Анализи и коментари Юлиан Попов: Медиите се превръщат все повече в медии на заглавията, а не на съдържанието

Юлиан Попов: Медиите се превръщат все повече в медии на заглавията, а не на съдържанието

Понеделник, 30 ноември 2009 г., 16:43
Размер на буквите

Медиите по света страдат и са объркани. Медиите в малките страни страдат и са объркани още повече. Медийната миграцията към интернет още не е завършила и никой не знае как и кога ще завърши и дали ще завърши въобще. В резултат на неясния преход е трудно да се формира икономически модел, който да осигури относителна стабилност на медийния пазар.

Спадът на рекламите в резултат на икономическата криза е втората криза, която тормози медиите по света. Масово талантливи журналисти остават без работа и не знаят дали някога ще се върнат в професиите си. Обемът на вестници и списания изтъняват, затварят се цели медии.
Голямата медийна криза естествено удря малките страни повече, защото аудиториите са по-малки и намирането на ниша, която да има критична маса подържаща специфичен пазар, е още по трудно. Re:TV е само един пример за това как медия, която потенциално има своя ниша, не можа да се задържи на пазара, макар и без да си е поставяла предимно пазарни цели.

Как, огънати от тройната криза, медиите се държат по време на избори?

Първо: Ден година храни

По избори медиите се държат като по жътва. Те хвърлят голяма част от усилията си в събиране на реколта, а не в заемане на критична или конструктивна позиция. Противно на широко разпространеното мнение, аз смятам, че медиите в България са в голяма степен партийно и корпоративно независими. Ако проучите внимателно повечето големи медии, ще видите, че зад тях в повечето случаи не стоят големи корпоративни или политически фигури. Изкупуването на медии от бизнеси приближени до една или друга политическа партия е крайно несигурен бизнес, защото врзъките на партиите и бизнесите са доста нестабилни, променливи и нелоялни. Зависимостта често е временна или повърхностна. Много по-сериозен проблем е икономическата нестабилност на медиите, които „жънат” предизборните бюджети на партиите и „затварят буркани за зимата”, когато няма да има рекламни приходи.

Една уговорка: това, че една или друга медия има симпатии към една или друга партия или политическа фигура ни най-малко не променя описаната ситуация. Напълно нормално е медиите да имат своите политически предпочитания и да ги изразяват скрито или открито. В български контекст обаче това се случва на битова основа и на основата на краткосрочен икономически интерес.

Второ: Кой ще сложи заглавието?

Освен, че мигрират към интернет, медиите се движат и към една друга особеност, свързана отчасти с интернет миграцията – те се превръщат все повече в медии на заглавията, а не на съдържанието. Затова оня, който владее заглавията, владее и медиите. Това е и обяснението на факта, че Бойко Борисов е толкова често водеща новина – той формулира постоянно заглавия, а медиите, които се оказват прекалено лениви да произвеждат свои собствени заглавия, ги заемат от премиера, който се е превърнал в един вид национален главен редактор. Тази власт е изцяло власт на талантлив словотворец в един специфичен, но и решаващ, медиен жанр.

Трето: Облекчаване на кризата на средната възраст

Медийната аудитория, както и медийните и другите специализирани наблюдатели, забелязват особен комфорт в отношението медии – правителство. Освен основателната благодарност на медиите, която те заплащат за сътворяването на заглавията, медиите и правителството водят и още един разговор. Това е терапевтичният разговор за кризата на средната възраст. Кризата на средната възраст (или по-накратко „критичната възраст”) е особен и тревожен феномен, който изисква грижа, разбиране и овладяване. Критичнаята възраст се появява някъде между 40 и 50 и като че ли е свързана с последния порив за авантюристичен и физически безпроблемен живот. Последните избори бяха точно избори на критичната възраст. Добре изглеждащи политици и самоуверени политици в тези възрастови граници, се обърнаха към разтревожени и изтерзани граждани на същата възраст и им казаха, че животът не е толкова лош. Според изследване на GfK Audience Research Bulgaria на предизборната телевизионна реклама, излъчванията, насочени към възрастта 41-50 са повече, отколкото излъчванията, адресирани към всички други възрастови групи, взети заедно.

Четвърто: Хубави хора

Критичната възраст и заглавията са два ключа към една врата, която има три катинара. Третият е визуален. Освен медии на заглавията, съвременните медии стават все повече и медии на образите. Някои могат да нарекат това глобално оглупяване, други могат да видят в тази тенденция динамиката на съвремието, която изисква бързина на ориентиация като в компютърна игра. В компютърната игра, или сърфирането в интернет, ние нямаме много време да изчитаме, имаме само време да виждаме. Ако подредите успешните и популярни министри в една редица, ще видите, че те всички са „хубави хора”. Не става дума за манекенска красота или за холивудска неотразимост. Става дума за здраве и хубост на средния гражданин.

Политическите партии все повече успяват с налагането на подобни образи в медиите. За да угодят на обществените нагласи, те физически дискриминират своите водещи фигури. Това, тразбира се, съвсем не е само бълграски феномен. Наскоро френският президент Саркози каза на свой министър, че ако не отслбане, ще трябва да се прости с постта си. Живеем в епоха на здравен физически популизъм, който освен да бъде огледало на популярните управленски желания, все повече се превръща и в огледало на копнежа за физическо състояние на собственото тяло на избирателя.

Казано накратко:

Медиите по изборно време в България показват не само, че не са четвърта власт, но и че не искат да бъдат такава власт. Медиите в състояние на тройна криза демонстрират пълна деполитизираност и се стремят да оцелеят. Когато цената на оцеляването е моментно политизиране, те са склонни да се трансформират. Те обаче нямат лоялност към политически идеи, към политически партии или към политически личности. Традиционните медии са се отказали от политическата последователност, която те виждат като лукс, който в момента не могат да си позволят. Новите медии още не са намерили пътя към принципен анализ и професионален интегритет. Обществото е оставено без една от властите си, към които доскоро беше така привързано. Осиротелият избирател чака да види кой ще го прибере от улицата.

Анализът на Юлиан Попов е публикуван в bgfactor.org

Ключови думи:
 

Ако тази информация ви е харесала и е полезна за вас, моля, споделите я с приятели и познати в интернет...


Търсенето се извършва в този и в още няколко сайта. Резултатите са от базата данни на Google.bg

Проекти на ТПП - Стара Загора

Enterprise Europe Network

Европейско сътрудничество за европейски просперитет - обмен на добри практики за развитие на ВЕИ

CHANGE - интелигентно използване на енергията

ECREIN - екоиновации и инвестиции в екологични дейности

Law2B - обучение на мениджъри за участие в бизнес преговори

Фестивал на виното и културното наследство Августиада

ERASMUS за млади предприемачи

 
© 2000 - 2015 | Търговско-промишлена палата - Стара Загора | Собственост, права и условия за ползване |