Събития Няма замърсяване на почви и растения в Стара Загора

Няма замърсяване на почви и растения в Стара Загора

Неделя, 12 септември 2010 г., 12:37
Размер на буквите

Стара Загора Ръководителят на mроекта, проф. Цанко Яблански обяснява на журналисти целта на пробонабирането и местата на вземане на пробите от Стара Загора. Снимки: Екоцентър - Стара Загора В изпълнение на плана по проект, осъществяван с финансиране от Норвегия за оценка, намаляване и предотвратяване на замърсяването на въздуха, водата и почвата в регион Стара Загора в началото на юли 2010 г. бяха взети проби от почви и растения от шест парка и градини и от местността Баритна мина, на 2 км от Стара Загора.

В създадения по проекта научноизследователски център по околна среда при Аграрарен факултет на Тракийски университет в Стара Загора бяха изследвани взетите проби със закупената по проекта съвременна апаратура.
На пресконференция в Тракийски университет, ръководителите на проекта и работната група, анализирала резултатите в състав: проф. дсн Цанко Яблански, доц. д-р Вера Баракова, проф. дсн Георги Петков, проф. дсн Димитър Павлов, гл. ас. Мима Тодорова и инж. Маргарита Георгиева, оповести данните. Основният извод на учените е: Няма замърсяване на почви и растения в пробите, които са взети и изследвани.

 

I. АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПОЧВИ

1. Организация на мониторинга

През месец юли 2010 година, по програмата на проект „Оценка, намаляване и предотвратяване на замърсяването на въздуха, водите и почвите в регион Стара Загора”, от 7 обекта – 6 парка и една местност в град Стара Загора бяха взети проби почви от 10 пункта. Девет от пунктовете са разположени в шест градски парка, а десетият пункт – в местност на около 2 км, североизточно от града, до бившата Баритна мина.

1.1. Пунктове за мониторинг на почвата

Определените пунктове за мониторинг в проучваните обекти са както следва:

  • Парк „5-ти Октомври” – един пункт
  • Парк "Алана" – три пункта: цветна градина, терен с бръшлян, до булевард „Патриарх Евтимий”
  • Парк "Зеления клин" – до Автоматична измервателна станция (АИС) на РИОСВ – един пункт
  • Парк "Аязмо" – два пункта: северна зона и южна зона
  • Парк "Станционна градина" – един пункт, на север от ЖП гара Стара Загора
  • Парк кв."Железник" – един пункт
  • Местност "Баритна мина" – един пункт: терен със стари лозови насаждения.

1.2. Показатели за мониторинг на почвата

Пробите са анализирани по 11 показателя, както следва:

  • Активна реакция – рН /воден извлек/;
  • Съдържание на общ фосфор;
  • Съдържание на общ азот;
  • Съдържание на калий;
  • Съдържание на желязо;
  • Съдържание на манган;
  • Съдържание на хром;
  • Съдържание на мед;
  • Съдържание на цинк;
  • Съдържание на олово;
  • Съдържание на кадмий.

1.3. Материали и методи на изследване

Пробите почви от определените 10 пункта са взети на две дълбочини 0÷20 сm (първа дълбочина) и 20÷40 сm (втора дълбочина). В пунктове от №1 до №9 изследваните почви са делувиални ливадни почви. Почвеният тип за пункт №10 - местност „Баритна мина”, е канелено горска почва.
Методите на пробонабиране, транспортиране и консервиране са съгласно изискванията по EN ISO 10381. Пробите са взети еднократно, с ръчно пробонабиране и приготвяне на сборни проби.
Пробите почви са изследвани в лабораториите на Научноизследователския център по околна среда към Аграрен факултет при Тракийски университет – Стара Загора, създаден по проекта.
Подготовката и минерализацията на пробите е съгласно стандарт ЕN ISO 11466. Показателите активна реакция (рН във воден извлек), общ азот, общ фосфор, общ калий и желязо са определяни по регламентирани с БДС и ISO стандарти. Анализите за съдържанието на желязо са изпълнени по методика, ЕN ISO11885. Съдържанието на тежки метали (манган, хром, мед, цинк, олово, кадмий) е определено чрез атомно-адсорбционна спектрометрия, по ЕN ISO 11047.

Получените резултати за активна реакция – рН, съдържание на азот, фосфор, калий и манган са сравнени с данни от литературни източници (Койнов и кол.,1998; Горбанов, 2005).
По данни на Гюров (1990) средното съдържание на желязо в почвите в България е 3,8% или 38 000 mg/kg. Нормите и оценката на резултатите за съдържание на тежки метали са направени по новият подход, чрез тристепенно нормиране, съгласно Наредба № 3/2008 г., с регламентирани три вида норми за съдържание на тежки метали и металоиди в почвите:

  • Фонови концентрации /ФК/;
  • Предохранителни концентрации /ПК/ - съдържание на вредно вещество в почвата в mg/kg, превишаването, на която не води до нарушаване на почвените функции и до опасност за околната среда и човешкото здраве.
  • Максимални допустими концентрации /МДК/ - съдържание на вредно вещество в почвата в mg/kg, превишаването, на която при определени условия води до нарушаване на почвените функции и до опасност за околната среда и човешкото здраве.

На тази база при оценката са определени:

Коефициент на техногенност – Кт = Сизм. / Спк, където Сизм. е регистрираната концентрация, а Спк - предохранителна концентрация по Наредба №3/2008 г. (Кт ≤ 1);

Коефициент на аномалност – Ка = Сизм. / Сфон., където Сизм. е регистрираната концентрация, а Сфон. – фоновата концентрация по Наредба №3/2008 г. (Ка ≤ 1).

Нормите за съдържание на тежки метали в почвите, регламентирани по Наредба № 3/2008 са както следва:

Елемент

Максимално допустими концентрации
(МДК)
mg/kg
Предохранителни концентрации
(ПК)
mg/kg
Фоновиконцентрации
(ФК)
mg/kg
Хром 200 110 65
Мед 300 60 34
Цинк 400 160 88
Олово 150 45 26
Кадмий 3,5 0,6 0,4

2. Анализ на получените резултати

Резултатите от изследваните показатели на пробите почви са представени на таблици 1 и 2. Направен е сравнителен анализ по показатели и пунктове.

3. Обобщена екологична и агрохимическа оценка на почвите в проучваните обекти

Обобщената оценка на почвите в проучваните обекти е направена чрез сравняване на получените резултати, отразени в таблици 1 и 2, с регламентираните подходи, показатели и норми в нормативните документи (Закон за почвите, 2007; Наредба №3/2008 г.; Наредба № 4/2009 г.) и с данни и резултати от литературни източници (Иванов, 1984; Петков и Пачаръзов, 1988; Стоянов, 1999; Койнов и кол, 1998; Теохаров, 2009).

3.1. Парк „5-ти Октомври”

В този обект е взета проба почва от един пункт – централна зона.

Заключение: Екологичната оценка на почвата в обект - парк „5-ти Октомври”, характеризира почвата като отговаряща на изискванията за максимално допустимо съдържание на тежки метали. Известни отклонения над предохранителната концентрация се наблюдава за съдържание на олово (Кт > 1), и над фоновата концентрация (Ка > 1) - за съдържание на цинк и олово, което не е определящо влошаване качеството на почвата и околната среда. Препоръчително е провеждане на последващ периодичен контрол и оценка на почвата, по отношение на тези два елемента.
Агрохимическата оценка показва, че рН на почвата е в границите за почвения тип и почвата е с добра запасеност на органични вещества (азот, фосфор и калий).
Общата оценка определя почвата от този обект с качество, отговарящо на екологичните изисквания и подходяща за развитие на растителни съобщества (тревни, храстовидни, дървесни).

3.2. Парк „Алана”

В този обект са взети проби от три пункта – до бул. „П. Евтимий”, цветна градина и от терен под бръшлян.

Заключение: Екологичната оценка на почвата в обект - парк „Алана”, показва, че почвата отговаря на изискванията за максимално допустимо съдържание на тежки метали. Известни отклонения над предохранителната концентрация се установява за съдържание на мед и олово (Кт > 1), и над фоновата концентрация (Ка > 1) - за съдържание на мед, цинк и олово. Тези стойности не са рискови за качеството на почвата и околната среда. Необходимо е повишено внимание към съдържанието на трите елемента, с провеждане на последващ периодичен контрол и оценка на почвата.
Агрохимическата оценка, по показателите рН и съдържание на азот, фосфор и калий, детерминира почвата от обекта, като почва с киселинност, характерна за този почвен тип и добра запасеност на органични вещества.
Общата оценка на почвата от парк „Алана” показва съответствие с екологичните изисквания. Почвата е подходяща за развитие на растителни съобщества (тревни, храстовидни, дървесни).

2.3. Парк „Зеленият клин”

В този обект са взета проба почва от един пункт – до АИС на РИОСВ.

Заключение: Почвата в парк „Зеления клин”, отговаря на екологичните изискванията за максимално допустимо съдържание на тежки метали. Незначителни отклонения над предохранителната концент-рация се наблюдава за съдържание на мед (Кт > 1), и над фоновата концентрация - за съдържание на мед, цинк и олово (Ка > 1). Превишаванията над съответната концентрация (предохранителна и фонова) не са рискови за почвата и околната среда.

По агрохимически показатели почвата от парка е с благоприятна реакция за почвата и добра запасеност на органични вещества.

3.4. Парк „Аязмото”

В този парк са взети проби почва от два пункта – северна зона и южна зона.

Заключение: По екологични изисквания почвата в парк „Аязмото”, отговаря на нормите за максимално допустимо съдържание на тежки метали. Отклонения над предохранителната концентрация се наблюдава за съдържание на мед (Кт > 1) в северната зона на парка, и над фоновата концентрация (Ка > 1) - за съдържание на мед и цинк в северната и южната зона на парка, както и за олово в южната зона. Превишаванията над съответната концентрация са незначителни и не са рискови за почвата и околната среда. Проучването на почвата за съдържанието на трите елемента е препоръчително да продължи, с оглед проследяване на тяхната динамика и натрупване.

Агрохимическата оценка, определя почвата от този парк, като почва с благоприятна киселинност и добра запасеност на органични вещества.

Общата оценка на изследваната почва от парк „Аязмото”, е че тя съответства на екологичните изисквания за съдържание на тежки метали и е благоприятна за развитие на растителни съобщества (тревни, храстовидни, дървесни).

3.5. Парк „Станционна градина”

В този парк е взета проба почва от един пункт – северна зона.

Заключение: Почвата в парк „Станционна градина” отговаря на екологичните норми за максимално допустимо съдържание на тежки метали. Отклонения над предохранителната концентрация (Кт > 1) се установява за съдържание на мед и олово в почвата от двете дълбочини (0-20 и 20-40 cm), както и за цинк в почвата от първа дълбочина. Съдържанието на тези три елемента надвишава фоновите концентрации (Ка > 1) в почвата от двете дълбочини. Нивата над съответната концентрация на тези елементи са незначителни и не са рискови за почвата и околната среда. Наложително е провеждането на последващ мониторинг и контрол.

Агрохимическата оценка, определя почвата от парка, като почва с благоприятна киселинност и добра запасеност на органични вещества.

Общата оценка на почвата от парк „Станционна градина” е, че по съдържание на изследваните тежки метали тя отговаря на екологичните изисквания и е благоприятна за развитие на растителни съобщества (тревни, храстовидни, дървесни).

3.6. Парк кв „Железник”

В този парк е взета проба почва от един пункт – централна зона.

Заключение: Почвата в парк „Железник” отговаря на екологичните норми за максимално допустимо съдържание на тежки метали. Незначителни превишения над предохранителната концентрация (Кт > 1) се установява само за съдържание на цинк в почвата от първа дълбочина (0-20 cm). За всички останали тежки метали от двете дълбочини на почвата Кт 1) в почвата от двете дълбочини. При останалите тежки метали Ка < 1, липсва надвишаване на фоновите стойности за този тип почва. Констатираните отклонения за Кт и Ка от съответната концентрация (предохранителна и фонова) са незначителни и не са рискови за почвата и околната среда. Последващ мониторинг, контрол и оценка на почвата от парка е препоръчителен.

По агрохимически показатели почвата от парка се детерминира, като почва с благоприятна активна реакция (рН) и добра запасеност на органични вещества.

Общата оценка на почвата от парк „Железник” е, че тя отговаря на екологичните изисквания за съдържание на тежки метали и е благоприятна за развитие на растителни съобщества (тревни, храстовидни, дървесни).

3.7. Местност „Баритна мина”

Площадката, от която са взети почвените проби е със стари лозови насаждения. Пробите са взети от един пункт.

Заключение: Почвата в пункта от местността край „Баритна мина” отговаря на екологичните норми за максимално допустимо съдържание на манган, хром, цинк, олово и кадмий и значително се отклонява от МДК по отношение съдържанието на мед.

Превишения над предохранителната концентрация (Кт > 1) се установява само за съдържание на мед. За всички останали тежки метали от двете дълбочини на почвата Кт 1 за съдържание на мед, цинк и олово. Най-голямо е превишението над фоновото ниво за съдържанието на мед. При цинка и оловото то е незначително. При останалите тежки метали Ка < 1, т.е. не се доказва превишаване на фоновите стойности за този тип почва.

Проблем за почвата от този пункт е високото съдържание на мед -над МДК.

За останалите изследвани тежки метали констатираните отклонения от съответната концентрация (предохранителна и фонова - Кт и Ка) са незначителни и не са рискови за почвата и околната среда.

Препоръчителен е последващ контрол и оценка на почвата от този район.

По агрохимически показатели почвата е с благоприятна активна реакция (рН), добре запасена с органични вещества.

Общата оценка на почвата от местността е, че тя частично отговаря на екологичните критерии за чиста почва. Благоприятна е за отглеждане на подходящи земеделски култури.

4. Изводи

1. Екологичната оценка на почвата от парковете „5-ти Октомври”, „Алана”, „Зеления клин” и кв. „Железник”, и на терена със стари лозови насаждения до „Баритна мина”, показва, че:

По отношение на максимално допустимите концентрации (МДК), съдържанието на хром, мед, цинк, олово и кадмий, за които има регламентирани норми (Наредба №3/2008 г.), не надвишава съответната МДК за отделните елементи. Единствено изключение прави съдържанието на мед в повърхностния слой на почвата, в местността до „Баритна мина”, където съдържанието на мед надвишава 1.28 пъти МДК.
По отношение на предохранителните концентрации (ПК), съдър-жанието на мед, цинк и олово превишава съответната ПК (Кт > 1) в парк „Алана” , парк „Станционна градина” и местност „Баритна мина” (само за съдържание на мед). Това показва съществуващо техногенно натоварване на почвата в тези обекти, без риск за почвените екосистеми, околната среда и човешкото здраве (Наредба №3/2008 г.).

По отношение на фоновите концентрации (ФК), съдържанието на мед, цинк и олово превишава съответната ФК (Ка > 1) в парк „5-ти Октомври”, парк „Алана”, парк „Зеленият клин”, местност „Баритна мина”, парк „Аязмото” (северна зона – повърхностен слой), парк „Станционна градина” и парк „Железник” (без съдържание на олово). Превишенията са незначителни (с изключение на съдържанието на мед в Баритна мина, където концентрацията е няколкократно над ФК) и не са рискови за почвените екосистеми и за околната среда. Все пак, те показват, че има натрупване над регламентираните фонови концентрации (ФК), респективно степени на натоварване на почвените екосистеми.

Съдържанието на хром и кадмий в почвите от всички пунктове е в границите на фоновите концентрации по Наредба №3/2008 г.

Съдържанието на манган и желязо в почвата от всички пунктове, за които няма регламентирани норми и оценката е направена по данни от литературни източници, е характерно за почвите в България.

2. По агрохимически показатели почвите от всички пунктове са с благоприятна реакция (рН) за съответния тип почва (делувиално-ливадна в парковете и канелено-горска в местността до „Баритна мина”), с добра запасеност на азот и калий, и с висока запасеност на фосфор.

II. АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗСЛЕДВАНЕ НА РАСТЕНИЯ

1. Организация на изследванията

1.1.Изследвани обекти

Пунктовете, от които са взети пробите са от 7 обекта. Общо са събрани и изследвани 41 растителни проби от обектите: 1. Център-градината (парк “5-ти Октомври”) – 4 бр.; 2. Парк “Алана” – 5 бр.; 3. Парк “Зелен клин” – 4 бр.; 4. местност до “Баритна мина” - 10 бр.; 5. Парк “Аязмо” - 10 бр; 6. парк “Станционна градина”- Гарата- 4 бр.; 7. парк в кв. “Железник” – 4 бр.

Изследваните растения включват едногодишни и многогодишни, тревисти и дървовидни представители, срещащи се в обектите и са обобщени в 8 групи: 1. Мъх – 5 бр.; 2. Бръшлян- 5 бр.; 3. Иглолистни дървета – 7 бр.; 4. Широколистни дървета – 9 бр.; 5. Многогодишни житни – 5 бр.; 6. Многогодишни бобови – 4 бр.; 7. Плевели – 5 бр.; 8. Други – 1 бр.

1.2. Изследвани показатели

Растителните проби са анализирани по 9 показателя за съдържание на: 1. Калий, 2. Желязо, 3. Манган, 4. Хром, 5. Никел, 6. Мед, 7. Цинк, 8. Олово, 9. Кадмий.

2. Анализ на получените резултати от предварително ориентировъчно изследване

Поради това, че съдържанието на минерални вещества в растенията варира в широки граници, според спецификата на растенията, типа на почвите, в които се отглеждат, климатичните условия и др. и не са установени пределни концентрации, при анализа са използвани средни стойности и отклоненията от тях – минимални и максимални стойности.

3. Взаимовръзка и зависимости между съдържанието на минерални вещества в растенията и почвата

3.1. Корелации в съдържанието на минерални вещества в растенията

При проведените проучвания в изследваните растения се установяват статистически доказани при P<0,05 доста високи корелации при някои от елементите. Между съдържанието на желязо, манган, хром, мед и олово, съществува много добра положителна корелация. Съдържанието на цинк е в добра положителна корелация с мед, а съдържанието на кадмий с калий. Статистически недоказани отрицателни корелации съществуват при калия и кадмия с желязо, манган, хром и олово.

3.2. Корелации в съдържанието на минерални вещества в почвата

В почвата съществува статистически доказана при P<0,05 положителна корелация само между концентрацията на хром и мед. Макар и недоказани се наблюдават отрицателни корелации в съдържанието на кадмий с желязо, манган, цинк и олово.

3.3. Корелации в съдържанието на минерални вещества в растенията и почвата

Между съдържанието на минерални вещества в почвата и растенията обикновено съществува корелативна връзка. Тя е показател за постъпването на веществата от почвата или за натрупване на вещества в растенията под влияние на външни фактори на въздействие при замърсяване на атмосферните фактори.

От изследваните 8 елемента при 5 (Калий, Мед, Цинк, Олово, Кадмий) съществува положителна корелация между съдържанието на тези елементи в почвата и растенията. При три от елементите (Желязо, Манган и Хром) корелацията е отрицателна. Статистически доказана при P<0,05, висока положителна корелация съществува в съдържанието на олово в почвата и растенията. Доказана отрицателна корелация е установена при съдържанието на манган.

4. Обобщена оценка за съдържание на минерални вещества в растенията по обекти

4.1. Пункт Център – градината (парк "5-ти Октомври")

В този пункт са установени по-високи стойности на цинк в растенията и на кадмий в почвата.

4.2. Пункт "Алана" – парк

В пункт Алана-парк са установени по-високи стойности в съдържанието на хром, цинк и олово в растенията.

4.3. Пункт "Зелен клин"

Характеризира се с високо съдържание на желязо в почвата.

4.4. Пункт "Баритна мина"

Обекта се характеризира с високи нива на калий и кадмий в растенията и на калий, хром и мед в почвата. Съдържанието на кадмий в 3 проби от различни растения надвишава значително нормите, което налага да се проведат допълнителни изследвания за установяване нивото на натрупване на кадмий в региона.

4.5. Пункт парк "Аязмото"

В обекта не са отчетени високи стойности на минерални елементи. Съдържанието на Калий, Мед, Цинк и Кадмий в растенията е най-ниско. Ниското съдържание на мед и цинк в почвите е съпътствано и от ниска концентрация на тези елементи в растенията.

4.6. Пункт "Станционна градина" – гарата

В обекта са установени около два пъти по-високи стойности от средните в съдържанието на желязо, манган и олово в растенията. Концентрацията на олово и цинк в почвата е по-висока от средните стойности.

4.7. Пункт кв. "Железник"

В пункт кв. "Железник" е установено по-високо съдържание на манган и цинк в почвите, което не е съпътствано с по-високо съдържание на тези елементи в растенията.

5. Изводи

Обобщените резултати от проучването върху минералния състав на растенията в различни райони в гр. Стара Загора показва, че няма съществени изменения в концентрацията на елементите. Съществуват някои отклонения в концентрацията на минерални елементи в сравнение с допустимите нива или средните стойности, което се дължи на специфичната способност на растенията да натрупват минерални вещества, както и на специфичния състав и структура на почвените типове, върху които се развиват.

В обектите "Станционна градина", парк "Алана", и парк “5-ти Октомври” (Центъра) са установени по-високи нива в растенията на Желязо, Манган и Хром, а в обекти "Алана" и "Станционната градина" и на олово. Високо ниво на кадмий в растенията е установено в обект "Баритна мина".

По-високите нива на Желязо, Манган и Хром в растенията от обектите "Станционна градина", парк "Алана", и парк "5-ти октомври" не е съпътствано от високи стойности на същите елементи в почвата.

Отчетените по-високи нива на минерални вещества, особено на тежки метали в обектите, "Баритна мина", "Станционна градина", парк "Алана" и Центъра (парк “5-ти Октомври”) налагат да се проведат допълнителни проучвания и да се разшири броя на контролираните растителни видове, както и общия брой на анализираните проби.

Информацията е публикувана на сайта на Екоцентър - Стара Загора

Ключови думи:
 

Ако тази информация ви е харесала и е полезна за вас, моля, споделите я с приятели и познати в интернет...


Търсенето се извършва в този и в още няколко сайта. Резултатите са от базата данни на Google.bg

Актуални новини

Проекти на ТПП - Стара Загора

Enterprise Europe Network

Европейско сътрудничество за европейски просперитет - обмен на добри практики за развитие на ВЕИ

CHANGE - интелигентно използване на енергията

ECREIN - екоиновации и инвестиции в екологични дейности

Law2B - обучение на мениджъри за участие в бизнес преговори

Фестивал на виното и културното наследство Августиада

ERASMUS за млади предприемачи

 
© 2000 - 2015 | Търговско-промишлена палата - Стара Загора | Собственост, права и условия за ползване |