Събития Христофор Бунарджиев: Излизане на българската икономика от кризата не може да се очаква по-рано от септември 2010 г.

Христофор Бунарджиев: Излизане на българската икономика от кризата не може да се очаква по-рано от септември 2010 г.

Неделя, 28 февруари 2010 г., 15:55
Размер на буквите

Има погрешната представа, че в България са накупени много нови машини за земеделието. Но като се направи един внимателен анализ става ясно, че 92% от тракторите в България са на възраст над 10 години. За каква конкурентоспособност можем да говорим и за какво модерно земеделие и съвременни технологии, пита Христофор Бунарджиев, изпълнителен директор на Булагро АД.

- Г-н Бунарджиев, как преценявате мерките на правителството за попълване на хазната? Ексминистърът на икономиката Петър Димитров изнесе данни в НС за спад на приходите от данъци...

- Логично е по време на криза, когато нивото на печалбата пада, да намаляват и приходите на държавата от данъци. Дори икономики като тази на Великобритания отчетоха през януари 2010 г. БЮДЖЕТНА ДУПКА ОТ ПОРЯДЪКА НА НЯКОЛКО ПРОЦЕНТА ОТ БВП, което е много неприятно. При спад на продажбите, който води до спад на постъпленията на компаниите, следователно се стига до спад на печалбите..., няма как това да не рефлектира върху нивото на постъпленията от данъци.

- Министър Симеон Дянков обяви, че пращаме служители на НАП в Германия с цел да се издирят имена на хора, които не са платили данъците си в България, а са изнесли пари в Швейцария. Не е ли разумно да се легализират законово тези суми, за да се върнат в страната, включително като се използва примерно 10% облекчение при плащането на данъците Върху тези суми?

Христофор Бунарджиев

- Една такава данъчна амнистия на цена 10%-но облекчение, би била добро решение, което ще даде добър инерциален ефект и ЩЕ ПОМОГНЕ ДА СЕ НАПЪЛНИ ДЪРЖАВНАТА ХАЗНА В КРАТКО ВРЕМЕ. Друг е обаче въпросът за произхода на тези средства. Амнистията, според мен, е абсолютно неприложима за пари, придобити от търговия с наркотици, рекет, изнудване, проституция... - кървави пари.

- Гарантираният размер на банковите влогове в страните членки на ЕС до края на 2010 г. трябва да стане 100 000 евро. У нас към момента гарантираният размер е 100 000 лв. Трябва ли да чакаме крайния срок и дали не е по-добре да надхвърлим директивния минимум, решен от ЕС?

- Убеден съм, а надявам се и правителството е убедено, че ПРАВИЛНИЯТ ПЪТ ЗА БЪЛГАРИЯ Е ТОЗИ НА ЕВРОПЕЙСКА СТРАНА, ИЗПОЛЗВАЩА ЕВРОПЕЙСКАТА ВАЛУТА - ЕВРОТО. В този смисъл сме длъжни и, разбира се, е добър ход, да следваме изискванията, които са и от полза за сигурността на вложенията у нас. Все пак в момент на криза трябва да се пресмята много точно коя стъпка кога да се прави и в каква степен. Най-страшният сценарий на верижни фалити на банки би ангажирал държавата прекомерно, ако поеме твърде големи гаранции. Все пак съм оптимист и не считам, че трябва да се мисли точно за такъв сценарий.

- Вече бяха оповестени сигнали за отминаване на кризата. Какви са Вашите лични критерии за край на кризата?

- За да индикираме началото на края на кризата, според мен, трябва да станем свидетели на СТАБИЛИЗАЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ ЦЕНИ. Спадът на цените, рецесията, на която сме свидетели у нас от миналата година, води до крайно негативни тенденции, удря сърцето на икономиката, двигателя й - инвеститорите. Ако се запази слабият инфлационен индекс, който имат у нас януарските цени, и през следващите месеци, това може да е плах индикатор за начало на възстановяване на страната в случай, че донякъде се постигне неутрализиране на рецесионните тенденции. Но имайки предвид факта, че у нас започнахме да усещаме проявленията на кризата 8-10 месеца след началото й в развитите икономики, мисля че по-сериозни индикатори за излизането на нашата икономика от кризата не можем да очакваме по-рано от КРАЯ НА ТРЕТОТО ТРИМЕСЕЧИЕ НА 2010 г.
На спад на безработицата ще бъдем свидетели значително по-късно, на един по-късен етап от възстановяването на икономиката. В краткосрочен план дори ще сме свидетели на още по-голямо увеличаване на безработицата, защото тя е пряк резултат от намаляване на потребителското търсене и съответно от намаленото производство -виждаме, че през януари безработицата бележи ръст. При ръст на цените и повишено потребление У ИНВЕСТИТОРИТЕ ЩЕ СЕ ПОЯВИ МОТИВАЦИЯ ЗА РАЗРАСТВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО и развитие на бизнеса, и едва тогава ще се увеличи заетостта.

- В бранша, в който основно работи вашата компания, се развихриха доста скандали, свързани с усвояването на еврофондовете. Защо се получи така?

- Това, което се случва сега, има своите корени във времето. Както се казва, всяка крушка си има опашка. Още в предприсъединителния преговорен процес сумата, която е била предвидена за инвестиции в страната за модерна селскостопанска техника, сравнена с нуждата, е смешна. Нивото на интереса през 2007, 2008 и частично през 2009 г. беше толкова голям, че ЗА 2,5 ГОДИНИ ЦЯЛАТА СУМА ЗА ПЕТГОДИШНИЯ ПЕРИОД БЕ ИЗКОНСУМИРАНА. Сега се надявам да бъдат преразгледани резервираните бюджети и част от средствата по мерки, към които няма толкова голям интерес, да бъдат пренасочени към мярка 121. У сегашното правителство, особено в лицето на Министерството на земеделието и храните, има погрешната представа, че в България са накупени много нови машини. Като се направи един внимателен анализ - такъв ЩЕ ПРЕДСТАВИМ НА МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ НА 1 МАРТ по време на среща с него, ще се видят фактите. 92% от тракторите в България, например, са на възраст над 10 години. За каква конкурентоспособност можем да говорим и за какво модерно земеделие и съвременни технологии?

- А мнението Ви за спрените средства по САПАРД?

- Генерални изводи не могат да се правят. Съдът трябва да реши казусите и да се произнесе за всеки случай поотделно. Аз лично смятам, че прекалено се преекспонира темата и се стигна дотам покрай сухото да започне да гори и суровото. ЕДНА ОТ НАЙ-МАЩАБНИТЕ И ПОЛЕЗНИ ПРОГРАМИ, РАБОТИЛИ НЯКОГА В БЪЛГАРИЯ, БЕ ДИСКРЕДИТИРАНА и се създаде у обществото впечатлението, че всеки е крал, а това не отговаря на истината. Няма друга програма, която в последните 20 години толкова много да е помогнала за развитието на българското селско стопанство и да ни е донесла толкова средства и то в ситуация, при която не само нямаше никаква държавна закрила или подпомагане, нямаше дори регулация на сектора.

- Как кризата се отразява на Вас самия. Остава ли възможност за запазване на личния Ви интерес към винения туризъм, на който сте любител?

- За Булагро груп мога да кажа, че дейността ни през миналата година силно пострада от кризата. Особено засегнат бе секторът, свързан с продажба на селскостопански машини.Поради липса на банково кредитиране и поради спирането на европейските програми, интересът бе силно ограничен. Нормалната реакция на инвеститорите по време на криза да спрат, да помислят, да преоценят разходите и времето, в което ще ги правят, също допринесе за засилване на тенденцията. Булагро машини и Агратрак като част от групата ни реализираха спад от 30 - 40%. В Булагро АД, търгуващ с препарати за селското стопанство, за радост имаше един малък, но здравословен ръст - нашите производители така или иначе трябваше да засеят и наторят, трябваше да пръскат и съответно да продължат да работят. НА ГОДИШНА БАЗА ОБЩО ПРИХОДИТЕ ОТ ПРОДАЖБИ НАМАЛЯХА, А ПЕЧАЛБИТЕ СЕ СТОПИХА но ние го очаквахме, бяхме направили отдавна нашата прогноза и нещата се случиха така, както ги очаквахме. Трезвата и точна прогноза ни помогна в ситуация на криза да запазим най-големия ни актив и ключа за успеха на групата - хората. Не сме съкратили нито един човек. Вярвам, че в средносрочен аспект икономиката ни отново ще тръгне напред и съответно очакваме този момент с готов професионален екип. НЯМА ДА НИ СЕ НАЛОЖИ ПРИ НУЖДА ТЕПЪРВА ДА ТЪРСИМ СПЕЦИАЛИСТИ, за да отговорим на предизвикателствата, когато те се появят.
Що се отнася до винения туризъм, нито миналата година съм мислил за него, нито пък тази година до момента. Да се надяваме, че нещата ще се подобрят до ниво, в което ще остане време и ресурс, и за това.

Интервю на вестник Национална бизнес поща

Христофор Бунарджиев е изпълнителен директор на Булагро груп холдинг ЕАД. Роден е през 1962 г. в Стара Загора. Завършва английската гимназия в Пловдив, а висше образование в МЕИ - Габрово. На 23 години става един от най-младите членове на Съюза на математиците в България с разработка на приложно софтуерно решение. Започва професионалната си кариера в комплекс, Марица изток, където създава едни от първите локални мрежи и CAD системи в страната. През 1989 г., няколко месеца преди да се дипломира, създава ЕФ Булком - една от първите частни фирми в новата икономическа история на страната. През 2007 г. фирмата прераства в днешната холднгова структура.   Женен е, с две деца. Знае и ползва б чужди езика. Има специализации във водещи в света научни центрове и университети.

 

Ако тази информация ви е харесала и е полезна за вас, моля, споделите я с приятели и познати в интернет...


Търсенето се извършва в този и в още няколко сайта. Резултатите са от базата данни на Google.bg

Актуални новини

Проекти на ТПП - Стара Загора

Enterprise Europe Network

Европейско сътрудничество за европейски просперитет - обмен на добри практики за развитие на ВЕИ

CHANGE - интелигентно използване на енергията

ECREIN - екоиновации и инвестиции в екологични дейности

Law2B - обучение на мениджъри за участие в бизнес преговори

Фестивал на виното и културното наследство Августиада

ERASMUS за млади предприемачи

 
© 2000 - 2015 | Търговско-промишлена палата - Стара Загора | Собственост, права и условия за ползване |