Събития Малки и средни компании са пред фалит. Държавата бави с месеци плащания на фирми за сигурност и охрана

Малки и средни компании са пред фалит. Държавата бави с месеци плащания на фирми за сигурност и охрана

Вторник, 04 февруари 2014 г., 12:52
Размер на буквите

Малки и средни компании са пред фалит. Държавата бави с месеци плащания на фирми за сигурност и охранаНе може намеренията на правителството за криминализиране на укриването и неплащането на задължения към осигурителните системи да не бъдат обвързани с факта, че държавата не е коректна към частните фирми и не е редовен платец.

Въпреки наличието на европейска директива (2011/7/ЕС), транспонирана в българското законодателство с промени в Търговския закон през февруари 2013 г., публични институции продължават да не плащат с месеци за предоставени услуги за охрана по сключени договори.

От правителството се твърди, че разплащането с бизнеса е приоритет, който успешно се реализира. Но по отношение на частния сектор за сигурност ситуацията е повече от тревожна. Военномедицинска академия, например, дължи милиони левове за реално предоставени охранителни услуги, натрупани след липса на плащане в продължение на 7 - 8 месеца. Подобна е ситуацията и при много други държавни или общински лечебни заведения, Напоителни системи, Министерството на отбраната и др. В повечето случаи забавянията са за срок от 6 до 8 месеца и сумите най-често са 6-цифрени, като най-често варират от 200 хил. до 700 хил. лева, но има и по-големи.

За какво развитие, за какви инвестиции, за какъв бизнес може да става дума, питат от Националната асоциация на фирми за търговска сигурност и охрана.

Има търговски дружества, които вече са използвали всички финансови инструменти, за да се справят временно с недостига на финансов ресурс. Но неплащането от страна на публични институции и дължимите суми в големи размери, поставят тези търговски дружества в състояние на задлъжнялост към некоректната в случая държава. А тя не прощава.

Без смисъл са уверенията на правителството, ако компании с дългогодишна положителна история и потенциал за развитие бъдат закрити, се казва в становище на Националната асоциация на фирми за търговска сигурност и охрана.

 

МНЕНИЕ по проекта на Наказателен кодекс

Членовете на НАФТСО оценяват предвидените текстове в чл. 339 на проекта като груба рестриктивна мярка, пред вид на следното:

-       Създават се допълнителни предпоставки за саморазправа с работодатели и нови възможности за отнемане на бизнес, както и за създаване на порочна практика за поставяне в зависимост на работодателите от работниците и/или контролиращите органи.

-       За да бъде криминализирано едно деяние, предварително би следвало да се прецени неговата обществена опасност - до какви реални последици ще доведе то, за да се преследва от закона и да се налага наказателна отговорност. В случая не винаги ще бъде налице престъпна воля или воля да се наруши закона априори. Единственият вредоносен резултат е хипотетично непостъпване на плащания в системите на общественото осигуряване и на здравното осигуряване.

-       Въздигането на въпросното неизпълнение в престъпление ще доведе на практика до ликвидиране на много търговци в качеството им на работодатели. От друга страна много от тях ще бъдат принудени да освободят извънредно работници и служители, за които ще трябва да се погрижи държавата. Безработицата ще нарастне, а недостигът на работни места ще се увеличи. В резултат, приходите в осигурителните системи ще бъдат още по-малко.

-       Задълженията към бюджета и по-конкретно тяхното изпълнение е скрепено и понастоящем със санкции по административен ред. Налице е нормативна база, въз основа на която фирмите - некоректни работодатели могат да бъдат проверявани и санкционирани. Ако съществуващите и сега принудителни мерки бъдат прилагани стриктно и коректно, те ще осъществят реално санкционната мярка към недобросъвестните работодатели, без да е необходима персонална саморазправа с наказателни репресии спрямо отделни физически лица - управители, изпълнителни директори или прокуристи на компании.

-       За виновно поведение от страна на работодателите към трудово-осигурителните отношения и в момента се предвижда административнонаказателна отговорност в действащото законодателство ( чл. 414, ал. 3 от КТ). Видно от тази разпоредба, съществуват изключително сурови санкции  в действащото законодателство, които гарантират спазването му от страна на работодателя и съответните длъжностни лица.

-       Чл. 339 се явява абдикация на държавната админситрация от нейните задължения да следи,  да открива и да установява неправомерно поведение на работодатели, както и да налага санкции за това. Именно ефективността на компетентната администрация ще повиши вноските към държавния бюджет и ще има желаната превантивна и възпираща функция, а не въвеждането на наказателна отговорност за работодателите.

-       Твърди се, че с инкриминирането на укриването и неплащането на осигурителни вноски ще се повишат постъпленията в бюджета. Напротив, при действието на един от основните принципи на правото, че административно-наказателната отговорност се поглъща от наказателната, ще се стигне до следната ситуация - при установяването на осуетяване и/или неплащане на осигуровки, вместо да се наложи парична санкция на нарушителя, ще се водят скъпи наказателни дела с месеци, като при недоказване на вина, разноските по делото остават за сметка на държавата.

-       Съставът на чл. 339, ал. 1 т. 1 от проекта може да бъде изключително лесно заобиколен. Нима един недобросъвестен работодател не може да сключи писмен трудов договор, но същевременно да не изпрати уведомление до НАП, съгласно чл. 62, ал. 3 от КТ, като по този начин не плаща осигуровки?

-       Абсолютно неприложима е разпоредбата на чл. 339, ал. 1, т. 2 от проекта за НК - „Длъжностно лице или работодател, който осуети..., като обяви възнаграждение в по-малък размер от действително изплащаното на осигурено лице“. Как ще бъде доказано в съда, че дадено лице е получило възнаграждение „под масата“, след като за него не съществува какъвто и да е документ под формата на ведомост?

-       За проблемите при плащанията към системата на общественото осигуряване и здравното осигуряване в голяма степен отражение имат обективни причини - огромният ръст на междуфирмената задлъжнялост и забавените плащания от страна на публични институции. (в противоречие с Директивата за забавените плащания 2011/7/ЕС и Търговския закон). По отношение на частния охранителен сектор това е безспорен факт.

 Сивият сектор и недекларираната дейност трябва да бъдат ударени от държавата (за което НАФТСО апелира от години), но не и по предлагания начин.

Просперитет на икономиката, в т.ч. успешната битка със „сивата” икономика, не се постига с наказателни мерки и производство на престъпници, а преди всичко със създаването на подходяща бизнес среда, насърчаване на коректните икономически субекти и балансирана отговорност за всички участници в обществено-икономическите процеси.

 

 

Ако тази информация ви е харесала и е полезна за вас, моля, споделите я с приятели и познати в интернет...


Търсенето се извършва в този и в още няколко сайта. Резултатите са от базата данни на Google.bg

Актуални новини

Проекти на ТПП - Стара Загора

Enterprise Europe Network

Европейско сътрудничество за европейски просперитет - обмен на добри практики за развитие на ВЕИ

CHANGE - интелигентно използване на енергията

ECREIN - екоиновации и инвестиции в екологични дейности

Law2B - обучение на мениджъри за участие в бизнес преговори

Фестивал на виното и културното наследство Августиада

ERASMUS за млади предприемачи

 
© 2000 - 2015 | Търговско-промишлена палата - Стара Загора | Собственост, права и условия за ползване |