Събития 10% здраве или 10 причини за удължаване на кризата в България

10% здраве или 10 причини за удължаване на кризата в България

Събота, 13 март 2010 г., 18:38
Размер на буквите

Тази седмица се случи нещо много неочаквано и откровено казано безумно. Правителството реши здравната вноска да се увеличи с 2% от април тази година. Причината за този ход са недостатъчните приходи от осигуровките, а поводът - националните протести на лекарите, коментират от Институт за пазарна икономика.

По този начин плануваното увеличение за началото на следващата година се изтегля напред при започнала бюджетна година, което е прецедент. При това идеята преди беше увеличението да е част от започването на здравна реформа и допълнителните вноски да се използват за включването на частните здравни фондове, а сега постъпленията от увеличената осигуровка ще се влеят директно в приходната част на бюджета на НЗОК, за да компенсират липсата на средства.

Първо, предложението противоречи на ангажимента на правителството за намаляване на осигурителната тежест. Второ, увеличаването на вноската не трябва да е самоцел, защото няма да реши проблемите на системата и рано или късно ще доведе до нужда от ново увеличаване. Трето, а и международният опит показва, че в момент на криза, данъчно-осигурителното бреме върху труда не трябва да се повишава, защото има множество негативни ефекти.

Как увеличението ще забави излизането на България от кризата?

1) Повишаване на безработицата. Основен ефект на увеличаването на осигурителната тежест за бизнеса и гражданите е увеличаването на безработицата. По официалните данни безработицата през февруари отново бележи увеличение и достига 10,27%. Като се има предвид, че реакцията на пазара на труда закъснява с около една година, а кризата най-вероятно е достигнала дъното си в края на миналатата година, може да се очаква, че безработицата ще се увеличава още повече през 2010 година. Увеличението на здравната вноска ще подсили този ефект и е доста вероятно безработицата да надвиши 15% към края на годината.

2) Повече разходи за обезщетения за безработица и други социални помощи заради допълнителното увеличаване на безработицата.

3) Увеличаване на разходите за труд. Свръхоблагането на труда влияе особено силно на бизнеса и е пряко свързано със заетостта в страната. В момент на криза най-добрата мярка е намаляването на данъчно-осигурителното бреме, за да се запазят работните места. Обратно, увеличаването на вноската ще направи много по-скъп всеки нает работник и бизнесът ще предпочете да съкрати щата, за да се справи и без това с трудния период.

4) Намаляване на разполагаемия доход. Оскъпяването на труда ще намали разполагаемия доход както на бизнеса, така и на домакинствата. Освен намаляването на заетите, увеличението на разходите за труд ще повлияе на решенията на работодателите за по-високи заплати и различни премии и бонуси. Това пък от своя страна ще се отрази върху стимулите на работниците.

5) По-малко инвестиции. По-високите разходи за труд водят до намаляване на инвестициите. Допълнителното намаляване на стопанската активност и вътрешното търсене по време на криза ще задълбочат този проблем. В момента България трябва да търси начини за привличане на чужди и местни инвестиции, а не към отблъскването им.

6) По-ниска производителност. Не трябва да се пренебрегва и фактът, че увеличаването на разходите за труд ще доведе до намаляване на разходите на бизнеса за обучение и квалификация на персонала, което ще намали стимулите на работниците и производителността на труда в България.

7) Повече неефективно похарчени средства. Не е тайна, че в здравната система изтичат доста пари. Сега вместо да се коригира тази грешка, ще се предоставят още средства и всичко това ще е за сметка на бизнеса.

8) Увеличаване на неосигурените. Цялата неефективност на системата на здравеопазване в България не създава стимули на хората да се осигуряват. На практика, за 10% от дохода си хората ще получават същото, което получаваха и за 6%, защото увеличението до 8-те процента от 2009 година също не целеше и не се използва за подобряване на здравеопазването, а за натрупване на резерв за последваща реформа. Това няма как да не се отрази на решенията на индивидите за по-голяма вноска срещу нищо. По този начин увеличаването на неосигурените и разширяването на сивия сектор ще е пряк ефект от повишаването на осигурителното бреме.

9) Липса на цялостна стратегия. Решението за повишаване на здравната вноска без да се подобрява системата на здравеопазване в България е най-лесният начин за събиране на повече пари, но и най-простата причина за задълбочаване на кризата. Вдигането на осигурителното бреме, без това да е обвързано с цялостна стратегия за това какво трябва да се направи, изглежда по-скоро като пристъп на паника от страна на правителството. Ясно е, че целта е много краткосрочна, но без да се обмислят последствията от подобна стъпка, дългосрочният ефект може да е силно негативен.

10) Липса на промяна. Всички проблеми на сегашната система ще останат същите, защото НЗОК като монополист няма стимули за оптимизиране на разходите и подобряване на качеството на услугата. Не трябва да се пренебрегва и фактът, че прогнозата за сумата на допълнително събраните средства може да се окаже грешна заради увеличаването на неосигурените. При този сценарий повишената вноска няма да има нужния ефект и ще се наложи да се събират още пари по безкрайна спирала на временно и частично запълване на дупката в бюджета с цената на множество отрицателни ефекти.

Какво може да се направи?

Дупката в бюджета на НЗОК би могла да се запълни чрез намаляване на разходите на държавата (оптимизация на разходите, оттегляне на държавата от несвойствени дейности, приватизация), а не чрез допълнителна осигурителна тежест за гражданите и бизнеса. Вариант е и предложението на правителството държавните служители сами да плащат вноските си, подобно на всички останали, но това трябва да е съпроводено със замразяване на заплатите за тази година, защото в противен случай няма да се отрази на бюджета. Има вероятност, обаче, след като това намали цената на един нает в администрацията, да се премахнат стимулите за оптимизиране на заетите в публичния сектор. При всички положения пари в нереформираната система не трябва да се наливат, а да се започнат бързи действия за демонополизация на НЗОК, равноправно участие на частния сектор при осигуряване на услугата здравеопазване, въвеждане на лични здравни сметки и приватизация на болници.

Източник: Институт за пазарна икономика

Ключови думи:
 

Ако тази информация ви е харесала и е полезна за вас, моля, споделите я с приятели и познати в интернет...


Търсенето се извършва в този и в още няколко сайта. Резултатите са от базата данни на Google.bg

Актуални новини

Проекти на ТПП - Стара Загора

Enterprise Europe Network

Европейско сътрудничество за европейски просперитет - обмен на добри практики за развитие на ВЕИ

CHANGE - интелигентно използване на енергията

ECREIN - екоиновации и инвестиции в екологични дейности

Law2B - обучение на мениджъри за участие в бизнес преговори

Фестивал на виното и културното наследство Августиада

ERASMUS за млади предприемачи

 
© 2000 - 2015 | Търговско-промишлена палата - Стара Загора | Собственост, права и условия за ползване |