Събития Има ли кризата в Крим отражение върху българската икономика?

Има ли кризата в Крим отражение върху българската икономика?

Петък, 07 март 2014 г., 17:26
Размер на буквите

Има ли кризата в Крим отражение върху българската икономика?Събитията в Украйна провокираха коментари за възможното влияние върху икономиката на България. Безспорно кризата в Крим ще има своите преки и непреки ефекти върху България, като техният интензитет и продължителност ще зависят от мащаба на кризата и възможното ѝ развитие.

Предвид многото неизвестни, всички потенциални ефекти и техният размер са условни и силно спекулативни. Все пак мисловното упражнение си заслужава от гледна точка на подготвеността на местния бизнес, гражданите и правителството, както и от гледна точка на потенциалните мерки за противодействие и ограничаване на риска/вредите, където това е възможно, се казва в коментар на Десислава Николова от Института за пазарна икономика.

Преките ефекти от кризата в Украйна произтичат от търговските ни взаимоотношения, инвестиционните и туристически потоци, както и от факта, че през Украйна минава тръбата за пренос на руски газ за България. Нека да ги разгледаме едно по едно.

1. Транзитът на руски газ през Украйна

Транзитът на руски газ през Украйна вероятно е източникът на потенциално най-значими вреди за българската икономика. При потенциално спиране на доставките от Русия, както това се случи през зимата на 2009 г., България ще трябва да разчита на вътрешните си запаси в хранилището в Чирен, в което според енергийния експерт Атанас Тасев има разполагаеми (без минималния, неизползваем резерв) около 220 млн. куб. метра газ. Според него, в момента потреблението не е пиково и е в рамките на 5 - 7 млн. куб. метра газ, т.е. там има газ за около 30 - 40 дни. Може да се разчита и на минимални доставки от Гърция от около 2 - 2,5 млн. куб. метра газ, които също са своеобразен буфер за кризисно посрещане на най-неотложните нужди от газ (за топлофикации, предприятия с постоянен технологичен цикъл и др.).

При всички положения кризата в  Крим отново връща въпроса за острата нужда на България от интерконекторни газови връзки със съседните страни, на които да може да се разчита при такива ситуации. Това е и една от сферите, в които правителството би могло да действа за намаляване на потенциалните негативни ефекти за местната икономика.

2. Търговски потоци между България и Украйна

Украйна е един от основните търговски партньори на България извън ЕС. За 2013 година Украйна се нарежда като 4-тият най-голям партньор на България сред третите страни (първите три места са заети от Турция, Русия и Китай), както по отношение на износа, така и по отношение на вноса. Прави впечатление, че докато вносът от Украйна стабилно се свива последните години, износът ни за Украйна расте.

До 2012 г. България изнася за Украйна в пъти по-малко стоки, отколкото внася. През 2013 г., обаче, се наблюдава рязък скок на износа (със 74%) и продължаващ спад на вноса, което стопява голяма част от дефицита в търговските ни отношения до около 285 млн. лева. Основните пера във вноса ни от Украйна са въглища и брикети; полупроводници и други продукти от желязо, стомана и чугун; нефтени масла; ядрено гориво; части за ж.п. превозни средства; минерални торове. Повечето от тези стоки са суровини или междинни стоки, които се включват в съответните индустриални производства в България. Т.е. ефектите от трусове или дори спиране на доставките на тези стоки ще има пряк ефект върху местната индустрия, която зависи от тях, поне в краткосрочен план, докато се преориентират към алтернативни доставчици. Предвид множеството въпросителни, които са поставени пред бъдещето на Украйна, е напълно възможно такъв процес вече да е в ход.

По принцип ефектите от рязкото обезценяване на местната валута (каквото наблюдаваме в момента в Украйна и което би продължило при задълбочаване на кризата) би следвало да доведе до намаляване на вноса. Това е така, защото местните вносители купуват чужда валута за вносните си покупки, което пък ги прави уязвими към обезценка – в един момент се оказва, че местната валута, с която разполагат, вече купува много по-малко чужда, която им е необходима за вноса (при презумпцията, че повечето такива сделки се сключват в международни валути като долар и евро).
България изнася за Украйна основно нефтени продукти и медикаменти (общо над 50% от износа). С дял от 2 - 3% в износа ни за Украйна са различни пластмасови изделия; химически продукти; електрически акумулатори; хладилници и фризери; цимент; кафе; необработен тютюн.
Потенциалните негативни ефекти върху износните ни пера ще зависят не само от динамиката на местната валута, но и от ефектите от кризата върху местния бизнес и потребление. Нефтените изделия се използват както от бизнеса, така и от крайните потребители. Останалите пера от българския износ за Украйна са основно потребителски стоки. Фармацевтичният бранш е относително неподатлив на икономическата конюнктура (т.е. потреблението там не зависи от състоянието на икономиката и доходите), но при останалите елементи на българския износ за Украйна може да се очаква намаляване на износа.

3. Туризъм в България

Украинците са един от най-големите пазари за туристи в България извън ЕС, като техният дял в общите посещения на чужденци в България прехвърля 6% през 2013 година (379 444 посещения, от които болшинството са с цел туризъм). Прави впечатление, че броят на входящите  посещения от Украйна расте стабилно последните години, което може да се обясни и с масовите покупки от украинци на ваканционни имоти в България преди кризата.
Този канал на влияние също потенциално е с относително висок отрицателен ефект за България, тъй като туризмът последните години е един от растящите отрасли и то благодарение точно на такива пазари като украинския. Нормално е при криза от такъв мащаб туристическите пътувания да намалеят. В същото време, туроператори предвиждат известно туширане на очакваното намаление на туристите от повече посещения на ваканционните домове (под формата на повече прекарано време в тях и от повече хора), както и продължаващ ръст на покупките на такива домове. Като цяло, обаче, сумарният ефект върху туристическият поток вероятно ще е отрицателен.

4. Инвестиции в България и инвестициите на български фирми в Украйна

Като цяло, преките инвестиции от украински фирми в България са символични, като достигат 17,5 млн. евро от 2000 до 2013 година. Преките инвестиции от България в Украйна по официални данни са малко повече, като достигат кумулативно около 52 млн. евро от 2000 до 2013 година. Според различни източници, обаче, инвестициите между двете страни често се осъществяват с помощта на офшорни компании, заради което официалните данни на БНБ не отразяват пълната картина, а само част от потоците. Въпреки че изходящите инвестиции от България към Украйна явно имат превес, в случая не става въпрос за основен източник на инвестиции в България, нито пък за основна дестинация на български инвестиции в чужбина. 

Индиректните ефекти от кризата в Крим върху българската икономика се проявят основно в две направления – международни цени на горивата и международни цени на зърното. И двата канала носят силен негативен потенциал при един по-дълготраен скок на международните цени на тези стоки. Това са всъщност и двата традиционни източника на вносна инфлация в България. В момента, в който световните цени на горивата и на зърното (основно пшеница и царевица, на които Украйна е световен износител – 3-ти най-голям за царевицата и 6-ти за пшеницата), това автоматично рефлектира върху цените на тези стоки на местния пазар. Проинфлационният ефект обикновено включва и вторичните ефекти върху всички стоки и услуги, в ценообразуването на които участват горивата (посредством транспорта) и зърното (примерно месо, мляко, яйца и т.н., заради фуражите).
Тук обикновено лостовете за противодействие на ценовите шокове отвън са посредством продажби от държавния резерв. При зърното се използват и непазарни мерки за ограничаване на износа (квоти, временни забрани), които обикновено имат само кратковременен ефект и не могат да предотвратят покачването на цените.

Като цяло, кризата в Украйна носи потенциала за силно негативно влияние върху българската икономика. При задълбочаване на кризата това влияние ще се усети както по линия на преките ни връзки с тази икономика (най-вече износ, внос на стратегически суровини и украински туристи в България), така и по линия на непреките ефекти върху международните цени на ключови суровини.

 

Ако тази информация ви е харесала и е полезна за вас, моля, споделите я с приятели и познати в интернет...


Търсенето се извършва в този и в още няколко сайта. Резултатите са от базата данни на Google.bg

Актуални новини

Проекти на ТПП - Стара Загора

Enterprise Europe Network

Европейско сътрудничество за европейски просперитет - обмен на добри практики за развитие на ВЕИ

CHANGE - интелигентно използване на енергията

ECREIN - екоиновации и инвестиции в екологични дейности

Law2B - обучение на мениджъри за участие в бизнес преговори

Фестивал на виното и културното наследство Августиада

ERASMUS за млади предприемачи

 
© 2000 - 2015 | Търговско-промишлена палата - Стара Загора | Собственост, права и условия за ползване |