Анализи и коментари Инфлация - кога добрата новина не е добра?

Инфлация - кога добрата новина не е добра?

Понеделник, 27 септември 2010 г., 18:33
Размер на буквите
инфлация

Повишаването на инфлацията по време на рецесия обикновено е знак за излизане от нея. В България обаче не е точно така. В края на годината инфлацията в България се очаква да нарасне до 4.5%. Това е най-новата прогноза на финансовото министерство, записана преди седмица в доклада на финансовия министър Симеон Дянков, който съпътства проектозакона на бюджет 2011 г.

Така очакванията на министъра са за двойно по-висока инфлация в сравнение с прогнозата от 2.2%, с която започна изпълнението на бюджета за тази година. За какво говори това ускорение на инфлацията?
Теоретично, когато една икономика е в класическа рецесия, повишаването на инфлацията е знак за излизане от нея, коментира вестник Пари. Това би трябвало да покаже, че потреблението отново е нараснало, а оттам и цените на потребителските стоки, които в най-тежките времена на кризата са паднали заради завързаната кесия на домакинствата - било заради загуба на работното място или заради намаляване на заплатата. Нещо подобно се случи и миналата година, когато свитото потребление натисна инфлацията до най-ниската й точка от десет години насам, а именно 0.6% на годишна база. През два от есенните месеци -октомври и ноември, дори се стигна до нещо твърде нетипично - бе отчетена дефлация.

Тази година инфлацията също започна с ниски стойности. В средата на годината обаче вече надхвърли правителствената прогноза за среден ръст от 2.2%, като през юли на годишна база достигна 2.4%, а през август - 2.7%. Като се включи и потреблението на чуждестранните туристи (т.нар. хармонизиран индекс на потребителските цени), инфлацията през двата летни месеца се качи до 3.2% на годишна база. И на теория всички трябва да сме доволни от тези новини.

В България обаче не се развива класическият сценарий на излизане от рецесия. Макроикономисти коментират, че по-високата инфлация през тази година е породена не от съживяване на потреблението, а от външно зададени цени и от държавната намеса на вътрешния пазар.
В първия случай става дума за покачването на международните цени на петрола в началото на годината. От юли насам цената на пшеницата на световните борси също тръгна нагоре и причината за това е слабата реколта в Русия и наложената от Москва забрана за износ. Тези две международни тенденции пряко стимулираха потребителските цени в България да растат.
Още по-осезателен ефект върху инфлацията има и административното регулиране. Първо правителството увеличи акциза на цигарите от началото на годината. Това се отрази на пазара чак през април, защото дотогава магазини и складове продаваха все още от цигарите със стари бандероли. С новите бандероли цигарите поскъпнаха с около 34%.
През лятото държавата продължи да подпомага инфлацията с административни решения. От 1 юли Държавната комисия за енергийно и водно регулиране повиши цената на природния газ с близо 30%, което пък доведе до поскъпване на тока, топлата вода и някои от горивата в бита. Този ефект предстои да бъде усетен с пълната си сила през есенните и зимните месеци.

Непазарните фактори се отразяват на общото движение на индекса на потребителските цени. Най-голяма годишна инфлация НСИ отчита за групата Алкохолни напитки и тютюневи изделия - цели 26%. Делът, който тази група има в общата инфлация, никак не е за пренебрегване - 5.55%, повече от разходите за обувки и облекло, за жилищно обзавеждане и за свободното време.

Повишаването на цените на тока, газа и другите горива за бита е довело до 1.8" инфлация на режийнит разходи. Те заедно с наемите и ремонта на жилищата имат второто по значимост тегло от 17% в общата от инфлация у нас.
Разходите за транспорт з една година пък са се уве личили с близо 7% зарад поскъпването на горивата повлияно от по-високите международни цени на суровия петрол.
Най-голям дял в потребителската кошница н българите заемат храните - над 35%. Към август статистиката отчита нулев инфлация на годишна база за групата Хранителните продукти и безалкохолни напитки. През август обаче бе отчетено сравнително високо за този летен месец поскъпване на хранителните продукти от 0.5°
Главната причина за това е повишаването на цената на основни храни като брашно и хляб вследствие на поскъпването на зърното на международните пазари. Според производители на храни това пък е довело до поскъпване на фуражите, а оттам и на месните продукти. Влияние върху поскъпването на храните тепърва ще оказват и по-високите енергийни цени. Изводът е, че поскъпването не е предизвикано от повишаване на потреблението. Така добрата на пръв поглед новина всъщност изобщо не е добра.

Три четвърти от инфлацията през тази година на практика се формира от външни и административно регулирани цени, показват сметките на макроиконо-мистите. Едва една четвърт може да се каже, че е генерирана от някакво съживяване на търсенето. Това все още не може да се смята за индикатор за излизане от кризата, казва Георги
Ангелов, главен икономист в Институт "Отворено общество".
По-високата инфлация в никакъв случай не отразява покупателната способност на домакинствата, тъй като масата на парите не е нараснала, казва Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии.
Статистиката доказва тези твърдения - продължава да отчита спад в крайното потребление на домакинствата, макар и с известно забавяне. През второто тримесечие на тази година то е намаляло с 4% на годишна база при 5.7% спад през първото тримесечие.
Тази година инфлацията е предимно от страна на предлагането, докато през 2007 г., когато бяха отчетени двуцифрени месечни нива, това беше породено най-вече от търсенето, припомня Десислава Николова от Института за пазарна икономика. Това търсене тогава бе стимулирано от ръст в заплатите и отваряне на много нови работни места.
Засега пазарът на труда остава потиснат, няма и реално вдигане на заплатите. От есента се очаква сезонните фактори, повлияли добре на пазара на труда, да престанат да действат и безработицата отново да тръгне нагоре.
Факт е обаче, че вече има достатъчно знаци за стабилизиране на икономиката ни, коментира Кристофор Павлов, главен икономист в УниКредитБулбанк. Според него страната ни се е разминала с най-лошия сценарий - дефлация, при която се влиза в спиралата на липсващи стимули за потребление, падане на цени, свиване на производството и нови шокове за икономиката.
Прогнозите на голяма част от макроикономистите са през третото тримесечие спадът на икономиката да спре и да излезем на нулев растеж. Това обаче ще е възможно най-вече заради увеличението на износа. Вътрешното потребление се възстановява последно и това едва ли ще се случи до края на тази година заради все още голямото ниво на безработица.

Ключови думи:
 

Ако тази информация ви е харесала и е полезна за вас, моля, споделите я с приятели и познати в интернет...


Търсенето се извършва в този и в още няколко сайта. Резултатите са от базата данни на Google.bg

Проекти на ТПП - Стара Загора

Enterprise Europe Network

Европейско сътрудничество за европейски просперитет - обмен на добри практики за развитие на ВЕИ

CHANGE - интелигентно използване на енергията

ECREIN - екоиновации и инвестиции в екологични дейности

Law2B - обучение на мениджъри за участие в бизнес преговори

Фестивал на виното и културното наследство Августиада

ERASMUS за млади предприемачи

 
© 2000 - 2015 | Търговско-промишлена палата - Стара Загора | Собственост, права и условия за ползване |