Събития Пламен Орешарски: Моя цел е да спра фирмите, които не плащат данъци (видео)

Пламен Орешарски: Моя цел е да спра фирмите, които не плащат данъци (видео)

Петък, 24 януари 2014 г., 21:23
Размер на буквите

Министър-председателят Пламен ОрешарскиМинистър-председателят Пламен Орешарски се срещна с представители на бизнеса от област Стара Загора. Той обобщи основни акценти от работата на правителството през изминалите седем месеца. Орешарски говори и за приоритетите до края на мандата на правителството и отговори на въпросите на предприемачи.

В срещата участваха около 100 предприемачи, а също и председателят на Търговско-промишлена палата - Стара Загора Олег Стоилов, зам.-председателят на Палатата Красимира Соколова, представители на Клуба на работодателя и на Конфедерацията на работодателите Тракия.

Пред предприемачите премиерът Пламен Орешарски определи българските закони като объркващи. Това е така, защото има немалко примери от нормативната уредба, при които изискванията не са адекватни на нуждите на бизнеса и на практиката. При много закони поправки не са възможни и е нужно написване и приемане на нови. Пример за неадекватен закон е Законът за публично-частното партньорство. Орешарски уточни, че той е сбор от добре написани юридически текстове, но практически спира всеки опит да се осъществи публично-частното партньорство.

Правителството прави усилия за намаляване на административната тежест спрямо предприятията и работодателите, но и в тази област има още много несвършена работа. Кабинетът е набелязал повече от 100 режима и административни тежести, които могат да се облекчат или напълно да се отменят. Амбицията за тази година е да се работи за промени и при още толкова. Пламен Орешарски отбеляза, че ако не се вземат мерки, българският брутен вътрешен продукт ще остане на дъното в Европа. Той заяви, че при всеки нов закон или текст, предложен като поправка, ще се мисли предварително дали не създава предпоставки за корупция. Превантивната дейност в тази посока е формула за пресичане на корупцията, каза Орешарски.

Работим и за по-ефективно управление на държавните фирми. В процес на обсъждане е законопроект за управление на държавните предприятия. Целта е да се регламентират мениджърски практики, като по този начин държавните предприятия се управляват като принципи и ефективност, така както това се прави при частните фирми. Съпоставката сега не е в полза на държавните предприятия, каза Орешарски. Той уточни обаче, че правителството разработва програма за реиндустриализация и тази политика била приоритет и в Европейския съюз като цяло.

Министър-председателят подчерта, че кабинетът е върнал значима част от задълженията към бизнеса. Няма нито лев задържано ДДС извън законовите срокове, каза Орешарски. Той изтъкна, че се е подобрила и събираемостта на приходите.

България има нужда от рязко увеличаване на усвоените пари, предоставяни по линия на европейските фондове. Орешарски цитира цифри, според които през март 2013 г. общият размер на усвоените и разплатени средства по структурните фондове и кохезионния фонд е 37% от цялата предоставена на България сума от близо 7 млрд. евро. Към средата да декември 2013 г. този процент е вече 54 и след това плащания не са извършвани. Разликата в ефективността при работата през последните месеци е огромна на фона на свършеното през предходните 6 години, обобщи Орешарски. Разплащането на договорени суми за проекти от предходния програмен период ще продължи и през настоящата година. Премиерът се надява в началото на второто полугодие на 2014 г. да бъде възможно сключване на договори по процедури от новия програмен период. Преговорите по Споразумението за партньорство ще бъдат продължени през февруари. В същото време обаче провеждането на избори за Европейски парламент ще забави допълнително преговорните процеси.

Премиерът Орешарски подчерта активния подход на кабинета спрямо инвестициите, както и стремежа да се намалят административните услуги. Според него експортът и инвестициите ще са в основата на икономическия растеж през 2014 г. През тази година ще се направят и стъпки за това редица административни услуги да бъдат достъпни по електронен път. В същото време Орешарски уточни, че страната ни е далеч от въвеждането на електронно управление.

Представителите на бизнеса поставиха на премиера десетки въпроси. Стефан Шоселов, управител на фирма Новотехпром и представител на Клуба на работодателите и на новоучредената Конфедерация на работодателите Тракия, каза, че бизнесът има нужда от приемственост, последователност и предвидимост. В момента не можем да теглим кредити, да изграждаме нови предприятия и да създаваме повече работни места, защото няма сигурност за нашите инвестиции, заяви Шоселов. Проблем е, че българските политици не декларират своите бъдещи действия и приоритети по отношение на икономическото развитие и данъчната система. Също така в Народното събрание са нужни хора, които да дават решения на проблемите, които има обществото и бизнеса в частност. Вместо да има борба на идеи днес в парламента се води партизанска война и това е вредно за бизнеса, каза Стефан Шоселов.

Това правителство показва най-добра приемственост от всички други. Опитваме се да отстраняваме само лошите практики – отговори Орешарски. – А където има нещо направено, се стремим да го развиваме. В отговор на въпроса премиерът заяви, че България ще продължи да провежда настоящата данъчна политика. Орешарски каза, че подкрепя предвидимостта в бизнеса и въпреки че циклите в икономиката се разминават с мандатите в политиката, е редно политиците да се съобразяват с исканията на бизнеса, а не обратното.

Управителят на предприятието за производство на пилешко месо и колбаси Градус Ангел Ангелов изказа удовлетвореност от две направени промени от 1 януари 2014 г. – обратното начисляване на ДДС и контрол на рисковите стоки при вътрешнообщностни доставки. Обратното начисляване на ДДС е нещо, което от дълги години се искаше и чакаше от бизнеса. Става въпрос за стотици милиони левове, но също и за хигиенизиране на бизнеса, защото фирмите вече са поставени при равни условия. Контролът върху вноса на храни също даде резултати още в първите дни след въвеждането му. В България се внасят над 120 хил. тона пилешко месо. Българското производство е в обем от 105 хил. тона. От вносното месо около 75% е в сивата част на икономиката и фирмите, които се занимават с продажбата му в страната, не плащат данъци за дейността си, заяви Ангелов. Все още има какво да се подобри при контрола на стоки, които влизат от други държави на ЕС. Всеки производител очаква това. Резултатът ще е положителен и за приходите в бюджета, но и за производителите в България, които страдат от нерегламентирания внос, каза Ангел Ангелов.

Целта на тези мерки беше да се подпомогне местния бизнес, уточни премиерът Пламен Орешарски. Заедно с това очакванията са и за повишаване на сумите в държавния бюджет.

Аз деля фирмите на две – каза Орешарски. – На такива, които си плащат данъците, и на такива, които не ги плащат. Ще направя всичко възможно да затрудня живота на тези, които не си плащат данъците! След една година картината в страната ще бъде друга – почти затворени граници за нерегламентирания внос и много фирми, които са загубили бизнеса си, защото са хванати, че не плащат данъци. Това е една от целите ми на този пост – заяви Орешарски.

Изпълнителният директор на оръжейния завод Арсенал Николай Ибушев подчерта, че облекчаването на регистрационни и лицензионни режими вече се чувства от бизнеса и се приема добре. Но все още има много да се работи в тази посока. Необходимо е общо опростяване на законите в България. Ибушев постави пред премиера проблема с липсата на подготвени кадри. Според него формата, по която бившите техникуми са обучавали младите хора, е била удачна и не е трябвало да се премахва. Днес има жесток глад за технически кадри във всяка област на българската индустрия. Това е причина за деиндустриализацията на България, каза Ибушев. Той постави и друг конкретен проблем – цената на водата, добивана за промишлено ползване от фирмите, се е повишила 27 пъти и сега струва 75 стотинки за кубически метър. За сравнение, за добива на минерална вода се плаща цена от 3 стотинки. Всички в залата, включително и министърът на околната среда и водите Искра Михайлова, се съгласиха, че това не е нормално, но промяната се бави.

Професионалната подготовка на кадрите в България е установена слабост и затова е приоритет на правителството, отговори Орешарски. Проведени са редица семинари. Изучава се немския опит при прилагането на дуалната образователна система. Нищо обаче не може да се пренесе механично и веднага в българската среда. В миналото срещу портала на всяко голямо предприятие в България, обслужващо системата на СИВ, имаше и техникум, който подготвяше нужните кадри. Ситуацията вече е друга и това не може да се върне, заяви Пламен Орешарски. Правителството обаче си дава сметка, че в страната има остър недостиг от средни специалисти, например шлосери, заварчици и т.н. Липсват и добре подготвени инженери. Днес една от формите за решаване на проблема е предприятията да се включат частично със собствено финансиране в подготовката на кадрите, които са им нужни, каза премиерът. Добрата практика е образователната система да дава базата, а финалът на обучението да се извършва в конкретно предприятие, но за кратък срок от няколко месеца. Оперативните програми могат да бъдат използвани за подпомагане на процеса за оптимизиране на човешките ресурси, но правителството е готово да отдели и национални средства за решаване на проблема.

Представители на малки фирми обясниха и друг проблем. Те искат да ползват финансиране от оперативните програми на ЕС, да разширят дейността си и да назначат нови хора на работа. По много от програмите обаче се оказва, че долният праг за финансиране на проектите е висок и е в размер на 100 хил. евро. Фирмите обаче имат нужда примерно от 50 хил. евро. Принудени са да измислят и предлагат дейности с единствената цел да покрият изискването за минимално финансиране, а това не е добра практика. С това идва и друг проблем, свързан с осигуряване на собственото финансиране по проекта, което е процент от общата сума и се оказва, че предприятието не може да отдели тези пари. Затова много фирми не кандидатстват изобщо с проекти за безвъзмездно финансиране. Има и други слабости при правилата за усвояване на европейските пари. Например програмата за въвеждане на иновативни дейности беше предназначена само за нови предприятия. Презумпцията, че само стартиращи фирми могат да въведат иновация, е грешна.

Много са сериозните проблеми пред ресторантьорите и хотелиерите, казаха от местната асоциация. Много обекти се закриват. В същото време браншът осигурява работа най-вече на младите хора и кризата увеличава значително младежката безработица. По този показател България е на водещо място в Европа.

Аз се срещам с представители на много асоциации от туристическия бранш. И често в самата гилдия има противоположни мнения, отговори Пламен Орешарски. Срещи и разговори провеждат и други министри и служители на министерствата, т.е. правителството има желание за диалог, обясни Орешарски. Нежни са законодателни промени, за да се гарантира развитие в сектора, и те ще бъдат направени в диалог с представители от бранша и приети, след като се стигне до консенсус.

Премиерът Орешарски заяви, че правителството осъзнава, че малкият и средният бизнес е в тежка ситуация. И направеното за стимулирането му е малко. Премиерът обаче гледа на малкия бизнес като на съставна част от цялата българска икономика. Много малки фирми са доставчици на големите. Други са подизпълнители на поръчки. И ако не върви големият бизнес, малките и средните предприятия също не могат да се развиват. Затова държавата се насочва към общи мерки за подобряване на бизнес средата и за повишаване на стандарта на живот и покупателната възможност на хората. Дотации или други мерки, насочени към конкретен тип фирми, не водят до добри резултати, каза премиерът. Затова и пряка, целенасочена помощ към малкия и средния бизнес няма да има. 

Председателят на Търговско-промишлена палата - Стара Загора Олег Стоилов връчи на премиера Пламен Орешарски обобщени от БТПП предложения за облекчаване на дейността на микро, малките и средните предприятия, чрез изменение на нормативната уредба. Една част от предлаганите промени касаят „мъртви” нормативни изисквания, които имат императивен характер, но на практика не се спазват, нито се контролират от държавата.

Дейностите, които държавата следва да извърши, включват: идентифициране на всички тежести, съпътстващи бизнеса, и на възможностите за премахването и/или облекчаването им; проверка на европейската нормативна рамка, с оглед установяване на режими на българското законодателство, надхвърлящи изискванията на ЕС; отмяна на тези от така установените режими; всякакви други предложения и мерки, където е възможно, с цел повишаване на конкурентоспособността на българските предприятия спрямо техни конкуренти в трети страни.
Предложението, връчено на премиера, включва 36 конкретни стъпки.


илко груев

 

Ако тази информация ви е харесала и е полезна за вас, моля, споделите я с приятели и познати в интернет...


Търсенето се извършва в този и в още няколко сайта. Резултатите са от базата данни на Google.bg

Актуални новини

Проекти на ТПП - Стара Загора

Enterprise Europe Network

Европейско сътрудничество за европейски просперитет - обмен на добри практики за развитие на ВЕИ

CHANGE - интелигентно използване на енергията

ECREIN - екоиновации и инвестиции в екологични дейности

Law2B - обучение на мениджъри за участие в бизнес преговори

Фестивал на виното и културното наследство Августиада

ERASMUS за млади предприемачи

 
© 2000 - 2015 | Търговско-промишлена палата - Стара Загора | Собственост, права и условия за ползване |