Анализи и коментари България чака свежи пари от търговията с вредни емисии

България чака свежи пари от търговията с вредни емисии

Сряда, 07 април 2010 г., 09:24
Размер на буквите

В средата на април 2010 г. България ще се включи в европейската въглеродна търговия и близо 140 предприятия ще получат реален шанс да си осигурят свежи пари. Това прогнозира преди седмица министърът на околната среда Нона Караджова. Защо средата на април - тогава се очаква одобрението от страна на Европейската комисия на Националния план за разпределение на въглеродните разрешителни  (квоти) за периода 2008 - 2012 г.

План, който Брюксел връща за корекции на два пъти, откакто България стана член на ЕС през 2007 г. В резултат страната остана извън този пазар за повече от две години, което я лиши от милиарди потенциални приходи на корпоративно ниво.
Ако новината за старта на търговията не се окаже пак "предпоследна", българските предприятия ще получат дългоочакваните квоти по сметките си в националния онлайн регистър на транзакциите, администриран от изпълнителната агенция на ековедомството, пише вестник Дневник.
След това ще могат да се включат на пазар, който само в Европа към края на 2008 г. се изчислява на 63 млрд. евро (92 млрд. долара). Голяма част от предприятията, които трябва да се включат в търговията, свиха производствата си заради кризата и по принуда спестиха много от позволените им по плана квоти.
Така сега те ще имат шанс да си осигурят свежи "въглеродни пари". Общото количество безплатни квоти за тях е 42.3 млн. тона вредни емисии (еквивалент на въглероден диоксид - СО2). Ако сегашните цени на европейския пазар се запазят, всяка квота ще им носи приход от около 25 лева.

Свежи пари, но за какво?
Темата за квотите стана актуална, след като правителството, работодателите и синдикатите съзряха в тях скрити резерви от парични постъпления и утвърдиха план за скоростна продажба на свободни квоти, които страната притежава по сравнително най-новия трети механизъм на Протокола от Киото – Международната търговия с емисии (IET).
Специфичното за този механизъм е, че като продавач участва държавата. Страните от бившия източен блок са почти единствените продавачи, откакто този механизъм влезе в действие преди две години (виж карето). Купувачи са Япония, Белгия, Австрия, Холандия и други.
Чрез тази търговия правителството на Бойко Борисов се надява да набере 500 млн. лв., като продаде около 50 млн. тона.
"Постъпленията, които ще дойдат, не могат да се използват директно за бюджетни цели, защото има изрично изискване те да се реинвестират в проекти и програми за възобновяеми източници, енергийна ефективност и намаляване на зависимостта от минерални горива", напомни Ивона Грозева, управител на Global Carbon - България, подразделение на едноименната холандска консултантска и финансово-брокерска компания за търговия с вредни емисии. Тези приходи обаче могат да освободят финансов ресурс, насочен в идентични дейности, който да се използва за други бюджетни цели.
За да стартира продажбата на тези квоти, парламентът трябва да одобри промените в закона за околната среда. Според тях представители на страните - купувачи на български разрешителни за парникови емисии, ще могат отблизо да наблюдават как и за какво се харчат платените от тях пари.
Средствата ще се събират в извънбюджетна сметка към Министерството на финансите и ще се разпределят на проектен принцип от Националния доверителен екофонд. Решенията ще се вземат от управителния съвет на фонда, в който ще влизат представители на три министерства – на околната среда, на регионалното развитие и на икономиката, както и неправителствени организации. Работата му ще се следи от консултативен съвет, в който ще бъде канен представител на страната или компанията купувач.
В момента на пазара на държавни разрешителни AAU (Assigned Amount Units – предписани емисионни единици) има малко купувачи и много квоти за продажба, тъй като всички централно- и източноевропейски държави имат излишъци по Киото заради срива на икономиките след краха на социалистическия режим. Според екоминистерството вече са водени предварителни преговори за продажба на разрешителни с посредници на Япония, Испания, както и с Дойче банк, но се чака законовата рамка.
"Промяната в закона и стартът на търговията би трябвало да са приоритет на правителството, защото България наистина се забави с реализацията на този проект и организацията на разходването на тези средства, където е сложната част", каза още Ивона Грозева. На страната й остават две години, в рамките на които може да се възползва от тази опция, тъй като през 2012 г. изтича първият период от Протокола от Киото. Последните идеи за реализация на средствата бяха свързани със санирането на панелните комплекси в големите градове на страната.
Производствената индустрия и правителството обаче не са единствените, които ще спечелят от търговията. В последните няколко години в страната се появиха редица чужди и български компании за търговия с емисии, както и консултанти, които до момента са в режим "готови". Друга ниша на въглеродния пазар – верификаторите на годишните емисии на предприятията, работи вече четвърта година.

Търговци и брокери
Освен множеството фирми, които предлагат посредничество в търговията, в България влязоха и няколко големи финансови институции, които директно търгуват с емисии. Такива са например френската Sagacarbon - подразделение на  държавната банка Caisse des Depots, Дойче банк и Сити банк. През февруари и руската "Газпром" обяви, че планира да се включи в търговията тук чрез дъщерната си фирма "Газпром маркетинг енд трейдинг".
Това, което отличава трейдърите от брокерите, е, че те са самостоятелна страна в пазара - търгуват за собствена сметка и разполагат със собствени въглеродни портфейли, обяснява Татяна Христова, дилър в софийския офис на "Сити". В Европа банката търгува средно по 1 милион европейски квоти на ден, посочват оттам.
Финансовите институции като "Сити", Sagacarbon и Дойче банк предлагат стратегическо управление на въглеродните активи и различни финансови инструменти: например фючърсни сделки при средна годишна цена или по крайна цена за декември. Посредниците пък изпълняват поръчките на клиентите си по комисиона – процент от сделката.
Търговците със собствени въглеродни активи предлагат и т.нар. карбон арбитраж"- замяна на европейски квоти (EUA – European Union Allowances) за Киото квоти CER (Certified Emission Reductions – те се получават от механизма "Чисто развитие", при който развити държави като европейските инвестират във въглеродоспестяващи технологии в Третия свят).
В момента CER са по-евтини от европейските квоти и при суап сделката фирмата получава разликата. Тази замяна се прави, защото европейската търговия позволява определен дял от въглеродните задължения на всяка фирма да се покрива с по-евтините CER. В случай че се нуждаят от квоти, българските компании например ще могат всяка година да покриват до 12.55% от дефицита си с CER вместо с EUA.
Предприятията могат да договарят сделки помежду си и без посредник. За да играят самостоятелно на въглеродните борси обаче (най-големите са лондонската European Climate Exchange и парижката BlueNext), те трябва да покриват определени критерии – за минимални количества квоти, да плащат такса, да поддържат съответния персонал и т.н.

"Когато търговията с емисии не е основна дейност на компанията, тази инвестиция невинаги е оправдана и логично повечето предпочитат да използват финансови институции за услугата", обяснява Татяна Христова. По думите й самостоятелно обикновено търгуват само големите международни компании с подразделения в различни европейски държави.
Притиснати от кризата и липсата на какъвто и да било интерес към фондовия пазар в София, българските инвестиционни посредници също започват да поглеждат предпазливо към възможностите за търговия с квоти за въглеродни емисии. Неотдавна "Глобал маркетс", която нашумя покрай това, че звъни по мобилните телефони на хората, за да им "отваря" очите за инвестиции в чужди акции, обяви, че за пръв път на българския пазар предлага достъп до международни пазари за търговия с квоти.
Към момента инвестиционните посредници не развиват такъв бизнес, но при наличието на интерес на пазара – било то от индивидуални клиенти или от предприятия, които искат да продават, техни представители изразяват готовност да предложат услугите си.
"Готови сме да отговорим на евентуален интерес от страна на клиентите ни към търговия с квоти за въглеродни емисии, но за момента не сме констатирали такъв", коментира Ангел Рабаджийски, изпълнителен директор на "Карол". По думите му при взаимоизгоден интерес българските компании за брокерски услуги биха могли да посредничат и на местните предприятия, които ще продават квоти по националния план.

Верификаторите
Верификаторите на годишните доклади за емисиите на предприятията по европейската търговия в момента са 11. За да могат да заверяват годишните доклади на предприятията, те трябва да са сертифицирани от агенцията за акредитация и да бъдат регистрирани за работа от Изпълнителната агенция по околна среда към екоминистерството.
Те вече имат опит, тъй като от 2007 г. насам фирмите, които трябва да търгуват с емисии, трябва да представят всяка година до 31 март верифицираните си доклади в агенцията. Сред единайсетте има и конкуренция, казва Любка Маринова, верификатор в "Лойдс реджистър", които в момента работят със "Свилоза", "КЦМ Пловдив", "Бисер олива", "Миролио", "Загорка" и др. Плащането за тази услуга е на ден,  цените на различните фирми варират.

1. Lloyd`s Register EMEA branch
2. Eurocert – European inspection and certification company
3. Verifikace CZ s.r.o
4. SGS United Kingdom Limited
5. Tuv Nord Umweltgutachter
6. Gas for grass
7. Green and Fair - с тях работят повечето ТЕЦ и много от топлофикациите
8. SGS Bulgaria Ltd
9. Det Norske Veritas CZ s.r.o.
10. Ecosert Ltd
11. EuroBul Verify Ltd

 

* * *


Източна Европа е най-активният продавач

Страните от Източна Европа са почти единствените продавачи на квоти за вредни емисии в рамките на международната търговия с емисии. Това става ясно от миналогодишния доклад на Световната банка за състоянието и тенденциите на пазара на въглеродни емисии.
Общо за двете години от старта на сделките по този механизъм са изтъргувани квоти за над 93 млн. тона вредни емисии за близо 1.2 млрд. долара – свежи пари, които постъпват в страните продавачи под формата на инвестиции в проекти за намаляване на енергийната зависимост и потребление на минерални горива и преминаването към възобновяеми източници, считани за реални инструменти за намаляване на въглеродния диоксид в атмосферата.

Макар да има затруднен достъп до информация за цените, тъй като те се договарят двустранно и с участието на правителства, според данните на Световната банка през миналата година средната стойност, на която са се сключвали сделки, е била около 10 евро за тон. Това е с близо една трета по-малко спрямо средните нива от 2008 г., когато финансовата криза все още не беше захапала световната икономика и предприятията произвеждаха (съответно замърсяваха) далеч повече.

Цената зависи също от това дали страната продавач е подготвила подходящи екопроекти за използване на постъпващия паричен ресурс – т.нар. Схема за зелени инвестиции (GIS), и какъв е реалният ефект от тези проекти. Колкото по-добри проекти и колкото повече вредни емисии спестяват те, толкова по-висока е и премията, която купувачите са готови да платят.
Важен е и методът на сключване на сделката, като според експерти един публичен търг с явно наддаване (Чехия има подобни намерения) например би донесъл повече прозрачност и по-високи приходи за продавача, отколкото едно двустранно споразумение.
Най-активните продавачи са били Чехия и Украйна, които заради високото индустриално производство в социалистическото си минало имат солидно количество квоти. Активен купувач на този пазар е Япония. Значителна част от потенциалното предлагане на този етап остава извън пазара, след като Русия до този момент не проявява особен интерес към механизмите на Протокола от Киото.
Квотите за вредни емисии, с които разполага Москва, се изчисляват на около 50% от потенциалното предлагане. Според експертите на Световната банка при наличното търсене и предлагане количествата на потенциалните продавачи са поне с около 500 млн. тона по-големи от това, което биха закупили потенциалните купувачи, което заедно с продължаващата икономическа криза ограничава възможностите за ръст на цената на квотите за вредни емисии.

 

Ако тази информация ви е харесала и е полезна за вас, моля, споделите я с приятели и познати в интернет...


Търсенето се извършва в този и в още няколко сайта. Резултатите са от базата данни на Google.bg

Проекти на ТПП - Стара Загора

Enterprise Europe Network

Европейско сътрудничество за европейски просперитет - обмен на добри практики за развитие на ВЕИ

CHANGE - интелигентно използване на енергията

ECREIN - екоиновации и инвестиции в екологични дейности

Law2B - обучение на мениджъри за участие в бизнес преговори

Фестивал на виното и културното наследство Августиада

ERASMUS за млади предприемачи

 
© 2000 - 2015 | Търговско-промишлена палата - Стара Загора | Собственост, права и условия за ползване |