Анализи и коментари Доверието движи икономиката. Успяват тези, които действат заедно

Доверието движи икономиката. Успяват тези, които действат заедно

Петък, 19 август 2011 г., 11:22
Размер на буквите
доверие бизнес

Какво е нужно на една нация, за да създаде проспериращо общество? Ако това са природните ресурси, тогава нямаме късмет. Нашата страна е малка и не особено богата. За щастие световният опит от последните 100 години показва, че природните ресурси не са необходими, за да има развитие. Напротив, много страни, които ги имат в изобилие, са останали недоразвити.

Тайната за икономическия растеж на една нация не е физическият й капитал, а манталитетът на нейните граждани. Да разберем начина, по който разсъждава едно преуспяващо общество, е особено важно за всички нас, които искаме да изградим преуспяваща България - граждани, предприемачи и политици.

Една от най-интересните илюстрации на идеята, че начинът на мислене определя икономическия успех, идва от Италия. През последния век северната част на страната изпревари икономически южната, независимо че двете споделят един и същ език, съдебна система и ресурси. Защо тези две групи хора в една нация се развиха по толкова различен начин? Ако живеят при едни и същи условия, тогава причината трябва да е, че те мислят различно!?

Заинтригуван от тази възможност, американският политолог Едуард Банфийлд проведе подробно проучване на социалната психология на Южна Италия, което обобщи в книгата си Моралната основа на едно изостанало общество през 1958 г. В нея той разви тезата, че изоставането на Южна Италия може да бъде обяснено с неспособността на нейните жители да действат заедно за общото си благо и да излязат отвъд тесните интереси на собственото си семейство. Така в литературата се появи концепцията за социалния капитал, която по-късно се доразви от многобройни последователи.

Според социолога Робърт Пътнъм социалният капитал може да се дефинира като нивото на междуличностното доверие в едно общество и готовността на неговите граждани да правят неща един за друг. Общества, които притежават повече социален капитал, могат да постигнат огромен просперитет дори ако са напълно лишени от природни ресурси. Но как е възможно това? Логиката е сравнително проста. Обществата с повече социален капитал се ангажират активно със специализация и размяна, без да се страхуват, че ще бъдат излъгани или ограбени. Тази специализация и усиленият икономически обмен създават излишък, който може да бъде споделен с всеки в стопанството.

Обществата с ниско равнище на социален капитал, от друга страна, остават силно раздробени и ограничени в малките кръгове на непосредственото семейство. Подобни култури развиват антисоциални отношения, при които гражданите отказват да си помагат едни на други, водени от подозрение към всеки извън тяхното непосредствено обкръжение. Тази неангажираност обикновено се оправдава с това, че тесният кръг на индивида е по-добър от обществото (т.е. другите хора са мошеници) и обществото не заслужава техния принос. Банфийлд говори за тази изолация като за аморална семейна ограниченост. В резултат на това подобни общества не могат да обединят своите ресурси, за да решават общи социални проблеми, което води до вечна изостаналост и бедност.
Един от основните начини, по който социалният капитал създава стойност в икономиката, е като подпомага създаването на организации, които надживяват тесните интереси на индивида.
Изследователите са документирали забележителна връзка между нивото на доверие, което преобладава в една държава, и наличието на големи организации в нейната икономика. Последното е особено важно за икономическото развитие, което до голяма степен е способността на едно общество да изгражда организации - например фирми, и да ги управлява за дълги периоди.

Прави ми впечатление, че в България има активна предприемаческа дейност. Всяка година се появя- ват множество малки фирми. Но също така ми прави впечатление, че фирмите не се разрастват. Изглежда, повечето от тях бързо достигат един стъклен таван и не могат да го преодолеят. Това, което ги спира да реализират потенциала, е липсата на социален капитал. Повечето фирми в България са ограничени до тесния кръг на семейството и близките приятели. Недоверието на предприемачите към външните хора прави трудно наемането на нови хора и намирането на партньори. Това недоверие се отразява и към непознатите. Недоверието поражда недоверие. В такава среда служителите изразходват своята творческа енергия, за да се борят с организацията, вместо да я развиват, като примерно насочват фирмения бизнес към частна практика или просто не работят достатъчно усилено.

Кое създава социалния капитал?

Един от отговорите, които веднага идват наум, е: законът! Правната система обаче е от
второстепенно значение. Създаването и прилагането на закона е колективно усилие на Всеки член на обществото; то изисква социален капитал. Закон без социален капитал се опорочава. Нашите политици са корумпирани, защото социалната ни ангажираност като граждани е слаба.
Две неща са особено важни за създаването на социален капитал в едно общество - свободата и социализацията (комуникацията) на неговите граждани. Например регионите в Европа, които през 17. и 18. век са били по-независими във вземането на решения, днес имат както по-прогресивни ценности, така и по-висок доход на човек. Свободата е важна, но недостатъчна за сформирането на социален капитал. Много свободни култури не са успели да развият социален капитал, защото не са могли да смесят и социализират добре своите граждани. Затова военните общества и диктатурите се провалят икономически в дългосрочен план, макар и да постигат известен краткосрочен растеж.

Така че рецептата за създаване на нашия социален капитал е проста - свобода и социализация. Но ние вече имаме своята свобода (най- накрая) ! В късната си история България никога не е била толкова сигурна. В момента сме членове и на НАТО, и на ЕС. Икономическите ни връзки със света се разширяват. Не е нужно да поддържаме голяма армия. Свободни сме от външно влияние, но трябва да открием вътрешната си свобода като
граждани и ефективен начин да постигнем това е създаването и участието в доброволни организации (политическите партии не се броят), които излизат извън тясното обкръжение на семейството и приятелите. Изследванията показват, че доброволните сдружения са ключът към икономическия успех. Доброволните организации в едно общество засилват неговата политическа и икономическа ефективност, независимо от тоВа че те не са ангажирани пряко с процеса на производство. Мнозина например твърдят, че силните социални връзки, развити в религиозните братства на протестантската църква, са допринесли значително за икономическия ръст на англосаксонските държави.

Социалната ангажираност е основният принцип на едно демократично общество. Участието във формални и неформални организации трябва да бъде стимулирано от правителството и преподавано в училищата. Но в далечния край на този процес стои нашето лично усилие. Ако харесвате кънтри музика, организирайте група от хора, които споделят вашето увлечение. Ако страдате от несправедливост, намерете хора като вас. Споделете опита си с тях. Ако не харесвате качеството на някой определен продукт, организирайте инициатива за защита на потребителя. Намерете хора, които мислят като вас, и гласовете ви ще бъдат чути. Организирайте среща, посетете срещи на други хора, проектирайте уеб сайт, посетете сайтовете на други хора, намерете партньор, създайте фирма, помогнете на фирмата на съседа си... И в този процес ще настъпи трансформация; ще се появи разбирането, че ако искаме да работим заедно, възможностите пред нас са безкрайни. Винаги можем да намерим извинения да бъдем пасивни, но пасивността не е добродетел.
Българите сме умни и активни. Искаме да се развиваме, но сме ограничени. Може да усетите стените около вас. Ограниченията идват от другите. Можем да растем само дотолкова, колкото ни позволят останалите. Ако искаме другите да ни подадат ръка, преди това трябва да подадем ние своята. Можем да се развиваме като личности само когато станем част от нещо, което е по-голямо от нас.

Авторът Христо Пирински е професор по финанси в университета Джордж Вашингтон, САЩ.

Христо Пирински предоставя тази статия за препубликуване. Редакторите на всички медии, които споделят идеята, че в България мениджърите и предприемачите имат нужда от повече доверие помежду си, за да правят успешен бизнес, могат да ползват този текст. Статията е публикувана в списание Мениджър и чрез списанието авторът дава съгласието си за свободно ползване на текста.

Ключови думи:
 

Ако тази информация ви е харесала и е полезна за вас, моля, споделите я с приятели и познати в интернет...


Търсенето се извършва в този и в още няколко сайта. Резултатите са от базата данни на Google.bg

Проекти на ТПП - Стара Загора

Enterprise Europe Network

Европейско сътрудничество за европейски просперитет - обмен на добри практики за развитие на ВЕИ

CHANGE - интелигентно използване на енергията

ECREIN - екоиновации и инвестиции в екологични дейности

Law2B - обучение на мениджъри за участие в бизнес преговори

Фестивал на виното и културното наследство Августиада

ERASMUS за млади предприемачи

 
© 2000 - 2015 | Търговско-промишлена палата - Стара Загора | Собственост, права и условия за ползване |