Събития Поетесата Маргарита Петкова: В триизмерния ни свят не може да се живее само в една плоскост

Поетесата Маргарита Петкова: В триизмерния ни свят не може да се живее само в една плоскост

Петък, 22 юли 2011 г., 07:56
Размер на буквите
Маргарита Петкова

Родена е на 21 февруари, на границата на две зодии – Риби и Водолей. Може би затова плува във водите на поезията, а стиховете ѝ се леят виртуозно. Обичам да чета Маргарита Петкова. Твърде клиширано е да кажа, че намирам себе си, но пък е искрено: в стиховете ѝ са моите драми, моите радости, моите възторзи, любови и разочарования.

Тя е не само талантлива, властно красива и одухотворена. Нареждам я до най-големите съвременни български поетеси. Не само защото може да направи от безличния делник запомнящ се поетичен образ.
Завършила е българска филология във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Автор е на "Дива къпина", "Писмени показания", "Ненаписани стихотворения", "Решавам аз", "Ивановден", "Бермудски триъгълник" и много други. Подразни се, когато й зададох въпроса за скандалния акростих "Долу Тодор Живков" от стихотворението "Есен", публикувано на 5 март 1985 г. във в. "Пулс".

"Този случай вече наистина взе да ми писва. Не разбирам защо все трябва да се връщаме към него. Още тогава беше изчистен от гледна точка на това, че нямам нищо общо с тези вопиещо бездарни стихоплетства, просто бяха злоупотребили с името ми и нека Господ ги съди. Изкривена е създадената представа, че съм била репресирана, че не са ме печатали. Напротив, продължих да публикувам, получавах престижни национални награди, приеха ме в СБП", отговори поетесата.

Всичко може да се напише за нея, включително, че е щастливо разведена майка на три деца. Но не и че не е истинска.

ПОСЛЕ ЩЕ МУ МИСЛИМ, МИЛИ

После ще му мислим, мили,
после ще му мислим.
Виж – косите ми са свилени,
а очите – бистри.
Виж как ми теснеят дрехите
и се свлича шалът ми.
Под ресниците ми рехави
дебнат триста дяволи.
Миг – и бързеят разплискан
ще ни омотае
и преди да се замислиш –
дай ми дъх назаем.

От новата стихосбирка на Маргарита Петкова "Щастлива, лекомислена и слаба", която може да поръчате на e-mail: Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.

- Вашата поезия вълнува, предизвиква, отличава се... Това, че в стиховете сте близо до себе си ли ги приближава толкова много до читателя, г-жо Петкова?

- Благодаря Ви за това определение. И вероятно въпросът Ви съдържа отговора ми в себе си. В стиховете си аз съм не просто близко до себе си, а съм вътре. Много хора имат моето светоусещане в един или друг аспект и затова приемат казаното от мен като част от себе си. Не се изживявам в никакъв случай като "глас и съвест на епохата", просто винаги съм казвала нещата така, както ги чувствам, без да се съобразявам с цензура и автоцензура. Радвам се, че моите читатели оценяват не само поетическия талант, а по-скоро директността и липсата на псевдометафоричното бягане по допирателната в поезията ми.

- Още ли събирате „Хвърлени камъни”?

- Събирам всички хвърлени по мене камъни, защото все още не е дошло времето ми за разхвърлянето им. Спазвам библейските и човешки закони. Всяко нещо с времето си. А чистата съвест е възглавницата, на която се спи най-сладко.

- Според Вас, днешнотията ни има ли нужда от „Бермудски триъгълник”, за да не продължава всичко в нея да бъде криворазбрано?

- Днешнотията ни има нужда от триъгълника вчера-днес-утре. За някои той може да е Бермудски, за други - триангулачна точка, за трети - основният принцип в алпинизма, ерго в изкачването на своя собствен връх. Криворазбирането идва от неразбирането на същината. В триизмерния ни свят не може да се живее само в една плоскост.

- Васил Найденов пее „Болката отляво”, Богдана Карадочева – „Иване, Иване”, Тони Димитрова – „Балкански синдром” – все по Ваши стихове. Доста са песните в българската поп музика, които са по Ваш текст. Резултатът е колективен труд. Кое се случва по-напред – музиката, по която пишете текста, или обратното? Бихте ли писали текстове за попфолка?

- Да, тези песни станаха много любими на хората, защото са направени именно колективно. Поезията е като вдигане на тежести - там си сам пред белия лист. Създаването на песен е вече по-сложна и по-друга работа. Там трябва да се съобразиш с виждането на композитора, с натюрела на изпълнителя, песента вече е отделен продукт и сама си тръгва по свой път, който може да е паралелен на стихотворението, а може и да е съвсем в друга посока. По принцип аз си пиша стиховете, а гениалният Стефан Димитров се мъчи после да ги вкара в музиката си. Разбира се, имам и текстове, по-често по идея - звъни ми Буба в 3 часа през нощта и вика: "Пее ми се нещо за жените". Сядам и пиша "Само за жени". Третият вариант ми е най-труден, защото съм мързелива и немузикална - да вкарам думичките си във вече готова музика. Но като си помислите, че "Болката отляво" е написана точно така, значи ми се получава... Вижте, пикането е работа като всяка друга. И се заплаща. Аз работа не отказвам, но и не правя компромис с морала си.

- Видя ли Маргарита Майстора?

- Майстори много, Маргарита - една. Всеки Майстор си ме намери.

- Казвате, че сте жена, дарена с много любов. „Щастлива, лекомислена и слаба” – това ли е идентификацията на жената, която не прилича на светица и чиято сила не е превърната в цирков трапец, под който трябва да има осигурителна мрежа?

- Да и ще го повтарям непрекъснато. Щедър беше и продължава да бъде Господ към мен в това отношение. Толкова много любов! Иначе как се пишат тези стихове, от пръстите ли да си ги смуча? Кой тогава щеше да ги чете и да се припознава в тях? Преди месец излезе новата ми книга, на която дадох заглавието "Щастлива, лекомислена и слаба", защото ми писна да ме окачествяват като еманципантка и мъжко момиче. Не съм и не желая да бъда! И имам право на лекомислено щастие, от което ти омекват коленете. Пожелавам го на всяка жена! Книгата е с много особен статут - тя не е нито мое притежание, нито на ИК "Персей", което любезно съдейства за издаването й. Тя е собственост на много скъп на сърцето ми човек и по тази причина ще се разпространява само по поръчка на обявен имейл и на така наречените специални събития - срещи с мои читатели, културни събития, премиери. Всяка бройка е под номер и с личния ми подпис, това доказва, че е автентична и има библиографска стойност. Писна ми на мой гръб да печелят разпространителски мрежи, които си делят коричната цена фифти-фифти с издателите. Непочтено е към читателя. Крият книгата, лъжат, че не е продадена, няма контрол. Така просто съм сигурна, че стиховете ми ще стигнат директно до адресата си - тези, които харесват нещата ми. А стихотворенията в нея са непубликувани и няма да бъдат. Остават си в книгата. Както видяхте - и това доказва, че не трябва да ме причисляват към светиците, страдащи безропотно, а към стръмните скокове без осигурително въже.

- Вашето определение за истински мъж... Липсват ли такива мъже в българската политика?

- Истински мъж е този, който е мой. Защото аз си ги избирам. И няма рецепти, описания, определения... "Видяха се и се познаха".
Що се отнася до политиката, не приемам политиците като същества от мъжки пол. Те не са влезли там за това - кой по мъж е да доказват. Тям е необходимо да мислят с правилната глава. За съжаление, не им се получава...

- Какво са за Вас България и българите?

- България е моето отечество, българите са моят народ. Повече от това - какво?

- Отказва ли държавата ни да бъде отечество? Кое срутва пейзажа и се размива в пороищата на националното ни битие? Възможно ли е нещата да си дойдат на мястото?

- Държавата, знайно е, винаги е майка за едни и мащеха за други. България е моя майка, макар и с отношението на мащеха, което й налагат политиците. А кой нормален човек има право да съди майката си? Нещата винаги са си били на мястото. Трябва ние да застанем най-сетне на своето. А това е много трудно. Човек е така създаден, да вижда треската в чуждото око, а не гредата в своето. Прехвърляме си вините един на друг, вместо, както е казал Левски, да си кажем кривиците и дружно да вървим напред. Та, да си дойдем ние най-после на мястото, всеки на своето, без ламтеж по чуждото и нещата, както ги наричаме, ще ни направят път със свалени шапки.

- Дължи ли нещо обществото на децата ни?

- Дължи ли нещо обществото на своето бъдеще? Хайде всеки сам да си отговори на този въпрос, да не се крием зад това обобщително общество. Най-трудното нещо в този мой всякакъв живот е било и ще бъде не отглеждането, а възпитаването на децата ми. А те са три. Дъщеря и двама сина. И никога няма да бъда уверена, че съм се справила, мога само да се надявам. И да продължавам да се опитвам. За мен това е най-важното - не се знае дали ще успеем, но сме длъжни да опитваме...

Интервю: вестник Новината

Ключови думи:
 

Ако тази информация ви е харесала и е полезна за вас, моля, споделите я с приятели и познати в интернет...


Търсенето се извършва в този и в още няколко сайта. Резултатите са от базата данни на Google.bg
 
 

Актуални новини

Проекти на ТПП - Стара Загора

Enterprise Europe Network

Европейско сътрудничество за европейски просперитет - обмен на добри практики за развитие на ВЕИ

CHANGE - интелигентно използване на енергията

ECREIN - екоиновации и инвестиции в екологични дейности

Law2B - обучение на мениджъри за участие в бизнес преговори

Фестивал на виното и културното наследство Августиада

ERASMUS за млади предприемачи

 
© 2000 - 2019 | Търговско-промишлена палата - Стара Загора | Собственост, права и условия за ползване |