Събития Ако, ние не обичаме България, няма кой

Ако, ние не обичаме България, няма кой

Петък, 04 август 2017 г., 09:14
Размер на буквите
Негово Високопреосвещенство Старозагорският Митрополит КиприанИнтервю на Цвети Василева с Негово Високопреосвещенство Старозагорският Митрополит Киприан
- Ваше Високопреосвещенство, ръководите Старозагорската епархия отскоро, а вече успяхте да спечелите сърцата на миряните. Кое е това, с което докосвате сърцата на хората?
- Благодаря за въпроса, а и за твърдението. Дано наистина да е така. Много ми се иска хората да преоткрият не архиерея, а Църквата. Тя е съкровищница на мъдрост и спасение. Твърдо вярвам, че единственият път, по който трябва да мине човешкото сърце, за да придобие истинска обич към ближния, е пътят към Бога.
- Напоследък все повече хора влизат в църквите. Според Вас, те истински ли вярват, или робуват на модата?
- Времето, в което живеем, е трудно.Част от характеристиките му са липсата на духовност, самотата, в която се налага да пребиваваме, независимо от многото делнични контакти, задъханата динамика на дните ни. Ние, осъзнато или не, търсим Бога. Това е част от духовната ни пътека, от пътя към себе си. Колкото по-рано разберем тази простичка истина, толкова по-навреме ще видим, че сме чеда на един Отец. Св.Йоан Богослов дава най-краткото определение за Бога. Той казва „Бог е любов!“/1Йоан.4:8/. Като чеда Божии, ние носим частица от тази любов. С нея трябва да докосваме другите хора, да я отдаваме. Човек не може да бъде щастлив, ако не го прави. Не може да има мир в себе си, ако няма добри мисли, чувства и стремеж да „види“ болката на другия. На всичко това ни учи православната вяра, проповедта в храма, молитвата и особено тази, която е заедно с другите по време на богослужение. Не можем без Църквата, така, както не можем без доброта.Младостта е период от живота ни, който носи дръзновение и много копнежи, а за да се сбъднат, трябва вяра и надежда, на които младите хора се учат именно в църквата.
- В обществото ни се наблюдава все повече агресия - при младите хора, на пътя, в болницата т. н. На какво, според Вас, се дължи това?
- Агресията е част от духовната ни безпътица, от тъжното самомнение, че всичко започва и свършва с нас. Тя е една от болестите на съвремието ни, налъжливото чувство, че другите са виновни за проблемите ни и за да ги решим, трябва да накажем някого. Православното възпитание дава основа, чрез която ясно осъзнаваме собствената си отговорност. Не другите, а ние сме в основата на немира с човека срещу нас. Ако ние се учим да придобиваме добри мисли всеки ден, както ни учи Св. Паисий Светогорец, ще преоткрием и изградим духовните мостове с хората край нас. Пътищата за това са молитвата, разговорите с духовник, изповедта и причастието.
- Вярвате ли в бъдещето на България и българския народ? Какво трябва да се направи още за духовното усъвършенстване на нацията?
- Как да не вярвам! Нашият народ е преминал през горчило от болки и продължава да върви напред. Тези дни се навършиха 140 години от опожаряването на Стара Загора и избиването на хиляди наши сънародници. Говорихме за пътя на старозагорци към
Голгота, пътя на саможертвата. Нашите бащи и майки, братя и сестри, отстояват българския дух, съхраняват българския род и земя чрез силата на вярата и мъченичеството. Тя е, която държи буден народа ни през вековното робство, през тъмните нощи на болки и ужаси. Колко народи успяват да се противопоставят на асимилацията по единствения категоричен начин – чрез саможертва и мъченичеството? Нашият народ го прави и то масово! Прави го не еднократно, а непрекъснато през вековете на изпитания. Всеки мъченик е знак за достойнство. Знак за Българско достойнство! Това не трябва да забравяме никога! Както и факта, че ако ние не обичаме България, няма кой да я обича!
- Вие „отворихте“ Старозагорската митрополия към хората. Възродихте Културно-информационния център, участвате в обществения живот, какво ново ще предложите на вярващите?
- Годините назад категорично са доказали необходимостта от Културно-просветен отдел, който да координира просветната и издателска програма. До 1944 година Старозагорска епархия е имала богата издателска дейност. Списание „Християнка“ се е разпространявало от Съюза на православните братства в тираж 15 хиляди броя месечно. Що се отнася до сегашната ни дейност, смея да твърдя, че Старозагорска митрополия води интензивен диалог с медиите и обществеността ни. Стараем се коректно да информираме за всички наши инициативи и планове. От началото на годината проведохме редица срещи с децата от неделните училища в града. В навечерието на големия празник Възкресение Христово Старозагорска епархия започна да издава списание за деца „Божествени искрици“, издаде се и разпространи безплатно православен молитвеник. В старозагорския храм „Св.Паисий“ положихме началото на библиотека за съвременна православна литература. Сега под печат са два нови православни молитвеника за деца и възрастни.
Подготвя се и до края на годината ще излезе ново наше православно списание за възрастни, в което ще се обсъждат съвременни богословски теми. То ще бъде и място, където ще се публикуват и християнски литературни творби. Подготвяме книга и документален филм за живота и делото на блаженопочиналия Старозагорски митрополит Панкратий.
- Какви съвети искат от Вас, хората, които идват на църковните служения?
- Във всеки човек има стаена вечност. Ние, осъзнаваме или не, сме чеда Божии. Тихо доказателство за това е духовният океан, скрит в нас. Човек подсъзнателно чувства, че има Бог, но се страхува да признае пред себе си съществуването му. В основата на този страх е гордостта ни. По-лесно е да мислим, че мярката на нещата сме ние. Това, от което не можем да избягаме, е съвестта ни. Тайните и недобри постъпки, неизвестни никому, ги изобличава именно тя. Светите отци я наричат „гласът Божий в нас“. Всеки човек, стига да пожелае, може да преодолее страховете си и да съзре Бога.
- Освен митрополит, сте и музикант, и диригент. Как намирате време за музика в натовареното си ежедневие?
- Има много неща, над които един архиерей е задължен да се труди, време все не достига. Но музиката е и утеха, дадена от Бога. Тя е част от хармонията, която Създателят е вложил в нас и около нас, и е един от начините да отворим очите на сърцето си за надземното, за Духа. Ангелският хор е този, който величае идването на Иисуса Христа на земята и човек не може да остане равнодушен към тази радост, тя е люлка на душата. А за да остане детството ни в нас и чистотата му, трябва да се трудим цял живот.
- Предстоят чествания по поводеинтронизацията на митрополит Панкратий. Разкажете в аванс как ще протекат те в Стара Загора?
- Наистина тази година се навършват петдесет години от интронизацията на блаженопочиналия Старозагорски митрополит. Освен споменатите книга и филм за живота му, Светата митрополия подготвя научна конференция за делото му. Тя ще се състои на 30 септември и ще бъде под надслов „Старозагорският митрополит Панкратий като образец на всеотдаен архиерей, духовен наставник и общественик“. Негово Светейшество Българският патриарх Неофит ще открие форума, а в него докладчици ще бъдат Негово Високопреосвещенство Сливенски митрополит Йоаникий и Негово Високопреосвещенство Търновски митрополит Григорий. Академик Благовест Сендов, професор Цанко Яблански и доцент Димитър Попмаринов също ще вземат участие със свои доклади. В края на конференцията ще бъде прожектиран и филмът за житейската и духовна пътека на митрополит Панкратий.
Вечерта от 19 часа, по повод събитието, предвиждаме празничен концерт в сградата на Старозагорската опера.
На другия ден – 1 октомври, в катедралния храм „Св. Димитър“ ще бъде отслужена Света литургия с участието на всички архиереи на Светия синод на Българската православна църква
 
Кратка визитка:
Старозагорският митрополит Киприан е роден на 8 март 1976 година в Казанлък със светското име Огнян Добринов Казанджиев. През 1995 г. завършва средно музикално образование в Казанлък. На 1 септември 1996 г. приема монашество в Рилския ставропигиален манастир от епископ Йоан Драговитийски,с духовен старец митрополит Панкратий Старозагорски. На 8 септември 1996 г. е ръкоположен за йеродякон в Павел баня, а от 14 септември 1996 г. е йеромонах в храма „Свети Николай“ в Стара Загора. Изпълнява послушанието ефимерий в Казанлъшкия манастир „Света Богородица“ и паралелно завършва двугодишния курс на Софийската духовна семинария „Свети Йоан Рилски“. След това е приет в клира на Врачанската епархия като изпълняващ длъжността игумен на Тръжишкия манастир „Свети пророк Илия“. Следва в Богословския факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. От февруари 2006 г. до 1 август 2007 г. е изпратен на послушание като протосингел на епархията на САЩ, Канада и Австралия. След това е назначен за протосингел на Врачанската митрополия. На 11 декември 2016 г. е избран за Старозагорски митрополит. Тържествената му интронизация бе на 17 и 18 декември в Стара Загора.
 
източник:kmeta.bg
 

Ако тази информация ви е харесала и е полезна за вас, моля, споделите я с приятели и познати в интернет...


Търсенето се извършва в този и в още няколко сайта. Резултатите са от базата данни на Google.bg

Актуални новини

Проекти на ТПП - Стара Загора

Enterprise Europe Network

Европейско сътрудничество за европейски просперитет - обмен на добри практики за развитие на ВЕИ

CHANGE - интелигентно използване на енергията

ECREIN - екоиновации и инвестиции в екологични дейности

Law2B - обучение на мениджъри за участие в бизнес преговори

Фестивал на виното и културното наследство Августиада

ERASMUS за млади предприемачи

 
© 2000 - 2015 | Търговско-промишлена палата - Стара Загора | Собственост, права и условия за ползване |