Събития ИПИ: Атаката срещу българската банкова система

ИПИ: Атаката срещу българската банкова система

Събота, 28 юни 2014 г., 14:21
Размер на буквите

Атака срещу българската банкова системаСъбитията около Корпоративна търговска банка безспорно са най-голямото предизвикателство пред родната банкова система в последните поне 15 години, а ситуацията се изостри допълнително и в последния работен ден на седмицата. Българската народна банка (в условията на валутен борд) работеше тихо и без особени банкови сътресения в продължение на години и ето че за две седмици се случиха ред неща:

Появиха се обвинения срещу подуправител на БНБ за занижен банков надзор, атака срещу една от големите банки и изтегляне на влогове, затваряне на КТБ и поемане на контрол над банката от БНБ, публична пресконференция на ръководството на БНБ (на живо по държавната телевизия), в която се призовава към спокойствие и се влиза в открит диалог с журналисти. На фона на всички тези събития едва ли имаше вариант народната банка да не изгрее на живо в национален ефир, но това прави и предизвикателствата по-големи – каквото и да се случи с КТБ, то ще рефлектира върху доверието в системата и съответно работата на БНБ.

Има поне няколко момента в цялата тази история, които заслужават внимание:

  • Банка на властта? КТБ традиционно се възприема като банка на властта или такава, в която е съсредоточен сериозен държавен ресурс (основно на държавните компании), което в някаква степен я прави различна от останалите банки. Има обаче и нещо друго – през последните години КТБ привлече огромна маса депозити от физически лица, което я направи и една от най-големите банки в страната. Данните от БНБ показват, че ако към края на 2008 г., например, привлечените средства в КТБ са 1,3 млрд. лв. от институции (разбирай основно държавни компании) и няма и 600 млн. лв. - от граждани и домакинства, в края на 2012 г. вече са 1,9 млрд. лв. от институции и 1,5 млрд. от физически лица, а към края на март 2014 г. вече са 1,9 млрд. от институции и 4,5 млрд. от граждани и домакинства. КТБ може и да е „банка на властта”, но през последните години се превърна и в банка, където са съсредоточени огромна маса от спестяванията на хората;
  • Системно важна? Основен въпрос, разбира се, е дали КТБ е системно важна банка и до каква степен нейната съдба е опреляща за другите банки или въобще икономиката на страната? Факт е, че при нас я няма тази взаимообвързаност на банките, която би създала ефект на доминото, тоест една банка дори и да фалира, това чисто оперативно не води до автоматични проблеми за всички останали. Банката обаче е важна поради други две причини – тези 4,5 млрд. лв. депозити на граждани и домакинства и отношенията с държавните компании, чиито пари са в КТБ. Въпросът по-скоро е дали КТБ е системно важна за енергетиката?
  • Координирана атака, но срещу уязвим противник? Очевидно е, че „крахът” на банката не е причинен от натрупване на лоши кредити, а от координирана атака, породена от динамиката на политическата сцена. Моделът на съвременното банкиране (с частични резерви) стъпва изцяло върху доверието и не е учудващо, че масовото теглене на пари може бързо да катурне една голяма институция. Историята обаче показва, че не е толкова лесно да сломиш банка просто като пуснеш слух (не че няма и такива примери). Обикновено банката, която е под атака има слабости, тоест е уязвима. В случая уязвимостта идва предимно от имиджа и въобще модела на развитие на банката. Макар понастоящем на хартия нещата да изглеждат в класически вид – привлечени средства предимно от физически лица и кредити почти изцяло към бизнеса, общото впечатление е, че в генезиса на успеха на банката стоят парите на държавните компании, което я прави зависима от политическата конюктура (или обратното). Важен въпрос е и доколко кредитирането от страна на банката е имало политически оттенък, което не означава автоматично, че кредитите не се обслужват, но пак я прави уязвима към промени в политическото статукво и координирани атаки.
  • Решителни действия на БНБ? Ако оставим настрана темата с надзора (тепърва ще фокусира внимание), то в разгара на събитията народната банка действа по класически модел – става ясно за проблема в петък, а решението идва в неделя. В такива ситуации наистина е важно да се действа бързо и въпросът да е изчистен преди да отворят пазарите или другите банки в понеделник. Под изчистен въпрос имам предвид следното – контролът над банката е поет, съобщава се как ще се действа (държавата влиза в КТБ) и кога банката ще отвори (21 юли). Това се случи, но в следващите дни се появи и малко шум в начертания план след като финансовият министър коментира други опции, които включват участието на акционерите.

Какво следва оттук нататък? Разглежданите опции досега са проявеният интерес от руснаците (ВТБ) и влизането на държавата (чрез Българската банка за развитие и Фонда за гарантиране на влоговете). И двете имат своите минуси – първото е частно решение, което не засяга българския данъкоплатец, но пък с него идват всички опасения от възможно руско влияние в родната енергетика (заради отношенията на държавните енергийни дружества с КТБ); второто решение пък не просто стъпва върху българския данъкоплатец и води до огромен морален хазарт, но и надгражда системен риск към проблемите на банката, тоест ако този модел не сработи, проблемите вече ще са извън обхвата на КТБ. Друг вариант, който досега не се е коментирал, е частно решение на проблема в рамките на родната банкова система. Дали такова е възможно до голяма степен зависи от това доколко токсични са активите на банката? Ако приемем тезата, че банката не е била уязвима поради натрупване на лоши кредити, а по-скоро заради политически боричкания (проявления на т. нар. задкулисие), то нищо чудно състоянието и да не е толкова лошо. Това така или иначе ще стане ясно в следващите седмици.

Каквото и да се случи обаче, следва да отбележим още веднъж, че най-голямото предизвикателство пред родната банкова система в последните поне 15 години е директен резултат от наслояванията на кроникапитализма (или клиентилизма) в страната. Ако направим въображаем тест и трябва да изберем между няколко опции какво предизвика срутването на КТБ – дали икономически и финансови резултати, масова паника сред народа или политически обвъразности и задкулисие, то едва ли някой с разума си би посочил нещо различно от третата опция. Неслучайно там, където държавните компании държат парите си е и мястото, където се случват такива катаклизми. Ако навремето, вместо да си създаваме мега държавен енергиен холдинг, бяхме приватизирали енергетиката, то сега най-вероятно нямаше да има нито енергийна, нито банкова драма.

Анализът е на Институт за пазарна икономика

Ключови думи:
 

Ако тази информация ви е харесала и е полезна за вас, моля, споделите я с приятели и познати в интернет...


Търсенето се извършва в този и в още няколко сайта. Резултатите са от базата данни на Google.bg

Актуални новини

Проекти на ТПП - Стара Загора

Enterprise Europe Network

Европейско сътрудничество за европейски просперитет - обмен на добри практики за развитие на ВЕИ

CHANGE - интелигентно използване на енергията

ECREIN - екоиновации и инвестиции в екологични дейности

Law2B - обучение на мениджъри за участие в бизнес преговори

Фестивал на виното и културното наследство Августиада

ERASMUS за млади предприемачи

 
© 2000 - 2015 | Търговско-промишлена палата - Стара Загора | Собственост, права и условия за ползване |