Събития Левон Хампарцумян: Сливания и придобивания в банковия сектор са възможни

Левон Хампарцумян: Сливания и придобивания в банковия сектор са възможни

Понеделник, 23 юни 2014 г., 17:00
Размер на буквите

Левон Хампарцумян: Сливания и придобивания в банковия сектор са възможниЛевон Хампарцумян е главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на УниКредит Булбанк от 2001 г. Той е и председател на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България и член на УС на БОРИКА.

Левон Хампарцумян е дипломиран инженер-химик и професионалният му опит е свързан с ръководни позиции в PriceWaterHouse Coopers и Earnst&Young. В периода 1999 - 2001 г. е бил последователно заместник-министър на икономиката и изпълнителен директор на Агенцията за приватизация.
С г-н Хампарцумян Investor.bg разговаря за нормативните промени, касаещи кредитите, за състоянието на икономиката и банковия сектор в България, за тенденциите по сливанията и придобиванията на пазара. Ето какво коментира за изпълнителният директор на УниКредит Булбанк. Интервюто с Левон Хампарцумян е направено преди възникването на проблемите около Корпоративна търговска банка и поставянето ѝ под специален надзор от БНБ.

- Г-н Хампарцумян, след последните данни за представянето на банковия сектор в България определено има защо да се хвалим със стабилността на системата. Печалбата и активите растат, нетният лихвен доход се подобрява, ликвидността и доверието са високи. Преодоляха ли банките трудностите на кризата?

- Банките първи посрещнаха трудностите и е естествено последни да излязат. Такива са бизнес циклите. Със сигурност в последните година, година и половина, икономиката ни вече не пада.

Има някакъв макар и минимален растеж. Разбира се, той е толкова малък, че може да се усети само от икономически най-активната част от населението. За да се усети по-мащабно, трябва да има икономически растеж от 4 - 5%, какъвто имахме в средата на миналото десетилетие.

Това обаче дава отражение върху резултатите на банковия сектор. От друга страна нарастването на лошите кредити като че ли е овладяно. Новият кредит расте, макар и малко, а част от провизираните кредити намират своето развитие през преструктуриране или продажба. Така че имаме всички фактори, които обуславят едни малко по-добри резултати.

- В такъв случай, може ли категорично да се каже, че пикът на лошите кредити вече е преминат?

- При липса на неочаквани фактори на този етап пикът е зад нас, а и няма предпоставки за бърз кредитен бум. Така че, да се надяваме, че с подобрението на икономиката бихме имали едно относително устойчиво развитие на сектора.

- Като говорим за растеж, за първите три месеца имаме 1,2% ръст на годишна база. Очаквате ли последните събития на политическата сцена да окажат някакво влияние върху растежа, т.е. да не се достигне заложената цел от икономически растеж от 1,8% за тази година?

Краткосрочно – не, дългосрочно – ако България излезе от следващите избори с едно по-стабилно реформаторски настроено мнозинство, това би било позитивен фактор. Така или иначе нито правителството на Борисов, нито правителството на Орешарски успяха да създадат комфортна атмосфера за развитието на предприемачите в България. А предприемачите в България са тези, които създават новото богатство. Т.е. ако искаме растеж, трябва да стимулираме предприемачеството в най-общия случай – и на българите, и на чуждите инвеститори. Това би създало и една по-спокойна атмосфера и за потребление, което е другата компонента на растежа.

- Потреблението беше двигателят на растежа за първите три месеца, а и за предходните няколко.

- Част от отложеното потребление започва да се реализира, но по ред причини към този момент нямаме предпоставки за инвеститори, които да се чувстват комфортно. Не можем да очакваме бързи решения на базата на декрети и смяна на министри да доведат до някакъв положителен резултат. Атмосферата е непредсказуема, некомфортна за бизнес и отровена.

- Обаче го имаше и този момент миналата година – тогава също имаше предсрочни избори. Тогава сякаш пазарите и икономическата активност не се повлияха толкова сериозно от политическите събития.

- Не, няма как няколко месеца да повлияят. Още повече, че едни предсрочни избори могат да имат и оптимистичен, и песимистичен изход.

- В публичното пространство сякаш се говори за песимистичен изход – завещан бюджетен дефицит, спрени оперативни програми, емисия на дълг...

- Най-добре е икономически активните хора да гласуват и да повлияят с демократични методи на избора.

- Да се върнем към банковата система. Какъв ръст на активите очаквате за цялата банкова система през 2014 г.?

- Те са функция на развитието на икономиката. Ако имаме един растеж от около процент, 2014 г. ще прилича на 2013 г.

- А само за УниКредит Булбанк?

- Знаете, че УниКредит Булбанк е винаги малко по-добре от пазара, така че и ние предполагаме един умерен растеж, органичен. Не искам да навлизам във фазата на някакви пионерски обещания, но сме направили всичко възможно да подкрепим нуждите на нашите клиенти и нуждите на икономиката и сме в състояние да направим и много повече, отколкото сме планирали, ако обстоятелствата го изискват.

- А какво трябва да направят банките сега? В началото на годината видяхме решителни действия от страна на UniCredit Group по изчистване на лоши активи, което поставя банката в по-добра позиция спрямо останалите играчи в региона.

- Аз мисля, че в масата си българските банки са направили необходимите стъпки, за да се справят с портфейла си с лоши кредити по подходящ начин. От капитала, с който разполагат, и от апетита им за риск зависи дали ще изберат по-бързо и евтино решение или по-бавно и по-скъпо излизане от тези ситуации.

- В такъв случай еднозначно не може да се каже дали еднократното отписване е по-правилно или постепенното провизиране и отписване на лошия дълг?

- Има 30 институции на пазара с различни акционери, с различен апетит към риск, позиционирани в различни ниши, така че аз не бих генерализирал.

- Очаквате ли още сливания и придобивания в банковия сектор? Кои банки ще са в основата на следващите?

- Не изключвам такова развитие, но в повечето случаи това биха били процеси, които ще са резултат от събития извън България. Такъв пример бихме имали, ако някоя от по-големите банкови групи реши, че българската операция може да бъде продадена. Вече имахме такива случаи. Може да видим както местни, така и чужди играчи, които да използват такава ситуация, за да пораснат тук.

При всички случаи тенденцията в универсалните банки, каквито са българските, е към окрупняване, защото разходите, капиталовите и регулаторните изисквания не предполагат много успешни операции за банки с пазарен дял под 10%. Т.е. там икономията от мащаба е много важна, защото разходите имат по-високо относително тегло за по-малките институции.

Не казвам, че няма да има малки институции, но поради факторите, за които говорим, днес икономическият смисъл на тяхното съществуване е по-труден за намиране, отколкото преди 10 години.

- В този ред на мисли - новите изменения и допълнения на наредби от страна на Българска народна банка и частта, касаеща провизиите, процентните съотношения за капитала, за капиталовата адекватност ще окажат ли някакво съществено влияние върху банките?

- Не бих казал. БНБ използваше капиталовите изисквания като един относително мек инструмент за регулиране на ликвидността в системата в лошите години на кризата. Сега очевидно се връщаме към един по-консервативен сценарий. На изхода от всяка криза се пренаписват регулациите така, че да предотвратят повтарянето на същата криза. По-голямата част от регулациите, които сега бяха променени, са свързани с изисквания на европейски директиви и регламенти.

- Няма как да не подминем и нашата нормативна уредба. Как гледате на промените в закона за кредитите – в каква посока очаквате да повлияе използването на индексите SOFIBOR, EURIBOR или LIBOR при определянето на лихвите по кредитите?

- Аз мисля, че голяма част от мотивите за приемането на Закона за потребителския кредит такъв, какъвто го приеха, бяха популистични. Законът беше написан набързо. Съответно, надали ще постигне целите, които законодателят е декларирал, но има предпоставки банковите разходи на системно ниво да пораснат. Дали в търговските политики на отделните банки това ще се отрази върху цената на кредита – не мога да ви кажа. Всеки взима решенията на базата на търговската си политика и виждането си за продуктите. Ще трябва да го проследим.

Но бързането с този закон, при положение, че имаме европейски директиви за потребителски и за ипотечен кредит, които са работени, съответно, 3 и 8 години, според мен от чисто професионална гледна точка беше необосновано.

Ние правим различни сценарии с различни модели. Разработваме съответните търговски продукти. Ще ги предложим така, както законът изисква и ще видим каква ще бъде реакцията на публиката. Този закон беше приет прибързано. Подобно, но без да правим дълбоки изводи, беше решението на Симеон Дянков да въведе данък върху лихвите. Като материален ефект имаше много по-малко въздействие, отколкото негативен политически ефект за тези, които го приеха.

- Очаквате ли в крайна сметка раздвижване на кредитния пазар след влизането на новия закон в сила?

- Не. Кредитният пазар би се раздвижил, ако хората се чувстват свободни да потребяват. Няма как този закон да повлияе на едно население, което успява да спести по 400 млн. лв. на месец.

- Каква е прогнозата Ви за интереса към преструктуриране на дългове?

- Това е един от инструментите, с който можеш да помогнеш на клиент в затруднение. Това е инструмент, който и двете страни използват с отвращение, защото са затруднени. Но го има в набора от инструменти – ако е разумно използван, в крайна сметка води до добри резултати и за двете страни.

- Могат ли приетите наскоро административни промени да направят банките по-консервативни?

- Естествено. Не само в банковата, но и във всяка друга икономическа сфера, в която регулациите станат прекалено тежки, това се отразява първо с поскъпване на услугата или стоката и в краен случай – на изчезването й от пазара. Няма как да накарате търговски дружества да работят с ниска ефективност, понеже някой е решил да налага регулации.

- До какво ще доведе регулацията на различните такси и комисиони – ще се превърнат ли те в част от основната лихва или ще бъдат търсени форми за заобикаляне на закона? Негласно се заявява, че банките ще повишат лихвените проценти, за да компенсират загубата на доход от таксите и комисионите. Каква е Вашата позиция?

- Това е въпрос на търговска политика. Всяка една институция може да има различна търговска политика и различни търговски политики вътре в институцията по отношение на продуктите, които предлага. Едно от нещата, които никога не бива да се забравя, че кредитът не е фундаментално човешко право, а е възможност за тези, които могат да си го позволят и знаят за какво го ползват. Кредит взимат уверени хора, уверени в бъдещето си и в бъдещия си доход. Ако реклами или търговски политики създават фалшивото усещане, че кредитът е универсално средство за разрешаване на проблеми, това е много опасно и се надявам никой да не го взима много сериозно.

- Как според Вас промените в паричната политика на Европейската централна банка ще се отразят на българския банков пазар?

- Отражението е косвено, защото не сме част от еврозоната. Но това е един опит да се раздвижи търговската активност. Подобни политики в Япония като че ли не дадоха особено блестящ резултат. В Америка – по-скоро дадоха. Това е само един от инструментите. Повишаването на конкурентоспособността на европейската икономика спрямо бързорастящите икономики в света е ключов фактор на континентално ниво.

- А реално дали ликвидността от 400 млрд. евро, която ЕЦБ ще отпусне на търговските банки за предоставяне на кредити, ще отиде по-предназначение и ще постигне желания ефект?

- Самото наличие на ликвидност не е гаранция. Ликвидността е важна предпоставка. От друга страна трябва да има достатъчно силни предприемачи и условия за инвестиции, което включва и трудовият пазар, данъчните системи и един куп други фактори, които да позволят на европейската икономика да се задвижи на по-високи обороти. Еврозоната е много голяма и силна икономика, с всичките малки язвички, които има тук и там, но растежът в големите икономики е доста нисък.

- Кога очаквате лихвените проценти в еврозоната да тръгнат нагоре?

- Вдигането на лихвените проценти ще стане, когато инфлацията започне да изглежда заплашителна. В момента знаете, че по-скоро сме в дефлационен сценарий, който всички се стремят да избегнат. Въпрос е на икономически цикъл. Когато еврозоната и европейските икономики започнат да растат по-бързо и има вече заплаха от инфлация, ще се включи механизмът на повишаване на лихвите на ЕЦБ с цел да се предотвратят тези ефекти.

- А колко време след това ще наблюдаваме подобна тенденция и при нас?

Ние сме свързани индиректно и тези тенденции се отразяват на месния пазар. Разбира се, да гледаме цената на едро на парите в големите европейски икономики и да мислим, че ще има незабавно отражение е все едно да смятаме колко е цената на тока на едро в АЕЦ „Козлодуй“ и да се опитваме да я екстраполираме върху цената на тока на дребно. Няма да е много надежден модел.

Ключови думи:
 

Ако тази информация ви е харесала и е полезна за вас, моля, споделите я с приятели и познати в интернет...


Търсенето се извършва в този и в още няколко сайта. Резултатите са от базата данни на Google.bg

Актуални новини

Проекти на ТПП - Стара Загора

Enterprise Europe Network

Европейско сътрудничество за европейски просперитет - обмен на добри практики за развитие на ВЕИ

CHANGE - интелигентно използване на енергията

ECREIN - екоиновации и инвестиции в екологични дейности

Law2B - обучение на мениджъри за участие в бизнес преговори

Фестивал на виното и културното наследство Августиада

ERASMUS за млади предприемачи

 
© 2000 - 2015 | Търговско-промишлена палата - Стара Загора | Собственост, права и условия за ползване |