Събития Единният европейски банков надзор - плюсове и минуси

Единният европейски банков надзор - плюсове и минуси

Събота, 19 юли 2014 г., 14:35
Размер на буквите

Единният европейски банков надзор - плюсове и минусиЕдна от новините, оповестени след проведения Консултативен съвет при президента през тази седмица е, че участвалите в съвета са се обединили около решението България да предприеме нужните стъпки за присъединяване към единния банков надзор или т.нар. Единен надзорен механизъм в рамките на ЕС.

Какво представлява единния банков надзор в ЕС?

Единният банков надзор е първият стълб или първата стъпка към т.нар. Европейски банков съюз, по чието изграждане започна да се работи след разразяването на кризата от края на 2008 г. и нейното разпростиране върху част от банките в ЕС, най-вече заради експозиции към държавен дълг на страни в дългова криза. Другите два стълба са общоевропейска схема за гарантиране на влоговете в банките и общ фонд за преструктуриране и подкрепа за проблемни банки, информира в коментар по темата Института за пазарна икономика.

Към момента единният банков надзор съществува само на хартия; официално той, в лицето на Европейската централна банка като надзорен орган на ниво ЕС, трябва да заработи от ноември месец тази година. Страните от еврозоната се присъединяват автоматично към единния надзор; всички останали членки на ЕС имат опция да изберат дали биха искали да се присъединят. (България, доколкото е известно, е първата страна, която официално е заявила  намерение да се присъедини към единния банков надзор в ЕС.)

Единният банков надзор е разписан в Регламент № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година (за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции). Условията и процедурите, по които страни извън еврозоната могат да се присъединят към единния надзор, са разписани най-общо в чл. 7 на този регламент и по-детайлно – в Решението на ЕЦБ за тясно сътрудничество с националните компетентни органи на участващи страни, чиято валута не е еврото.

Какви са стъпките оттук нататък?

За да може България да се присъедини към единния надзор, правителството трябва да изпрати официално уведомление до всички останали страни членки на ЕС, ЕК, ЕЦБ и Европейския банков орган (ЕБО). Българското правителство би следвало и да попълни специален формуляр, с който да уведоми ЕЦБ за своето искане (формулярът е добавен като Анекс 1 към по-горе споменатото Решение на ЕЦБ).
Искането за присъединяване трябва да се изпрати от страната членка до ЕЦБ поне 5 месеца по-рано преди желаната дата за присъединяване – т.е. ако сега българското правителство изпрати такова уведомление, то България ще може да се присъедини най-рано в края на декември. С други думи, реалистично това може да се случи най-рано от началото на следващата година, при това, ако дотогава изпълним условията за присъединяване.
Най-важното условие е да се приемат поправки в националното законодателство (в случая – Закона за БНБ), които да гарантират, че националният компетентен орган (т.е. БНБ) ще бъде задължен да приеме поисканите от ЕЦБ мерки по отношение на кредитни институции на местния пазар. Това също няма как да се случи преди ноември-декември, т.е. преди да има нов действащ парламент. Междувременно, БНБ трябва да предостави на ЕЦБ всичката информация за местните кредитни институции, която ЕЦБ е поискала, което също вероятно ще отнеме технологично време.

Какво ще се промени с надзора на банките в България?

Ако в крайна сметка ЕЦБ вземе решение да присъедини България към единния надзор, това означава, че ЕЦБ ще поеме отговорност за т.нар. значими кредитни институции (ако има такива, които да отговарят на критериите за значимост), дъщерните дружества и клонове на банкови групи, които се наблюдават на европейско ниво, плюс трите най-големи местни банки (според активите им), независимо от тяхната големина и от критериите за значимост. Отговорност за надзора върху всички останали банки на местния пазар ще продължи да носи БНБ, макар че тя ще работи в тясно сътрудничество с ЕЦБ и ще упражнява надзор по единна методика с ЕЦБ.

В случая на България към момента няма банки, които да отговарят на критериите  за значимост, а именно:

  • 1/ активи над 30 млрд. евро – най-голямата местна банка има активи от около 6,5 млрд. евро към края на март;
  • 2/ съотношение на активите към БВП на страната от над 20% (това съотношение за най-голямата банка на местния пазар е 16,3% по банковата статистика към края на март, съотнесена към БВП за 2013 г.);
  • 3/ значимост на трансграничните дейности (т.е. когато банката е установила банкови дъщерни предприятия в повече от една участваща държава членка и нейните трансгранични активи или пасиви представляват значителен дял от общите ѝ активи или пасиви).

Това означава, че под пряк надзор от ЕЦБ ще попаднат трите най-големи банки на местния пазар, както и тези местни банки, които са дъщерни дружества или клонове на големи европейски групи. Все пак, в регламента на Съвета е записано, че ЕЦБ във всеки един момент може да се реши да поеме под прекия си надзор всяка една друга банка на местния пазар, ако прецени, че това е необходимо или ако такъв надзор  е поискан от местния надзорен орган. Минималният срок, за който ЕЦБ поема пряк надзор и отговорност за  определена банка на местния пазар, е 12 месеца.
Друго, което трябва да се има предвид, е, че във всеки един момент ЕЦБ може да реши или временно да прекрати надзора над местни банки, докато местният надзорен орган не вземе нужните мерки, предписани от ЕЦБ, или окончателно да прекрати надзора си над банковите институции в определена страна членка. Временното прекратяване на надзора може да трае не повече от 6 месеца.
Тези клаузи са от голяма значение за случая на България, където често се правят първоначални усилия за да се приеме един или друг висок стандарт (или страната да се присъедини към един или друг елитен клуб), но след това се наблюдава отстъпление или неспазване на правилата, които трябва да се спазват. Т.е. този постоянно тегнещ риск от временно или постоянно изваждане на някоя страна от единния надзор би следвало да действа като допълнителен стимул за местния надзорен орган да спазва изкъсо насоките и предписанията на ЕЦБ във всеки един момент.

Плюсове и минуси на Единния европейски банков надзор

Безспорно, най-големият плюс на Единния надзорен механизъм ще бъде по-високото доверие в надзора над местните банки, което е значителен позитив след случая с КТБ и разклатеното доверие на обществото в качеството на надзора от страна на местния надзорен орган. Т.е. тук имаме ясна репутационна печалба, предвид това, че надзорът ще се извършва по единна европейска методика и с участието на външна институция с висока репутация (което дава допълнителна гаранция за невмешателство на политици в нейната работа, прозрачност и отчетност).

Отвъд този плюс, обаче, трябва да се отчитат редица негативи:

  • 1/ натоварването на местните банки с нова такса, която ще плащат за присъединяването на България към единния банков надзор. Пряко наблюдаваните банки, очаквано, ще плащат повече. Според проекта за регламент на ЕЦБ, по който в момента текат консултации, предварителният анализ показва, че тези такси ще бъдат със следния размер през 2015 г.:
  • а/ между 150 000 и 15 млн. евро на година за тези банки, които попадат под пряк надзор на ЕЦБ (повечето ще плащат между 0,7 млн. евро и 2 млн. евро)
    б/ непряко наблюдаваните банки ще плащат между 2 000 и 200 000 евро на година, като около 75% от банките в тази категория между 2 000 и 7 000 евро.
  • От една страна, тези такси поставят в по-неизгодна позиция пряко наблюдаваните от ЕЦБ банки спрямо всички останали, тъй като тези в първата група ще поемат един относително по-висок разход за привилегията да бъдат под надзора на ЕЦБ. От друга  страна, банките като цяло са поставени в по-неизгодна позиция спрямо другите финансови институции, с които се конкурират за определени продукти и услуги.
  • Този разход или ще трябва да се поеме за сметка на печалбата на банките или вътрешните им резерви, или ще трябва да се прехвърли върху крайните цени на продуктите и услуги. Предвид високия конкурентен пазар на банкови услуги в България и факта, че голяма част от банките ще плащат символични суми от няколко хиляди евро на година, по-скоро този разход ще се поеме от самите банки и няма да се отрази на цените на банковите услуги.
  • 2/ Допълнителен разход за БНБ за постоянна координация и комуникация с ЕЦБ, както и за приемане на новите методики за надзор. Най-вероятно ще се наложи наемането на нов персонал на БНБ и поемането на допълнителни разходи за командировки, обмяна на документи, комуникация на всички нива. Това вероятно по един или друг начин ще се отрази на държавния бюджет (като БНБ превежда по-малка печалба към държавния бюджет).
  • 3/ Може би най-големият риск е от евентуалното размиване на отговорността между БНБ и ЕЦБ и възможната поява на бели петна в надзора. БНБ ще бъде поставена до голяма степен в подчинена роля, което намалява стимулите й да върши съвестно работата си. Освен това е възможно някои банки да преминават ту към надзора на БНБ, ту – към този на ЕЦБ (тъй като трите най-големи банки на местния пазар се менят относително често през годините), което допълнително да създаде предпоставки за пропуски в надзора.

Трябва да се има предвид и фактът, че единният банков надзор все още не е започнал да работи, т.е. към момента нямаме никаква представа как точно ЕЦБ ще се справя с тези ѝ функции от ноември месец нататък. Т.е. теоретично не е изключено този проект да страда от сериозни недостатъци в началото, които да наложат приемане на нови регламенти или предприемането на други действия от страна на ЕЦБ или другите европейски институции.
Т.е. един по-добър вариант за действие, ако все пак страната ще се присъединява към единния надзор, е да не се бърза, тъй като може да се наложи да се променят регламенти в движение, което ще представлява допълнителен разход за местния надзор и банките, както и една по-променлива регулаторна среда, в която ще оперират.

  • 4/ Тясното сътрудничество между местния надзор и ЕЦБ предполага и риск от пилеене на обществен ресурс  - както европейски, така и национален. Отсега изглежда много вероятно, че поне в началото ще има припокриване на функции и дейности и двойно вършене на една и съща работа от двете институции. Т.е. макар и БНБ да отговаря за надзора на тези банки, които не попадат под прекия надзор на ЕЦБ, ЕЦБ също ще ги наблюдава индиректно и ще изисква и анализира информация за тях. Това означава и че банките най-вероятно ще трябва да приемат мисии на място и от двете институции, както и да комуникират интензивно и с двете институции, т.е. допълнителни административно-регулаторни разходи и за тях.

Като цяло, ситуацията в момента прави така, че плюсът от засилване на доверието в банковия надзор в страната получава силен превес над всички по-горе изброени негативи от присъединяването към единния банков надзор. Отчитането им, обаче, налага една по-трезва преценка, която включва, като минимум, изчакване поне да заработи единния банков надзор на ниво еврозона, за да се види доколко той на практика оправдава големите надежди, които му се възлагат.

Проблемът със срастването на политика (институции) и определени бизнес интереси в България, който стои и зад казуса КТБ, не беше разрешен от влизането на България в ЕС, няма да бъде разрешен и от присъединяването нито към единния банков надзор, нито към еврозоната, нито към което и да е било ново обединение или организация. Този тип проблеми изисква съвсем други решения, които са изцяло в ръцете на българския народ и местните власти.

 

Ако тази информация ви е харесала и е полезна за вас, моля, споделите я с приятели и познати в интернет...


Търсенето се извършва в този и в още няколко сайта. Резултатите са от базата данни на Google.bg

Актуални новини

Проекти на ТПП - Стара Загора

Enterprise Europe Network

Европейско сътрудничество за европейски просперитет - обмен на добри практики за развитие на ВЕИ

CHANGE - интелигентно използване на енергията

ECREIN - екоиновации и инвестиции в екологични дейности

Law2B - обучение на мениджъри за участие в бизнес преговори

Фестивал на виното и културното наследство Августиада

ERASMUS за млади предприемачи

 
© 2000 - 2015 | Търговско-промишлена палата - Стара Загора | Собственост, права и условия за ползване |