Събития Цветан Симеонов: България не трябва да допусне увеличение на данъчните ставки

Цветан Симеонов: България не трябва да допусне увеличение на данъчните ставки

Петък, 18 септември 2009 г., 08:12
Размер на буквите

Ускореното връщане на ДДС ще позволи няколко стотин милиона лева да излязат от  ръцете на държавната администрация и да се върнат в оборота на фирмите. Предприятията ще могат да използват тези пари по подходящ начин – сега, когато няма достатъчно средства, кредитът е затруднен, европейските средства още не се усвояват, казва председателя на Търговско–промишлената палата Цветан Симеонов.

- В предаването „Нещо повече”, първи коментар по тази тема (програмата на правителството за справяне с кризата). Сега ще се чуем в ефир с председателя на Българската търговско – промишлена палата Цветан Симеонов. Здравейте.

- Здравейте. За нас в деловите среди е по-важно да има няколко ясни цифри, няколко ясни индикатора, които да се следят, отколкото програми, на каквито се наслушахме и нагледахме. Някои казват: при предишните две правителства имахме 40, други казват 200 програми, но по-важното е да има ясни индикатори и те да се изпълняват.

- Така е, прав сте, но виждате колко агресивна стана опозицията и непрекъснато настоява на всяка цена да има някакви мерки, някаква специална  програма, която правителството да представи в детайли.

- Ние с удоволствие се включихме във формулирането на тази антикризисна програма. Нашите предложения не са много, но една сериозна част от тях намери отражение още преди формирането на програмата. За нас обаче, пак ще кажа, са важни някои основни показатели: това е, че в България не се допусна засега и надяваме се няма да се допусне увеличение на данъчните ставки, защото в много страни това стана. Второто нещо, че в България засега не се допусна спад в работните заплати. Също така не се допусна и намаляване на пенсиите. Практиките, които изборих са една съществена част от мерките на други страни, които ние изслушахме много внимателно в края на миналата седмица на среща на Международната организация на работодателите, европейски клон, 47 страни присъстваха там и в една много ясна, открита и работна обстановка бяха обсъдени всички мерки, които различните правителства взеха.
Трябва да кажем, че с отсъствието на такива мерки, които току-що изброих, България заема едно добро място. Което по никакъв начин не бива да бъде сигнал за успокоение, обратно, ние от Търговска палата твърдим, че оттук нататък не трябва да се говори толкова много за кризата, но трябва всеки ден, във всяко предприятие, във всяко държавно учреждение да се работи така, сякаш кризата ще бъде вечна.

- Споменахте данъчните ставки. В петък ще има една много сериозна дискусия, някои от участниците в дискусията отсега предупреждават, че едва ли не ще бъде скандална. През последните няколко дни също се говори за плоския данък, има доста спорове, не мислите ли, че  все пак е по-добре за България, особено за по-бедната част от хората, да се въведе прогресивен данък, както е в много европейски страни, тоест богатите да плащат малко повече данъци, а по-бедната част от населението, ако трябва, дори да не плаща такива данъци.

- Това е мит, който в някои среди, включително и в научните среди, се развива. Даже при плоския данък този, който е изкарал напр. 3000 лв. плаща 300, а този, който е изкарал 300 лв., плаща 30. И при плоския данък този, който изкарва повече, плаща повече.

- Така е, но ако живеете с 300 лв., 30 лв. не са малко.

- Да, но ако отидем в другата крайност, тези които изкарват повече да бъдат облагани с по-висок данък, това действа дестимулиращо, особено на общества, които динамично като нас се развиват сега – а не на традиционно и консервативно устроени общества, каквато е примерно Северна Европа. В нашите условия се видя, че плоският данък работи веднага след въвеждането му. Целта  не е да се наказва някой с данък затова, че е учил повече, затова че работи повече или работи на две места. Да го накажем затова, защото се лишава от свободното си време?! Естествено е, че този подход за нас не е приемлив. В статистиката виждаме, че постъпленията от данък доход на физическите лица са толкова, колкото и при по-високите ставки от предишните години. Виждаме, че това работи. В този смисъл, нещо когато работи, не можем да си затваряме очите.

- Господин Симеонов, една от безспорно много добрите мерки е спешното възстановяване на ДДС. Процедурата ще стартира с промени в постановление на правителството още през месец септември. Вашето мнение, какво още може да се направи, за да стане наистина бързо това възстановяване.

- Много се радвам, че ми давате възможност да коментирам този въпрос, защото без съмнение това е една мярка, която ние сме я предлагали, настоявали сме, но това ще има два ефекта. Първо, част от средствата, няколко стотин милиона лева по изчисления на специалистите, вече няма да бъдат в ръцете на държавната администрация. Все пак това са средства, които са налични, задържани, и това е много радостно, че тези средства отново ще се върнат в оборота, в гражданския оборот, във фирмите, които да могат да ги използват по подходящ начин – сега, когато няма достатъчно средства, кредитът е затруднен, европейските средства още не се усвояват и се стига дотам, че в у нас в Арбитражния съд до половината на годината делата са повече отколкото през цялата предходна година, за да си търсят хората парите.
Но искам да обърна внимание и на нещо друго. Ние се радваме и на една друга мярка, за намаляването броя на служителите в НАП. Това обаче, комбинирано с ускоряване срока за връщане на ДДС, означава все пак едно по-голямо напрежение в работата на данъчните. Ние се надяваме, че това няма да стане изведнъж, защото откъдето и да се погледне, осъществяването на едната мярка ще затрудни реализирането на другата.   

- Едва ли това ще стане изведнъж, защото призивът за 15% съкращение в държавната администрация няма как да стане изведнъж.

- Одобряваме и едното, и другото, също и това, че за сметка на намаленото количество на служителите ще се увеличат техните заплати, защото още един корупционен източник ще бъде отстранен. И най-важното, желаем да се инвестират средства, ако има от спестените или от други източници, за опосредяване, т.е. електронизиране работата на данъчните. По този начин личният контакт данъкоплатец – данъчен служител освен че ще стане по-бърз, ще се опосреди чрез компютъра, а там няма как да се прехвърлят пари, нито има как някой да си ги поиска.

- А как, господин Симеонов, гледате на идеята да се увеличи минималния осигурителен дойход за самоосигуряващите се лица от 260 на 420 лв.?

- Това не е неприемлива мярка, бих казал, защото все пак трябва някаква подкрепа за осигурителната система. Знаем, че все още не всички заплати в България се показват, за съжаление, знаем, че има професии, които се самоосигуряват на тази ниска стойност, а доходите им, откъдето и статистически да се погледнат, са многократно повече. В този смисъл, в бъдеще администрацията, когато прави определени отстъпки, да ги обвързва с дадени професии.  
Ще дам пример с нотариусите. Наскоро се увеличиха техните тарифи, а това се обвърза с известно електронизиране на техните услуги – но не се обвърза, и това бе един съществен пропуск, със задължения за много по-висок осигурителен праг. Знаем, че доходите на нотариусите не са на равнището на минималната работна заплата.

- Да, но да не говорим само за тях. Тук се сещам, Вие знаете, синдикалистите от КНСБ настояха минималната заплата, а и всички социални плащания да се обвържат с линията на бедността. Това е важно за хората, които нямат високи доходи. Вие как гледате на тази идея?

- Трябва да си даваме сметка, че тогава, когато обезщетенията за безработица или бедност се доближат до това, което се получава от най-ниско платените работници в държавата, по този начин ние дестимулираме хората към труд и ги научаваме да предпочитат помощите и работа някъде на черно, отколкото да се захванат сериозно с работа и да сменят квалификацията си или да я допълнят, има безброй програми в Министерството на труда за това сега.
Смятаме, че много внимателно трябва да се подхожда към тази мярка, с оглед вместо да изрисуваме вежди да не избодем очи. Второто, което се предложи, е непълно работно време, то да се изплаща частично: тези мерки не могат да бъдат безкрайни, безкрайно да се товари бюджета; предприятията и фирмите трябва да пристъпят към интензифициране на труда.
Оттук нататък, когато се правят някакви разчети за увеличаване прага за бедност и минималната работна заплата, в никакъв случай да не се постъпва, както досега, без да се държи сметка за това, колко се е увеличила производителността на труда в България. Грешен подход е, ние сега плащаме част от данъка и много проблеми в икономиката са резултат от това, че в продължение на три-четири години заплатите в частния сектор в България, не коментирам публичния, са нараствали повече от инфлацията и повишената производителност на труда взети заедно. За един логично и ясно разсъждаващ човек е ясно, че няма откъде да се вземат тези пари и рано или късно ще има криза на пазара на труда.

- Господин Симеонов, като говорим за пазара на труда, предполагам, че Ви е направила впечатление идеята да се забрани вноса на задгранични работници в секторите, които са най-засегнати от кризата. Как ще коментирате.

- Няма лошо да се опита с тази мярка, но пак да не се стига до крайност. Ние виждаме в една от мерките да се направи централизирана база данни в бюрата по труда; това ще бъде изключително положително за мобилността на работната сила. Парадоксално е в България да има под 2% безработица за София и областта за последния месец, а средно за страната да наближава 8%, което означава че има региони с двуцифрена безработица.
Затова е нормално да се вземат такива мерки. Но естествено ако нуждите на производството за продължителен период от време показват, че стоят обявени свободни работни места (когато бъде завършена базата данни няма да има извинение за никого, включително за синдикалистите), а едновременно се водят високи проценти безработни, това естествено няма да продължи безкрайно и за нуждите на бизнеса и нормалното функциониране на производствените процеси ние можем да променим становището си по този въпрос.

- Да, надявам се по-бързо да стане това вкарване на безработните в национален регистър, което би било полезно за всички.
Аз Ви благодаря за този разговор, за съжаление не можем да го продължим безкрайно дълго, няма как да коментирате всичките антикризисни мерки, но Ви благодаря за тази първоначална оценка.

- Аз също благодаря и желая успешна работа на всички и все пак да се радваме, че все още не се налагат драстични мерки, като увеличаване на данъци и намаляване на заплати.

Интервю с председателя на Търговско-промишлената палата Цветан Симеонов по програма „Хоризонт”, 16 септември 2009, 16 часа

Ключови думи:
 

Ако тази информация ви е харесала и е полезна за вас, моля, споделите я с приятели и познати в интернет...


Търсенето се извършва в този и в още няколко сайта. Резултатите са от базата данни на Google.bg

Актуални новини

Проекти на ТПП - Стара Загора

Enterprise Europe Network

Европейско сътрудничество за европейски просперитет - обмен на добри практики за развитие на ВЕИ

CHANGE - интелигентно използване на енергията

ECREIN - екоиновации и инвестиции в екологични дейности

Law2B - обучение на мениджъри за участие в бизнес преговори

Фестивал на виното и културното наследство Августиада

ERASMUS за млади предприемачи

 
© 2000 - 2015 | Търговско-промишлена палата - Стара Загора | Собственост, права и условия за ползване |