Събития Необходимо ли е да се актуализира бюджетът?

Необходимо ли е да се актуализира бюджетът?

Събота, 02 август 2014 г., 10:22
Размер на буквите

Необходимо ли е да се актуализира бюджетът?Актуализацията на бюджета, която беше предложена от правителството в края на мандата му, към момента изглежда все по-малко вероятно да бъде приета от парламента в малкото оставащи дни. Големите въпроси, които възникват, са два.

От една страна - доколко тя е необходима да се направи сега, в предложения ѝ от правителството вид. От друга - доколко актуализация на бюджета е необходима въобще. Анализ на Института за пазарна икономика се опитва да отговори на тези въпроси, вземайки предвид данните за бюджетното изпълнение за първите шест месеца и като цяло, икономическата и политическата ситуация в страната и очакваното ѝ развитие в следващите няколко месеца.

Вторият въпрос, който се отнася до актуализация за бюджета въобще, има по-лесен отговор и той е – да, актуализация на бюджета изглежда все по-необходима, ако се съди от данните за бюджетното изпълнение до момента. Още при приемането на бюджета за 2014 г. ние коментирахме, че  приходите са свръхоптимистични и че трудно биха се реализирали. Е, това вече се вижда ясно от данните за изпълнението на бюджета за първите шест месеца. Тези данни показват следното:

  • Изоставането при събираемостта на приходите от ДДС се задълбочава през юни. Ако до май месец изоставането в приходите от този данък спрямо същия период на 2013 г. е било с около 115,5 млн. лева, то за периода от януари до юни, т.е. само за един месец, изоставането нараства повече от двойно - до 252,4 млн. лева. Обяснението на МФ, че по-малкото приходи тази година се дължат на по-бързото възстановяване на ДДС, не е убедително, тъй като тази година възстановеното ДДС (до юни) е само със 70,6 млн. лева повече спрямо 2013 г., т.е. то обяснява само една малка част от по-ниските приходи от ДДС. По-меродавното обяснение се крие в дефлацията  тази година (до юни средногодишната дефлация е  2,1%), свръхоптимистични разчети за събираемостта на приходите и (вероятно) по-слаба работа на приходните агенции.
  • До юни данъчните приходи в консолидирания бюджет нарастват само с 235 млн. лева спрямо 2013 г.; ако се запази този темп на нарастване и в останалата част от 2014 г. (а има вероятност и да намалее заради служебното правителство и изборите), то за годината  нарастването на данъчните приходи трудно би превишило 500 млн. лева. За сравнение, бюджетът за годината предвижда ръст на данъчните приходи в консолидирания бюджет с 1,7 млрд. лева, т.е. за цялата година неизпълнението на приходите ще достигне с 1,2 млрд. лева или около 1,5% от БВП. Т.е. само от неизпълнението на данъчните приходи дефицитът в консолидирания бюджет ще набъбне до 3,3% от БВП. Тук не включваме необходимия трансфер към здравната каса (над 200 млн. лева), евентуален бюджетен разход за КТБ,  както и все по-вероятното превишение на разходите над плана (заради спрените еврофондове), които допълнително ще напомпат дефицита.
  • Вместо да се съкращават разходи, предвид изоставането на приходите от плана, бюджетните разходи продължават да растат с бързи темпове. Разходите за полугодието са с близо 1 млрд. лева повече отколкото са били година по-рано, като около 3/5 от увеличението или малко над 600 млн. лева се дължи на национално финансиране на европейски проекти (включително и такива по спрени програми), а 2/5 – на повече разходи в националния бюджет. Повечето разходи в националния бюджет произтичат основно от увеличението на пенсиите от април миналата година, великденските бонуси за пенсионерите тази година, както и на разплащане на задължения по здравноосигурителни плащания тази година.
  • Дефицитът по консолидираната програма вече е 995,6 млн. лева или 1,22% от прогнозния БВП.  За сравнение, за цялата година е заложен дефицит от 1,8%, т.е. за първите 6 месеца вече е „изпълнен” 2/3-ти от плана за дефицит.

С две думи, ако се погледнат данните за бюджетното изпълнение до момента се вижда, че приходите в бюджета, а оттам и заложеният дефицит, много трудно ще се изпълнят. За да може това да се случи, или трябва изведнъж да се появи сериозна инфлация, или събираемостта на приходите да се подобри рязко. Първото е малко вероятно (макар и да не е изключено) предвид слабия растеж в България, Европа и света и очакванията за спад или липса на промяна в цените на основни суровини (зърно, нефт). Второто е същото толкова малко вероятно, предвид политическата ситуация и печалния опит с работата на приходните агенции миналата година по време на служебно правителство и избори.

Т.е. краткият отговор на въпроса за актуализацията въобще е: да, необходимо е да има такава тази година, защото с бюджетните данни за всеки следващ месец изглежда все по-вероятно основните показатели в бюджета да не се изпълнят.

Другият въпрос е дали сега е необходимо да се направи актуализация, при това във вида ѝ, предложен от правителството. Една целенасочена актуализация, при която основният стремеж е за консолидация на бюджета и удържането на дефицита близо до първоначалната цел, би било добре да се направи сега. Най-вероятно тя не би била достатъчна, но би направила по-поносима (от гледна точка на политическата и социалната цена) много вероятната втора актуализация в края на 2014 г. Т.е. ако правителството в оставка беше предложило актуализация, в която освен ревизия надолу на очакваните приходи и съответно – механично завишаване на очаквания дефицит, бяха предвидени и мерки за съкращаване на разходи, то това би бил един полезен ход за бюджета. Най-вероятно есента отново ще се наложи ревизия на бюджета по три причини:

  • Към момента не е ясен казусът КТБ и евентуалното му отражение върху бюджета;
  • Неизпълнението на приходите най-вероятно ще бъде по-голямо от предложеното понижение с 500 млн. лева;
  • Има висока вероятност от преизпълнение на разходите, което също ще се види по-ясно в следващите месеци.

В същото време, обаче, актуализацията на държавния бюджет във вида ѝ, предложен от правителството в оставка, може да се направи във всеки един момент (за коментар по актуализацията на бюджета на здравната каса, виж тук), т.е. не е наложително да се прави сега, а може да се направи и през есента или зимата, когато новото правителство и парламент би трябвало да са започнали мандатите си. Всъщност предложената актуализация механично понижава приходите, увеличава трансфера от държавния бюджет към здравната каса и съответно завишава дефицита. Това може да се направи във всеки един момент. Една по-разумна актуализация от гледна точка на бюджетното здраве би се стремила, паралелно с понижението на приходите и увеличението на един разход, да съкрати други, за да се овладее дефицита.

А възможности за рязане на разходи винаги има. Една такава възможност в настоящия бюджет са 500-те млн. лева, заделени за проекти за регионално развитие. Голяма част от тези проекти са със спорна ефективност и нужда, както писахме още при разпределянето на ресурса в началото на годината. Освен това напоследък се появява информация, че само част от одобрените проекти са започнали и до края на годината трудно ще бъдат усвоени повече от 300-350 млн. лева. Т.е. предвид ситуацията с бюджета, замразяването на тези одобрени проекти, които още не са стартирали или са на начален етап от изпълнението си, би било едно целесъобразно решение за овладяване на разходите.

Между другото, тук е важно да се отбележи, че служебното правителство не е напълно „с вързани ръце”, що се отнася до бюджета. Според чл. 27, ал. 2 от Закона за публичните финанси, „При очаквано негативно отклонение от годишната цел за бюджетното салдо по консолидираната фискална програма министърът на финансите предлага на Министерския съвет да одобри компенсиращи мерки.” Наистина, в ал. 3 на същия член се допълва, че „В случай че мерките по ал. 2 налагат промени на основни показатели на държавния бюджет и/или на бюджетите на социалноосигурителните фондове, Министерският съвет внася в Народното събрание предложение за промени на закона за държавния бюджет и/или на законите за бюджета на държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса.” Т.е. служебният министър на финансите има правомощия (като всеки друг министър на финансите) да предлага „компенсиращи мерки”, за да се овладее негативно отклонение от целта за дефицита, стига да не се засягат основни показатели на държавния бюджет. В духа на ал. 2 от този член служебният министър на финансите би могъл да предприеме действия и да съкрати нископриоритетни разходи по някои пера с цел да компенсира по-високи разходи по други пера.

Ако трябва да обобщим, актуализация на държавния бюджет ще трябва да има през годината, било то по-рано или по-късно. Актуализация обаче в този й вид, който беше предложен от правителството в оставка, не е наложителна и може да се направи във всеки един момент от годината. Една по-разумна и полезна актуализация от гледна точка на бюджетното здраве би потърсила възможности и за паралелно съкращаване на разходите с цел овладяване на дефицита. Ако предложената актуализация предвиждаше и намаляване на някои разходни пера, тогава имаше смисъл да  се гласува сега. Това е така, защото една последваща ревизия на бюджета в края на годината трудно би могла да ореже сериозно разходите, предвид това, че по-голямата част от годината ще е минала, а съответно – и повечето разходи ще са направени. Случая с предложената ревизия, обаче, не беше такъв. Товарът за консолидиране на бюджета и овладяване на дефицита по този начин пада върху плещите на служебното правителство и в по-голяма степен – върху следващото правителство.

Анализ на Институт за пазарна икономика

Ключови думи:
 

Ако тази информация ви е харесала и е полезна за вас, моля, споделите я с приятели и познати в интернет...


Търсенето се извършва в този и в още няколко сайта. Резултатите са от базата данни на Google.bg

Актуални новини

Проекти на ТПП - Стара Загора

Enterprise Europe Network

Европейско сътрудничество за европейски просперитет - обмен на добри практики за развитие на ВЕИ

CHANGE - интелигентно използване на енергията

ECREIN - екоиновации и инвестиции в екологични дейности

Law2B - обучение на мениджъри за участие в бизнес преговори

Фестивал на виното и културното наследство Августиада

ERASMUS за млади предприемачи

 
© 2000 - 2015 | Търговско-промишлена палата - Стара Загора | Собственост, права и условия за ползване |