Анализи и коментари Собствено телевизионно предаване - каква е практиката

Собствено телевизионно предаване - каква е практиката

Вторник, 06 септември 2011 г., 21:49
Размер на буквите

Има и немалко хора с идеи, които искат да продуцират собствено предаване, но не знаят какъв е пътят до малкия екран. Запазен ли е ефирът само за големи продуцентски къщи? Може ли външна компания да направи и спонсорира собствено предаване в телевизията?

"Разбира се, стига да може да осигури сама необходимото качество на продукцията, което зрителите на bTV очакват от всички програми на телевизията. При нас от самото създаване на телевизията съществуват различни форми на продуциране, съобразени както с конкретния проект и продуцент, така и с изискванията на Закона за радио и телевизия", казват от bTV. А колегите им от "Нова ТВ" допълват: "Дефиницията на термина външно предаване, тоест външна продукция, означава тя да бъде реализирана от екип, външен на телевизията. В този ред на мисли няма как бизнес организация, която не се занимава с продуцентска дейност и не разполага със собствен екип, да прави външно предаване за която и да е телевизия, без да ползва продуцентска къща. Има и вариант, в който въпросната компания само да финансира направата на конкретно предаване - това са така наречените спонсорирани продукции". В по-малките телевизии обаче самата процедура е улеснена и посредник не е необходим. "Това е по-добрият вариант. Най-малкото защото е по-евтин и за двете страни", разказва Ива Николова, директор на студио "София" на Нова българска телевизия (НБТ).

И продължава: "В случая посредникът в лицето на продуцентската къща се наема с презумпцията, че ще гарантира висок професионализъм при реализирането на проекта. Специално създаден екип в телевизията обаче е далеч по-мотивиран да постига високи резултати не само за да задоволи желанието на поръчителите, а и защото това концентрира приходите в медията и не създава проблеми в по-деликатните сфери на тематиката на продукцията, тъй като контактът е пряк. По принцип продуцентските къщи са ефективни само за реализация на чужди проекти, чиито лицензии притежават. Всичко останало е просто форма на оскъпяване на продукциите. Прякото договаряне има много по-гъвкав терен за маневри и от двете страни освен в тематичен и във финансов аспект".

Изборът остава в ръцете на компаниите - дали искат национален ефир и високи рейтинги, съответно и значително по-скъпа продукция, или предпочитат по-малък кабелен ефир, с по-гъвкава политика и таргетирана аудитория.

Но ако сте се спрели на някоя от големите телевизии, трябва да знаете, че те работят с определен кръг от продуцентски къщи, с които ще ви се наложи да преговаряте. А какво вълнува самите продуценти? "Както във всеки бизнес, продуцентският интерес се формира от това колко е печеливш съответният проект. Но телевизията има и възпитателна функция и е въпрос и на морал, и на отговорност от страна на всеки продуцент предаванията, които той разработва, да имат и обществена стойност и да не преминават границата на добрия тон", споделя Мирослав Янев, изпълнителен директор на MediaPro Entertainment. Освен финансовата обезпеченост на проекта трябва внимателно да сте проучили и от какво има нужда самият пазар. Ако предложите качествен, новаторски продукт с интересни идеи, опре- делено преговорите ще вървят по-лесно, а с това нараства и шансът да попаднете в програмната схема на избраната от вас медия. "Телевизията е като всеки друг бизнес - търси нова пазарна ниша или разнообразие в нишата, която съществува. Така или иначе, или си пионер, или си конкурент", смята продуцентът Георги Кузмов. "Клиентите, които идват при нас, залагат на публицистични предавания или живи ток-шоута, които са носители и създатели на новини. Те не търсят първичния ефект, а така наречения спин оф заради вторичното въздействие върху публиката", допълва картината Емил Кошлуков, продуцент в !No Frame Media.

И въпреки всичко казано дотук е ясно, че телевизиите, продуцентите и компаниите, които искат да реализират собствен проект, са партньори в една много важна за обществото игра, която е и силно комерсиална. В нея са преплетени интересите на много страни.

Как се разпределят парите от рекламните постъпления между телевизиите и продуцентските къщи, между продуцентите и съответната бизнес структура, която финансира свой проект, и как се договарят по-малките телевизии, които работят без посредници, са въпроси, на които няма как да получим точен отговор. Всяка телевизия има строго конфиденциална политика. И все пак от bTV обясняват принцип- ните правила: "Задачата на продуцентите е да създадат качествен програмен продукт, за който те получават възнаграждение от телевизията. Рекламното време е собственост на телевизията и управлението му е задача на отдел "Продажби", продуцентите нямат отношение към този въпрос". Ива Николова от НБТ описва по-подробно ситуацията: "Зависи от проекта. Бюджетите на външните продукции обикновено се правят на максимални стойности за различните видове труд и ангажименти. Практиката обаче сочи, че декларираните суми за плащане на един или друг участник в екипа на продуцентите не отговарят на реалните пари, които той получава. Затова е редно рекламните постъпления да влизат изцяло в телевизията, която не само предоставя ефира си за дадена продукция, но и заплаща реализацията. В договорите обикновено се залага и минимумът от рекламни постъпления, който трябва да събере една продукция. Няма други основания за излъчването на която и да е продукция в комерсиална медия освен нейната гледаемост и следователно печалба от реклами. Ако
продуктът е негледаем и не привлича реклами, основанията за неговото излъчване изчезват. Затова продуцентите би трябвало да получават процент от рекламните постъпления при свръхнабиране на реклама като бонус, договорен изрично във възлагателния договор или чрез анекс към него по желание на възложителите".
А как става самото финансиране на външните продукции? "В традиционния модел едно предаване първо се произвежда, после набира скорост и с растящия рейтинг се увеличават и приходите от реклама", разказва Мирослав Янев от MediaPro. Колегата му Георги Кузмов допълва картината: "След доста дълъг период клиентите вече гледат и купуват по рейтинг точки. Но тъй като системата за отчет на гледаемост е леко компрометирана (защото не покрива сателитните и дигиталните канали), вървят и паралелни начини за договаряне, приятелства, скрит вътрешен финансов интерес. В повечето случаи говорим за лични контакти. Разбира се, търсенето на пари за един продукт става по всяко време - още при възникването на идеята, при започването му и най-вече, когато е в ефир и вече има някакви отзиви и тенденции в развитието му".

И още един важен въпрос: какво е оптималното ефирно време на външната продукция? "По принцип стандартните формати, с които работи една телевизия, са 30 мин., час, два часа. Естествено, дължината зависи преди всичко от съдържанието", е позицията на "Нова ТВ". И от bTV са на подобно мнение: "Времетраенето на продукциите се определя от програмната стратегия на телевизията. То не зависи от това дали е външна или вътрешна продукция, а от жанра, съдържанието и други фактори". Доста по-изчерпателна е Ива Николова от НБТ: "Ограничение във времето винаги трябва да има най-малкото заради печалния опит от безкрайните съботно-неделни формати на две от националните ефирни телевизии. По принцип продукцията е тази, която подсказва каква дължина е най- подходяща за нея. Както и зрителският интерес - ако някакъв формат е в състояние да задържи зрителското внимание по-дълго време, това не би възпряло нито една медия да го направи. Ако това има и финансови измерения във вид на реклами, никой не би си позволил да реже от приходите си само заради фиксирана програмна схема и веднага би я пренаредил. Само че колко са тези продукции - извън някои филми и концерти, - по вре- ме на които зрителят не превключва преди края, че дори и още след началото? Напрягам се и не мога да се сетя. Но природата и обществото не търпят празно място, така че неминуемо ще се роди нещо ново. И няма значение дали ще е вътрешна или външна продукция.

Важното е да изглежда и звучи различно от всички еднотипни формати, в които външни- те продуценти не само удавиха зрителя, но са на път да ликвидират и себе си".
Едно е ясно - ако имате какво да кажете, ще намерите начин и как да го покажете.

Публикация в списание Мениджър, септември 2011 г.

 

Ако тази информация ви е харесала и е полезна за вас, моля, споделите я с приятели и познати в интернет...


Търсенето се извършва в този и в още няколко сайта. Резултатите са от базата данни на Google.bg

Проекти на ТПП - Стара Загора

Enterprise Europe Network

Европейско сътрудничество за европейски просперитет - обмен на добри практики за развитие на ВЕИ

CHANGE - интелигентно използване на енергията

ECREIN - екоиновации и инвестиции в екологични дейности

Law2B - обучение на мениджъри за участие в бизнес преговори

Фестивал на виното и културното наследство Августиада

ERASMUS за млади предприемачи

 
© 2000 - 2015 | Търговско-промишлена палата - Стара Загора | Собственост, права и условия за ползване |