Събития Спирането на строителния бум понижи търсенето на мебели с 50%

Спирането на строителния бум понижи търсенето на мебели с 50%

Понеделник, 03 януари 2011 г., 18:57
Размер на буквите
мебели

Българските фирми от мебелния бранш губят от чуждите заради по-слаб маркетинг и невъзможността да направят агресивно представяне на възможностите си на огромния външен пазар, казва инж. Господин Николов, председател на УС на Регионалната асоциация на дървообработващата и мебелна индустрия (РАДМИ) в Стара Загора.

Господин Николов е роден през 1954 г. в Хасково. Завършил е Лесотехническия университет, специализирал е мениджмънт в Техническия университет. От 1980 г. и досега работи в Труд-97 ООД. Бил е изп. директор в структурите на ТК холд АД, София, в момента е председател на УС на Регионалната асоциация на дървообработващата и мебелна индустрия (РАДМИ) - Стара Загора и на инициативна група за институциализиране на клъстер Мебелно производство.


- Г-н Николов, каква е пазарната ситуация в областта на мебелното производство?

- В момента в нашия бранш в национален мащаб има между 3000 и 5000 фирми. В Регионалната асоциация на дървообработващата и мебелната индустрия - Стара Загора членуват 17 мебелни и дървообработващи фирми от общо 50 - 70 малки, средни и големи фирми. ПРЕДСТОИ ЖЕСТОКО ПРЕСЯВАНЕ.
Със спирането на строителния бум необходимостта от мебелни фирми намаля с почти 50%. В момента в Стара Загора поне 30 - 40 малки фирми са не в сивия, а в черния сектор - те даже не са регистрирани. Останалите се конкурираме за вътрешния пазар. Перспектива и бъдеще имат онези, които излязат на международния пазар.
Огромна трудност за Стара Загора е липсата на производство на кадри за мебелната промишленост. Трябват ни оператори, които умеят да работят със съвременните технологии на съвременните машини, а в града НЯМА ПАРАЛЕЛКА ОПЕРАТОР НА ДЪРВООБРАБОТВАЩИ МАШИНИ. Принудени сме сами да обучаваме хора.

- В магазинната мрежа има мебели откъде ли не, но сякаш рядко от България. Какъв е бизнесът на местните фирми?

- В магазинната мрежа на Стара Загора има изделия местно производство, в по-голямата си част тапицирана мека мебел и кухненско обзавеждане и по-малко корпусна мебел като маси, бюра, шкафове, легла, гардероби, скринове.
30 - 40% ОТ БИЗНЕСА НИ Е ЗА ВЪТРЕШНИЯ ПАЗАР - обзавеждане на нови жилища, които очаквам да паднат на 25-30%, защото намалява строителството на нови жилища. Останалото е преоборудване и ремонти на стари сгради и обзавеждането им. Зависими сме от платежоспособността на населението, която в момента е свита и вероятно това ще продължи.
За местната дървообработваща и дървопреработвателна промишленост ПРЕДСТОИ НОВ ЕТАП - ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ Това, че има много магазини, не означава, че са удовлетворени изискванията на хората. Пазарна ниша има и винаги ще има.

- Модните тенденции?

- Модните тенденции се налагат от италиански, френски, германски и др. фирми. Все още у нас собствен дизайн почти няма, ние правим реплики, пригодени за българските условия.
Когато обзавеждаме един хотел, особено с повече звезди, РАБОТИМ С АРХИТЕКТИ И ДИЗАЙНЕРИ И СЪЗДАВАМЕ УНИКАЛЕН ПРОДУКТ но масовото копира модни тенденции от водещи световни производители. А те са минимализъм, семплост, акцент на декоративни предмети.

- На пазара у нас кои чужди производители преобладават? Родните мебели конкурират ли изделията им по качество и цени?

- Погрешно е впечатлението, че красивите мебели са вносни. БЪЛГАРСКОТО ПРОИЗВОДСТВО КОНКУРИРА ВНОСА ПО НЕТНИ ПОКАЗАТЕЛИ, макар у нас да има много мебели от Чехия, Полша, Словакия. Качеството ни по нищо не отстъпва. Отстъпваме в маркетинга и в невъзможността да направим агресивно представяне на нашите възможности на огромния външен пазар. Цените на българските производители също не са върхови. Те идват от цялостната комбинация между дизайн, представяне, добра търговска мрежа и т. н. Така например има наши мебелни образувания, които се принудиха ДА КУПЯТ ЕДНА ИТАЛИАНСКА ФАЛИРАЛА ФИРМА, само заради името й. В момента те произвеждат под това име, макар целият дизайн да е създаден в България.
И в Стара Загора включително има добри примери за излизане на международен пазар.

- Очакванията Ви?

- Самочувствието, че работим качествено и добре, ни дава перспективи. Една трета от България е покрита с гори и главната цел, която ние си поставяме, е не дървесината да излиза необработена, ада излизат изделия.
В следващите години ще се утвърдят и развиват онези, които намерят износ и те ще минат в категорията средни и големи фирми, като например Средна гора АД.
КОЛКОТО ДО ЦЕНИТЕ - ЖИВЕЕМ В ПАЗАРНО СТОПАНСТВО и с растежа на доходите, предполагам, че доста хора ще могат да си позволяват по-друго качество на изделията.

- Действащ ли е мебелният клъстер?

- Клъстерът Мебелно производство не се разви в юридическа структура, регистриран е като латентен, като бъдещ и развиващ се. Липсата на навици да работим колективно СЪЗДАВАТ ГЛАВНИТЕ НЕДОСТАТЪЦИ НА КЛЪСТЕРИТЕ въобще в България. Оказа се, че създаването им е съчетаване на интереси на фирми и формулиране на цели и постигането им. Свързано е с предоставяне на част от независимостта на общата структура и доброволно подчиняване на решенията й. Лично аз считам, че липсата на жизнеспособен клъстер в нашия отрасъл ни дърпа назад.
Има държави с много стабилни клъстери, примерно Сърбия, Хърватия, които УЧАСТВАТ С ПО 140 ФИРМИ В ОБЗАВЕЖДАНЕТО НА СЛЕДВАЩИТЕ ЗИМНИ ОЛИМПИЙСКИ ИГРИ В РУСИЯ. За мебелните фирми в България това е абсурдно - нямаме капацитет.
Държавата може да помогне клъстерът да е водеща структура чрез законодателни или икономически механизми, например данъчни преференции. Сега, ако една голяма външна фирма дойде в България и каже ще направим еди-какво си, тя като инвеститор, примерно първи клас, ползва преференции, например направата на комуникации. Такова отношение към български вътрешни икономически образувания няма. За да сме конкурентни на подобни организации, трябва да ги създадем.
У НАС ИМА НЕДОВОЛСТВО, ЧЕ СМЕ РАЗПРОДАДЕНИ НА ЧУЖДЕНЦИ. Така е, защото нямаме структури, които да им съперничат и държавата има роля за това.
Миналата година клъстерите бяха поканени да участват за финансиране по европейски програми. В момента върви програма за ползване на средства от европейската общност за периода до 2014 г. Излезе и планът 2014 - 2020 г. за финансиране, но само на върхови постижения на клъстерите. Т.е., ако ние не успеем да създадем и докажем своето съществувание, няма да участваме в програми за финансиране.

Интервю на вестник Национална бизнес поща

 

Ако тази информация ви е харесала и е полезна за вас, моля, споделите я с приятели и познати в интернет...


Търсенето се извършва в този и в още няколко сайта. Резултатите са от базата данни на Google.bg

Актуални новини

Проекти на ТПП - Стара Загора

Enterprise Europe Network

Европейско сътрудничество за европейски просперитет - обмен на добри практики за развитие на ВЕИ

CHANGE - интелигентно използване на енергията

ECREIN - екоиновации и инвестиции в екологични дейности

Law2B - обучение на мениджъри за участие в бизнес преговори

Фестивал на виното и културното наследство Августиада

ERASMUS за млади предприемачи

 
© 2000 - 2015 | Търговско-промишлена палата - Стара Загора | Собственост, права и условия за ползване |