Събития Главният финансист на община Стара Загора Цанка Ганева гледа три котки

Главният финансист на община Стара Загора Цанка Ганева гледа три котки

Неделя, 14 март 2010 г., 15:36
Размер на буквите

С Душка се намерихме в кв. Железник, където живея - започва разказа си Цанка Ганева - директор на Дирекция финанси, бюджет и счетоводни дейности в Община Стара Загора. - Душка ми дойде на гости на шестия етаж, роди в междублоковото пространство, след което се озова при майка ми на село.

Но е белапийка и СЪСЕДИТЕ ЗАПОЧНАХА ДА НИ ПРАВЯТ ЗАБЕЛЕЖКИ, ЧЕ ИМ ИЗЧЕЗВАТ ПИЛЕНЦА и други малки животни, след което се наложи тя отново да стане гражданка. Постоянна социална клиентка е на кореспондента на БНР Венелина Попова, понеже е заселена в блока на сестра ми и са съседи. А Венелина се явява нещо като благодетел и спонсор на котките в квартала.

Разказваме за Душка, защото е майка на следващия котарак на г-жа Ганева - Бобо. Изкарал някакъв котешки грип, много опасен, защото вирусът поразявал дробчетата на котенцата, очичките сълзят и кихат, и кашлят, пише вестник Национална бизнес поща.
БОБО НЕПРЕКЪСНАТО КАШЛЯЛ, НОСЪТ МУ ТЕЧАЛ, ПРОСНАЛ СЕ И ПОЧТИ УМРЯЛ. Съживили го и сега вече е голям котарак на две години и половина. Много е чаровен и много добре стои на снимките. За него се грижеше възрастният котарак Чочо - разказва г-жа Ганева - който е на 12 години. Чочо също беше страдащо коте, той затова и дойде вкъщи. Беше селско коте и си живееше добре, но много сериозно го бяха пребили и му бяха прекъснали някакви връзчици във вратлето и главичката му беше виснала между предните крачета. Няколко процедури преживяхме, стигнахме и до кастриране, но в крайна сметка сега вече е щастлив възрастен господин, синеок, много игрив. На моите хвалби за Чочо как се грижи за малкия Бобо, колежка ми каза: ТОЙ, ТВОЯТ ЧОЧО, САМО ДЕТО ДЕЦА НЕ ГЛЕДА. Но се оказа, че и деца може да гледа, само че котешки. Сега вече Бобо се грижи за стария господин. В момента, в който старият Чочо нещо се е позамърсил, Бобо започва да го чисти от нослето до върха на опашката.

Впоследствие се сдобих и с трети котарак, но не защото съм го искала, не защото съм го харесала, просто защото беше оставен пред вратата ми. Истината е, че му търсих два дни приемно семейство, след което не исках да се появяват стопаните му, тъй като вече бях свикнала с него. И той е един голям красавец - турска ангора, глух, С ДВЕ РАЗЛИЧНИ ОЧИ - ЖЪЛТО И СИНЬО КАТО НА АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ.
Беше преди Коледа и подаръкът за празника ме чакаше - една рунтава бяла къделя. Няма родословно дърво, но външните белези показват цариградски произход. Изглежда дядо му е бил ангорски котарак. Казва се Сноубел, ще рече Снежна камбанка. Красив, но най-важното при него е, че е глух и много щастлив. Защото това, което най-много смущава и стряска котките, са звуците, а той не чува и от нищо не се плаши. Това лято беше подстриган и фризьорката каза, че е ВТОРИЯТ КОТАРАК В КАРИЕРАТА Й НА КОТЕШКИ КОАФЬОР, КОГОТО ПОДСТРИГВАТ БЕЗ УПОЙНА. Нашият през цялото време се радваше, чувстваше се щастлив, защото нищо не чува.
Бобо и Чочо са вечно двамата, движат един след друг, един до друг, спят в един гардероб в антрето. Сноубел, Снежната камбанка, явно изпитва ревност и е агресивен към тях. Той е винаги готов за бой, за да заеме тяхното място, и хвърчат перушини...
Животните са много голяма отговорност. В момента, когато човек реши, че иска да гледа животно, ако е котка, ТРЯБВА ДА Е НАЯСНО, ЧЕ ЩЕ ИМА НАВСЯКЪДЕ КОСМИ, че една голяма част от мебелите ще бъдат издрани, изцапани и ще трябва да се примири с това, защото друг начин няма. Тъй като родителите ми никога не са допуснали да имаме котки вкъщи, първото нещо, с което се сдобих след леглото в първото мое лично жилище, това беше котката Тонка, майката на Чочо, последното й дете.
Моите котараци излизат, само когато ходим на профилактика - двамата имат подвижна къщичка, клетка, с която ги разнасям, а СНОУБЕЛ МОЖЕ ДА ПЪТУВА В КОЛАТА И БЕЗ ДА Е В КОШНИЦА.

Единственото му желание е да гледа през прозореца. Той е къщна порода. Не е създаден да живее навън. Трябва да се разресва, да се пудри. Обича да му е топличко. И мисля, че трудно би живял навън.

Колко живеят котките? Надявам се дълго! Убедена съм, че всички хора, които обичат животните, силно се привързват към тях, казва Цанка Ганева.

Ключови думи:
 

Ако тази информация ви е харесала и е полезна за вас, моля, споделите я с приятели и познати в интернет...


Търсенето се извършва в този и в още няколко сайта. Резултатите са от базата данни на Google.bg

Актуални новини

Проекти на ТПП - Стара Загора

Enterprise Europe Network

Европейско сътрудничество за европейски просперитет - обмен на добри практики за развитие на ВЕИ

CHANGE - интелигентно използване на енергията

ECREIN - екоиновации и инвестиции в екологични дейности

Law2B - обучение на мениджъри за участие в бизнес преговори

Фестивал на виното и културното наследство Августиада

ERASMUS за млади предприемачи

 
© 2000 - 2015 | Търговско-промишлена палата - Стара Загора | Собственост, права и условия за ползване |