Събития Навиците на българина да трупа солена зимнина в мазето рикошират във високия процент хипертоници

Навиците на българина да трупа солена зимнина в мазето рикошират във високия процент хипертоници

Петък, 24 септември 2010 г., 13:53
Размер на буквите
лекар

Доц. Маргарит Пенев е завършил медицина през 1984 г. в МУ - Плевен. 3 години работи по разпределение в Свищов като участъков терапевт и ординатор в 1-во вътрешно отделение. През 1987 прави аспирантура към Института по вътрешни болести към бившата Медицинска академия, а от 1988 г. до 1991 г. е аспирант в Харков.

Оттогава до миналия месец последователно минава през позициите асистент, ст. асистент, гл. асистент към Катедрата по пропедевтика на вътрешните болести на МУ-София – в Клиниката по кардиология, завеждана от акад. Чудомир Начев, после от проф. Драганов и в момента от проф. Теменуга Донова. Началник пък в катедрата е бил проф. Константин Чернев. Доктор по медицина е от 1991 г. Има научни интереси в областта на вътрешните болести, кардиологията и по-точно артериалната хипертония, исхемичната болест на сърцето и сърдечната недостатъчност.
От 1 септември доц. Пенев оглави Клиниката по кардиология в УМБАЛ-Стара Загора и ще чете лекции на студентите от V курс в Медицинския факултет на Тракийския университет по гастроентерология, хематология и нефрология.
Преди да отговори на въпросите на "Новината", настоя първо да отбележи колко топло е посрещнат в Стара Загора от доц. Мая Гълъбова, от директора на УМБАЛ д-р Кирил Добрев и от колектива на клиниката - д-р Желев, д-р Илчев, д-р Андреев, д-р Вълчева и д-р Арнаудова.

- Доц. Пенев, защо решихте да продължите професионалната си биография в Стара Загора?
- Стара Загора е много хубав град с една богата история, доколкото ми е известно - древен от 5 - 6 хиляди години пр.н.е..

-Е, някои твърдят, че е на 8 хилядолетия...
- Не съм специалист по тази тема, но знам, че и траките са били тук, и римляните също оставят богата култура. Знам, че и първото му име е Августа Траяна. Имате много хубав климат, а хората са много усмихнати и много спокойни – меки и добри. Прави ми приятно впечатление, че колите карат много бавно и спират на пешеходните пътеки.

- Наистина ли имате такива впечатления от шофьорите?
- Застана ли на тротоара до пешеходната пътека пред Медицинския факултет, преди дори да съм стъпил и колите спират. Това в София го няма, но така е в Европа. Иначе в Стара Загора се появи възможност като конкурс. Знам, че факултетът е няколко години по-стар от плевенския. Добре би било, казват, човек да променя от време на време местоработата си. Това повишава тонуса, а и като се заседи на едно място като че ли спира малко и развитието си. Затова в Европа движението на кадри, особено в медицината, е през няколко години – дори и на хабилитираните към определен университет - също.

- Много от нашите медицински кадри обаче избират движението навън и това е голям проблем за страната...
- Да, нещата тук са много сложни, защо за постоянно там. Одобрявам човек да отиде да повиши квалификацията си и да се върне обратно. Но не осъждам и другия вариант – защото социално–икономическото положение в България е лошо и всеки сам прави своя избор.

- Няма как да не Ви питам по най-злободневната тема – реформата в здравната система, недофинансирането на болниците, протестите на лекарите, недоволството на пациентите... Как виждате решението на тази криза?
- Ако можех да кажа как трябва да се проведе реформата, може би щях да бъда на друго място. При всички положения колегите в болниците са прави и подкрепям техните протести. Недофинансирана е системата и това е ясно за всички – съвременна медицина с малко пари не може да се прави. Не знам какви са финансовите рамки на държавата, но при всички положения 4 е много малък процент. Средно за Европа, доколкото знам, е над 6%, а някъде е дори 10% от брутния вътрешен продукт. Не може да се принудят медицинските работници едва ли не да заплащат стойността на лечение на пациента. Знаете, от парите, получавани от Здравната каса, трябва да се отделят за много неща – за работни заплати, за издръжка, за доставки и лечение и т.н., и ако парите не достигат, то един шеф откъде може да отреже – от фонд работна заплата. Ето как се получава, че медиците финансират лечението.

- Насърчавате ли младите да избират медицината и една от тежките и области - кардиологията?
- Разбира се, кардиологията е една прекрасна и мъдра дисциплина. Да, тежка е, рискова и стресова е, но аз много си я харесвам.

- Увеличават ли се пациентите със сърдечносъдови заболявания? Статистиката сочи, че сме на едни от първите места...
- В световен мащаб артериалната хипертония общо в популацията е около 20%, за България е към 22%. Естествено, в групата над 50-60 години тя е много повече. Проблемът е, че е един от рисковите фактори за мозъчен инсулт, за исхемична болест на сърцето и сърдечната недостатъчност. Проблемът е и друг – знаете ли колко са напълно компенсираните хипертоници в света – между 12-13% от всички. Т.е. към 86% са с недобре контролирано високо кръвно налягане. Представете си рисковете за обществото, защото те са застрашени във всеки един момент от някакво усложнение – инфаркти и инсулти. Трудоустрояването им ляга върху социалната система – върху всички нас. Затова това е и икономически проблем. От друга страна, има богата палитра от мощни медикаменти, които в ръцете на добър клиницист са добро оръжие в борбата с  артериалната хипертония. В последните години се разработват и нови медикаменти за високото кръвно налягане и им се възлагат големи надежди.

- Защо тогава това продължава да бъде голям бич за много хора, явно контролът не е добър?
- И това е проблем. В последния си доклад, например, американската сърдечна асоциация изказва становище, че всеки хипертоник и дори тези, които подозират, че имат високо кръвно, трябва да имат апарат вкъщи, да бъдат обучени от медицински персонал да работят с него и всички тези средства трябва да бъдат дадени от здравните системи на държавите. Защото рискът е огромен и инвалидизацията е голяма.

- Не опираме ли пак до липсата на добри кардиолози в по-малките болници и в провинцията?
- Не, защото в последните 10 години ние стигнахме нивото на медицината на доказателствата - не всеки да лекува, както той си знае. Не д-р Иванов да казва: аз ще лекувам така, а Петров да предписва друго и да се получава така, че учим по едни и същи учебници, а лекуваме по различен начин. Сега световните клинични проучвания ни дават ясни отговори кога, как се прилага един медикамент и какво да очакваме от него.
А и навлязоха нови методи като интравазалната ехография на съдовете, а сега вече се говори, че тя ще бъде заменена от още по-съвременен метод – оптична кохерентна томография, при която вече се оглежда с голяма разделителна способност самата коронарна артерия, самата плака. Така че напредъкът в кардиологията е огромен. А и знаете афоризма вероятно – че срещу всяка триетажна болница стои четириетажна адвокатска кантора.

- Дискусионен е и въпросът за количеството на болниците. Смятате ли, че университетските са ни много?
- Задавате ми такива въпроси, че трябва да съм поне министър на здравето, за да отговоря. Но личното ми мнение е, че са много. Но за да бъда по-коректен, бяха много до момента, в който българските лекари започнаха да напускат страната. По данни на лекарския съюз средно по двама лекари на ден напускат. Ако наистина с такъв темп медиците намаляват, да не се окаже, че и местата за подготовка са малко.

- Вашите наблюдения какви са?
- Не познавам колега, който да не е получил предложение за работа в чужбина при много добри условия. Например в САЩ, където са най-високите доходи, най-ниската заплата на лекар е 188 000 долара годишно. Обичайно специалист в областта на хирургията получава 300 000 долара. Инвазивните кардиолози минават 500 000 долара годишно. Е, разбира се, и данъците им са високи. В Европа пък чистото заплащане на специалист е между 3500–4000 евро на месец. Направете си сметката сама – това кара западноевропейските колеги да прекосят океана, а пък тази празнота на Стария континент запълваме ние. Ако това продължава обаче, как ние ще си запълваме местата в нашите кабинети?! Затова трябва нашите лекари да бъдат насърчени да остават тук. Защото не познавам и български специалист, който да не се е реализирал в чужбина.

- Вие колко предложения за чужбина сте отклонил?
- Не съм ги броил, но имаше един период в Медицинската академия, когато идваха директни предложения за работа писмено. Как ни намираха адресите и имената, не мога да кажа, но аз специално съм канен неколкократно във Франция. Явно е, че има криза за медицински специалисти навсякъде. Четох, че няколко хиляди кабинета в Германия са останали празни и няма кой да ги наеме, и затова приемат наши лекари. Е, аз си харесвам държавата, харесва ми да говоря български език и изборът си съм го направил отдавна.

- Какви правила и хигиена трябва да спазва българинът, за да отложи хипертонията?
- Това, с което българинът наистина прекалява, е солта. Тя е един от основните фактори за повишаването и стабилизирането на високото кръвно. При един млад човек консумацията на сол води до моментно покачване на кръвното налягане и после този натрий се излъчва, но при хипертоника не е така – той започва да поддържа високите стойности. Едва ли има друга нация, която да консумира толкова солено. Особено с традициите за приготвяне на зимнина и правенето на кисело зеле. Знаете я есенната офанзива – зеле се купува с чували и камиони, пълнят се столитрови бидони и се слагат огромни количества сол, че да изкара по-дълго зелето. Всичко това се консумира и после се питаме защо сме в челните места по инсулти.

- Значи, в известен смисъл киселото зеле е по-вредно от мазното месо?
- Не, но и солта не бива да се забравя, защото последствията са много тежки. Затова наблягам толкова на нея. Не виждам смисъл човек да си направи цяло мазе със солени продукти. Всеки магазин предлага замразени продукти по всяко време на годината. Може би е въпрос на вкусов навик, който обаче рикошира в усложнения. Иначе факторите са много. Няма пациент, който да не пита: „Докторе, може ли да пуша, да пия алкохол и кафе”. Разбира се, ясно е, че при алкохола отговорът е категоричен – хроничната консумация на алкохол води до изпускане от контрол на кръвното налягане и медикаментите стават по-малко ефективни.

- А цигарите?
- Отговорът е еднозначен – кръвното налягане не се влияе от тютюнопушенето при хронични пушачи. Същото важи и за кафето – при хронични кафеджии, т.е. които всеки ден пият кафе, кръвното не се влияе. Разбира се, като лекар трябва да напомня и значението на почивката, разходката, снемането на хроничния дистрес сред природата и с ходене пеша.

- А Вие колко често си мерите кръвното?
- Не ме давайте като пример, защото аз го меря много рядко, а не бива да е така. Разбира се, има си стратификация на риска и алгоритъм на поведение. Колко пъти трябва да се проследява, зависи от риска. Естествено, човек трябва да е нащрек, ако в рода си има хипертоници – майка, баща... Смятам, че меренето всеки ден на кръвното налягане обаче има и обратен ефект. Човек се фиксира, образува се патологична доминанта в главата и изпада в хроничен дистрес. Не може да ходиш с апарата за кръвно в чантата – това променя психиката.

- Как си почивате от медицината и от болните човешките сърца?
- Имам си хоби, защото умората се натрупва и това като че ли се усеща след 45 г. Като по-млад - на 26 г., можех да дежуря и по 76 часа в болницата. Обичам да се занимавам с моторни спортове, да чета за двигатели с вътрешно горене, да гледам Формула 1. Интересувам се много от коли, от нововъведения в автомобилите, нов тип двигатели. Кое ще бъде бъдещето – дали ще е електрическият или водородният двигател, как мислите?

- Нямам представа. Кой ще е?
- Вероятно поради желанието човешко да се печелят пари, докато не се изчерпят  всички залежи от нефт, ще продължаваме да употребяваме този стар двигател на над 100 години и едва тогава ще се замислим за опазването на околната среда.

Интервю: вестник Новината

Ключови думи:
 

Ако тази информация ви е харесала и е полезна за вас, моля, споделите я с приятели и познати в интернет...


Търсенето се извършва в този и в още няколко сайта. Резултатите са от базата данни на Google.bg

Актуални новини

Проекти на ТПП - Стара Загора

Enterprise Europe Network

Европейско сътрудничество за европейски просперитет - обмен на добри практики за развитие на ВЕИ

CHANGE - интелигентно използване на енергията

ECREIN - екоиновации и инвестиции в екологични дейности

Law2B - обучение на мениджъри за участие в бизнес преговори

Фестивал на виното и културното наследство Августиада

ERASMUS за млади предприемачи

 
© 2000 - 2015 | Търговско-промишлена палата - Стара Загора | Собственост, права и условия за ползване |