Анализи и коментари Бюджет 2012 - стимули и за потреблението

Бюджет 2012 - стимули и за потреблението

Сряда, 31 август 2011 г., 16:03
Размер на буквите
потребление

Заглавието ще изправи на нокти привържениците на политиката за рязко съкращаване на бюджетните разходи като формула за уж успешен растеж. Икономическата действителност обаче не доказва подобна политика да е ефективен инструмент особено в условията на излизане от криза.

Противно на някои твърдения, българската икономика без какъвто и да е лаг във времето намали динамиката си едновременно с отслабването на възстановяването на европейската икономика.

В ЕС и еврозоната темпът се понижи от 2,5% през първото тримесечие на 2011 г. на 1,7% през второто (на годишна база), а в България съответно от 3,4% на 1,9%. И |при нас спадът на темпа е по-голям Според повечето прогнози следващите 12 месеца растежът в ЕС допълнително ще се понижи. Тази тенденция изцяло важи и за Германия, а германският пазар поема около една четвърт от нашия износ за ЕС. Потенциалът и на двата външни фактора на българския растеж - външното търсене и преките чуждестранни инвестиции, е понижен, като спадът при втория е особено чувствителен.

Българският износ продължава да се увеличава и през второто тримесечие на годишна база, но с два пъти по-нисък темп. При външните инвестиции нетният размер за полугодието е около нулата, но и обемът общо на новите инвестиции е само около 1 млрд. евро. България не може да влияе на външните фактори, но може и трябва да се опита да компенсира в определена степен негативното им въздействие, като активиране вътрешното търсене чрез икономическата и фискалната политика.

В „Бюджет 2012" трябва да се заложат политики, стимулиращи вътрешното потребление -"както инвестиционното, така и потреблението на домакинствата. За първата половина на тази година индивидуалното потребление и инвестициите в основен капитал представляват 91,4% в структурата на БВП, което определя и решаващата им роля за общия темп на растеж. През второто тримесечие индивидуалното потребление отчете 1,1% ръст на годишна база, а инвестициите - 9,5%. Тези темпове потискат общия ръст на БВП които все още е под предкризисното си ниво. Това налага два основни акцента при изготвянето на бюджета за догодина. Първо, за да въздейства на вътрешното търсене чрез стимулиране на инвестиционното потребление, публичните инвестиции в „Бюджет 2012" трябва да са с 1,5-2 млрд. лв. повече (извън съфинансирането по европейските проекти) спрямо тазгодишното ниво.

Всички видове инфраструктура изпитват огромна потребност от доизграждане и модернизация. Ще се повиши натоварването на строителния сектор и производствата на строителни материали, ще се увеличи заетостта, а оттам и доходите. Една трета от тези средства е добре да се използват за кредитиране при по-изгодни условия на малки и средни предприятия чрез Българската банка за развитие. Според оценки на браншови организации тази категория фирми са затруднени да си осигуряват заеми. Този ресурс след време ще се възстанови за държавата - въпросът е сега да бъдат подпомогнати фирмите да излязат от кризата. Второ, стимулиране на индивидуалното потребление означава отказ от политиката на замразяване на доходите и залагане в бюджета на индексиране на заплати и пенсии минимум с размера на натрупаната за три години инфлация. Тази политика и натискът на синдикатите ще предизвикат неизбежно и договаряне, и увеличаване на заплатите в частния сектор. факт е, че през тези три години се увеличи относителният дял на работещите бедни в България. Преди година даже и Европейската комисия ни предупреди, че прекалено рестриктивните бюджети в бедна страна водят до повече мизерия. Индексация в предлаганите размери ще възстанови загубената заради инфлацията покупателна способност на доходите (едва ли в пълен размер), без да увеличава реалното им ниво спрямо 2009 г. Но тя ще предизвика по-голямо търсене, увеличаване на производството за вътрешния пазар, повече работни места и допълнителни бюджетни приходи от повишения растеж. Тази политика предполага отказ от икономически неоправданото свиване на бюджетните разходи като главна фискална цел и минимизиране на дефицита в името уж на финансова стабилност. И при тези фискални стимули за вътрешното потребление „Бюджет 2012" може да бъде балансиран при напълно поносим дефицит от около 2,5% от БВП. Не трябва да се забравя и подсказваното от министър Дянков преструктуриране на разходите чрез съкращаване на средства за администрацията и силовите ведомства, очакваната по-висока събираемост на косвените данъци след приетите мерки, както и допълнителният ръст на бюджетните приходи от по-високия растеж на БВП.

Реформите трябва да се правят, но опитът показва, че те нямат фискален ефект - с изключение на тази в администрацията. финансовото състояние на страната и нивото на публичния дълг правят напълно безпроблемно и икономическо оправдано използването на по-експанзивна фискална политика в условия на забавящо се възстановяване на икономиката. Даже и при такъв дефицит България ще бъде в групата на страните от ЕС с най-добра фискална консолидация. Но за основната ни стратегическа цел -догонване на средните икономически и социални показатели на ЕС, на страната е нужна значително по-висока динамика. Без нея ще останем стабилно в дупката на най-бедните. И още нещо - освен другите условия, страните с по-динамична икономика са по-привлекателни за сериозните външни инвеститори. Разбира се, резерв да се влезе в по-скоростната писта на растеж има както в усвояването на парите от европейските фондове, така и в привличането на водещи технологични компании в приоритетни за страната сектори, като им се предложат максимално възможните преференции и обслужване. Срещу използването на фискалните стимули има странни аргументи. Твърди се, че увеличаване на тези стимули в малка страна като България води до намаляване на растежа, тъй като се появява свободен ресурс, който хората се опитват да изнесат. Това били фалшиви пари, които няма за какво да се използват в страната. Реалната действителност не потвърждава тази теория. Вече две години потреблението се свива, а първите признаци за обрат на тази тенденция са твърде плахи; поскъпването на храните (22% на годишна база) буквално мачка бюджетите на домакинствата с ниски и даже средни доходи; външните инвестиции се свиха многократно, а ръстът на вложенията в основен капитал едва започва.

На този фон как може да се твърди, че ресурсът за стимулиране на потреблението и инвестициите няма за какво да се използва в страната и има риск да бъде изнесен! Не трябва да ни подвеждат и числата за спестовните влогове. Истината е, че спестяват само 23% от домакинствата, а определен процент спестяват, свивайки потреблението си. Що се отнася до обявения от статистиката ръст на средната заплата, вече беше обяснено, че това е само структурен ефект заради отпадането от работа предимно на хора с по-ниски заплати. Всичко това не е отказ от финансова стабилност, а съобразена с условията активна фискална политика чрез новия бюджет.

Публикация във вестник Труд

 

Ако тази информация ви е харесала и е полезна за вас, моля, споделите я с приятели и познати в интернет...


Търсенето се извършва в този и в още няколко сайта. Резултатите са от базата данни на Google.bg

Проекти на ТПП - Стара Загора

Enterprise Europe Network

Европейско сътрудничество за европейски просперитет - обмен на добри практики за развитие на ВЕИ

CHANGE - интелигентно използване на енергията

ECREIN - екоиновации и инвестиции в екологични дейности

Law2B - обучение на мениджъри за участие в бизнес преговори

Фестивал на виното и културното наследство Августиада

ERASMUS за млади предприемачи

 
© 2000 - 2015 | Търговско-промишлена палата - Стара Загора | Собственост, права и условия за ползване |