Събития Бързите, бавните и Стара Загора - за 10 години икономиката на всички региони в страната расте, но пропастта между Северна и Южна България се увеличава

Бързите, бавните и Стара Загора - за 10 години икономиката на всички региони в страната расте, но пропастта между Северна и Южна България се увеличава

Понеделник, 11 февруари 2019 г., 09:20
Размер на буквите

карта на БългарияКак да си успешна област в България? Лесно е. Трябва да отговаряш само на две условия. Да имаш индустрия, за предпочитане енергийна, и да се намираш на юг. Областта с най-силно развит индустриален сектор в България – Стара Загора, отчита повече от двойно по-голям размер на създадената брутна добавена стойност в рамките на десетилетие, като така се класира на първо място по темп на растеж спрямо останалите 27 области в страната. За същия период делът на индустрията в икономиката на региона нараства с 14 пункта до 66%, като в случая основен фактор са енергийните компании от Маришкия басейн.

Данните за развитието на икономиката по области за 2017 г. бяха публикувани от националната статистика наскоро и макар да идват с две години закъснение (тъй като е нужно по-дълго време за събирането и обработването им), от тях могат да се извадят интересни изводи и тенденции. Като начало – спрямо десет години по-рано няма регион, чийто БВП да не е нараснал.

Процесът обаче е неравномерен, а пропастта между Северна и Южна България продължава да се увеличава. 

Резултатът от първите десет години в Европейския съюз е, че на юг от Стара планина се създават цели 75% от БВП на страната срещу само 25% от север.

Лидерът по икономически растеж

Стара Загора е със 113% ръст на създадената брутна добавена стойност в рамките на десетилетие. Далеч на второ място се позиционира Софийска област с увеличение от 85.3% към 2017 спрямо десет години по-рано.

Вероятно най-едрият фактор зад този ръст е стартът на двете американски централи - КонтурГлобал Марица-изток 3 (2009 г.) и Ей и Ес Гълъбово (2011 г.). Те заедно с държавната Марица-изток 2, Брикел и най-голямата въгледобивна компания в България Мини Марица-изток генерират приходи за почти 2.5 млрд. лв. само през 2017 г. Отделно към тях има и множество съпътстващи бизнеси, свързани с ремонт и поддръжка на тецовете, транспортни услуги, изхранване и т.н. В енергийния комплекс Марица-изток работят общо 30 хил. души, а заедно със съпътстващите услуги заетите са двойно повече. Регионът е дом и на втория най-голям работодател в България - оръжейния завод Арсенал, който осигурява работа на 12.5 хил. души през 2018 г. и генерира приходи от близо половин милиард през 2016 г.

Областта обаче е дом и на бумтяща промишленост, твърди председателят на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) в региона Олег Стоилов. Той дава за пример завода за чугунени отливки Прогрес, Хранинвест и Термохран инженеринг в машиностроенето и големи фирми като Градус и Олива в хранително-вкусовия бранш. Стоилов подчертава и наследството, останало след закриването на заводи Берое и Светлина - висококвалифицирани специалисти, които се вливат в пазара на труда.

Имаме относително добра координация с органите на местна и регионална власт, което допринася за по-ефективно използване на ресурсите и по-добри резултати, допълва той (повече за Стара Загора и икономиката й, очаквайте в специалното издание Капитал Градове на 1 март).

Изоставащите региони

На фона на високия старозагорски ръст развитието в други области изглежда в застой. Пример за това е Перник, където въпреки близостта до икономическия център на страната - София, БВП се увеличава едва с 10.3% спрямо 2007 г. Изменението е малко по-високо, ако стойността се разпредели спрямо хората в областта - 24.8% до 7.7 хил. лв. през 2017 г., но остава най-слабата промяна сред регионите в страната.

Голяма спънка за икономическото развитие на Перник се оказва финансовата криза. Ако през 2008 г. всеки в областта произвежда БВП за близо 8 хил. лв., година по-късно стойността се срива с една четвърт. До 2017 г. местната икономика все още не е успяла да стигне предкризисния си рекорд. Аналогична тенденция е видима и в данните за добавената стойност.

Най-малката местна икономика

Столицата логично е най-голямата местна икономика в страната с 40.1 млрд. лв. БВП през 2017 г. по пазарни цени, което е със 72% над размера от 2007 г. В дъното на класацията е област Видин, чийто БВП е 63 пъти по-малък. През 2017 г. икономиката на най-северозападния регион на България се оценява на 640 млн. лв., брутните заплати за десетилетие се удвояват, но до едва 686 лв., а населението намалява с рекордните за страната 22.8%, или 25.7 хил. души.

Местната власт се надява да привлече инвеститори, като издава сертификати, които им предоставят облекчения и преимущества, но това далеч не е достатъчно. Най-големият проблем на областта очевидно е откъснатостта ѝ и липсата на качествена довеждаща инфраструктура. В доклада Регионални профили на Института за пазарна икономика (ИПИ) се посочва, че инфраструктурата не е по-лоша от тази в повечето други региони, но за сметка на това областта изостава по ключови показатели като доходи, инвестиции, околна среда и демография. Въпреки сравнително ниските местни данъци и такси непрозрачната администрация и изоставащото качество на услугите възпрепятстват подобряването на бизнес средата, твърдят от института.

Програмисти и футболисти

Стане ли дума за заплати в България, една от първите асоциации са високите възнаграждения в столицата, която и преди десет години и сега, е лидер. По растеж на средните заплати обаче напред излизат Пловдив и Разград с близо 150% увеличение към 2017 г. спрямо десет години по-рано. Секторът с най-висок ръст на възнагражденията в Града на тепетата е информационните и комуникационните технологии, където брутните месечни заплати към 2017 г. се увеличават повече от три пъти до малко над 2 хил. лв., а броят на наетите се повишава с 1700 души до близо 4 хил.

Разград е малко по-интересен случай. Разбивката по икономически сектори показва, че през 2017 г. най-високата средна месечна заплата в областта е в сектор Култура, спорт и развлечения - 4550 лв., което е фрапантен ръст спрямо 396 лв. за същите дейности през 2008 г. В сектора са наети едва 550 души, като скокът тук се дължи на ФК Лудогорец - освен скъпоплатените футболисти клубът предлага високи за областта заплати и на специалистите, които се занимават с детско-юношеската школа, на обслужващия и на административния персонал. Значително е увеличението и на възнагражденията в имотния сектор, които се утрояват до 1018 лв. през 2017 г. спрямо 2008 г.

Застаряващите области

Проблемът със застаряващото и намаляващо население е особено остър в региони като Смолян и Габрово - тук делът на хората над 65-годишна възраст нараства съответно със 7.1 и 6.8 процентни пункта през периода 2007 - 2017 г., като така достига 23% и 28.2%. За справка, средното за страната ниво през 2017 г. е 21%, което е с 3.7 пункта над числото преди десет години. Към момента пазарът на труда се развива добре и в двете области, но в бъдеще все по-малко хора ще работят, а пенсионерите ще се увеличават.

Под една трета от икономиката е индустрия

Делът на големите три икономически сектора в България не се променя много през последното десетилетие. Общата структура на икономиката на страната е ясна – 67% са услугите, 28% е индустрията и едва 5% е селското стопанство. Тези съотношения са доста устойчиви, посочва Петър Ганев от ИПИ. Различните области обаче имат свои характеристики. Ако приемем, че индустриални са тези региони, в които индустрията създава над половината от добавената стойност, представители са Стара Загора (с 66%), Софийска област (61%), Враца и Габрово. Столицата, Варна и Бургас пък са лидери в услугите, като София има по-високотехнологичен профил, а в морските региони води туризмът. От друга страна, от ИПИ определят като аграрни области като Силистра, Видин и Монтана, които се нареждат и на дъното по богатство. Пловдив липсва в профилираните области, защото икономиката е разнообразна - комбинира силна индустрия и услуги.

(по информация на www.capital.bg)

 

Ако тази информация ви е харесала и е полезна за вас, моля, споделите я с приятели и познати в интернет...


Търсенето се извършва в този и в още няколко сайта. Резултатите са от базата данни на Google.bg

Актуални новини

Проекти на ТПП - Стара Загора

Enterprise Europe Network

Европейско сътрудничество за европейски просперитет - обмен на добри практики за развитие на ВЕИ

CHANGE - интелигентно използване на енергията

ECREIN - екоиновации и инвестиции в екологични дейности

Law2B - обучение на мениджъри за участие в бизнес преговори

Фестивал на виното и културното наследство Августиада

ERASMUS за млади предприемачи

 
© 2000 - 2019 | Търговско-промишлена палата - Стара Загора | Собственост, права и условия за ползване |