Събития Любен Дилов: Фейсбуки изненада и Фейсбук

Любен Дилов: Фейсбуки изненада и Фейсбук

Понеделник, 10 януари 2011 г., 16:47
Размер на буквите

Обсъждаме в Съюза на издателите да даваме „Черноризец Храбър” за блогър. Работя по два проекта – книга по новия филм „Тилт” на братя Чучкови и филм за bTV, разказва Любен Дилов.

- Що за литературно животно е „Фейсбуки”, г-н Дилов?

- „Фейсбуки” в никакъв случай не е литературно събитие – нито на месеца, нито на седмицата. Това дори не е бърза литература в смисъл на това движение, в което са Тома Марков, Кайо, Стефан Иванов... Това е миг, мимолетност – много градски хумор, оригинални и преразказани вицове. Понякога е актуална, политическа, понякога неуместна, често ме упрекват в мачизъм, в цинизъм. Някои приятели и политици й се дразнят. Забавното е, че е един начин на общуване – съвсем освободен, без преднамереност, леко на арго. Изваден от контекста на електронното общуване и сложен на хартия, добива някаква многозначителност, която иначе не притежава.
Причината да се появи книгата са тези близо 20 000 души в личната ми страница, които настояваха да я има.

- Знаете ли колко от хората в групата Ви са от Стара Загора?

- Страшно много. Много приятели имам от Стара Загора във "Фейсбук". Обичам да идвам тук и журналистите знаят – тук се правят най-интересните пресконференции. Това е много градски град и място, където да провериш дали това, което правиш, има стойност.

- Каква стойност за „Фейсбуки” измерихте?

- Даже не съм предполагал, че тя ще има толкова траен успех. Казвам го като човек, който практикува - да го наречем хобито на литературен агент в България,  да открива автори, да помага да издават, да ги промоцира и да им се радва, като успяват. Смятам за един от последните си големи успехи „18% сиво” на Захари Карабашлиев.
„Фейсбуки” се продава много добре, което е един от големите парадокси около нея.
Парадокс е, защото много хора вече са я чели, още преди да бъде отпечатана. И защо я купуват, за мен е тайна. Мисля, че част от успеха се дължи и на филма за Марк Зукърбърг, който точно тогава излезе. Неразабрали дори какво съдържа тази книга, от централата на "Фейсбук" си купиха 10-15 книжки, за да разберат какво има в нея.
Това е нещо като емоционален дневник на остроумията, на лафовете, на ежедневните, понякога дори глупави гротескни подмятания, каквито човек прави непрекъснато - от октомври до октомври. Аз посегнах към "Фейсбук", когато беше сигурно, че няма да се занимавам с политика.

- Завинаги ли сте напуснал политическата сцена?

- Отказах да се кандидатирам и да съм част от 41-вия парламент. Тогава вече нямаше хипотезата, че ще използвам популярността на мрежата за пропаганда и агитация, и че правя нещо, което е за забавление, за свободно общуване и година по-късно установих, че са се събрали много - и приятели, и непознати на моята страница, които коментират, говорят, обсъждат нещо, предлагат...

- Губят ли познатите ни медии битката с интернет в това отношение?

- На фона на, да кажем, частичната несвобода на българските, а и световните медии, все по голям дял заема този тип индивидуална журналистика – блогъри и отделни малки сайтове. Имат все по-голяма тежест в публичното пространство. И то до такава степен, щото ние сериозно обсъждаме в Съюза на издателите догодина да има „Черноризец Храбър” за блогър. Това е бъдещата форма на медия. Светът наистина става глобално село, където всеки може не само да вика, но и да наднича през плета на комшията, като терминът комшия вече почти няма смисъл – ти можеш да се видиш всеки ден с хора на стотици хиляди километри от теб. И не случайно България е сред страните, в които този тип социално общуване изключително бързо се развива, а се вдига и възрастта на потребителите във "Фейсбук", т.е. пенсионерите със свободно време и изстрадано мнение по всички въпроси бързо влизат в мрежата.

- Не отговорихте ясно за Вас и политиката...

- В политиката има нещо много интересно - ако тук в тази зала съберем по 10 ст. и трябва да вземем решение как да харчим получените 2-3 лв., ролята на политика е да вземе онова решение, което ще накара най-малко хора да се сбият. Т.е. идеята да се занимаваш с политика вече изглежда престъпно и компромисно. Но интересното е, че, за да го изберете, той вече трябва да ви е спечелил доверието с това, че е демонстрирал точно обратните качества – че е безкомпромисен и прочее. Тоест, за да стане добър политик, той моментално трябва да забрави какво е обещал. Тази двойственост е много тежко нещо и затова повечето политици изглеждат така, сякаш лъжат, а и повечето наистина лъжат. Тук работи онази закономерност, която сме регистрирали с "Гергьовден": колкото повече стават отвратените от политиката, толкова повече стават отвратителните в нея. А и в политиката няма щастлив край по defolt (подразбиране). В политиката човек става гьонсурат, защото, ако не е, ще умре от разрив на сърцето, от толкова много омраза.

- Как гледа „Гергьовден” към следващите избори?

- Вече не съм в ръководството, но предстоят конгрес, избори..., търси се новото лице, новото поколение, което да поеме щафетата. Все още това е клуб, в който идеята е малко хора, но качествени. Той никога не надхвърли 90 членове. Ние сме още членове на "Синята коалиция", не сме я напускали, макар че отказахме да участваме в листите. Смятам, че те са големи длъжници на избирателите си и разбирам донякъде мотивите им да подкрепят кабинета Борисов. Но идва Видовден, имам усещането, че ще има нов сериозен десен проект.

- Прогноза за есента на 2011-а?

- Почти 90% съм сигурен, че следващият президент ще се казва Бойко Борисов. Имам такъв пресантиман, да го кажа с тази хубава „българска” дума...

- В какви още проекти ще видим името на Любен Дилов–син?

- В момента съм се натоварил с два проекта. Единият е свързан с новия български филм, който ще се появи през февруари - „Тилт” на братя Чучкови. Аз съм се заел да направя книга, която да не е по него, а да разказва за героите преди и след събитията в него. Тя ще излезе заедно с филма. Вторият е свързан с телевизия и все още не мога много да го обсъждам. Другото го знаете – вестник „Новинар”, но не ме питайте какво е положението – като навсякъде е криза. Хубавото на кризата е, че научи момичетата да се женят по любов.

- Ники Кънчев наскоро се оплака, че от манекени и певици скоро няма да има работа за журналисти в телевизиите. Все пак Вие с какъв формат се захващате?

- Всички телевизионни лица трябва сериозно да се замислят след появата и на Христо Стоичков като водещ. Проектът е на bTV и е филм, но не мога много да говоря за него. Освен мен, е ангажирана и Милена Фучеджиева, Маги Халваджиян ще е продуцент. Скоро ще почне да се говори  за него и върху това работя много усилено.

- Как съвместявате всичко това с ангажимента и към списание „L'Europeo"?

- Тежко е, защото в него всичко е оригинално, няма преводни текстове, макар че е по италиански лиценз. Има все по-голяма популярност в България, има много голям тираж (да не чуят данъчните). Много маниaшко, авторитетно и тежко. Особено горещо ви препоръчвам последния брой – казва се „Диско”, изяснява диско епохата и обяснява, че не можем да очакваме много от света, който днес се управлява от хората, които са раснали по дискотеките. Точно тeзи 5 години на диското са много интересни и се случват важни неща, които занимават списанието – от това, че хората започват да танцуват сами и си стават самодостатъчни, бойкотираната олимпиада, избирането на папа Йоан Павел ІІ, Саддам Хюсеин идва на власт... и още какво ли не.

- Често ли Ви сравняват с баща Ви – и сега бяхте представен като рицарят с маска на фона на рицарят без маска – баща Ви?

- Хубави думи, които мисля, че не заслужавам. Вече доста години се опитвам да мина за най-доброто произведение на баща си, все още не успявам, не ми тежи – не е някакв буреносен облак над мен, той не беше такъв човек. Не се и състезавам - той извървя много голям път в една област, в която се случи да е от първопроходците.

- Кое е най-страхотното място, на което сте се гмуркали?

- Мога да кажа, че Черно море тепърва ще става световна сензация, защото поради спецификата си в него има много запазени артефакти и то на по 6-7000 години. Изключително богато е на археология и недвусмислено се доказа, че именно там се е случил прапотопът, по физичен път изследваха кога е прелял Босфорът и с какъв темп се е качвало нивото на водата за тия народи, които са живели около това голямо езеро. От тази гледна точка то наистина е водолазна сензация. В него има много запазени кораби, дори това лято се натъкнахме на средновековен бриг. Това именно са най-ценните и ярки източници за археологията – корабокрушението те сварва такъв, какъвто си, докато закопаното има подреден, обреден характер и от него не можеш да разбереш много за живота на траките.

- Бихте ли импровизирал с думите „слушам”, „любов”, „омраза” в контекста на „те са събрани не да се обичат, а да се мразят”?

- Ние сме държавата на слушането. Аз самият, откакто разбрах, че над 100 000 млн. лв. се дават за подслушване, всяка сутрин набирам един непознат телефон и чета откъси от класически произведения. Това са 100 млн. лв. повече, отколкото за култура и образование – все някой ще ме чуе. За любовта и омразата ние сме силни – силно да любим и мразим ни е завет от Ботев. У нас не се казва: аз не ям аспержи, казва се: аз мразя аспержи. Иначе тези хора в кабинета не са ми интересни, за да се закачам с тях, или да ги провокирам.

Интервю: вестник Новината

Ключови думи:
 

Ако тази информация ви е харесала и е полезна за вас, моля, споделите я с приятели и познати в интернет...


Търсенето се извършва в този и в още няколко сайта. Резултатите са от базата данни на Google.bg

Актуални новини

Проекти на ТПП - Стара Загора

Enterprise Europe Network

Европейско сътрудничество за европейски просперитет - обмен на добри практики за развитие на ВЕИ

CHANGE - интелигентно използване на енергията

ECREIN - екоиновации и инвестиции в екологични дейности

Law2B - обучение на мениджъри за участие в бизнес преговори

Фестивал на виното и културното наследство Августиада

ERASMUS за млади предприемачи

 
© 2000 - 2015 | Търговско-промишлена палата - Стара Загора | Собственост, права и условия за ползване |