Събития Каква индустриална зона е нужна на Стара Загора?

Каква индустриална зона е нужна на Стара Загора?

Понеделник, 31 юли 2017 г., 07:26
Размер на буквите
Veselin BerovНа вниманието на министър Е.Караниколов – Министерство на икономиката.
На 1 август 2017 година на посещение в Стара Загора ще бъде министърът на икономиката Емил Караниколов. Съгласно анонса, свързан с посещението му, на предвидената среща с представители на бизнеса, общинското ръководство и представител на Industry Watch, ще бъде коментирано намерението за създаване на индустриална зона ЗАГОРЕ. Темата за създаване и развитие на такива индустриални зони не е нова. Тя е свързана с идеята за участие на местната и държавната власт в процеса на подпомагане развитието на бизнеса от различно естество и действията на реалните предприемачи. Така че дотук като замисъл това е една добра идея. От тук нататък обаче следват въпросите и опасенията. Те са свързани преди всичко с конкретния терен, който се лансира от известно време от старозагорския кмет Живко Тодоров. Става дума основно за територията на старозагорското летище. 
Малко история преди това.  
Въпреки великолепното си местоположение, летище Стара Загора престана реално да функционира от 2007 година поради нарушено асфалтово покритие на полосата за излитане и кацане на самолети. През 2010 година широк екип от специалисти започна проучване за изграждане на съоръжение с малко дългото наименование ИНТЕРМОДАЛЕН ЛОГИСТИЧЕН ХЪБ ЗАГОРА. Преведено на разговорен език това трябваше да бъде център за прием, обработка и експедиране на стоки с произход основно от Далечния изток. Гръбнак на тази дейност трябваше да бъде летищният комплекс. Предвиждаше се значително разширяване територията на съществуващото летище, изграждането на две писти за кацане на абсолютно всички видове съвременни самолети, както и постепенно оформяне на зона за логистика. Приблизителната стойност на инвестицията възлизаше на около 500 млн.долара, които трябваше да бъдат реализирани в рамките приблизително на 5 години. Бяха проведени и предварителни разговори с възможни инвеститори, дори съществуваше възможност за осигуряване на реален капитал в размер на около 80% от общата стойност. Участието на държавата ни се изразяваше най-вече в даване на необходимата концесия и разрешение за въздухоплаване. Нещо повече – съществуваше реален интерес от страна на далекоизточен инвеститор за изграждане на скоростна ж.п. линия до Бургас с необходимата защита на трасето. А в бъдещ период от време съществуваше и възможност за изграждане и пътнически терминал.  
Всички тези идеи не бяха плод на случайно хрумване, а резултат от едно задълбочено икономическо, географско, демографско и териториално-устройствено проучване. В разработването на този анализ бяха ангажирани сериозни специалисти. Освен това бяха направени и проучвания с потенциални инвеститори.  Защо България беше предмет на идеята, при положение, че основният товарен поток преминава през летището на Истанбул и защо пък точно Стара Загора? Отговорът не е сложен. България е първата страна на границата с ЕС. Преминаването през летището на Истанбул е свързано с усложнени митнически процедури за превозвачите и търговците. Затова нашата страна е от голямо значение както за страните от Далечния изток, така и за страните от ЕС. Бяха определени за проучване три града – Пловдив, Стара Загора и Горна Оряховица. Избраните критерии за избор насочиха изследването към Стара Загора. От една страна климатът на региона е много подходящ за въздухоплаване, а от друга от голямо значение е близостта да магистрала Тракия, а чрез ж.п. връзката и до морските пътища. Територията за реализация на идеята обхващаше основно имоти на държавата (гражданското и военното летище, което междувременно беше прехвърлено към активите на Министерството на икономиката), неголяма общинска площ и частни земеделски земи, които трябваше да бъдат отчуждени. За съжаление, с идването на днешния кметски екип, идеята постепенно загуби актуалност, въпреки че от страна на държавата като събирателно понятие интересът не беше намалял. За причините може да се разсъждава, но те по никакъв начин не са предмет на  обществения интерес. Появи се едно предложение на местен търговец на селскостопанска техника летището да бъде ликвидирано завинаги и на негово място да бъде обособено постоянно панаирно и търговско изложение. От тази година старозагорският кмет започна да лансира нова идея – създаване на индустриална зона Загоре. Изглежда някой (или някои) имат за цел летището на Стара Загора за остане в спомените! Тази идея не би могло да се каже, че е добра, защото:
• Създаването на индустриална (или каквато и да е) зона на това място ще лиши бъдещите граждани на Стара Загора от възможността да ползуват, независимо в каква форма, въздушния транспорт. Завинаги! Това показва ограниченост на мисленето на ръководители от всякакви нива и представлява определено лоша идея. На всичко отгоре изграждането на подземна инфраструктура на това място ще бъде свързана с много трудности и много разходи – както при изграждането ѝ, така и в процеса на експлоатация.
• За изграждане на индустриални зони около Стара Загора съществуват други, много по-добри възможности. Общинска собственост са два доста големи имота – единият в близост до магазин Метро в размер на около 320 дка и друг по пътя за с.Калояновец в размер приблизително на 200 дка. Изграждането на подземната инфастуктура ще бъде свързано с далеч по-малко проблеми, отколкото на летищната територия. Единият терен (до Метро) е в непосредствена близост до околовръстния път, а от там – ще има връзка с АМ Тракия и бъдещия коридор през Шипка. А другият – по пътя за с.Калояновец – освен, че дава възможност за добра връзка с националната пътна мрежа, представлява и предпоставка за реализация на втората връзка с АМ Тракия, както е предвидено и съгласно Общия устройствен план ва Общината.
Днешното общинско ръководство разчита през целия период на управление на голям инвеститор, който ще дойде от чужбина и ще реализира голяма инвестиционна идея, която изведнъж ще поеме много голям контингент работна ръка. Това се говори като някаква мантра, която ще осигури на старозагорци високоплатени работни места. На фона на заплахата да бъде ликвидиран (макар и постепенно) комплексът Марица-изток това звучи доста примамливо. Дали обаче това е така? Стара Загора е един сравнително неголям провинциален град с население около 130 000 души. Капацитетът му по отношение на работната ръка е твърде ограничен в сравнение със столицата или например Пловдив. Наличието на крупен инвеститор, който би могъл да поеме например 500 и повече квалифицирани работници, би създал проблеми на малкия и следния бизнес с брой на работниците до 50 и до 100 човека. Това е констатация на местния бизнес, с който определено би трябвало да има съгласие. Неоспорим факт е, че стабилната и спокойна държава се крепи на малкия и средния бизнес – това го знае всеки, който се занимава с проблемите на икономиката и демографията. Не че големите инвеститори могат да бъдат нежелани в Стара Загора, стига да ги има и да са готови да влагат пари в един неголям провинциален град. Но това не може да бъде панацея за решаване на определени проблеми. Във връзка с това двата общински имота, за които стана дума по-горе, биха могли да бъдат разделени на отделни имоти с големина например 5 до 10 дка, с пари от програми на ЕС да се осигурят вода, канал, електричество и евентуално газ и в такова състояние да се предложат на инвеститори. При такива условия интерес със сигурност ще има. А на този инвеститор, на когото е необходима по-голяма територия, ще му бъде дадена възможност да придобие повече имоти и да ги обедини - това е нетруден процес.
В този смисъл идеи има достатъчно много, стига да има виждане за устойчиво развитие на Общината!
Грижата на местната и държавната власт за подпомагане на предприемачите и бизнеса има своите основания. Предстои да преминем през един Рубикон – 2020 година, когато основният поток средства от различни донорски програми по линия на ЕС и други източници, почти ще секнат. Тогава вероятно ще се разбере, че декларираният ежегодно ръст на БВП се дължи до голяма степен на инфраструктурни проекти, които като правило не генерират средства, а най-вече ги консумират. Без капитал, който има възвръщаемост, създадената огромна държавна машина и всички необходими държавни разходи ще бъдат осигурявани освен по обичайните начини, така също и посредством увеличаване на данъчното бреме, увеличаване на налози, такси и глоби. Така че от тази гледна точка намеренията на Община Стара Загора са добри, но определено не е намерено подходящото място за реализацията им. Не за пръв път Община Стара Загора демонстрира хаотичност при вземането на решения, недооценяване на реалностите и съобразяване с бъдещите нужди на града. Примери има доста в това отношение. Освен определена доза популизъм, до голяма степен причина за това е несъобразяването с предвижданията на Общия устройствен план. Този план, който се изготвя от голям екип специалисти, на база сериозни и многостранни проучвания, дава прогнозите за развитие на едно селище или Община. Несъобразяването с този важен за развитието им документ води до лоши управленски решения, до случайни и конюнктурни идеи, давани като правило от хора, които са доста далеч от реалните условия и до лишаване от възможности за развитие. Убеден съм, че след нас – днешните граждани, ще дойдат хора, вероятно по-умни, с повече възможности и виждания, но пропилените възможности няма как да бъдат компенсирани. А както се знае добре, сметката за недобрите управленски решения плаща населението – при това с лихвите, но без да знае точно кой е виновен за това.

Арх.Веселин Беров от Стара Загора

 

Визитка:
Архитект Веселин Беров е преминал през всички степени на проектантската професия - от редови проектант до н-к отдел в Териториалната проектантска организация. След това две години е главен архитект и н-к управление в Община Стара Загора, а от 1993 година е ръководител на проектантско бюро ВЕБЕР. По ред съображения инвеститорите, с които работи през последните десетина години, са извън Стара Загора. Обектите са му от областта на жилищното, промишленото и общественото строителство. За професионалната му работа е получавал много различни награди, в т.ч. три пъти наградата на Стара Загора за архитектура и орден Климент Охридски. Винаги е с активна гражданска позиция.
 

Ако тази информация ви е харесала и е полезна за вас, моля, споделите я с приятели и познати в интернет...


Търсенето се извършва в този и в още няколко сайта. Резултатите са от базата данни на Google.bg

Актуални новини

Проекти на ТПП - Стара Загора

Enterprise Europe Network

Европейско сътрудничество за европейски просперитет - обмен на добри практики за развитие на ВЕИ

CHANGE - интелигентно използване на енергията

ECREIN - екоиновации и инвестиции в екологични дейности

Law2B - обучение на мениджъри за участие в бизнес преговори

Фестивал на виното и културното наследство Августиада

ERASMUS за млади предприемачи

 
© 2000 - 2015 | Търговско-промишлена палата - Стара Загора | Собственост, права и условия за ползване |