Анализи и коментари България губи стотици милиони левове от нереализирана земеделска продукция

България губи стотици милиони левове от нереализирана земеделска продукция

Понеделник, 29 март 2010 г., 10:44
Размер на буквите

Загуби за стотици милиони левове от нереализирана земеделска продукция търпи страната ни всяка година. Причина за това са изоставянето на земеделски земи или използването им с друго предназначение. Близо 300 хил. дка земи със селскостопанско предназначение отпадат годишно, като се прехвърлят за експлоатация в други сектори – в промишлени, защитени и курортни зони или се използват за инфраструктурно строителство.

Това са част от основните изводи, които се правят в изследователския проект на Икономическия институт на БАН на тема „Земеделски земи на България: заетост и доходи” с автори ст. н.с. д.ик.н. Никола Вълчев и проф.д.ик.н. Людмил Петков. Специалистите анализират състоянието и ползването на земите със селскостопанско предназначение, цените на земеделските земи, профила на заетите, както и доходите в сектора за периода след 1998 г.

Като отчитат негативните тенденции, авторите препоръчват безкомпромисна и устойчива политика за опазване на земите със селскостопанско предназначение. Масовият процес на отпадане на тези земи през последните години, и то на най-качествените земеделски земи, е открито посегателство върху националното стопанство, категорични са изследователите. Затова като належаща мярка те препоръчват временно спиране на процедурите по смяна на предназначението на земеделските земи. Според експертите в бъдеще само тези с много ниско качество може да подлежат на промяна в експлоатацията, и то само при положение, че досегашните такси, плащани за това, се увеличат неколкократно.
Анализът на икономистите сочи, че сега действащите тарифи не отговарят на настоящите проблеми в сектора. Те са определяни през 2002 година с идеята да допринесат за раздвижване на слабия пазар на земеделските земи в този период.
Натрупаните такси да се използват за рехабилитация на изоставени земеделски земи, за приспособяване на нови поземлени участъци за земеделски цели и за други земеустроителни дейности, препоръчват експертите.
Като друг съществен проблем, който спъва ефективността на селското стопанство у нас, се извежда липсата на мотивирани, инициативни и отворени към иновациите кадри. Това се дължи на постоянния процес на изтичане на младата, образована и квалифицирана работна ръка, способна да възприема технологичните иновации и да прилага добрите практики в земеделското производство. Изследването сочи, че в периода 2004-2005 г. средната възраст на управителите на земеделски стопанства е 59,5 години, като  41% от тях са над 65 г. Едва 4% от управителите са на възраст до 35 г.

През следващия двугодишен период – 2005-2007 г., тенденцията на застаряване на земеделските стопани се засилва. Средната възраст на управителите става 61 години, като само 3,11 % от тях са на възраст до 35 г. Делът на стопаните над 65 години нараства с 3 %, отчитат изследователите от Икономическия институт.

Наблюдава се и липса или недостатъчна професионална квалификация на управителите, показва изследването.
Привличането на млади хора и повишаването на професионалната квалификация на стопаните е продължителен процес, който тепърва предстои, посочват експертите. От неговото успешно приключване ще зависи ефективността и конкурентноспособността на самите земеделски стопанства и на произвежданата от тях продукция.
Неблагоприятният възрастов профил се съчетава и с постоянен спад в доходите на заетите в селското стопанство през изследвания период, показва анализът. През 1997 г. средният доход на един зает в сектора е три пъти по-висок от средната годишна работна заплата за страната. Десет години по-късно ситуацията е точно обратната – средният доход на трудещите се в селското стопанство е два пъти по-нисък от средната годишна работна заплата.

Анализът на пазара на земеделските земи показва, че цените на земите в България са многократно по-ниски в сравнение с другите страни-членки на ЕС.
Причината за това се корени в неблагоприятната обществено-икономическа конюнктура още от времето, когато стартира пазарът на земеделските земи у нас – началото на 90-те години на ХХ век, смятат авторите. Този период се характеризира със свит пазар на земеделски продукти, крайно ниска платежоспособност на населението и ограничени външни пазари. Цените на земеделските земи остават ниски и след 2001 г., когато един декар се търгува средно за 141 лв.
Известен тласък в развитието на пазара на земеделските земи се наблюдава в предприсъединителния период и в годините след приемането на страната ни в ЕС, благодарение на директните плащания на единица площ и програмите за развитие на селските райони.
Изследването показва, че увеличеното търсене на земеделска земя води и до повишаване на цената за един декар земя. Така в периода 2005-2006 г. тя нараства с 20-30%, съпоставено с 2001 г. Въпреки това земеделската земя у нас продължава да се търгува на значително по-ниски цени в сравнение с ЕС.
Ситуацията на пазара на земеделските земи, които се купуват с цел смяна на предназначението им – застрояване например, е коренно различна, отчитат икономистите. Цените на тези земи надвишават от няколко десетки до няколкостотин пъти цените на земите, купени за земеделски цели. В Бургас, Царево и Поморие например през 2008 г. един декар земеделска земя достига 160 000 лв. Причината за тази фрапираща разлика в цената в сравнение със земите, използвани за земеделие е, че посочените атрактивни парцели по Южното Черноморие могат да донесат значителни приходи от туризъм.

Промяната на предназначението на закупените земеделски земи не е свързано само с проекти за застрояване, сочи изследването. Част от покупките се правят с цел отглеждане на култури, предназначени за производство на биогорива и за изграждането на ветрогенераторни и соларни паркове – основно в Северна и Североизточна България , по брега на Дунав и Черноморския бряг. Земи за подобни цели се изкупуват на цени от 700 лв. до 1200 лв. на декар.
Наред с промяната на предназначението на земеделските земи съществен проблем пред ефективността на земеделието у нас е и раздробеността на стопанствата, отчитат специалистите от Икономическия институт на БАН.
През 2007 г. по критериите на Европейския съюз у нас са преброени близо 500 000 стопанства. По-голямата част от тях – 88,9%, са малки с използваема земеделска площ до 19 дка. Големите стопанства с площ по-голяма от 50 дка са едва 3,2%. Тази структура обуславя ниска заетост и неефективно използване на земеделските земи, категорични са икономистите на БАН.
Като най-ефективно решение за изброените проблеми пред продуктивното земеделие у нас експертите препоръчват уедряване на земеделските стопанства. В такива значително по-големи стопански структури могат да се включат и изоставените земи и незасети угари, с което да се оползвотворят и тези земеделски площи, смятат те.

По-големите размери на обработваната земя ще позволят използването на мощната и производителна земеделска техника и внедряване на потенциала на съвременните технологии и земеделски практики. Това ще доведе до по-рентабилно производство и по-високи доходи, сочи изследването. Според икономистите само такъв вид стопанства могат да спрат процеса на застаряване на земеделските производители и да предпазят селските райони от обезлюдяване. Освен това като по-продуктивни уедрените парцели са и по-атрактивни за пазара, което повишава цената на декар земя в тях, отчитат икономистите.

Според авторите на изследването стартирането на уедряване на земеделските земи чрез административни принуди няма да доведе до добри резултати. Това ще струва на обществото значителни финансови ресурси и ще повиши социалното напрежение, отбелязват те. И препоръчват частните инициативи за комасиране и уедряване да се подкрепят само чрез икономически методи, както и с финансова подкрепа от националния бюджет и средства от ЕС.

Ключови думи:
 

Ако тази информация ви е харесала и е полезна за вас, моля, споделите я с приятели и познати в интернет...


Търсенето се извършва в този и в още няколко сайта. Резултатите са от базата данни на Google.bg

Проекти на ТПП - Стара Загора

Enterprise Europe Network

Европейско сътрудничество за европейски просперитет - обмен на добри практики за развитие на ВЕИ

CHANGE - интелигентно използване на енергията

ECREIN - екоиновации и инвестиции в екологични дейности

Law2B - обучение на мениджъри за участие в бизнес преговори

Фестивал на виното и културното наследство Августиада

ERASMUS за млади предприемачи

 
© 2000 - 2015 | Търговско-промишлена палата - Стара Загора | Собственост, права и условия за ползване |