Анализи и коментари Технологии в България - мисията възможна

Технологии в България - мисията възможна

Четвъртък, 03 декември 2009 г., 23:24
Размер на буквите

След 1989 г. може би една от най-важните характеристики в икономическата сфера беше тоталното унищожение на потенциала, който България притежаваше в областта на високите технологии. В другите бивши социалистически страни на човешкия потенциал в тази област му беше даден тласък за трансфер на ноу-хау в местните фирми и създаване на производство.

Минало

Ако хвърлим един ретроспективен поглед в периода преди промените, анализирайки къде е била България в телекомуникациите навремето, то ние наистина нямахме конкуренция в соцлагера. България беше единствената страна, която влиза в структурите на Министерството на съобщенията на Съветския съюз в цялата йерархия на телекомуникационните системи, както и в разработката и производството на уникална система за комуникация и технологичен контрол. Обезпечавахме транспорта на нефт и газ от сибирските и азиатските находища. България изнасяше и аналогични системи в Алжир, обезпечавайки транспорта на нефт от находищата в Сахара. Това можеше да стане и беше реализирано на основата на закупените лицензии с трансфер на ноу-хау и технологии от световните гиганти в телекомуникациите - “Алкател” и “Сименс”.
След промените по всякакъв начин се възпрепятстваха големите комуникационни и информационни компании да стъпят в България и да стартират сериозни инвестиции. Като следствие България е единствената страна в ЕС, в която няма производство на телекомуникационните гиганти от ЕС и САЩ.
Предишното правителство имитираше дейности като страна член на ЕС, а с реалните си “постижения” то не можа да усвои пари от европейския бюджет и да насочи икономиката по пътя на европейското развитие. Не беше наясно с основните правила на ЕС и ускори дистанцирането на България от семейството на високотехнологичните страни. Което допринесе за сегашната криза, защото тя в основата си не е финансова и икономическа, а технологична. Каква е реалността за българския бизнес - ниско технологични дейности с ниска норма на добавена стойност (услуги, строителство, туризъм, разпокъсано земеделие, търговия) и лоша инфраструктура.

Всички проведени търгове, свързани с технологиите, формално отговаряха на законовата разпоредба, но не решаваха основните проблеми:

  • - Български компании не бяха включени в процедурите, чрез което да се даде възможност за трансфер на технологии за производство у нас.
  • - Не се даваше възможност за дългосрочни рамкови договори с водещи компании, което би довело до по-ниски цени и по-добри условия за внедряване на бъдещи продукти.
  • - Не се поставиха изисквания за индиректен офсет.
В областта на високите технологии влязоха “партийни другари”, нямащи нищо общо с този бизнес. Те за дълъг период от време блокираха и замразиха всякакво развитие, но изхарчиха безсмислено огромни суми. България загуби уважение и интерес от големите компании.

 

Равносметката:

  • - В Министерството на отбраната функционират или полуфункционират морално остарели системи и апаратури от 80-те и началото на 90-те години.
  • - Не беше усвоено и 1 евро от фондовете по ОП “Транспорт” за модернизация на жп инфраструктурата, в следствие на което България е единствената страна в ЕС, която я заобикаля единната европейска жп мрежа.
  • - България е на последно място по интернет достъп на процент жители, което не дава възможност информацията да достигне до потребителите. Това води до ниско технологично, научно и експериментално ниво на потребителите.
  • - Само у нас националният телеком БТК беше продаден на дружество с неясни акционери, елиминирайки участието на емблематични европейски оператори. Компанията бе експлоатирана и препродавана без стратегия за развитие и внедряване на нови технологии.
  • - Инвестиратсе огромни средства в паралелни, фиксирани мрежи на различните ведомства, като: МО, НЕК, “Булгаргаз” (“Булгартел”), бъдещо изграждане на комуникационната мрежа на жп инфраструктурата, мрежата на държавната администрация. Почти във всички наличният капацитет многократно надвишава използвания от ведомствата. Тези огромни инвестиции фактически се използват непълноценно - не се доизграждат до крайните потребители.

Новото правителство би трябвало да изработи единна стратегия в областта на високите технологии. Неотменима част от нея е кооперирането с водещите европейски компании и стартиране на нови производства. Като няма налични бюджетни средства, трябва да се взимат европейски пари. Но за да се реализира това, трябва да се спазват определени правила.
Проектите трябва да се изпълняват с участието на водещи европейски компании, но и с пряко участие на български компании. Така може да се обхване целия цикъл от доставки, интегриране, трансфер на технологии, производство и поддръжка. Основни практики в Европа са тези процедури да почиват на многогодишни договори, които водят след себе си редица предимства (по-ниска цена, ангажимент за много години, своевременна поддръжка и развитие на българския бизнес). Практиката на международните компании е да включват в проектната част и развитието на софтуера на студентите от висшите технически университети. Инвестирането в тази област е изключително перспективно от гледна точка на реализация на отделни подпроекти, както и за професионалната подготовка на младите специалисти.

Как да избегнем корупцията?

Във водещите страни в Европа в структуроопределящите проекти, особено във военната област, в тръжните процедури се допускат до участие само големите производители на такава техника. Те обаче трябва да бъдат задължени да привлекат локален партньор/и/, в които да се трансферират технологии и се гарантира местно производство. В приоритетните проекти, като например развитието на жп мрежата, би трябвало да се сключват рамкови договори и да се създадат смесени предприятия. В тях обаче е добре да се привлече, освен български компании, и държавата поради естеството на експлоатация на мрежата.
Много важно е и по всички инвестиционни проекти да има висока обществена информираност както за самите процедури, така и за кандидатите и за изразходваните средства. Това е напълно приложимо за всички процедури, включително и за тези във военната сфера.
Автор: Никола Дурчев, управител на "Балкантел" ООД, публикация във вестник Труд

 

Ако тази информация ви е харесала и е полезна за вас, моля, споделите я с приятели и познати в интернет...


Търсенето се извършва в този и в още няколко сайта. Резултатите са от базата данни на Google.bg

Проекти на ТПП - Стара Загора

Enterprise Europe Network

Европейско сътрудничество за европейски просперитет - обмен на добри практики за развитие на ВЕИ

CHANGE - интелигентно използване на енергията

ECREIN - екоиновации и инвестиции в екологични дейности

Law2B - обучение на мениджъри за участие в бизнес преговори

Фестивал на виното и културното наследство Августиада

ERASMUS за млади предприемачи

 
© 2000 - 2015 | Търговско-промишлена палата - Стара Загора | Собственост, права и условия за ползване |