И тук опираме до капацитета на хората в администрацията, които се занимават с това. За да се защити една промяна, са нужни доводи, които да я обосноват.

- Това означава, че в Стара Загора няма достатъчно добре подготвени специалисти ли...

- Не, няма, но пък не е нужно да има тук. Практиката е, че, като няма качествено подготвени хора, такива просто не се назначават, а се наемат консултанти, които да разработват проекти. От своя страна те обаче трябва да се контролират и това става от служителите в администрацията.
Смятам, че ползването на външен консултант е по-добър вариант, защото той има по-широк поглед върху нещата, повече информация за промените, които в тази сфера са много динамични. Учудващото е, че Старозагорска община ползва външни консултанти и в същото време има много хора на щат в дирекцията.

- Има ли суми, които трябва да бъдат възстановени на Общината?

- Един от проблемните проекти е този за по-добро административно обслужване чрез електронно правителство, стартирал през юни 2009 година за 2 368 000 лв. По него са взети 20% аванс от Общината, но проектът е прекратен, приключил е, но няма реимбурсиране на средства. Става така, че всичко е за сметка на Общината, а когато говорим за сума от 2 милиона, които са изхарчени, без да са възстановени, това бърка директно в бюджета й и си е финансов минус за нея. И тук пак опираме до въпроса за качеството на капацитета - да програмираш и да изпълниш.

- По кои проекти Стара Загора има реален шанс да спечели, ако кандидатства?

- Има няколко проекта, които са написани и подадени за оценяване. Единственият текущ проект, който се случва сега, е този за кв. “Железник“, но не се изпълнява. Той е програмиран за определен период. Като мине този период, може да се кандидатства за удължаване на срока, но като се удължи 2-3 пъти, после договорът направо се прекратява и Общината, и хората губят. Щом класиран проект от 2009-а до 2011-а няма финансиране, това означава, че той ще чака края на програмния период и ако има реализирани икономии, което е много хипотетично, евентуално може да се реализира. Това че един проект е спечелен, но няма финансиране, не означава, че е успешен. Тук имате два такива проекта от Оперативна програма "Регионално развитие"  - "Ремонт и модернизация на обекти с регионално значение от културна инфраструктура на Община Стара Загора" - 5 млн. 967 хил. лв., и "Ремонт и модернизиране на обекти от социалната инфраструктура" за 5 млн. 840 хил. лв. На практика те обаче не са спечелени, защото шансовете да се осъществят са нищожни. Най-важният проект всъщност, който ще се подаде и със сигурност ще се случи, защото държавата е поела ангажимент към Европейската комисия, е във връзка с регионалната система за управление на отпадъци - за над 52 милиона.

- Кои са най-актуалните програми в момента за страната ни, респективно и за Стара Загора?

- Регионалното развитие и транспорт е актуална програма, развитието на човешките ресурси - също, имайки предвид кризата и високия ръст на безработицата. Би трябвало да е актуална и програмата за конкурентоспособността, но на практика не е така, защото хората се наплашиха във връзка с хилядите проверки и финансови санкции, които се правят по тази програма. Екологията е също много актуална програма, въпреки че тя пък е много специфична и не се коментира толкова в публичното пространство. Но засяга едни конкретни ангажименти на държавата ни към Европейската комисия, които, ако не се случат, санкциите за нас ще са невероятно големи.

Интервю: вестник Новината

Ключови думи:
 

Ако тази информация ви е харесала и е полезна за вас, моля, споделите я с приятели и познати в интернет...


Търсенето се извършва в този и в още няколко сайта. Резултатите са от базата данни на Google.bg

Актуални новини

Проекти на ТПП - Стара Загора

Enterprise Europe Network

Европейско сътрудничество за европейски просперитет - обмен на добри практики за развитие на ВЕИ

CHANGE - интелигентно използване на енергията

ECREIN - екоиновации и инвестиции в екологични дейности

Law2B - обучение на мениджъри за участие в бизнес преговори

Фестивал на виното и културното наследство Августиада

ERASMUS за млади предприемачи

 
© 2000 - 2019 | Търговско-промишлена палата - Стара Загора | Собственост, права и условия за ползване |