Събития Кризата задълбочава икономическите неравновесия в страните от ЕС

Кризата задълбочава икономическите неравновесия в страните от ЕС

Четвъртък, 27 май 2010 г., 13:07
Размер на буквите

Световната криза задълбочава неравновесията в развитието на страните от Европейския съюз. Това заяви ст.н.с. д-р Татяна Хубенова от Икономическия институт на БАН по време на дискусионен семинар на тема: Антикризисното регулиране в икономическия и валутен съюз – теория и политики. Според нея рецесията в ЕС, съчетана с дълбока финансова криза в Гърция, Португалия и Испания, води до по-забавено преодоляване на срива в икономиките на всички европейски държави.

След почти десегодишен период на ниска инфлация, ценова и стопанска стабилност, но при относително ниски в сравнение с желаните темпове на стопански растеж, страните от Икономическия и валутен съюз са изправени пред вътрешни трудности, които забавят стопанското оживление. Отслабването на еврото също влияе на реалната икономика на ЕС, обобщи икономистът, информираха от Мега Комюникейшън.
Д-р Хубенова смята, че това увеличава предизвикателствата за преодоляване на кризата в новоприети страни като България, тъй като членките на Еврозоната са ядрото на интеграцията и на Единния вътрешен пазар на ЕС, а сега те не създават условия за предстоящо по-голямо увеличаване на търсенето.
Проблемите могат да се обобщят в две насоки, посочи изследователят от Икономическия институт на БАН. Първата е дали в зависимост от по-забавеното излизане от рецесията, икономическият растеж на новоприетите страни, сред които и България, ще бъде неблагоприятно повлиян от затрудненията в Еврозоната и отслабването на еврото. Открит остава и въпросът дали институциите на ЕС, въпреки предприеманите стъпки за заздравяване на финансовата дисциплина, ще могат да допринесат ефективно за прилагане на национални политики за излизане от кризата, стопанско оживление и стимулиране на растежа, заяви д-р Хубенова.
Голямата опасност сега е да не се допусне разхлабване на финансовата дисциплина в страните от Еврозоната и останалите, които се готвят да влязат в нея, следствие на увеличаващите се дефицити. За България недопускането на по-голям бюджетен дефицит е най-важната цел при подготовката за приемане на еврото, подчерта д-р Хубенова. Според нея влизането ни в Еврозоната е основен приоритет на интеграционния процес и гаранция за парична стабилност.
Свързан въпрос е и какви политики се прилагат за излизане от кризата – в полза на финансовия сектор, в подкрепа на реалната икономика или за рестрикция на държавните разходи, отбелязаха участниците в семинара. Икономистите на БАН смятат, че в ЕС и страните-членки трябва да се конкретизират специфични отрасли, които да са „локомотиви” на по-висок стопански растеж.
Изборът на сферите на стопанска дейност, които ще „изтеглят” икономиката от кризата е предизвикателство и за България, подчерта д-р Татяна Хубенова. Дилемата е как при наличието на бюджетни рестрикции и липса на вътрешни източници за повишаване на съвкупното търсене, ще реализираме стратегии за сближаване с Еврозоната и по-високи темпове на икономически растеж.
Заради кризата неравновесието в ЕС се задълбочава, но страни като Испания и Португалия ще продължават да изостават, тъй като икономиките им нямат „локомотиви на стопански растеж”, какъвто е стабилният експорт, например, заяви икономистът. По-добри перспективи, според д-р Хубенова, се очертават за Германия, Австрия, Франция и Швеция, защото разчитат на висока конкурентоспособност и експортно ориентирани отрасли, както и заети позиции в европейското стопанство.
Като цяло страните-членки се борят самостоятелно с последствията от глобалната криза, която за ЕС е привнесена отвън, смятат в Икономическия институт на БАН. Има сдържаност в институциите на ЕС по отношение създаването на наднационални инструменти и органи за интервенция, липсва и увереност, че една специална общоевропейска структура за прилагане на антикризисни мерки може наистина да доведе до добри резултати, подчертаха участниците в дискусионния семинар.
Специфичните мерки и подходи за излизане от кризата се избират от отделните правителства и така някои държави заделят повече средства за преодоляване на последствията, от което често и съседите им извличат ползи. Затова трябва да има координация и хармонизация на фискалните политики в еврозоната и дългосрочни стратегии, с каквито в момента ЕС не разполага, предлага икономистът. В противен случай съгласуването на националните бюджети ще доведе до непрозрачни механизми за контрол, повече бюрокрация и тромав интеграционен процес, обобщи д-р Хубенова.

 

Ако тази информация ви е харесала и е полезна за вас, моля, споделите я с приятели и познати в интернет...


Търсенето се извършва в този и в още няколко сайта. Резултатите са от базата данни на Google.bg
 
 

Актуални новини

Проекти на ТПП - Стара Загора

Enterprise Europe Network

Европейско сътрудничество за европейски просперитет - обмен на добри практики за развитие на ВЕИ

CHANGE - интелигентно използване на енергията

ECREIN - екоиновации и инвестиции в екологични дейности

Law2B - обучение на мениджъри за участие в бизнес преговори

Фестивал на виното и културното наследство Августиада

ERASMUS за млади предприемачи

 
© 2000 - 2019 | Търговско-промишлена палата - Стара Загора | Собственост, права и условия за ползване |