Събития Становище на Българска търговско-промишлена палата

Становище на Българска търговско-промишлена палата

Петък, 10 юни 2011 г., 18:45
Размер на буквите
позиция БТППСтановище на Българска търговско-промишлена палата относно предложения на представителни на национално ниво работодателски и синдикални организации за изменение на критериите за представителност.
Българската търговско-промишлена палата (БТПП) изразява позиция

На първо място: Основните критерии за представителност на организациите на работниците/служителите и на работодателите са доказали във времето своята обективност, поради което не следва да бъдат променяни. Доказателства за този извод са конструктивното партньорство в тристранния диалог и липсата на каквито и да било възражения от европейски и извъневропейски органи и организации.

На второ място - ако въпреки гореизложеното се обсъжда промяна на тези критерии, БТПП предлага следното:

  1. Във връзка със спазване на принципа на равнопоставеност на работодателските и синдикалните организации, да се определят аналогични критерии за представителност на тези организации, като се отчита спецификата на техните членове – само физически лица – в синдикалните организации и предимно юридически лица – в работодателските организации.Това би могло да доведе до известно завишаване на минималния брой членове на рабодотателските съюзи с цел приближаването му до този на синдикатите.
  2. Критериите да се изменят в насока, прилагана от европейската и световна практика, а именно:
  • доброволно членство ( този вид членство е нормативно изискване на Закона за юридическите лица с нестопанска цел – ЗЮЛНЦ - чл. 21, ал. 1, по реда на който се учредяват и развиват дейност работодателските и синдикални организации, доброволното членство в последните се предполага ex lege);
  • липса на държавно субсидиране;
  • липса на обвързаност с държавни органи и политически партии, или на преобладаващо присъствие на техни представители в управителните органи на организацията;
  • членство в аналогична европейска организация, участваща в социалния диалог.

Мотиви:

Финансовата и управленска независимост от държавата са най-важните критерии за участие в тристранния диалог, тъй като гарантират наличието на самостоятелни страни в диалога, както и реална защита и представляване на работодатели и синдикати пред държавата.

Членството в аналогична европейска организация е израз не само на международния авторитет на съответната организация, но и гаранция за защита на синдикалните и работодателски членове на европейско ниво.

  1. Евентуално приетите нови критерии следва да влязат в сила след период достатъчен за да могат организаците да се съобразят с новите изисквания.

Мотиви: Отложеното влизане в сила на новите критерии е необходимо,  тъй като новите критерий ще наложат стремеж към промяна на уставите на организациите, което може да се извърши само от общо събрание, при спазването на определените срокове за свикването му. Тези срокове не биха позволили на организациите да извършат промени в уставите си до края на срока за подаване на документите за кандидатстване през н.г.

На трето място БТПП не приема предложенията като критерии за представителност на работодателска организация – изключителност на членството (лице, което членува в повече от една национална работодателска организация да предоставя пълномощно коя от тези организации да го представлява в тристранното сътрудничество).

  1. Това предложение противоречи на конституционния принцип за свобода на сдружаването.
  2. Правото на всеки работодател да иска защита на неговите стопански интереси и да бъде представляван, чрез сдружението, в което той членува,  възниква единствено от членственото правоотношение. Това произтича от изискването на ЗЮЛНЦ  (чл. 21, ал. 2 – всеки член има право да се ползва от резултатите от дейността на сдружението), от уставите на организациите и от европейската и световна практика. Поради това при определяне критериите за представителност следва да се установи наличието на членствени правоотношения, а не на пълномощни. Противното означава да се зачитат за членове субекти, които са дали пълномощни,  но не са станали членове по реда на устава на организацията и на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
  3. Евентуалното аналогично прилагане на този критерий спрямо синдикалните организации ще изиска също прилагането на пълномощни за синдикалните членове. Не рядко практикуваната в последно време от гражданите работа на повече от едно работно място създава възможности за очитане на един и същи синдикален член при двама работодатели.
  4. Предлаганият начин за установяване на представителността ще се отрази крайно неблагоприятно на развитието на секторния бипартитен социален диалог.
  5. Изискването членовете да се самоопределят (чрез пълномощното) само към една национална организация поставя самия работодател в деликатно положение на избор. Досегашната практика на самоопределяне (чрез даване на пълномощни) на браншовите организации към една национална организация показа, че в тези случаи браншовите организации или дават повече от едно пълномощно, или пък отказват да дадат каквото и да е пълномощно.
  6. Изискването на пълномощно от всеки работодател ще създаде доста практически затруднения. Към това следва да се има предвид, че пълномощното е едностранна правна сделка, поради което упълномощителят може да го оттегли  или да го ограничи със срок, или да го промени, което ще създаде доста затруднения и за администрацията при установяване на наличието на този критерии (пълномощни). Последиците са еднозначни – безкрайни спорове, много организационни, времеви и финансови разходи.

На четвърто място БТПП не приема предложенията допълнителни критерии кандидатстващата организация, а именно: а) да не извършва дейности, възложени й със закон, или с нормативен акт;  б) да докаже, че има принос в създаването на БВП на страната не по-малко от 33%;  в) да докаже, че за всяка една от последните три години размерът на приходите от членски внос е не по-малко от 500 хил. лв.; г) при установяване на критериите за представителност не отчита членовете с над 50 % общинско или държавно участие.

  • Предложеният критерии организацията да не извършва дейности, възложени й със закон или с нормативен акт е неприемлив, тъй като подобно ограничение ще изключи прилагането на публично частното партньорство с националните организации; тенденцията за граждански диалог трябва да бъде обратна – разширяване на саморегулирането и насърчаване на подобно партньорство, вкл. и с националните организации, които отговарят на определените критерии. Очевидно е, че когато административната дейност може да се извършва само от една организация, тя не може да се възложи на всички национални организации.

Ако целта на разпоредбата е да изключи от кръга на националните организации тези, които са зависими от държавата, то предлаганият текст няма да има такъв ефект. Зависимостта от държавата може да бъде друга: финансова (ако преобладаваща част от приходите на организацията се финансират от бюджета), или организационна (ако преобладаваща част от управлението на организацията включва представители на държавата).

Ако целта на разпоредбата е да изключи от кръга на националните организации, такива със задължително членство то това е немислимо, тъй като доброволното членство е императивна разпоредба на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (чл. 21, ал. 1) и компетентен орган, който може да установи нейното нарушаване е само съдът.

Ако мотивът на предложителя е бил да се изключат организациите, които имат някаква форма на държавно финансиране, то критерият следва да бъде разширен (вкл. и за синдикалните организации) като се постави изискването да не се ползва държавно имущество, както и всяка друга форма на държавно подпомагане.

И на последно място, всяка една от организациите може да бъде изключена от национално партньорство, чрез едностранното възлагане от държавата(без съгласието на организацията) на определени дейности.

  • Предложеният критерии организацията да докаже, че има принос в създаването на БВП на страната не по-малко от 33% е неприемлив, тъй като по принцип националната представителност на едно сдружение следва да се определя от броя на неговите членове и тяхното разположение във всички региони на страната, а не от обема на тяхното производство. Това е така, тъй като над 90 % от предприятията в България са малки и средни такива със сравнително малък принос в БВП на страната. Отделно от това приемането на подобен критерий ще постави практически затруднения за установяване на процента участие в БВП.
  • Предложеният кретирии организацията да докаже, че за всяка една от последните три години размерът на приходите от членски внос е не по-малко от 500 хил. лв е неприемлив, тъй като според ЗЮЛНЦ заплащането на членски внос не е задължително (вж. чл. 21, ал. 3 от закона), а е предоставено на регламентиране на ниво устав на организацията с нестопанска цел. Отново ще бъде ограничено участието на малките и средните предприятия в социалния деалог, което не следва да бъде цел на каквато и да било държавна политика в сферата на тристранното сътрудничество
  • Предложението при установяване на критериите за представителност не отчита членовете с над 50 % общинско или държавно участие е неприемливо, предвид конституционният принцип за равнопоставеност на стопанските субекти, независимо от формата на тяхната собственост (чл. 19, ал. 2), поради което уставното ограничаване на такова членство би било противоконституционно. Заедно с това разпредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗЮЛНЦ дава право на всички членове (независимо от формата им на собственост) да се ползват от резултатите от дейността на сдружението, вкл. и от тристранния диалог, в което сдружението участва.

В случай, че този критерий се приеме, то следва да се обсъжда и аналогичен  критерий за синдикалните организации, като не се зачитат синдикалните им членове, наети на работа в дружества с над 50 % държавно или общинско участие.

На последно по ред (но не и по значение място) относно предлаганата промяна на количествените критерии:

Тяхното изменение следва да бъде извършвано при съблюдаване изискването за:

  • „приближаване” на показателите за работодателски и синдикални организации;
  • гарантиране на представителството в националния тристранен диалог на всички делови кръгове – микро-малки, средни и големи предприятия
Ключови думи:
 

Ако тази информация ви е харесала и е полезна за вас, моля, споделите я с приятели и познати в интернет...


Търсенето се извършва в този и в още няколко сайта. Резултатите са от базата данни на Google.bg

Актуални новини

Проекти на ТПП - Стара Загора

Enterprise Europe Network

Европейско сътрудничество за европейски просперитет - обмен на добри практики за развитие на ВЕИ

CHANGE - интелигентно използване на енергията

ECREIN - екоиновации и инвестиции в екологични дейности

Law2B - обучение на мениджъри за участие в бизнес преговори

Фестивал на виното и културното наследство Августиада

ERASMUS за млади предприемачи

 
© 2000 - 2015 | Търговско-промишлена палата - Стара Загора | Собственост, права и условия за ползване |