Събития Писателят Хорхе Букай: Гледам на българите с очите на любовта

Писателят Хорхе Букай: Гледам на българите с очите на любовта

Понеделник, 13 юни 2011 г., 17:09
Размер на буквите
Хорхе Букай

За началото на своята кариера, както и за много други неща, Хорхе Букай не се поколеба да говори по време на второто си гостуване у нас по повод на книгата му „Разказвай с мен”. Както останалите му творби и тя е плод на собствения му житейски опит, изтъкан от трудности, които повечето хора не биха преодолели. Последната спирка от второто гостуване на изключително популярния в цял свят аржентински писател Хорхе Букай бе в Стара Загора.

В събота, 11 юни, фоайето на мол "Галерия", превърнато в зала, се оказа тясно да побере всички желаещи да чуят на живо сладкодумния разказвач. Не само старозагорци, но негови почитатели от съседните селища бяха дошли на срещата, организира от ИК „Хермес“, която издава книгите на автора.   
Хорхе Букай е психиатър и психотерапевт. Книгите му се продават по два милиона копия в цял свят и са преведени на повече от седемнадесет езика. В момента съвместява преподавателската си работа в Университета в Буенос Айрес с професионалната си практика като психотерапевт на семейни двойки.

Преди срещата с читатели писателят се срещна с журналисти от медиите в Стара Загора. В началото той сам пожела да се обърне към тях с думите: „Отново и отново повтарям, че се гордея да бъда тук – за мен е голямо удоволствие цялото гостоприемство, което хората в България ми показаха. Изнанадващо беше да получа такова посрещане - така беше и миналата година, но тогава си казах, сигурно защото за първи път идвам и това е заслуга на моите редактори. А сега при това второ посещение отново идват много хора, за да ме чуят. И действително съзнавам, че това е заслуга на издателството до голяма степен. Но случващото се ме кара да го приемам и по друг начин – много е приятно да обичаш някого или нещо, но най-изключителното е, когато този някой също те обича. Ето това усещам в България. Наистина съм удивен, че идват толкова много хора на моите срещи и за мен това е чест. В продължение на 20 г. съм посетил 50 държави и никъде не съм срещал такъв журналистически интерес към културно събитие, което говори много за България и за вас самите. На български знам само една дума и искам да я използвам отново - благодаря ви.

- Не мислите ли, че пътя към България става все по-кратък и догодина също да ви очакваме у нас?

- Не знам, надявам се. Когато си влюбен в някого, всичко се развива по мед и масло, и тогава имаш все повече поводи да се срещаш с него. Ето това се случва между мен и България. Може би причината е, че гледам на вас с очите на любовта.
Като психотерапевт мога да кажа, че знам, че промяната започва от това да знаеш какво се случва. Това, което не знаеш, не можеш да го промениш. И в този смисъл съм убеден, че положението ни сега е по-добро. Естествено, аз навсякъде повтарям, че съм оптимист. Но съм длъжен да обясня, че думата оптимист е много интересна - особено що се отнася до ситуацията у нас. В същността си тази дума не означава човек, които се надява, че нещата ще се оправят някакси. Истинският оптимист не е човек, които се е облегнал назад и чака нещата да се подредят от само себе си. Същинското значение на думата е човек, който, независимо от това, което се случва около него, съзнава, че има работа за вършене и е в настроение да я върши. Ето от това изпитваме нужда в нашите страни - Аржентина и България, също и Испания. Положението е трудно, има много хора без работа, ситуацията е тежка, но съзнаваме, че има работа за вършене. И знаем, че ние трябва да я свършим. Първата стъпка е да осъзнаеш каква е действителността.

- Как ще продължи оттук нататък Вашата приказка?

- Собственият ми живот не е приказка, макар че понякога изглежда така. От 3 г. съм дядо, имам внук. А сега и дъщеря ми, и снаха ми чакат деца от своите съпрузи. Така че само след няколко седмици ще бъда за трети път дядо и това ме прави много щастлив. Засега смятам догодина да бъда много повече време с тях в Аржентина, просто да им се радвам. Животът на всеки един от нас се случва такъв, какъвто сами си го подредим. Но има нещо, което съм научил и то не като терапевт, а като човек - трябва да знаете крайната цел, към която се стремите. Трябва да знаете какво ви очаква като резултат. Той невинаги ще бъде най-добрият, не и това, което сте искали, но ще бъде това, което е най-добре за вас. С други думи, може да израснете, може да го изучите или може да го изживеете – това е предназначението на всяка приказка. Накрая винаги откривате това, което търсите, или успявате да постигнете онова, към което се стремите. Това е моето предсказание.

- Как си обяснявате големия интерес към Вашето творчество?

- Древните софисти казват, че, ако си болен и искаш да оздравееш, трябва да намериш друг, които е бил изцелен от това заболяване. И да го попиташ как го е постигнал. Този въпрос може да се обърне към читателите ми, но всъщност смятам, че няма отговор. Много бих искал да им кажа - ето, пред вас стои един много интелигентен писател и той може да ви помогне. Но има своеобразно съчетание между късмета и това, което върша – опитвам се с възможно най-леки думи да кажа това, което откривам, да преразказвам нещата, които с мен са се случвали, или които съм научил от други учители. И да пиша така, че после и аз да разбера какво съм искал да кажа. Използвам разкази, истории. Заслугата не е изцяло моя, защото съм го научил от близките си – моите баба и дядо са родом от Дамаск - единият е евреин, другият - мюсюлманин. Те разказваха истории непрекъснато - затова още от 3-годишен съм научил, че за всяко нещо си има история и за всяка история си има личност. Когато преминах 30-те разбрах, че историите са чудесен инструмент за терапия и започнах да ги прилагам на моите пациенти, после в лекциите при студентите си и накрая - в книгите. Резултатът е това, с което разполагате и вие.

- А каква е Вашата диагноза на днешното общество?

- Мисля, криза. Но това също е интересно понятие. Криза означава миг, в който трябва да вземеш решение. Но сега знаем, че единственото, което ще ни трябва, е промяната, затова почваме да се нагодяваме към нея. Диагнозата ми е, че ние леко се лутаме в търсенето на промяна. Но в процеса на търсенето израстваме. И това не е точно болест на света, а процес. Ако не се страхуваме и не изпаднем в паника, ще намерим и правилния изход.

Интервю: вестник Новината

Ключови думи:
 

Ако тази информация ви е харесала и е полезна за вас, моля, споделите я с приятели и познати в интернет...


Търсенето се извършва в този и в още няколко сайта. Резултатите са от базата данни на Google.bg

Актуални новини

Проекти на ТПП - Стара Загора

Enterprise Europe Network

Европейско сътрудничество за европейски просперитет - обмен на добри практики за развитие на ВЕИ

CHANGE - интелигентно използване на енергията

ECREIN - екоиновации и инвестиции в екологични дейности

Law2B - обучение на мениджъри за участие в бизнес преговори

Фестивал на виното и културното наследство Августиада

ERASMUS за млади предприемачи

 
© 2000 - 2019 | Търговско-промишлена палата - Стара Загора | Собственост, права и условия за ползване |